Агресия и истерия при 3 г. девойка - съвети?

  • 3 944
  • 41
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 62
Пипи.2013 щом казваш, че през повечето време си весела, а и се притесняваш за тези "пристъпи", мисля, че си съвсем нормална жена. И аз съм като теб - повечето време съм позитивна и спокойна, но понякога ме "хващат лудите" и крещя и тръшкам врати. Засилват се тези състояния преди цикъл - явно е т.н ПМС. И не са ме глезили като малка. А май не познавам жена, която отвере на време да не "яхне метлата"  Mr. Green
Майка ми веднъж даде следния съвет на мъжа ми за реагиране при такива ситуации: "Като се навика и минава и прави каквото трябва", т.е да не ми обръща внимание  Mr. Green И е права - забелязала съм, че като съм в такова състояние, ако започнат да ми говорят, успокояват, да се шегуват, още повече се изнервям, а ако не ми обърнат внимание ми минава бързо - като при децата  ooooh!
Истина е, че обикновено /има все пак различни случаи/ жените стават по-спокойни през бременността и след раждането. А и на мен ми се падна дете, което като викна по-силно и изпада в истерия, та ми се налага да се контролирам повече, ако искам общуването ми с него да е спокойно и ползотворно. Съдбата си знае работата Laughing

# 31
  • Мнения: 43
Много ти благодаря, олекна ми малко.

Ами вярно, че много от жените се изнервят, но при мен ми се струва по-силно- просто като звяр ставам в тези състояния и се дразня на себе си как съм могла да се "изпусна" отново...
А за игнорирането си много права- май единствен вариант е да помоля мъж ми като ме види така, да изчезне някъде. Като няма публика- няма сцена. Ще поплача и толкоз, без другите екстри на истерията- тръшкане, обиди...

Дано си права за майчинството, по принцип и аз така си го представям- че ще бъда усмихната бременна, която си знае една голяма тайна и усещам вътрешна светлина...След като се начетох какви проблеми са възможни,  за малко да се откажа от тази представа, но пак тайничко се надявам да е така.

Пък пред детето е ясно, че трябва контрол, то е като с буболечките- ако съм сама с мъжа ми, ще писна и ще го накарам да я махне, но ако съм сама с детето- ще покажа спокойствие и ще бъда възрастният,който действа...Човек усвоява нови роли  Simple Smile

И все пак ми се иска да бях по-малко емоционална, ето днес втори ден ми е отпаднало, може би от недоспиването след вчера...как ще работя, не знам  Confused

# 32
  • ...живея на последния етаж...
  • Мнения: 707
Пипи, съветите, дето са ги дали по-напред, може да важат и при тебе, и по-точно в частта за глада и жаждата. У дома мъжете гладни ли са, не се стои. Единия направо човек убива   #2gunfire  и нахрани ли се - край с истериите. Като му падне на човек кръвната захар, направо не се знае какво ще последва!

# 33
  • Мнения: 3 675
Това е нормално за 3 годишните.Моето дете понякога започва да ме щипе, ако му направя забележка за нещо, примерно когато не връща играчката на дадено дете.
Когато решим да тръгваме от площадката/МОЛА и при нас започват едни тръшканици и лягане на земята.

Като минем покрай Лидл/понеже там е площадката, където ходим редовно/ и естествено нямаме намерение да купуваме нищо от там, като ревне че иска на Лидл-а просто няма спирка, докато не отидем да й вземем нещичко от там.

Не знам дали това е истерия, ама на доста такива случки съм ставала свидетел, точно при деца на 2-4 години.

Последна редакция: чт, 08 авг 2013, 08:58 от gitadam

# 34
  • Мнения: 18
Да коментирам някои от нещата:
Mirama - коментарите ти са типични за майки с деца, РОДЕНИ с кротък темперамент. Те си мислят, че децата ги слушат защото са страхотни родители.... И аз така мислех преди да родя тази си дъщеря точно.
Имаше коментар за средата, в която я отглеждаме - същата, като на сестра й - кротко и послушно дете.
Ston - редовно ревем защото вали или духа...тая природа хич не ни уважава Simple Smile)

Да обобщя: като овладяване на ситуацията работи отстраняването от полето на действие - наказана в стаята си или на дърво на площадката. Действието работи за конкретната ситуация, но не й пречи да повтори истерията след час или два.
Забелязвам, че ако и обръщам изключително много внимание, пристъпите намаляват. НО, като казвам изключително много, имам предвид точно това - доста повече отколкото на сестра й - т.е. тя търси ексклузивитет, който няма как да й осигуря, а и не е редно. Според мен има проблем с осъзнаването, че ИСКАМ не значи ЩЕ СТАНЕ и се надявам с времето да го разбере. А дотогава ще обясняваме, ще се гушкаме и ще се наказваме.

# 35
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 338
Имам еднакъв подход към децата си - обичам ги еднакво, третирам ги еднакво, забранявани и позволявани са им еднакви неща на една и съща възраст. Ами телето се тръшкаше като обезумяло в периода си между 2 и 3 години- за всичко, по всяко време и на всяко място, където й дойдеше музата! Малкото козле премина този период по- тихо и спокойно, без чак толкова нерви, без толкова показване на инати, без излишна показност като цяло. Затова пък тя си има други методи!

