Не обичам празниците.......

не понасям истеричните празници в които тълпи от обезумели пазаруват, готвят до премала и се тъпчат по ред, кой знае от кого предрешен/четни  яденета, постни сърми, мазни баклави и т.н./ и се държат сякаш наистина иде краят на света/абе, подмина ли ни и оттървахме ли кожата и този път, че не разбрах /

суматохата, хаосът и изкривеното завишено настроение само ме напрягат.

не украсявам, не готвя пуйки и патки, не слагам 3 яденета, аз и едно не слагам, де, ако зависи от мен, не си падам по никакви традиции.

никакви коледни духове, призрачни снежанки и дебели с червен нос дядо мразовци не ме въодушевяват.

освен това не ми допада сняг и студ.

Не обичам ужасната Нова година с противните пиратки и наздравици.
Другите празници ги харесвам, но не изцяло. Не мога да купувам подаръци за всеки, искам само за най-близките ми, но не се получава.....

Странно ми е как не ви харесва да празнувате, да се съберете с любимите си хора, да си размените хубави подаръци, да имате време да си помързелувате, да ходите по гости, да има вкусна и с любов приготвена храна.
Много обичам преди Коледа да се мотая по магазините с приятелка, да пазарувам и да изненадам приятелите и семейството с нещо, което знам, че искат да имат.
Дъщеря ми чака дядо Коледа, през нощта оставяме ключ на едно дърво, правим стъпки в снега  около къщата и на сутринта тя се побърква от радост при вида на купчината подаръци под елхата. През нощта ставам тайно от мъжа ми и оставям и неговите подаръци под елхата. А той кога става не ми е ясно, но и моите ги намирам там. Още не сме се засичали.
Подаръци започвам да купувам още от началото на декември и всеки път с удоволствие си мисля за човека, когото ще зарадвам. Е, накрая се получава, че всеки е с по 5 подаръка, но няма лошо.
Цялата къща е украсена отвън с лампички, елхите отпред също, вътре , ествествено. като се връщам от работа и всичко свети ми е едно топло на душата. По цялата ни улица съседите се надпреварват да украсяват . На Коледа идват с по бутилка вино или сладкиш.
Спомените от детсвото ми са подобни - една бумтяща печка, мирише на вкусно и много страхотни подаръци. Баща ми мъкнеше всичко от София - дори банани, които през 1980 година не се намираха под път и над път. После сурвачките, събраните пари, с които си купувахме каквото искаме поне два месеца след това...
Как може такива приятни изживявания да не ви харесват и да не ви завладява коледния дух. Кое му е лошото? И за какви организирани празници говорите? Тъкмо по Коледа се размазвам, има много дни ваканция и утре смятам да прекарам деня като си довърша зимния пъзел от 4000 части на пода в хола. Явно съм едно старо дете на 43.

Никакви гости не искам, никакво готвене, никакво празнуване.
Само аз и любимият и цял диск с филми, които от 100 години отлежават и чакат гледане.

Що да не обичам да празнувам!  Обичам! Колкото до готвената храна и др. , аз тези неща ги правя през по-голямата част от времето с любов, та не чакам празници, че да им сготвя вкусна манджа с любов, нито за да им подаря нещо или да съм сме заедно. Ежедневните неща си вървят, и дори точно през почивни и пазнични дни се увеличават като работа, защото всички са вкъщи и потребяват, освен ако под мързелуване не разбираш неходенето на работа в офиса. Коледният дух е измишльотина на американските филми. По нашенско са по-популярни и вкоренени езическите ритуали и ядене и пиене до пукване. Ама,  то, в селския бит какво даправят хората с прасето в мазето и бъчвата вино!

С любимите си хора се събирам винаги, когато имам/т нужда да съм до тях. Защо точно на празници само?
Подаръци - купувам това, което е необходимо, когато е необходимо. Защо само на Коледа 
И защо да трябва да се подарява задължително нещо.
Хлапето се радва на играчки еднакво - и на Коледа, и който и друг ден да му донеса нещо ново и интересно. Кое е по-различно?
Майка ми ме пита какво искам за подарък... Еми нищо не искам. Защо да искам 

Ядене и пиене... не пием  .. пък си ядем постоянно  Не е като едно време да има банани само за Нова година 

Изобщооооо.. супер смотанско ми е. Само заради децата правя нещо по-така.. ама не съвсем.
Тази година даже не съм украсявала.

