най-добре отидете на детски психолог, причините наистина може да са разнообрадни- среда, нужди на детето тя ходи ли на детска градина?
- Публикувана: 18 май 2013, 15:22 ч.
- Последно мнение: 3 септ. 2013, 11:13 ч.
Агресия и истерия при 3 г. девойка - съвети?
Въвеждането и спазването на правила е дълъг и сложен процес.
Едно дете на 3 тепърва се учи, а не "трябва да е научено".
Раз и прас!
Брей какви страхотни родители имало!
На 3 години детето спазва всички правила?
Живи и здрави и все така кротки тия деца!
А може би не е лошо да има малко инат и индивидуалност, а?
Мъничко?
Едно дете на 3 тепърва се учи, а не "трябва да е научено".
Раз и прас!
Брей какви страхотни родители имало!
На 3 години детето спазва всички правила?
Живи и здрави и все така кротки тия деца!
А може би не е лошо да има малко инат и индивидуалност, а?
Мъничко?
Нищо не пречи на индивидуалността в рамките на общоприетите правила. Лошото е, че по нашите ширини има изначално неприемане на правилата, и под "индивидуалност" обикновено се разбира тоталното им погазване.
Искаме или не искаме, живеем в общество. От детската градина, през училището, университета, до работното място, на улицата - има правила на поведение, има режим на функциониране. И те трябва да се спазват от всички. И аз искам да ходя на работа от 14,00 до 22,00, а не от 09,00 до 17,00, но на институциите и клиентите ни някак няма да допадне тази проява на индивидуалност.
Искаме или не искаме, живеем в общество. От детската градина, през училището, университета, до работното място, на улицата - има правила на поведение, има режим на функциониране. И те трябва да се спазват от всички. И аз искам да ходя на работа от 14,00 до 22,00, а не от 09,00 до 17,00, но на институциите и клиентите ни някак няма да допадне тази проява на индивидуалност.
Има разлика между "расте с правила" и "спазва всички правила".
Ако по правило не му се разрешава шоколад преди вечеря, но то си поиска и му отговориш "преди вечеря не ядеш шоколад" и така всеки път, просто няма да се тръшка. Но ако днес ти не му дадеш, утре му дадеш, после баща му не му даде, но баба му му даде шоколад преди вечеря, днес ако ти поиска и ти откажеш, да, ще се тръшка. Това са правила и да, те не са само за децата, но на родителите им е по-лесно да му запушат устата с желаното, отколкото да проявят усърдие.
Всеки детски психолог ще ви каже, че малките деца обичат стереотипите и правилата, те ги арат да се чувстват сигурни и спокойно. Дете на 2-3 години не се кефи какъв пич е родителят му, с който си водят преговори дали да си ляга или не и как му зачита индивидуалността. То подсъзнателно отчита, че в родителя му има пробойна, чувства се объркано и реагира по своя си начин, с тръшкане, с агресия.
Писах бавно, дано сте разбрали.
Ако по правило не му се разрешава шоколад преди вечеря, но то си поиска и му отговориш "преди вечеря не ядеш шоколад" и така всеки път, просто няма да се тръшка. Но ако днес ти не му дадеш, утре му дадеш, после баща му не му даде, но баба му му даде шоколад преди вечеря, днес ако ти поиска и ти откажеш, да, ще се тръшка. Това са правила и да, те не са само за децата, но на родителите им е по-лесно да му запушат устата с желаното, отколкото да проявят усърдие.
Всеки детски психолог ще ви каже, че малките деца обичат стереотипите и правилата, те ги арат да се чувстват сигурни и спокойно. Дете на 2-3 години не се кефи какъв пич е родителят му, с който си водят преговори дали да си ляга или не и как му зачита индивидуалността. То подсъзнателно отчита, че в родителя му има пробойна, чувства се объркано и реагира по своя си начин, с тръшкане, с агресия.
Писах бавно, дано сте разбрали.
Точно защото детето на 3г. все още се учи, трябва да има точни и ясни правила.
Имелда е дала добър пример как се въвеждат въпросните правила.
