Това е проблемът: не ще и не ще. У дома винаги в стоял бос, само в най-студеното време с чорапки с гумички, проходилки нямаме...не е от това. Започна да лази на 8 месеца, за изправянето вече не помня, и до там. "Реди" по мебелите, но не се пуска. Навън до скоро беше кошмар- рев и рев. До преди месец-два и за ръчички не съм го водила, нали се отрича. Сега стигнахме до ниво да ходи, държейки ме за 1 пръст. Смених обувките, тамън са, удобни са, стабилни са. И пак, не му е любимо занимание. Стигнат до там да пробвам омразните ми каишки, там директно се увесва, и се отказвам, все пак и аз напредвам и нямам сили. С таткото и леля си се държи по същия начин- т.е. не са номера за пред мама.
Честно казано не знам вече какво да правя- според педиатърката детето няма двигателен проблем, много добре развит е, има си и мускули, и всичко. На ортопед съм го водила като беше на 2-3 месеца, няма проблем.
Обаче на мен ми писна разни непознати да ме уведомяват, че тяхното е проходило на 10 месеца и като чуят за възрастта на моето да цъкат съжалително, все едно е някакъв инвалид. Иначе детето добре се ориентира в пространството, супер стабилно стои, не е падал, че да се е стреснал от нещо. Все обикаля, държейки се примерно за масата или лази- в това е супер бърз, прави го и вън / с което отново обираме погледите
/. Правил е иначе по 2-3 крачки без помощ, вън, по посока количката- когато е съвсем близо до нея. Номерът го пробвах и у дома- не работи. То и вън го е правил не повече от 2-3 пъти.
Търся съвети или доброволци да го научат да ходи и да ми го върнат проходил.
Честно казано не знам вече какво да правя- според педиатърката детето няма двигателен проблем, много добре развит е, има си и мускули, и всичко. На ортопед съм го водила като беше на 2-3 месеца, няма проблем.
Обаче на мен ми писна разни непознати да ме уведомяват, че тяхното е проходило на 10 месеца и като чуят за възрастта на моето да цъкат съжалително, все едно е някакъв инвалид. Иначе детето добре се ориентира в пространството, супер стабилно стои, не е падал, че да се е стреснал от нещо. Все обикаля, държейки се примерно за масата или лази- в това е супер бърз, прави го и вън / с което отново обираме погледите
/. Правил е иначе по 2-3 крачки без помощ, вън, по посока количката- когато е съвсем близо до нея. Номерът го пробвах и у дома- не работи. То и вън го е правил не повече от 2-3 пъти.Търся съвети или доброволци да го научат да ходи и да ми го върнат проходил.
Ние проходихме за ръка, доста дълго време така се разхождахме, без да насилвам нещата, в един момент просто си тръгна. Не обръщай внимание на хората, те не са ти вкъщи, а и щом няма двигателни проблеми всичко ще си дойде по местата. 
..."едното още не ходи, тя второ чака", "кой ще ти помага, майчице" и т.н, съчетано с купищата майки, които вместо добър ден ме уведомяват как техните са проходили на 10 месеца...та така...натрупват се емоции, които в един момент изригват. 
, но при него явно двигателно всичко се развиваше по-бавно защото по-късно и започна да стои седнал (в 8 месец) и явно са си свързани нещата. Изчетох доста информация в интернет и разбрах едно - детето ще проходи тогава когато се почувства готово и стабилно и че насила нещата не стават. Така, че гледай си спокойно детенцето и браменността и не слушай какво ти се говори 
Просто не се е решил. Нищо му няма, аман от злобарки, дето те карат да си внушаваш и да се притесняваш излишно. Това като със зъбите - аууу, на почти годинка, а още няма и един зъб... Леле, каква трагедия. Всъщност на моят син първият зъб му проби на 10 месеца, ама преди това беше същото като при теб с прохождането - уведомяваха ме как на техните деца първото зъбче пробило на 6 месеца... на 4 месеца... брех, още малко ще да са се и родили със зъби. И ме гледаха съжалително... Ей, идеше ми да фрасна някоя накрая.
Недей. Повече вреда можеш да му причиниш, отколкото полза. Изобщо настояването според мен няма да помогне - когато детето е готово за нещо - прохождане, проговаряне, сваляне на памперс и т.н. етапи от развитието му, самО ще започне да го прави. А малко помощ вече на този етап няма да е вредна 
вЪпрос на няколко месеца.
Започвам да не разбирам защо. В смисъл, ясно е, че не е редно децата да бъдат насилвани да правят нещо, за което не са готови, но пък хептен да не ги подпомагаме ми се вижда малко крайно. Особено на фона на хилядите съвети как да се стимулира проговарянето и богатството на речта и как да се подпомага развитието на различни заложби - защо да е полезно да се стимулира интелектуалното развитие, но да е вредно да се стимулира двигателното? Говорим за стимулация в рамките на нормалното, не за болни амбиции... Малко се отклоних от темата, прощавайте. 
, какво казват животните - и понятие си няма, не иска да говори и също като твоя си говори на негов си език, почти не сочи... Едва го научих да маха с ръчичка и то пак го прави много рядко... И да - и него не го приеха на ясла 
Наистина ми стана интересно. За мене това са били само забавни моменти, началото на вербалната комуникация, така дълго чакана. Собственият език на едно дете, който трудно разбираме, но така хубав по своему.. и т.н... чак се размечтах 
