Прохождане

Ще проходи,до 1,5г.е нормално да проходят,не се притеснявай.После ще викаш"спри се малко"
 

Детето си е супер - щом е само за пръсче направо си ходи - не се вкарвай във филми Ние проходихме за ръка, доста дълго време така се разхождахме, без да насилвам нещата, в един момент просто си тръгна. Не обръщай внимание на хората, те не са ти вкъщи, а и щом няма двигателни проблеми всичко ще си дойде по местата.

Little Evil, игнорирате съжалителните изказвания и цъканията с език.

За ваше успокоение направете консултация с ортопед.
Щом прави 2-3 самостоятелни крачки и ходи хванат за пръст... значи няма проблем. Ще проходи - когато реши, че е готов

Моя син проходи на 1,3г.
У дома го разхождахме м/у мен и съпруга ми, дребният успяваше да направи по 2-3 самостоятелни крачки и следващите бяха в полет
Имах и уокър, но не му беше много удобен.

Щом ходи за ръка не мисля че е проблем,все някога когато се почувства уверен в себе си ще се пусне.От ортопед знам че до 1,6месеца е нормално.Имам приятелка чието дете се пусна чак на 2гд.като до тогава я държеше постоянно за ръка даже и 2-3 крачки не правеше сам,тя също се притесняваше и по доста лекари го води и всички и казваха че му няма нищо,накрая го пусна на ясла и то взе че се пусна явно като е гледал връстниците си е решил че може и той.

Мисля, че е въпрос на дни да се отпусне да ходи само.

И аз мисля, че скоро ще се отпусне и ще проходи. Детето на моя приятелка, което е колкото моето, проходи точно на вашата възраст. Не знам дали има рецепта, с която да ускориш процеса. Стимулирай го, но не го насилвай. Казваш, че доскоро е било рев, защото не е искал. Възможно е това да му създава някакви отрицателни емоции по отношение на ходенето. Може да е от инат, усеща, че за теб това е много важно и напук не го прави. Може да го е страх и понеже лази добре, да не вижда смисъл в ходенето (като лазя, съм по-бърз и ефективен в достигане на желаните цели).
А колкото до хората, те винаги ще си намерят за какво да цъкат и да гледат съжалително. И все техните деца са по-добре развити и т. н. Ама не казват, че като е проходило на 10 месеца, примерно до две години не е казвало повече от 5-6 думи, нали?  

Мойто проходи късно, на година и половина. Най-най-първи крачици - на година и четири месеца. Беше пролазил рано - на 7 месеца - и му беше мн. удобно така.

Като ме заговаряха за това по площадките (където го пусках да лази през лятото), им казвах, че е ранно пролазил и ще е късно проходил; и че децата са различни.

Аман от тези  сравнения!
Наскоро една майка на момченце на 1г.3м. си “отдъхна“ видимо като и казах за наш“то прохождане. Видимо беше, че я е тревожило.

Little Evil, абсолютно същата работа беше при нас. Аз си знаех от къде идва всичко, моето дете е много предпазливо и все се презастрахова. Освен това е изключително инатливо. Бях си поставила срок до година и шест месеца, после щях да мисля. И така, стана на година и шест месеца, всеки само "проходи ли, проходи ли", дават сто съвета, от които не се нуждая, много е дразнещо. Половината съвети бяха "ами ти като се инатиш и не искаш проходилки", даваха съвети да я вържа с онези колани, които са като за кучета... Аз уж да я прилъжа с някаква игра да ходи самостоятелно, обаче тя веднага се усеща, че е подведена, лягаше на земята по корем, забиваше главата в земята и плаче колкото глас има. Иначе проблем детето нямаше. Накрая я записах в една профилактична програма, тя пък по случайност взе, че в същия ден проходи. Ама сега сме много добре. Като ходи и тича е изключително стабилна. За два месеца е паднала 2-3 пъти и то по-скоро е леко спъване без драскотина. Като се разхождаме - държи ме за пръстечто и двете си крачим. Като преценя, че е безопасен теренът я пускам и си ходи на воля, тича, песен.
Сещам се още, че на година тръгна да прави самостоятелни крачки, обаче точно тогава откри да пълзи с изправено тяло, само на колене, тогава се отказа да ходи.
Сега пак ти прочетох коментара и пак дописвам. С това стряскане, всеки това си пита, падало било детето, уплашило се, нали има една приказка, че всеки в тази държава разбира от футбол, медицина и политика, добавям и от психология. Сетих се, че от програмата бяха казали, като не иска да се пуска, да пробвам вместо да се държи за пръста ми, да я държа за рамото, после за дрехата и накрая да я пусна. Обаче не стигнахме до там. От раз си проходи.

Което е за предпочитане! Моето проходи на 1 година и е изключително безстрашен. Тръгва от третата стълба да слиза с главата напред. В момента цел номер едно ни е да го опазим жив и цял.

И аз мисля, че всеки момент ще се пусне и ще хукне детето. Не сте единствен такъв случай, има много дечица пуснали се по-късничко, което не означава в никакъв случай, че има проблем. Просто детето си е по-предпазливо, в което няма нищо лошо.
И не обръщай внимание на хората - да си цъкат за техните деца колкото искат. Народът е глупав и "компетентен" по всички теми, както каза една мама по-горе. Само да сте живи и здрави, всичко друго е 6. 

само заради едното цъкане не бих си мъчила детето, щом няма проблем, остави го на мира, ще си проходи, когато поиска.

Благодаря на всички за разбирането и съветите...ще чакаме още. Цъкането е адски досадно, да не говорим, че съм и бременна и като започнат едни съжаления  ..."едното още не ходи, тя второ чака", "кой ще ти помага, майчице" и т.н, съчетано с купищата майки, които вместо добър ден ме уведомяват как техните са проходили на 10 месеца...та така...натрупват се емоции, които в един момент изригват.

 не си го слагай на сърцето...да си гледат техните си деца те...

От описаното разбирам, че детето е боязливо и не се е пуснало още, но е въпрос на време да го направи. Аз лично не бих го насилвала, за да угодя на лелките в парка...Те вечно ще цъкат - едното тъкмо проходило, тя вече друго чака....
На една приятелка, една баба беше отишла да и каже, че мъжът и акъл нямал, че и е направил второ дете, докато първото е още в количка
Карай си леко бременността и хич не ги мисли....