И защо евентуално едно дете би се тръшкало и изпадало в истерии....когато примерно мама не разрешава нещото Х, но пък тати чака удобен случай и казва - ок. И детето следващия път ще се пробва и при мама да мине номера...като не го получи - истерии.
Имелда е дала добър пример как се въвеждат въпросните правила.
И защо евентуално едно дете би се тръшкало и изпадало в истерии....когато примерно мама не разрешава нещото Х, но пък тати чака удобен случай и казва - ок. И детето следващия път ще се пробва и при мама да мине номера...като не го получи - истерии.
Точно защото детето на 3г. все още се учи, трябва да има точни и ясни правила.
Имелда е дала добър пример как се въвеждат въпросните правила.
И защо евентуално едно дете би се тръшкало и изпадало в истерии....когато примерно мама не разрешава нещото Х, но пък тати чака удобен случай и казва - ок. И детето следващия път ще се пробва и при мама да мине номера...като не го получи - истерии.
Имелда е дала добър пример как се въвеждат въпросните правила.
И защо евентуално едно дете би се тръшкало и изпадало в истерии....когато примерно мама не разрешава нещото Х, но пък тати чака удобен случай и казва - ок. И детето следващия път ще се пробва и при мама да мине номера...като не го получи - истерии.
Ми не, при нас няма подобно нещо.
Нещото си му е забранено по принцип.
Правилата се спазват.
И пак се тръшка, да се пробва, ако може.
Или просто иска да тръгне нанякъде, накъдето аз не искам и не мога в момента - пак истерии.
Ето, цялото училище го е научило, че е "бебето беглец". Сто пъти се пробва да излиза извън вратата. И като го спра - ляга на асфалта.
Но е ако е нахранен и спокоен и го разсея с нещо друго - се разминава истерията.
Дъщеря ми не иска да си ляга вечер.
Не защото й се позволява да си ляга когато иска, напротив, стараем се да спазваме определен тесен часови интервал.
Но с възрастта копира все повече мама и тати и щом те не си лягат, и тя не ляга. Когато я уча да прави някакви неща с мотивацията "ти си голяма и вече можеш", тя го е запомнила и се тръшка: аз няма да си лягам, аз съм голяма и ще си легна с вас.
Оттук нататък как да се вкарам в съветите ви за правилата?
Или да капитулираме като започнем да си лягаме с нея??! Не мисля!
Не защото й се позволява да си ляга когато иска, напротив, стараем се да спазваме определен тесен часови интервал.
Но с възрастта копира все повече мама и тати и щом те не си лягат, и тя не ляга. Когато я уча да прави някакви неща с мотивацията "ти си голяма и вече можеш", тя го е запомнила и се тръшка: аз няма да си лягам, аз съм голяма и ще си легна с вас.
Оттук нататък как да се вкарам в съветите ви за правилата?
Или да капитулираме като започнем да си лягаме с нея??! Не мисля!
Горе-долу такъв е, или по-скоро беше, големият ми син. Вали дъжд, примерно, и той виква как иска да спре, веднага. Не можеш да го накараш да направи нещо на сила, инат от класа.
Някой по-горе беше споменал гъделичкане. Това беше един от начините да го накарам да спре с истериите. Гъделичках го и го разсмивах. Постепенно му минаваше. Като цяло е страшно разбран и с него никога не съм имала проблеми по улиците, в магазините. Просто, когато беше уморен, така да се каже, даваше на късо. С времето нещата се пооправиха - много говорене, обяснения. Без наказания и караници, защото при него наказанието водеше и все още води до още по-неприятни ситуации. Трябва сам да осъзнае какво в поведнието му е било неприемливо.
Пак някой по-нагоре беше споменал - наблягане и подчертване на добрите постъпки, доброто поведение. Лошите неща ги забравяме бързо и не ги натякваме.
Търпение му е майката и много говорене, обяснения. И разбиране, че малкото човече също има право да е нервно и криво, но трябва да се научи да се справя с тези емоции без да вгорчава живота на другите около себе си.
