Агресия и истерия при 3 г. девойка - съвети?

Вгледайте се в детето си. Зад безумните причини се крие истинската причина за това поведение. А причина има, но вие знаете в каква обстановка и среда живее това дете.

Тези прояви сигурно се случват или когато детето е жадно, или когато е гладно, или когато му се спи, или когато му е горещо. Ако успеете да елиминирате горните четири причини ще видите, че нещата ще се нормализират. 

Не мисля, че това са причините за истериите. А и майката казва, че детето в тези моменти не губи контрол над ситуацията /наблюдава я, провокира я/. По принцип не се подчинява....
Явно има по- сериозни причини.
На първо време, когато е мила и гальовна, поощрявайте това поведение

Преди време имах подобен проблем с детето си и причината беше точно измежду изброените от рони :

В началото не ми се вярваше, но беше именно така. Детето ми е злоядо и рядко спи на обед. Беше преминала възрастта, когато я гонех с паничката и ако искаше да обядва само половин домат и миниатюрно парче сирене, не настоявах. Но когато започнах да бъда по-настоятелна и креативна в храненето (за да яде), когато лягах с нея само и само, за да спи наобед, детето ми коренно се промени. 

Единствено и само пълно безразличие и липса на внимание. Всякакви действия други от ттвоя страна ще поощряват за нов опит за налагане. Детето е на 3г и лично аз мисля, че е абсурдно да прави подобни неща при глад или жажда.
Спокойно обясняваш, че така не се прави, че така не се постига нищо и че в подобен момент няма да разговаряш с нея, а когато се успокои. Оставяш я сама или ако няма как - оставяш я да се тръшка, да реве, да крещи и просто я изчакваш мълчаливо и това е. Предполагам, че ще има още няколко опита, но при същия такъв резултат ще спрат. 

Отделно от това вече, както каза Джиана, тези пристъпи едва ли са породени само от дяволчето в характера й, макар че и това е напълно възможно, може да има странични дразнители, за които ние няма как да знаем. Успех 

Забелязвам, че когато моето го хванат дяволите, много добре действа това да захвърля всичко, което правя и да го напрегръщам, нацелувам и овъргалям в някой креват. Моето е по-малко, сигурна съм, че не го прави нарочно, но каквато и да е причината, всякакъв подход би могъл да бъде от полза. Успех! 

И аз съм за пълното игнориране. При нас най-добре действа в случай на нервен изблик. Най-голям ефект съм наблюдавала, когато започна да си правя нещо. Примерно тя се тръшка и реве, а аз започвам да си ровя нещо из телефона. Тогава много бързо спира. Явно осъзнава, че наистина не и обръщам внимание. Другото е гушкане. Понякога наистина се лиготи само защото иска внимание. Каране, говорене и т.н. съм пробвала в различни ситуации, но при нас имат нулев ефект когато не е спокойна.

На мен ми направи впечатление - "никога не се подчинява на инструкция - не прави това или онова, просто принципно прави наопаки".
Дете на 3г. трябва да е научено, че когато възрастен каже, че трябва да се направи, или да не се прави нещото Х - то детето трябва да изпълни.
От там ви идват и проблемите с тръшкането. Детето изглежда е оставено да прави каквото и когато си поиска. И е нормално то да прекрачва границата и постоянно да пробва до къде ще стигнете.

Моята щерка изпада в такива настроения рядко, но се случва - когато е изморена и в същото време не става на нейното за нещо дори и маловажно. След като пробвах - образно казано - и моркова, и тоягата, установих, че най-бързо престава като пусна на двд любимо детско и седна да го гледам. Тя пристига, зазяпва се и забравя за ината. Разбира се, не забравя какво е искала, но поне вече може да се преговаря в нормален диалог.

Едва ли е правилно като педагогически подход, но при нас действа. Нито гушкане, нито игнориране, нито каране ми помагаха, за говорене и придумване да не говорим - тя в този момент е престанала да чува, така че какво да й говориш....

