Кои са трудните неща в учебния материал?

Нали и аз 100% точно това написах. Не става дума за мен и теб, а за децата.

Писалите дотук не сме май изразили становище за нуждата от големи интелектуални способности. Не липсата им или малкото им количество затрудняват децата. Всеки човек, вкл.  и дете, се занимава и развива у себе си определени умения, когато е мотивиран. А това не може да стане с безинтересно поднесена информация или прекомерно задълбочена и излишна теория, несъобразена със съответната възраст и обективни нужди, нито с прескачане на етапи при неовладени добре предходни.
Те още в ІІІ се питаха "Това за какво ми е?", какво остава ако са по- будни и/или по- големи.

По- голямата част от информацията, знанията и уменията, предвидени в ДОИ, са преодолими, но често липсва подходящият посредник между тях и децата, нужният подход, необходимата плавност и последователност в степените на овладяване на материала, обективен контрол за постигнати резултати.

А какво и колко лесно ще е на детето след седем години ще се види тогава реално. В никакъв случай не изхождай от личното си възприятие или личните си спомени.

Да, много подробности - на килограм. Никакъв подбор, на принципа на енциклопедията. И това не е най-лошото. Както прочетох по-напред, уроците по история специално (българска история) бяха написани така, че беше невъзможно да се разберат без външна помощ. Трябваше много предварителна информация, а урокът в учебника се използваше само като резюме на допълнително преподаденото вкъщи. По другите разказвателни предмети положението беше по-добро, в смисъл че нямаше липси на информация, без която учебникът практически да се обезсмисли (както в случая с историята). Там обаче всяка тревичка, всяко поточе трябваше да се запомни, с видовете и разновидностите си, същият беше случаят и с фигурите и тропите по литература в седми клас - излишна терминология, която няма как да се приложи в рамките на една година. Дъщеря ми е подвижна енциклопедия по география, че и по биология. По физика и химия нещата си бяха наред. Материалът по математика вървеше плавно до шести клас, включително. В седми буквално преля - и като обем, и като сложност. Ако преди това не е поставена здрава основа, с много допълнителни задачи (минимум по един сборник на година), справянето в седми клас е близко до невъзможното. По български език - не знам какво куца там, но населението става все по-неграмотно. При това нямам предвид само учениците. За справка, хвърлете поглед на вчерашния тест за четвърти клас - потресаващо. Самият текст не е преведен като хората, оттам и въпросите към него звучат неадекватно, за възможните отговори - да не говорим. И с този тест ще се оценява... нещо си  Езиците... с аглийския до четвърти клас добре, но от пети до седми - кой както се оправи. Втори език - същата работа. ИТ - бих казала прилично, но нямам база за сравнение. Караха ги да пишат само на БДС, което е безумно, но може да е било само особеност на нашето училище.

За протокола, детето ми се справяше отлично и си взе максималното от обучението до седми клас. Въпреки учебниците и въпреки системата. Но с мноооого мое участие. Това не е редно. Никой родител няма да си остави детето недообучено и да се оправдава с калпавата система, но наистина не е редно да се превръщаме във втори учители. Защото аз ще си дообуча детето, но ако другите деца нямат тази възможност, обществото като цяло ще затъне в невежество, а това не е от полза за никого.

Е, добре де, защо се получи така? Кога всъщност се е скъсала нишката?
Нашите учебници в миналото може и да не са били най-добрите в света, но общо взето си бяха поносими написани и добре структурирани. Помня, че по всички предмети се следваше някаква определена схема на поднасяне на материала през годините. Например по история всичко вървеше последователно - от античната история в 5ти клас до двете световните войни в 8ми. По география на света в 5ти и 6ти клас уроците за всички континенти пак ползваха едни и съща схема. Някак си всичко беше много лесно по всички предмети. Просто не трябва да изпускаш нишката и нещата си вървяха без особени усилия от моя страна.
Как за тези 22 години откакто аз завърших, успяха толкова много да забатачат и учебните планове и учебниците? Просто това се опитвам да го проумея и не мога. Имаше добра работеща система, как така се съсипа всичко.  