Правилата... двама са вкъщи. И двамата по един и същи начин ги гледаме, и правилата са едни и същи, ама ей на, големият е способен да те изкара от кожата, а малкият въпреки всички си магарии е напълно неспособен да ни ядоса. Просто единият си умира от кеф да дразни понякога, осъзнава го, другият обича да разсмива. Какво да ги правя - различни са.
Някой по-горе беше споменал гъделичкане. Това беше един от начините да го накарам да спре с истериите. Гъделичках го и го разсмивах. Постепенно му минаваше. Като цяло е страшно разбран и с него никога не съм имала проблеми по улиците, в магазините. Просто, когато беше уморен, така да се каже, даваше на късо. С времето нещата се пооправиха - много говорене, обяснения. Без наказания и караници, защото при него наказанието водеше и все още води до още по-неприятни ситуации. Трябва сам да осъзнае какво в поведнието му е било неприемливо.
Пак някой по-нагоре беше споменал - наблягане и подчертване на добрите постъпки, доброто поведение. Лошите неща ги забравяме бързо и не ги натякваме.
Търпение му е майката и много говорене, обяснения. И разбиране, че малкото човече също има право да е нервно и криво, но трябва да се научи да се справя с тези емоции без да вгорчава живота на другите около себе си.
Правилата... двама са вкъщи. И двамата по един и същи начин ги гледаме, и правилата са едни и същи, ама ей на, големият е способен да те изкара от кожата, а малкият въпреки всички си магарии е напълно неспособен да ни ядоса. Просто единият си умира от кеф да дразни понякога, осъзнава го, другият обича да разсмива. Какво да ги правя - различни са.
На 3 годинки е т.н. първи пубертет.
Детето започва да налага мнението си и да се чувства самостоятелно достатъчно голямо. Пробвай, като започнат истериите да застанеш зад гърба му,да го прегърнеш с две ръце през тялото (кръстосаи ги отпред) и да започнаш да му пееш- в много случаи това работи.
Детето започва да налага мнението си и да се чувства самостоятелно достатъчно голямо. Пробвай, като започнат истериите да застанеш зад гърба му,да го прегърнеш с две ръце през тялото (кръстосаи ги отпред) и да започнаш да му пееш- в много случаи това работи.
Здравейте! Не можах да намеря по-подходяща тема за моя проблем, дано не ви пречи тук, ако има къде- преместете.
Става въпрос за истерията при възрастни хора и какво да правим, за да я овладеем и намалим пристъпите. От пубертета имам лошия навик ако нещо не става според очакванията ми, да се ядосвам много, да крещя, рев, бягство от хората, които са го предизвикали (от срам или и аз не знам). С годините това намаля и ми се случва по-рядко, вече знам, че не всичко става по план и се опитвам да приемам трудностите нормално. Все още обаче ако някой съвсем леко ме обиди мен или близките ми, или забележа някаква несправедливост, пак изпадам в тези състояния.
Доколкото знам от четене причината е, че много са ме глезили като малка- всичко е ставало, както го желая и съм свикнала да ме третират като кралица, ако някой си позволи друго, получава "сцена". Освен това имаме нервни проблеми в семейството, леля ми има тикове, баща ми е избухлив, като цяло аз говоря бързо, припряна съм и т.н.
Откакто съм с мъжа ми и на по-зряла възраст (25 +) наистина съм по-добре, често овладявам положението, но понякога просто ми се изплъзва (ако някой е чел "Подпалвачката" от Ст.Кинг- точно както при Чарли, опитваш се да го задържиш, но то излиза и след това никой не може да те спре).
Искам да променя това, грозно е отстрани, натоварващо за мъжа ми, но най-вече заради моето здраве- след такъв пристъп вчера ми беше много лошо с часове и не можех да заспя. Всеки път е така.
Четох за истерията, на съзнателно ниво не се опитвам да привличам внимание, просто избухвам и започвам да викам, тряскам врати, говоря грубости, рева...Но не е за внимание, даже ако има друг освен мъж ми се опитвам да се скрия или овладея. В началото и пред него не си го позволявах. Другите неща, които пише в нета- измислени болести, смяна на настроение, ги нямам- много рядко боледувам и не си въобразявам излишни болести, настроението ми 90% е весело- всички казват, че съм усмихнат човек, не плача изобщо без причина- 1 път месечно да се разплача, ако стане нещо, понякога и много по-рядко.