На мен това ми звучи като робот на 3 години! 
В какъв човек очакваш да се превърне това дете като порасне като още от малко няма никакво право на избор?!

Какъв робот, говорим за елементарно "управление" и възпитание на дете.
Очаквам когато помоля дъщеря ми да си подреди играчките примерно, или да си обуе пантофи на краката, тя да го направи. А не да разхвърля, или да се съблече гола.
Подобно системно правене на пук и др. подобни говорят за това, че родителите и останалите възрастни нямат никакъв респект пред детето и то ги приема за равни.

Очакваш изпълнение на всичко, защото ти така си казала че трябва ли?! Това не го подкрепям. Със сигурност си отглежаш дете което като порасне няма да има лично мнение.
Моето дете, след като го помоля да си обуе пантофите, го прави само ако му е студено. Тоест прави избор. Аз се доверявам на преценката му, защото съм видяла че ако му е студено само си обува пантофите без да го карам(въпреки че е само на 3).

Четеш както ти изнася на теб.
Какво дете си отглеждам, от 2поста няма как да разбереш.
Има неща, за които едно дете може да бъде оставяно да прави избор и други, за които все още родителите преценяват.
Достатъчно съм се нагледала на 2-3годишни, които "правят избор" и само след още толкова са невъзможни, разглезени и неконтролируеми деца.
Но всеки си преценява и решава как да си гледа детето.
Изказала съм мнение и съм дала съвет на авторката...кой, как ми разбира думите си е негов проблем.

От дългогодишния ми опит с истерични деца да кажа:
Много е тъпо да се дава акъл как да се възпитава детето точно на основата на тия пристъпи.

Първо, гледай да е нахранено и спало.
Ако трябва, носи винаги храна в себе си!
И вода!
Второ, не го игнорирай, не го наказвай, не го пляскай.
Само се пази да не те удари или да не се удари то.
Трето - пробвай с разсейване с нещо, за да спре истерията.
При малкия действа музика от телефона и телевизия, анимационни.
Четвърто - като мине пристъпа, поговори с детето за държанието му.

най-добре отидете на детски психолог, причините наистина може да са разнообрадни- среда, нужди на детето тя ходи ли на детска градина?

Когато причините, изброени от Рони са елиминирани, този тип поведение е много характерно за деца, които се гледат без правила. Съгласна съм с Mirama.

Въвеждането и спазването на правила е дълъг и сложен процес.
Едно дете на 3 тепърва се учи, а не "трябва да е научено".
Раз и прас!
Брей какви страхотни родители имало!
На 3 години детето спазва всички правила?
Живи и здрави и все така кротки тия деца!
А може би не е лошо да има малко инат и индивидуалност, а?
Мъничко?

Нищо не пречи на индивидуалността в рамките на общоприетите правила. Лошото е, че по нашите ширини има изначално неприемане на правилата, и под "индивидуалност" обикновено се разбира  тоталното им погазване.

Искаме или не искаме, живеем в общество. От детската градина, през училището, университета, до работното място, на улицата - има правила на поведение, има режим на функциониране. И те трябва да се спазват от всички. И аз искам да ходя на работа от 14,00 до 22,00, а не от 09,00 до 17,00, но на институциите и клиентите ни някак няма да допадне тази проява на индивидуалност.

Има разлика между "расте с правила" и "спазва всички правила".

Ако по правило не му се разрешава шоколад преди вечеря, но то си поиска и му отговориш "преди вечеря не ядеш шоколад" и така всеки път, просто няма да се тръшка. Но ако днес ти не му дадеш, утре му дадеш, после баща му не му даде, но баба му му даде шоколад преди вечеря, днес ако ти поиска и ти откажеш, да, ще се тръшка. Това са правила и да, те не са само за децата, но на родителите им е по-лесно да му запушат устата с желаното, отколкото да проявят усърдие.

Всеки детски психолог ще ви каже, че малките деца обичат стереотипите и правилата, те ги арат да се чувстват сигурни и спокойно. Дете на 2-3 години не се кефи какъв пич е родителят му, с който си водят преговори дали да си ляга или не и как му зачита индивидуалността. То подсъзнателно отчита, че в родителя му има пробойна, чувства се объркано и реагира по своя си начин, с тръшкане, с агресия.