Защото трябва "това, което другите народи са постигнали за столетия, ние да го постигнем за петилетка". На никого не му пука, нали няма той да учи по тези учебници и програми! Нали знаеш, по-важно е да не остане камък върху камък от старото, а не да се съгради новото. Аз сега се сещам за мавзолея - защо изобщо го гръмнаха, на кого пречеше? Миналото си е минало, поне да се вземе полезното и здравото!

По мое време редът на вземане на материала по история беше същият като сега - пак се започваше с българска история, а със световната - чак в седми клас. Но някак си уроците бяха структурирани така, че не липсваше това, че не знаехме световна история. Нямам стари учебници подръка, но добре си спомням, че това си бяха истински уроци, а не резюмета (при това, невинаги пълни).

аз и тогава нищо не научих по история. На практика знанията ми за българската и световна история са от това, което съм чела извън училище, и то за доста неща се светнах едва в студентска възраст. Нищо не помня от училище.

Сега по програма първият преразказ се прави в 1 клас. Преразказите и съчиненията са неизменна част от уч. материал. Правят се през седмица. За децата стават все по-трудни, защото не четат, не се задълбочават в прочетеното, не разказват устно  и имат изключително беден речник.



Чудесно, но знаеш ли какво се получава, когато ти се падне клас от проблемни деца? Цяла година се мъчиш да ги научиш на най-важното, полагайки неимоверни усилия /приемаме, че си гледаш съвестно работата/, докарваш ги до едно много по-добро ниво, сравнено с входното и изведнъж на ВО - слаби резултати. Слаби като цяло, но за тези деца това е постижение. Но това никой не ти го отчита за труд. Много, много недоразумения има в образованието.......Ето последното:

http://www.bg-mamma.com/url.php?u=aHR0cDovL3d3dy5taW5lZHUuZ292ZX … 2I21zZzI1MTI2MDk2

Judy, много ти благодаря за мненията, изключително полезни са ми.

Не сте, това е нещото, което аз си мислех, преди да пусна темата, затова го споменавам. Понеже съм чела много пъти как децата започват да буксуват, как се налага денонощно учене и т.н. и се чудех кое го налага. Мислех си, че е нещо много трудно в самия материал, но явно е по-скоро във формата, в която се поднася.

И от тази тема ме свива стомахът и си мисля, че ходенето на училище е едно безкрайно мъчение, борба и зубрене.
Моите спомени до седми клас са съвсем различни. Аз тръгнах на точно 6г на училище и въпреки това си прекарвах следобедите в игра със съучениците между блоковете. Изобщо нямам спомени да съм учила с часове всеки ден, било е нещо между другото. И въпреки цялата безгрижност и без посещения на частни уроци, изкарах високи оценки на кандидат-гимназиалните изпити. Беше голяма истерия, но като че ли само за майките. Целият стрес си беше за тяхна сметка. Ние децата сякаш минахме безгрижно покрай цялата работа. Помня когато изнасяха резултатите и цялата тумба майки се буташе с лакти да се добере до списъците, а децата си подскачахме по стълбите и се забавлявахме помежду си.

Сега като че ли всичко е за сметка на децата. И то не толкова на интелектуалния им капацитет, колкото на нервната им система.

При нас съвсем не е било така. Затова не мисля, че е полезно да се обобщава и да се плашат родителите на бъдещи ученици. Явно си зависи от много неща - учител и методика, структура и хомогенност на класа, кои учебници са избрани и знам ли какво още. Явно може да е и така, и инак. Да не караме майките на мъниците да оплакват нероден Петко. Като цяло и учебниците не са ми се стрували чак толкова гадни и неразбрани.

Ох, Алана, не разбра ли, че няма никакво значение как ти си прекарвала следобедите си преди айсет години! Както се казва, не можеш да влезеш два пъти в една и съща вода. Когато детето ти започне училище ще разбереш за какво става въпрос. Твоята тема е като с темите за раждането - бременна пита "а вие как родихте, лесно ли беше, трудно ли, болеше ли, сърбеше ли, секциото по-опасно ли е от нормалното...", което грам не й върши работа.

