Имаме ли наистина избор?

Не само децата и училището. Всичко изброено се изисква, а за него трябват пари. 

Няма избор. Има само правене  на по-малко компромиси.

Как да не е? Или се грижиш да имаш с какво да плащаш на лекари или решаваш, че не си заслужава, тъй като ще наруши начина на живот, който си избрал.

Изглежда ми съвсем реален избор.

Предполагам, че на местния шаман също трябва да му платиш, между другото.

ПС Не съм съвсем сигурна, но къща от кал и слама би минала за лека постройка. А и този данък е истински малък.

Тази част е най-важната 
Или както Бояна беше казала ...  избор ли е изборът м/у две злини ?

Искам да не избирам двете крайности, ами средичката. Може ли?

Темата ми напомни за една статия, която четох наскоро.

Cut the working week to a maximum of 20 hours, urge top economists

Точно "средичката" обикновено излиза "най-солено", защото има една приказка, че "не може хем туй в онуй, хем душата в рая".

Здравей, мисля че те разбирам! Единственото, което искаш, е спечеленото вече право да прекараш време с детето си, когато то е такава възраст, в която има нужда от теб. За мен странното е, че родителите  не осъзнават каква крещяща нужда от внимание имат децата им. И аз се надявам нещата да се променят и децата да не растат самотни. Надявам се системата да обърне посоката от безкрайния стремеж към икономически растеж, към засилване връзката между дете и родител. Смисълът на живота не е само ДА имаш...пари, къща, семейство, работа, вила....., А да имаш Време да се радваш и наслаждаваш на нещата, за които си положил труд за да ги спечелиш.

Точно така. 

А и пак казвам - само човек, който не е заработвал буквално храната си с ръцете си само, може да твърди, че това занимание ти оставя свободно време.

Средичката е да намериш баланса... Да имаш възможност ежедневно да общуваш пълноценно с децата си, да им приготвиш домашна здравословна храна, да имаш достатъчно време за релакс, защото не сме роботи- ей такива простички, но много важни неща.

Точно. Прекалено материални сме станали, животът ни минава в бясна надпревара с времето, а това ни отдалечава от истински важните неща и от щастието.
Сложих си този подпис за да ми напомня всичко това.

Така е, но реално точно това е най-трудно постижимо, ако не са изпълнени предварително ред условия, които да дават тази възможност. А и особено ако целта е и двамата родители да имат горните възможности.
И дори ако зарежеш съвременния начин на живот и отидеш в някое село, там ще ти остава в пъти по-малко време, ако сам си осигуряваш прехраната.

Предавам се. Атомната бомба много ме плаши и стресира, а и клетките на мобилните оператори.
Препоръчвам на авторката живот сред хамишите или поне един филм за начина им на живот. Те почти успяват да живеят като предците си, дори за по- голяма автентично не позволяват интервенции като преливане на кръв.

ПП Психологическия стрес днес е пълна лигавщина в сравнение с това синът ти да отиде на война, съпругът ти да отиде на война, а и войната да дойде при теб. Единственото минало, в което се е живяло спокойно беше соц-а, но в затвор се живее така, подредено и ясно.

Аз предлагам хората в големите градове да работим 4 дни в седмицата и да почиваме 3! Кви са тия 5 работни и 2 почивни - за нищо не стигат! Амаха! Изобщо кой е решил, че трябва да се бачка 5 дни по 8 часа? Че някои и по 10-12! Изроди!  Права е авторката - не стига, че ни експлоатират, ами и от почивката ни крадат най-нахално!

Нищо не ти гарантира, че още утре няма да избухне световна война. Не знам защо си си въобразила, че войните са в историята и днес няма никаква вероятност синът ти, мъжът ти и ти самата да загинете във война.
Никой в темата не е призовавал към отказ от благата на цивилизацията и връщане към натурален живот сред природата. Мисля, че авторката имаше предвид очовечаване на системата, т. че човекът да не е ограбван и неглижиран за сметка на икономическото развитие.

Разбира се, никой не ми гарантира и че щом слънцето е изгрявало толкова пъти ще изгрее и утре, но тук говорим за вероятности и ежедневие. До преди 70 години войната е била ежедневие. Периодите без война са били изключение. И така хилядолетия наред.

Но да оставим този спор настрана, защото ще се наложи да си водим лекции, а който се интересува може да прочете и без това.

Любопитно ми е как предлагате да очовечим системата? Ако работим по- малко кой ще произвежда благата, които ползваме? Какво ще правим, когато не учим и работим? Дали, след като тук се фокусирате и стресирате от някакви невероятни вероятности, ако имате осигурена прехрана и подслон това ще ви даде и спокойствие? Всеки от нас може да умре във всеки момент, така е устроено човешкото тяло. това е стресиращо, ако мислиш за него. И тук съм съгласна с говорещите за избор във всичко, че ако избереш да се фиксираш върху невероятното и ако избереш да мислиш, че си част най- нещастното поколение живяло на земята ще си стресиран и зле. Това вече наистина е въпрос на нагласа, която е въпрос на личен избор.

Влязох в темата, за да видя предоставена ли е рецептата за преборване с Лошия живот, който ни ограбва и дръжи в плен, но уви, рецепта все още няма   И все пак, ако някой стигне до решението, как хем да ползваме всичко това, което ползваме днес (технологии, обслужване, транспорт, образование, луксове дребни, ментална свобода, информация, битови улеснения и прочее), хем да не работим или пък да работим малкичко, моля, нека ми драсне на лични или директно да ме запише в списъка с чакащи. Сигурно ще е чудесно хората да строят, месят, шият, учат и лекуват за и заради мен, а аз да попивам Божия благодат и да тичам по морави с децата.

Както е казал Мечо Пух - колкото повече, толкова повече. Не знам да има в природата нещо, което да става голямо и високо, и което да не иска в същото време повече ресурс. Така и в живота - необходимостите, ангажиментите и отговорностите са правопропорционални на социалния растеж. Като не ти се дава и като чувстваш, че си потиснат и ограбен, пускаш единия край на въжето и всичко си идва на мястото. В днешно време, както вече се спомена, може да се живее изключително семпло, евтино и природосъобразно.

И накрая да кажа, че и според мен да се сравнява днешния живот с миналия, приписвайки се предимства в какъвто и да било аспект на миналия, е смешно. Разбира ни главата на нас от стрес и работа... Да питам аз някоя стресирана труженичка и офкаща домакиня, как ще става в четири и половина всяка заран, ще пали печки и огньове, ще меси и носи, и в шест-седем ще е вече на нивата, да я гори слънцето и да й се дерат ръцете. Свободата й ще се свежда до избора на манджа за обяд и толкоз, а време с децата си ще прекарва вечер, докато те спят. Да живееш през 2012 - в свят на почти неограничени избор и възможности - и да твърдиш обратното, си е чиста загуба на потенциал и време. Според мен.

Няма пълно щастие - това е!
Или имаш време за семейство и дом, като не ходиш на работа
и съответно няма пари, или ходиш на работа за да имаш пари,
но нямаш време за семейство, дом и някое друго хоби.
Искам обаче да отбележа, че организацията е много важна.
Ако е стройна се намира време за всичко.