Не обичам празниците.......

Eх, този чичко   Седемте кила месо не са кой знае какво количество - преди години по традиция празнувахме нова година с приятели на вилата им. Събирахме се между 30 и 40 човека. Пазаруваше един, останлите само давахме нужната сума, представам си лелката на опашката зад него как презрително му е претеглила с поглед месото, особено ако на нова година й се пада плодов ден.

Всеки петък или събота-пазарен ден, е невероятна лудница в месарницата-хората след работа пазаруват за цялата седмица.Аз минавам в четвъртък и взимам по 5 кила или повече-различни меса-това само за мъжа ми..Ако си зад мен на опашката ще видиш.И не съм само аз така.Същото е като половин прасе хората като си взимат-не заради Коледа, а по принцип.Разфасоват и във фризера.И не мислиш-имаш, готвиш....

Много мразя истериите покрай празниците.
Но пък и има неща, които няма как да купиш 2-3седмици предварително и предпочитам да е прясно.
От сега започнах малко по малко да се подготвям за гостите за НГ. Ще сме 6човека възрастни с 2деца.
Ама 7кила месо няма да купя. ))) Всъщност купих 3пакета с по 4пържоли вътре, от които ще изпека вероятно 8бр. )

Днес най-малкото ми синче има рожден ден!!! Мъжът ми - имен ден....
От сутринта до сега се нижат един след друг роднини и приятели....Много ми е хубаво - импровизирано и на момента действаме....Само тортата беше предварително поръчана.....Няма истерия, велики софри и тарапана...Страхотно е....

Делник или празник  ,  все  се яде .  Едни хора  са по-ящни  ,други  пък  не .  За  някои   определено  количество  е  много  ,  но  за  други  същото  е  нормално  и  така  . Ако  всичко е  с мярка , то    е  добре  ,  лошо  е  като  се  прескочи  границата  - от лакомия  например .

Да  са  ти  живи  и здрави  сина и  съпруга !
На  всички  празнуващи -честито !



Единия  ми  котарак  е рожденик  ,  и  ние  имаме  повод  за  празнуване  днес  .

То народът хубаво има един лаф- ни се води, ни се кара, че и вашата работа такава
Тея, дето ядат винаги по много и са дебели, са виновни. Тея, дето ядат по много само по празници пак са виновни. Че хубавата храна е удоволствие за сетивата, защо да не си купиш/направиш нещо специално на празник, който чувстваш като такъв?
То накрая ще излезе, че сигурно и за рожден ден не можеш да почерпиш с торта. Прияли му се на чичото пържоли, домиляло му за приятели, що да не си купи 7 кила, да не се наяде и да не се напие. Ще рече човек, че от устата залъка ви взема.

Мене пазаруването на другите хора не ме дразни, а като гледам тази година е доста спокойно по магазините. Преди малко бях в един новооткрит Карфур, почти нямаше хора. Еуфорията с подаръците ме дразни, но реших лесно проблема си - купих подарък само за малкото дете, на голямото пари на ръка, на мъжа нищо, на останалите съвсем нищо.

Като се замисля, коледните празници ме дразнят с това дълго стоене в къщи и нищоправене. Мразя и зимата, студа и снега. Добре поне че времето се оправи и днес можех да се наслаждавам на тази гледка.  

Мен ме тормози повече това, че Сега, когато съм си вкъщи е такова времето, а след седмица, като свърши ваканцията и ми трябва такова време-ще завали, и се почва-сутрин ринене на кола, бързане, закъсняване за бач, трафик, студ, поледици.

Нана, хем си права в последнuя си пост, хем не си, поне за мен.
Имам усещането, че леко екстраполираш.
Не всеки, които купува 10 кила месо ще си го намушка непременно на празниците. Има вероятност да е като мен, така и така съм на пазар, ако мога и 50 кила ще взема и няма да го мисля цялата година. Времето ми е скъпо и си го ценя, за пазар не искам да го раzhищавам.
Отделно, мен също ме дразни плюскане като за последно, било то по празници или по делници, все едно.
От друга страна, аз лично обичам да готвя, и освен почивни дни и празници, нямам кога по друго време да си карам кефа пред печката  за по-завързани неща. Това не означава, че сделам курабии с 10 кила брашно или пека вол на шиш. Карам на малки количества, само 4ма сме все пак, но това е за мен, а и за много други, времето за правене на храна с децата примерно, за спомени и пресъздаване на нашето детство и семеини традиции.
Аз бих загубила частично собствената си цялост и принадлежност към корени и народност, към семеиство наи-вече, ако не направя точно тези храни за Бъдни вечер и Коледа.
На тази Коледа постлах месала на прабаба ми, тъкан и с дантелки от нея, сложих и хаванчето на дядо, ползвах и дървените лъжици на баба, дотолкова ползвани, че вече са изкривени и поизтрити. Мило ми е, сакрално ми е, радостно ми е, че децата ми се докосват до вещи на 150 години.
Ядохме бобена чорба, сарми и сухи чушки, содена питка. Откакто се помня, все това се ме яли, точно това, не друго постно.
За Коледа правихме точно бабините курабии, точно по неината рецепта.
И не го правя, защото съм в чужбина и ме е страх децата ми да не станат чужденци, а защото това се прави в нашето семеиство от поне 3 поколенuя, защото е традицuя и искам да я предам на децата си.
Ако намразя този празник, значи мразя себе си и семеиството си наи-малко. Или по-скоро се отричам от себе си, от идентичността си, във всеки неин аспект.

Като се замисля, коледните празници ме дразнят с това дълго стоене в къщи и нищоправене. Мразя и зимата, студа и снега. Добре поне че времето се оправи и днес можех да се наслаждавах на тази гледка. 

И аз така,само дето и гледка си нямам

Много хубаво си го написала. Да запазим традицията на семейството, да запазим спомените живи и да ги предадем колкото можем. Няма начин да не променим нещо, да добавим и част от себе си, но поне да съхраним духа.


GENTIL

Да са ти живи и здрави и много да те радват!

и аз така  

и аз мразя зимата, ама и истерията около великден ,като изпонаскачат онези ми ти зайци, пак ми идва в повече, нищо, че не е зима



хайде, на хаирлия да е, честит имен ден на съпруга и рожден ден на малкия  

  Това е много хубаво, мило е, аз го правя целогодишно-курабииките на баба, данталените И кърпи, чаршафи...някои прибори, като една стара мелачка за кафе, ръчна, медна...на баба беше...та си пазя идентичността и мразя Коледа едновременно .

То празниците сами по себе си не натоварват, натоварва нагласата към тях. Ако се чувствате длъжни да се видите с някой, нормално е да ви натовари.
Не мога да разбера обаче, какво ви дразни в пазаруването на другите. От къде знаете кой за колко хора пазарува например. Ние се събрахме 30 човека на Коледа, а аз обещах капама. Колко месо според Нана трябваше да купя?
Ако не ми се занимава и блъска в шопинг центровете просто ще си остана в къщи или ще отида на плаж. Съгласна съм, че е по-натоварено това време на годината от към гости и партита, но пък сега ни е паднало да се видим. При нас растоянията не са за пренебрегване и не всякога ми се кара по 50км в едната посока, за да се видя с някой.