Бих ходила на психолог, но за момента нямам време и искам да видя първо- нормална ли съм,има ли и други хора с такива пристъпи на яд и колко зле са след това, второ- как се справяте и какви съвети имате за мен и мъжа ми (той иска да ми помогне, но не знае как- опитвал е с хумор, с това да ме държи с ръце, да ми говори- аз ставам груба и отричам всичко, което предлага).
не на последно място- скоро искам да стана майка, в 99% от времето съм друг човек, не мислете, че ще съм лоша и ще крещя по детето си. Но все пак се притеснявам дали ще се овладея и какво дете ще възпитам, как да овладея проблема отсега, а не да си изкарам недай Боже нещо в/у детето...Макар че си мисля, че с бременността ще стана спокойна и дреболии няма да ме интересуват изобщо. Може би е време да порасна и да се науча, че животът не е розов и аз не съм в центъра на света и може би детенцето ще ми помогне, но все пак се страхувам...
Става въпрос за истерията при възрастни хора и какво да правим, за да я овладеем и намалим пристъпите. От пубертета имам лошия навик ако нещо не става според очакванията ми, да се ядосвам много, да крещя, рев, бягство от хората, които са го предизвикали (от срам или и аз не знам). С годините това намаля и ми се случва по-рядко, вече знам, че не всичко става по план и се опитвам да приемам трудностите нормално. Все още обаче ако някой съвсем леко ме обиди мен или близките ми, или забележа някаква несправедливост, пак изпадам в тези състояния.
Доколкото знам от четене причината е, че много са ме глезили като малка- всичко е ставало, както го желая и съм свикнала да ме третират като кралица, ако някой си позволи друго, получава "сцена". Освен това имаме нервни проблеми в семейството, леля ми има тикове, баща ми е избухлив, като цяло аз говоря бързо, припряна съм и т.н.
Откакто съм с мъжа ми и на по-зряла възраст (25 +) наистина съм по-добре, често овладявам положението, но понякога просто ми се изплъзва (ако някой е чел "Подпалвачката" от Ст.Кинг- точно както при Чарли, опитваш се да го задържиш, но то излиза и след това никой не може да те спре).
Искам да променя това, грозно е отстрани, натоварващо за мъжа ми, но най-вече заради моето здраве- след такъв пристъп вчера ми беше много лошо с часове и не можех да заспя. Всеки път е така.
Четох за истерията, на съзнателно ниво не се опитвам да привличам внимание, просто избухвам и започвам да викам, тряскам врати, говоря грубости, рева...Но не е за внимание, даже ако има друг освен мъж ми се опитвам да се скрия или овладея. В началото и пред него не си го позволявах. Другите неща, които пише в нета- измислени болести, смяна на настроение, ги нямам- много рядко боледувам и не си въобразявам излишни болести, настроението ми 90% е весело- всички казват, че съм усмихнат човек, не плача изобщо без причина- 1 път месечно да се разплача, ако стане нещо, понякога и много по-рядко.
Бих ходила на психолог, но за момента нямам време и искам да видя първо- нормална ли съм,има ли и други хора с такива пристъпи на яд и колко зле са след това, второ- как се справяте и какви съвети имате за мен и мъжа ми (той иска да ми помогне, но не знае как- опитвал е с хумор, с това да ме държи с ръце, да ми говори- аз ставам груба и отричам всичко, което предлага).
не на последно място- скоро искам да стана майка, в 99% от времето съм друг човек, не мислете, че ще съм лоша и ще крещя по детето си. Но все пак се притеснявам дали ще се овладея и какво дете ще възпитам, как да овладея проблема отсега, а не да си изкарам недай Боже нещо в/у детето...Макар че си мисля, че с бременността ще стана спокойна и дреболии няма да ме интересуват изобщо. Може би е време да порасна и да се науча, че животът не е розов и аз не съм в центъра на света и може би детенцето ще ми помогне, но все пак се страхувам...