Писах бавно, дано сте разбрали.

Точно защото детето на 3г. все още се учи, трябва да има точни и ясни правила.
Имелда е дала добър пример как се въвеждат въпросните правила.
И защо евентуално едно дете би се тръшкало и изпадало в истерии....когато примерно мама не разрешава нещото Х, но пък тати чака удобен случай и казва - ок. И детето следващия път ще се пробва и при мама да мине номера...като не го получи - истерии.

Ми не, при нас няма подобно нещо.
Нещото си му е забранено по принцип.
Правилата се спазват.
И пак се тръшка, да се пробва, ако може.
Или просто иска да тръгне нанякъде, накъдето аз не искам и не мога в момента - пак истерии.
Ето, цялото училище го е научило, че е "бебето беглец". Сто пъти се пробва да излиза извън вратата. И като го спра - ляга на асфалта.
Но е ако е нахранен и спокоен и го разсея с нещо друго - се разминава истерията.

Дъщеря ми не иска да си ляга вечер.
Не защото й се позволява да си ляга когато иска, напротив, стараем се да спазваме определен тесен часови интервал.
Но с възрастта копира все повече мама и тати и щом те не си лягат, и тя не ляга. Когато я уча да прави някакви неща с мотивацията "ти си голяма и вече можеш", тя го е запомнила и се тръшка: аз няма да си лягам, аз съм голяма и ще си легна с вас.
Оттук нататък как да се вкарам в съветите ви за правилата?
Или да капитулираме като започнем да си лягаме с нея??! Не мисля!

Вие си лягайте, а нея я оставете да гледа телевизия и да яде фъстъци. Голяма е.

Другия вариант е, евентуално, да промениш мотивацията. Убеждение от типа "Защото си голяма, малка, ниска, момиче, кака и т.н" явно не работи в случая.

Никога не съм обяснявала, че трябва, или не трябва да се прави нещо с "ти си вече голяма, ти си малка" и т.н. от сорта. Това много бързо се оборва дори от едно дете. )

По въпроса с лягането съм обяснила - децата лягат рано, защото имат нужда от повече сън, за да пораснат.

ох, и аз имам подобна приятелка, чието дете така се бунтува, ще и препредам тези съвети пък дано помогне.

Горе-долу такъв е, или по-скоро беше, големият ми син. Вали дъжд, примерно, и той виква как иска да спре, веднага. Не можеш да го накараш да направи нещо на сила, инат от класа.
Някой по-горе беше споменал гъделичкане. Това беше един от начините да го накарам да спре с истериите. Гъделичках го и го разсмивах. Постепенно му минаваше. Като цяло е страшно разбран и с него никога не съм имала проблеми по улиците, в магазините. Просто, когато беше уморен, така да се каже, даваше на късо. С времето нещата се пооправиха - много говорене, обяснения. Без наказания и караници, защото при него наказанието водеше и все още води до още по-неприятни ситуации. Трябва сам да осъзнае какво в поведнието му е било неприемливо.
Пак някой по-нагоре беше споменал - наблягане и подчертване на добрите постъпки, доброто поведение. Лошите неща ги забравяме бързо и не ги натякваме.
Търпение му е майката и много говорене, обяснения. И разбиране, че малкото човече също има право да е нервно и криво, но трябва да се научи да се справя с тези емоции без да вгорчава живота на другите около себе си.
Правилата... двама са вкъщи. И двамата по един и същи начин ги гледаме, и правилата са едни и същи, ама ей на, големият е способен да те изкара от кожата, а малкият въпреки всички си магарии е напълно неспособен да ни ядоса. Просто единият си умира от кеф да дразни понякога, осъзнава го, другият обича да разсмива. Какво да ги правя - различни са. 

Да, гъделичкането действа в начален стадий.

На 3 годинки е т.н. първи пубертет.

