Трудно проговаряне - тема 7

Да ти кжа честно това с грабването е единствения вариант за плачещо дете. Моето ходи и в държавна и частна и ако тръгне някой да му говори и да го убеждава, че трябва да остане в градината само ще го накара да реве с часове. Като го отнесат след 20 сек е забравил, че трябва да реве и вечер не иска да си ходи.

Да се запиша и аз в темата с молба за съвет

Моят юнак (на 2,2) все още не желае да говори на разбираем език. Иначе с хранене сам, координация или други такива, проблеми няма никакви. Но не желае да повтаря. От много малък си ги дипли едни негови, с много интонация и емоция, на висок тон, много е смешен  - когато ти обяснява нещо, може да те накара да се почувстваш тъпо, че не разбираш неговия език. Все пак трябва да призная, че не са неправилно изговорени думи, защото аз като майка разбирам какво го е впечатлило и какво ми обяснява, но това, което той казва, трудно може да се оприличи.
На някакви периоди си харесва разни думи/фрази, които използва, но после престава. Основният му речник в момента се състои в "Няма го/Няма я/Няма ги" "Избяга/избягало" "Дойде" "Гле'ай го/я", "тая", "тва" Животни да повтаря? Абсурд. Понякога се прежалва да каже някое "мяу" с интонация, иначе казва "коте" - май е единственият предмет, удостоен с честта да бъде назоваван по име.

В момента вече е достатъчно голям, за да може да си покаже достатъчно ясно какво иска - предимно с жестове, физиономия, води те там, където иска, или ти сочи какво да направиш. Аз в повечето случаи го разбирам, и обикновено му казвам правилните думи, които трябва да ми каже. Чудя се обаче дали това е правилният подход  - дали не трябва да се правя, че не го разбирам, за да го провокирам да се изрази по-ясно?

На градина не ходи, но като цяло е с деца всеки ден, макар и по-големи от него.

Little Evil, щом поне те вика като "мамо", имате напредък Аз още не съм доживяла да ме извика така. Казва "мама" "тати" "баба", но когато му хареса, а не за да ни извика.

Lulu25 първо реших, че съм объркала темата, като те видях
Моя ме извика " Мамо ела тук", за първи път преди няколко месеца.  На възрастта на твоето детенце казваше мама, баба, тата и до тук. Тази система с неразбирането при нас не даде резултат. Той казва, че иска нещо, ние се правим, че не разбираме с надеждата да го каже правилно, а на финала детето изпада в истерия. Основната заслуга да проговори е на логопеда, не моя. Аз някак не успях да се справя   На 3г тръгна на детска градина, в логопедична група и към днешна дата има богат речник от думи, прави изречения, дори разказва разни неща. Словореда още му е малко проблемен, но вече не се притеснявам.

Нали?
А на каква възраст го заведе на логопед?

При нас също убеждението няма ефект. Говоря с две-три изречения къде отиваме и защо и я карам да повтори  например отиваме при баба за през деня. Тя не иска.
- Къде отиваме? Папагала повтаря  . АЗ и казвам при Баба Коца и тя "ООО нееее пи баба Коца". Казвам и, че трябва, защото съм на работа. И баба ще е тъжна, ако плаче. Това в началото после нищо не казвам и като я заведа по най бързата процедура я надъхвам за някое занимание и чао. В яслата ходихме с играчка и после и я взимаха като се заиграе с нещо. Но тя като цяло на плачеше много.
За животните Хриси също започна след 2 година да показва и имитира. Първото беше кокошка. Но не знам точно кога  
Lulu25 и при нас така показваше и ъъъъъъъ аз естествено знаех преди да е поискала, че иска нещо . Нямах нерви да се правя, че не знам. Но съм чувала, че има ефект...някои с по-здрави нерви от моите може да се пробва.
Вчера излизах с една приятелка с нейното детенце, момиче на нашата възраст. В началото се радва. "Мони, мони", но като се видяха и само се караха..ту за люлките, ту за катерушка..все за нещо. То момиченцено си говори..може би проблема е там...
Lulu25 заведи детето на логопед. Аз на тази възраст я заведох на логопед и психолог. Тогава не бях очарована, защото логопедката и психоложката бяха на различно мнение. Според психоложката е нервна, защото и аз съм притеснена и ми личало. И ефект и подобрение ще има като се успокоя. Но при нас нещата са други, защото ние сме с неврлогично заболяване. Логопедката не беше от нашия град и аз не можех да я водя всеки ден. Редовни занимания започна на 2.6 години в РЦ, но пак казвам ние сме с други проблеми....