Рождения си ден най го мразя 

Ще ме прощавате, но много съмнително ми звучи как всеки ден готвите с любов, имате време за мързелуване и глезотии, купувате всеки ден подаръци, виждате се с любимите си приятели, но в същото време мразите точно Коледа, всякакви други празници, рождените си дни и тем подобни.
Когато един човек е позитивна личност, има самочувствие, удовлетворен е от живота си  и се чувства щастлив и обичан просто няма как да мрази празниците. Просто не е логично. И обратното - когато си мрачен, имаш някакви проблеми или си депресиран нищо не ти се прави , най-малкото ти се празнува. И няма връзка с Америката. Все Америка ви е трън в очите и са виновни за всички нещастия по земята. Имат  много хубави традиции и са за уважение в доста отношения.
Къде видяхте, че през другото време не купуваме подаръци или не се събираме с приятели? Просто около Коледа се събират много почивни дни (около две седмици) и се чувстваш свободен да правиш каквото си искаш. И децата са във ваканция, така че можеш да си целодневно с детето си.
Посред лято някак не ми се  украсява къщата с лампички  

Къде прочете нещо за мразене на празниците? И откъде ги измъкна тези свободни съчинения на тема депресираност и порчие? Щом ти харесват американските традиции, празнувай ги си, твоя воля! Но не давай тон на другите какво даправят и как да го правят! На теб ти се налага да се приспособиш, за да не се чувстваш постоянно емигрант, та  не само ще припознаеш каквото ти кажат, ами и родното си име ще смениш, ако ще ти помогне!

На мен нищо не ми се налага - ако искам ще си коля и кокошки на двора, стига да имам такава потребност. Гледам зачекна любимите си обвинения за емигрантите, на които им е зле в чужбина. Много агресия и депресия лъха от теб, но това не може да помрачи коледното ми настроение.
Не виждам да съм дала тон на някого какво да прави - описала съм аз какво правя.
Ами тя цялата тема е как хората мразят празниците, Коледата, пазаруването, рождените дни и как не ги празнуват.

Глупости! Ще ти се да лъхам на какво ли не, за да се видиш в благоприятна светлина! Много ти здраве!

Нямам нужда ти да си нещастна, за да празнувам Коледа.
А за депресията е научно доказано, че когато си в такова състояние не ти се празнува, не ти се събира с хора и изобщо процентът на самоубийставата е много висок по време на празници.

Думата не е "мразя", а "не обичам"- има голяма разлика.
На някои пък не ни трябват и почивни дни за да сме с децата и близките, да готвим с любов и да се глезим. Ще съм в депресия ако ми се налага да чакам празник за тия неща.
И хайде да оставим на всеки правото да обича или не обича я празници, я нещо друго.

Около 2 седмици се събират като/ако и пуснеш отпуска иначе са просто 2-3 почивни дни.

Като си 2 седмици на море (примерно) лятото - 'що не празнуваш 

Ето това е една позитивна тема!
Мда, хич не обичам празниците. Даже са ми ужасно неприятни. Суетенето, задължителните веселости, напрежението да спазим ритуалите - всичко това ме депресира, а не ми носи радост.
За мен е празник всеки път, когато се съберем с приятели. Но без условности и условия. Просто така - да се видим, да поприказваме, да похапнем това, което ни се яде, а не това, което е редно да се яде. И го правим - всяка събота.
Подаръци правя често без повод - просто виждам нещо, което знам, че ще хареса някому и го купувам. Когато трябва да избирам подарък по повод направо зациклям. Моите приятели знаят, че ще отида на празника им с празни ръце, но ще ги изненадам приятно месец-два по-късно.
Коледа битува у нас единствено заради децата. Тази година имам прекрасно оправдание за липса на коледна украса - имаме си котенце, много игриво и диво, със сигурност ще срути елхата и ще попилее всяка лъскава дрънкулка. Кеф! Пълен игнор на кичозните прахосъбирачки.
 На Задължителните посещения у роднини по празници гледам с омерзение.
Най-големият празник за мен е краят на учебната година. Лятната ваканция на децата е и моето "свободно време". Можем да правим когато и каквото си поискаме, без да бързаме, без да се притесняваме, без да се изнервяме, че преди удоволствията трябва да се свърши нещо. Цяло лято празнувам - с приятели, с децата, с мъжа ми.
Както казва Том Сойер: Мразя неделите, защото те правят игото на понеделниците още по-непоносимо. Един - два почивни дни са глътка въздух, време в което предпочитам да се излежавам в леглото и да не правя нищо. Да мързелувам, да се разложа, да се помайвам по пижама цял ден. Шетане и готвене, посрещане и изпращане на гости хич не се вписват в идеята ми за добра почивка. Не мога да си отпусна душата, ако знам, че след два-три дни ме чака напрегнатото ежедневие, дебнат ме несвършените задачи, които просто отлагам временно заради едно плюскане. Да не говорим пък за това колко ми е гадна зимата като сезон. Великден поне носи усещането за пролет, за идващо лято. Но Коледа и Нова година са ми черни пред очите.

Както отбелязах някак си посред лято не ме влече да украсявам къщата с лампички. Но преди да отидем на море си е празник - пазаруваме кремове, бански, летни рокли и други джунджурии. Правим си леко изпращане с приятели да опразним хладилниците. Това си е традиция. И си е празник.
Нищо не пускам - това си е официална платена ваканция и за нас, работещите.
За какви условности и задължителности говорите - да не сме английската кралица, че да се напрягаме с разни строги ритуали.
Разбирам, че има хора, които се натъжават от коледните празници и се опитвам да си обясня защо. Никого и за нищо не съдя . Факт е все пак, че хората, които обичат Коледа са много повече от тези, които за чувстват натоварени. и да, факт е, че американците обичат Коледа, а на българите все нещо им е на въпреки. Но който както сам си го направи.