Детето започва да налага мнението си и да се чувства самостоятелно достатъчно голямо. Пробвай, като започнат истериите да застанеш зад гърба му,да го прегърнеш с две ръце през тялото (кръстосаи ги отпред) и да започнаш да му пееш- в много случаи това работи.

Здравейте! Не можах да намеря по-подходяща тема за моя проблем, дано не ви пречи тук, ако има къде- преместете.

Става въпрос за истерията при възрастни хора и какво да правим, за да я овладеем и намалим пристъпите. От пубертета имам лошия навик ако нещо не става според очакванията ми, да се ядосвам много, да крещя, рев, бягство от хората, които са го предизвикали (от срам или и аз не знам). С годините това намаля и ми се случва по-рядко, вече знам, че не всичко става по план и се опитвам да приемам трудностите нормално. Все още обаче ако някой съвсем леко ме обиди мен или близките ми, или забележа някаква несправедливост, пак изпадам в тези състояния.

Доколкото знам от четене причината е, че много са ме глезили като малка- всичко е ставало, както го желая и съм свикнала да ме третират като кралица, ако някой си позволи друго, получава "сцена". Освен това имаме нервни проблеми в семейството, леля ми има тикове, баща ми е избухлив, като цяло аз говоря бързо, припряна съм и т.н.

Откакто съм с мъжа ми и на по-зряла възраст (25 +) наистина съм по-добре, често овладявам положението, но понякога просто ми се изплъзва (ако някой е чел "Подпалвачката" от Ст.Кинг- точно както при Чарли, опитваш се да го задържиш, но то излиза и след това никой не може да те спре).
Искам да променя това, грозно е отстрани, натоварващо за мъжа ми, но най-вече заради моето здраве- след такъв пристъп вчера ми беше много лошо с часове и  не можех да заспя. Всеки път е така.

Четох за истерията, на съзнателно ниво не се опитвам да привличам внимание, просто избухвам и започвам да викам, тряскам врати, говоря грубости, рева...Но не е за внимание, даже ако има друг освен мъж ми се опитвам да се скрия или овладея. В началото и пред него не си го позволявах. Другите неща, които пише в нета- измислени болести, смяна на настроение, ги нямам- много рядко боледувам и не си въобразявам излишни болести, настроението ми 90% е весело- всички казват, че съм усмихнат човек, не плача изобщо без причина- 1 път месечно да се разплача, ако стане нещо, понякога и много по-рядко.

Бих ходила на психолог, но за момента нямам време и искам да видя първо- нормална ли съм,има ли и други хора с такива пристъпи на яд и колко зле са след това, второ- как се справяте и какви съвети имате за мен и мъжа ми (той иска да ми помогне, но не знае как- опитвал е с хумор, с това да ме държи с ръце, да ми говори- аз ставам груба и отричам всичко, което предлага).

не на последно място- скоро искам да стана майка, в 99% от времето съм друг човек, не мислете, че ще съм лоша и ще крещя по детето си. Но все пак се притеснявам дали ще се овладея и какво дете ще възпитам, как да овладея проблема отсега, а не да си изкарам недай Боже нещо в/у детето...Макар че си мисля, че с бременността ще стана спокойна и дреболии няма да ме интересуват изобщо. Може би е време да порасна и да се науча, че животът не е розов и аз не съм в центъра на света и може би детенцето ще ми помогне, но все пак се страхувам...

Пипи.2013 щом казваш, че през повечето време си весела, а и се притесняваш за тези "пристъпи", мисля, че си съвсем нормална жена. И аз съм като теб - повечето време съм позитивна и спокойна, но понякога ме "хващат лудите" и крещя и тръшкам врати. Засилват се тези състояния преди цикъл - явно е т.н ПМС. И не са ме глезили като малка. А май не познавам жена, която отвере на време да не "яхне метлата" 
Майка ми веднъж даде следния съвет на мъжа ми за реагиране при такива ситуации: "Като се навика и минава и прави каквото трябва", т.е да не ми обръща внимание  И е права - забелязала съм, че като съм в такова състояние, ако започнат да ми говорят, успокояват, да се шегуват, още повече се изнервям, а ако не ми обърнат внимание ми минава бързо - като при децата 
Истина е, че обикновено /има все пак различни случаи/ жените стават по-спокойни през бременността и след раждането. А и на мен ми се падна дете, което като викна по-силно и изпада в истерия, та ми се налага да се контролирам повече, ако искам общуването ми с него да е спокойно и ползотворно. Съдбата си знае работата

Много ти благодаря, олекна ми малко.

