Мила сама, прекрасно те разбирам - всичко около теб , крещи, говори, мърмори, че Трябва да си силна, че Ти всъщност вече дори не си важна, защото чакаш едно още невидяно от теб детенце и важността трябва да е там, че времето лекува и че трябва да мислиш за друго...Обаче...Как да стане. Не минава лечителното време, малката душичка е все още част от тялото ти, имаш подкрепа все някаква и разговори, дори форумни, но си все сама като ника си... Този, ДругияТ, обема цялото пространство и хубавите спомени и предателството му се бият пред теб непрекъснато и съвсем реално. Знам колко мъчително и самотно е това.Знам също, че съвет не мога да дам, защото колкото и да се говори това си е самотен път, който няма кой друг да го мине. Мога само да ти кажа как аз се справям с това - пиша много, до себе си, ама каквото ми е, без запетаи, без мисъл за правилност, без нищо освен изливане на себесиТо. Пиша го до Мен. После или малко след послето - отговарям. Получавам шизофренно неочаквани отговори от себе си - навикващи и подкрепящи, но изпитано е - много помагащи и за времето и за важността. И още нещо - плачи, ядосвай се, самосъжалявай се - Ти си наранената, Ти си важната, махни ненужното от себе си и ще видиш как всичко се подрежда. Повярвай ми - подрежда се по най-хубавия начин.
П.П Целувки за новия ти ник