Черна станция, хората си споделят впечатленията, никой никого не плаши. Лично аз много се радвам, че съм завършила училище преди двайсет години, защото ако трябваше сега да съм ученичка, от пети клас нагоре нямаше да изклася с безумните изисквания и тоновете материал.

Добре. По кой предмет нямаше да изкараш дори тройка? В кой клас?
От това, което казваш, излиза, че от шести клас нататък би имала двойки по всичко. Разбираемо, приемам това за емоционално преувеличение.
За български език разбрах вече. Моля, кажи ми кой материал и по кой предмет е толкова непреодолим. Примерно "цикъл на Кребс", валентност за химичните елементи, Априлското въстание...
Надявам се да не отнеса критика за лесните примери, които давам. Просто те ми дойдоха на ума, а не че си правя поредната ненужна аналогия с моите ученически години, когато материалът е бил песен и си въобразявам, че и сега е такъв.

Отивам да гледам учебните програми.

По история ме пиши едва с тройка, по география ще съм около четворката. По български я щях да изкарам четворка-петица, я не. Може би щях да съм относително добре по математика и точните науки, защото там просто си трябва един сборник за допълнително решаване на задаци, а химията и физиката са логически силно обвързани като вътрешна структура и за тях има доста базова информация и не е нужно да се зубри, а да се разбере. За за биологията като гледах каква боза е и там със сто гъби, растения, учене на класификации с подробности, не знам, може би четворка. Единствените предмети, по които си заслужава да се учи от пети клас нагоре са математиката, физиката и химията.
Ти не правиш аналогия, а буквално сравнение. Аналогията е друго нещо.

И аз точно това казвам, Дъждовно време. Ако учениците са гьон в началото, а прилично на края на годината - благодарение на твоите усилия, значи предшественикът ти не си е вършил работата и това по някакъв начин трябва да му се отрази в някаво атестиране. Децата са следствие, а не причина и знаията им са комплексен продукт. Но сега-засега се набляга на успеваемостта, а не на качеството, което стои зад нея.

Нишката се скъса тогава, когато образованието се превърна в бизнес.
Преди имаше 1 издателство, държавно, и всички учехме по едни и същи учебници. Сега се гони само и единствено печалбата, без никакъв контрол върху съдържанието. Колко министри се заканваха да въведат ред в учебниците? Както се перчеха, така и клекнаха... А учебниците продължават да са някакви механични съкращения на академични издания, без ни най-малък опит да бъдат приспособени към малолетната аудитория.
Добро образование имахме, докато имахме Министерство на просветата (докъм 1991 г.). След това започна началото на края.
Според мен названието на министерството е просто подигравка. Крайно време е да го прекръстят на МБУ - Министерство на бизнеса с учебници и да престанем с претенциите си за качество и контрол. На когото не му харесва - терминалите ги знаете, нали?
Ако искате децата ви да имат не само отлични оценки (без покритие), а трайни знания - купувайте им енциклопедии. Колкото може повече енциклопедии.
Сериозно го казвам.  

ПП А още по-добре, научете ги да ползват Гугъл. Като се замисля, в днешно време кому е нужно енциклопедичното назубряне на факти? Повече са нужни други умения, които училището не може да осигури. Ако се огладаме наоколо, колко са младите съфорумци, които могат смислено и ясно да изразят мисълта си, пък било и само с 1 изречение? Да потърсят съвет за здравословен проблем или да дадат отзив за козметичен продукт? Колко от тях знаят как сами да намерят информацията, която им трябва, вместо да пуснат тема и да се сърдят, че не им я поднасят наготово и удобно смляна?
Май това е главният проблем на днешните деца, а не лихвите и литературните фигури. Информацията днес е злато и най-богати ще са тези, които знаят как да я намерят.