Ами вярно, че много от жените се изнервят, но при мен ми се струва по-силно- просто като звяр ставам в тези състояния и се дразня на себе си как съм могла да се "изпусна" отново...
А за игнорирането си много права- май единствен вариант е да помоля мъж ми като ме види така, да изчезне някъде. Като няма публика- няма сцена. Ще поплача и толкоз, без другите екстри на истерията- тръшкане, обиди...

Дано си права за майчинството, по принцип и аз така си го представям- че ще бъда усмихната бременна, която си знае една голяма тайна и усещам вътрешна светлина...След като се начетох какви проблеми са възможни,  за малко да се откажа от тази представа, но пак тайничко се надявам да е така.

Пък пред детето е ясно, че трябва контрол, то е като с буболечките- ако съм сама с мъжа ми, ще писна и ще го накарам да я махне, но ако съм сама с детето- ще покажа спокойствие и ще бъда възрастният,който действа...Човек усвоява нови роли 

И все пак ми се иска да бях по-малко емоционална, ето днес втори ден ми е отпаднало, може би от недоспиването след вчера...как ще работя, не знам 

Пипи, съветите, дето са ги дали по-напред, може да важат и при тебе, и по-точно в частта за глада и жаждата. У дома мъжете гладни ли са, не се стои. Единия направо човек убива     и нахрани ли се - край с истериите. Като му падне на човек кръвната захар, направо не се знае какво ще последва!

Това е нормално за 3 годишните.Моето дете понякога започва да ме щипе, ако му направя забележка за нещо, примерно когато не връща играчката на дадено дете.
Когато решим да тръгваме от площадката/МОЛА и при нас започват едни тръшканици и лягане на земята.

Като минем покрай Лидл/понеже там е площадката, където ходим редовно/ и естествено нямаме намерение да купуваме нищо от там, като ревне че иска на Лидл-а просто няма спирка, докато не отидем да й вземем нещичко от там.

Не знам дали това е истерия, ама на доста такива случки съм ставала свидетел, точно при деца на 2-4 години.

Да коментирам някои от нещата:
Mirama - коментарите ти са типични за майки с деца, РОДЕНИ с кротък темперамент. Те си мислят, че децата ги слушат защото са страхотни родители.... И аз така мислех преди да родя тази си дъщеря точно.
Имаше коментар за средата, в която я отглеждаме - същата, като на сестра й - кротко и послушно дете.
Ston - редовно ревем защото вали или духа...тая природа хич не ни уважава )

Да обобщя: като овладяване на ситуацията работи отстраняването от полето на действие - наказана в стаята си или на дърво на площадката. Действието работи за конкретната ситуация, но не й пречи да повтори истерията след час или два.
Забелязвам, че ако и обръщам изключително много внимание, пристъпите намаляват. НО, като казвам изключително много, имам предвид точно това - доста повече отколкото на сестра й - т.е. тя търси ексклузивитет, който няма как да й осигуря, а и не е редно. Според мен има проблем с осъзнаването, че ИСКАМ не значи ЩЕ СТАНЕ и се надявам с времето да го разбере. А дотогава ще обясняваме, ще се гушкаме и ще се наказваме.

Имам еднакъв подход към децата си - обичам ги еднакво, третирам ги еднакво, забранявани и позволявани са им еднакви неща на една и съща възраст. Ами телето се тръшкаше като обезумяло в периода си между 2 и 3 години- за всичко, по всяко време и на всяко място, където й дойдеше музата! Малкото козле премина този период по- тихо и спокойно, без чак толкова нерви, без толкова показване на инати, без излишна показност като цяло. Затова пък тя си има други методи!