И да- родителите на кротки деца смятат, че са перфектните родители, понеже виждаш ли, децата им са послушни, разбрани, възпитани, знаещи правилата, спазващи нормите и пр!

# 36
  • София
  • Мнения: 580
При мен се получава същото - истерии, само дето възпитаваме момченце на 2 годинки.
Забелязала съм, че когато започне да се тръшка и реве, ако тръгна да го успокоявам, по-лошо става, хвърля, блъска, рев, огромни сълзи, сополи, за погледа дето ми хвърля, изобщо не говоря, чувствам се толкова виновно като ме погледне с мокри очи. Посяга и да ме удря вече, хапе...
Ако игнорирам такова поведение, спира за минути, трябва само да стискам зъби. Защо спира да реве ли ? Ами защото когато няма публика, театърът спира  Simple Smile
Но тези пристъпи някой път са толкова шумни, че ако сме навън, направо го издърпвам на тихо място, да не ни гледат, че почват съветите от минаващи.
С гъделичкане, също минава, хем плаче, хем се смее...
Бабите само влошават възпитанието в това отношение - кой ми те ядоса, бабе, като занареждат, малкият се затръшква още по-силно. Питат ме, защо не го успокоиш, не го оставяй така..Да, ама по-лошо става.
Сигурно ще е довреме и това поведение. Интересно, че като е спокоен и засмян, всеки иска да се занимава с него, започне ли да реве, опустява всичко около него, само аз оставам  Crazy

# 37
  • Мнения: 3 020

Mirama - коментарите ти са типични за майки с деца, РОДЕНИ с кротък темперамент. Те си мислят, че децата ги слушат защото са страхотни родители....


И да- родителите на кротки деца смятат, че са перфектните родители, понеже виждаш ли, децата им са послушни, разбрани, възпитани, знаещи правилата, спазващи нормите и пр!

Ох, колко добре казано.  Peace
Съвсем съм съгласна с вас.
Но така или иначе гореописаните майки не могат да го разберат, защото не им се е налагало да се сблъскат с по-темпераментно дете и не знаят какво е.

# 38
  • Мнения: 22 437
И защо и как точно решихте, че детето ми е кротко, не се тръшка, не иска, не мрънка и т.н.?
Само защото не прави сцени по улиците, не се тръшка и въргаля по земята?
Това не означава, че не го изразява по друг, но мааалко по-мек начин.

# 39
  • Мнения: 3 020
И защо и как точно решихте, че детето ми е кротко, не се тръшка, не иска, не мрънка и т.н.?
Само защото не прави сцени по улиците, не се тръшка и въргаля по земята?
Това не означава, че не го изразява по друг, но мааалко по-мек начин.


Далеч съм от мнението, че има толкова кротко дете, което ама никога да не се е инатило или мрънкало... и най-спокойният човек има моменти на избухване, но те са по-скоро минутни и инцидентни, а не перманентно състояние...
Голямата никога досега не ми е правила сцени по улицата и т.н., обаче изпадаше в истерия за абсолютно всичко от бебе  Tired /виж, агресия досега никога не е проявявала/ - за обличане, за събличане, за излизане, за прибиране, за возене в количка и т.н. да не изброявам, но за почти всичко, което се прави с едно бебе. Съмнявам се повечето бебета и деца да са такива.
Твоето, Мирама, така ли беше?
Стигнахме до там, че да ходим на детски психолог, невролог, хомеопат... оказа се, че е с такъв темперамент и ген, както и да е, да не изпадам в подробности, само да ми е жива и здрава  Praynig

А аз бях толкова търпелива и все се обвинявах, че аз греша някъде, а се оказа, че комбинацията от моите и на мъжа ми гени е такава  Laughing избухлива... сега малката е по-мека, засега Wink

И ще стане дълго, ама мъжът ми има брат близнак - пълни противоположности. Брат му е бил флегматичен, поспалив, кротък и все е чакал за всичко, докато мъжът ми пожар, все да е пръв и само бели и нерви по него. Две деца по едно време и при едни условия гледани.

# 40
  • Мнения: 3 675
Моята напоследък като не е на нейното започва да ме щипе по ръцете, което е доста по-безобидно от това да ме хапе, както прави детето на едно моя позната.
В събота например беше изпаднала в истерия, понеже искала да ходи на някаква площадка с Барби и не разбрахме къде точно е тя и ми рева в колата половин час.
А когато излизахме в неделя преди обяд ми лягаше направо на земята, когато не искаше да си тръгваме от площадката, но като й казах, че я оставям сама, за да я вземе циганина с боклукчийската кола, много бързо идваше при мен.

# 41
  • София
  • Мнения: 38 523
Ох, и аз вече не знам какво да правя.
На морето - 5 дни всичко беше ок, всички казват какво усмихнато дете, на 6тия - уааа, две истерии!
Едната беше за един маркуч сутринта.
Другата даже вече не помня за какво беше.
Характер, настроение, умора... и аз не знам какво е.
Един ден може залъка да му взема от устата, дето се казва, да го разсея и всичко е ок.
Друг ден, като се тръшне за някоя дреболия и полудява!

Общи условия

Активация на акаунт