Можели да ми кажете колко пъти седмично е добре да посещаваме логопед, вече сме ходили два пъти и логопеда каза два пъти седмично ,че било достатъчно за нашата възраст 2,6г. Искам съвет да ли да се доверя.

Принципно това е практиката - два пъти седмично
С неразбирането и при нас ефект няма. Има де- ядосва се и изпада в истерия...
Гого никога не е спирал да показва как правят животните - от 1,5 още...ама на. Думите ги няма. Две нощи подред плаче за нещо, тази сутрин пищи чак. Питам го какво му, боли ли го - тц....И ми е едно свито 

Ние в началото почнахме с 3 посещения седмично при логопеда, но се оказаха много, нямаше достатъчно време между сесийте, за да усвои нещата. Затова минахме на 2 посещения седмично. Разбира се, вкъщи заниманията са ежедневни.

Maма съм само като види дебелия край- не повече от 3-4 пъти го е казвал. Преди повтаряше баба, при положение, че кьорава баба не го е гледала. Тата казва, но не е свързано с баща му...ето така го хвърля във въздуха.

За съжаление след като го водих на невролог и ортопед заради прохождането /преди това всичко беше в норма- обръщане, сядане, лазене, изправяне/, няма да срещна подкрепа за консултация с логопед.

Little Evil, моето лично мнение е, че не е толкова нужно да го водиш на логопед на тази възраст. Но трябва да се занимавате с него, ти или някой друг, защото ти ще имаш прекалено много грижи около бебето. Има достатъчно информация с какво да започнете и какво да упражнявате.
Знам, че много логопеди ще кажат, че спешно трябва да започнете, но както казах в началото, това е личното ми мнение и то е, че едва ли ще има кой знае каква разлика до 2 г. с или без работа с логопед, в случай, че вие самите му обръщате повече внимание и го стимулирате по всякакъв начин, независимо от първоначалната му незаинтересованост.

Little Evil, приятелчето на Гого проходи също на 1,4. Проговори след 3тия РД. И ми е много смешен как говори (Дони, Гого ебе. Не еби Гого, нама нищо...Докато разберем, че ебе=реве   )Разликата им е 20дни...

Доника   тове реве като нашата пеперудка. Тати и вика Хриси виж виж на прозореца има пеперуда, а тя му вика на плололеца пелепудка   голям смях падна и тя за да се смеем продължи с пелепудктака. ( пеперуда-пелепуда)
Little Evil занимавай се с него и не се отчайвай на първоначалната му незаинтересованост. Книжки крати...кубчета. Рзабира се вашето "реве" е по еднозначно 

 Не можах да се сдържа


     

Ох, аз пък съм на мнение, че бебе се гледа лесно /особено като няма да кърмя/, въобще не ми беше трудно, като изключим кърменето, което сега ще си спестя...вече като стане на повечко месеци или годинка започва зорът. Но с какво да го занимавам, не ми обръща внимание, играе сам, като се намеся в игрите му просто ги зарязва и започва с друго да играе, аз пък се отчайвам и си трая.

Няма кой да се занимава освен мен, бих го записала на частен център, но искаха проходили деца, на ясла не е приет, а сега покрай бебето мъжът ми се тревожи, че ще се разболява в подобен център  .

Доника, аз се тревожех заради прохождането, защото според мен нещата са навързани...нашите другарчета проходиха между 10 и 12 месечни и от тогава опознават света, докато нашето тепърва тръгва по тези стъпки  . Кой ще го чака...след 1 година се връщам на работа, като стане на годинка номер 2.

Вярно е, че казват че прохождането има връзка, но Хриси направи първите си крачки на 10 месеца, а на 11 вървеше стабилно...и какво от това..пак съм тук
Какво каза невролога за късното прохождане?