И да- родителите на кротки деца смятат, че са перфектните родители, понеже виждаш ли, децата им са послушни, разбрани, възпитани, знаещи правилата, спазващи нормите и пр!

При мен се получава същото - истерии, само дето възпитаваме момченце на 2 годинки.
Забелязала съм, че когато започне да се тръшка и реве, ако тръгна да го успокоявам, по-лошо става, хвърля, блъска, рев, огромни сълзи, сополи, за погледа дето ми хвърля, изобщо не говоря, чувствам се толкова виновно като ме погледне с мокри очи. Посяга и да ме удря вече, хапе...
Ако игнорирам такова поведение, спира за минути, трябва само да стискам зъби. Защо спира да реве ли ? Ами защото когато няма публика, театърът спира 
Но тези пристъпи някой път са толкова шумни, че ако сме навън, направо го издърпвам на тихо място, да не ни гледат, че почват съветите от минаващи.
С гъделичкане, също минава, хем плаче, хем се смее...
Бабите само влошават възпитанието в това отношение - кой ми те ядоса, бабе, като занареждат, малкият се затръшква още по-силно. Питат ме, защо не го успокоиш, не го оставяй така..Да, ама по-лошо става.
Сигурно ще е довреме и това поведение. Интересно, че като е спокоен и засмян, всеки иска да се занимава с него, започне ли да реве, опустява всичко около него, само аз оставам 

Ох, колко добре казано. 
Съвсем съм съгласна с вас.
Но така или иначе гореописаните майки не могат да го разберат, защото не им се е налагало да се сблъскат с по-темпераментно дете и не знаят какво е.

И защо и как точно решихте, че детето ми е кротко, не се тръшка, не иска, не мрънка и т.н.?
Само защото не прави сцени по улиците, не се тръшка и въргаля по земята?
Това не означава, че не го изразява по друг, но мааалко по-мек начин.

Далеч съм от мнението, че има толкова кротко дете, което ама никога да не се е инатило или мрънкало... и най-спокойният човек има моменти на избухване, но те са по-скоро минутни и инцидентни, а не перманентно състояние...
Голямата никога досега не ми е правила сцени по улицата и т.н., обаче изпадаше в истерия за абсолютно всичко от бебе  /виж, агресия досега никога не е проявявала/ - за обличане, за събличане, за излизане, за прибиране, за возене в количка и т.н. да не изброявам, но за почти всичко, което се прави с едно бебе. Съмнявам се повечето бебета и деца да са такива.
Твоето, Мирама, така ли беше?
Стигнахме до там, че да ходим на детски психолог, невролог, хомеопат... оказа се, че е с такъв темперамент и ген, както и да е, да не изпадам в подробности, само да ми е жива и здрава 

А аз бях толкова търпелива и все се обвинявах, че аз греша някъде, а се оказа, че комбинацията от моите и на мъжа ми гени е такава  избухлива... сега малката е по-мека, засега

И ще стане дълго, ама мъжът ми има брат близнак - пълни противоположности. Брат му е бил флегматичен, поспалив, кротък и все е чакал за всичко, докато мъжът ми пожар, все да е пръв и само бели и нерви по него. Две деца по едно време и при едни условия гледани.

Моята напоследък като не е на нейното започва да ме щипе по ръцете, което е доста по-безобидно от това да ме хапе, както прави детето на едно моя позната.
В събота например беше изпаднала в истерия, понеже искала да ходи на някаква площадка с Барби и не разбрахме къде точно е тя и ми рева в колата половин час.
А когато излизахме в неделя преди обяд ми лягаше направо на земята, когато не искаше да си тръгваме от площадката, но като й казах, че я оставям сама, за да я вземе циганина с боклукчийската кола, много бързо идваше при мен.

Ох, и аз вече не знам какво да правя.
На морето - 5 дни всичко беше ок, всички казват какво усмихнато дете, на 6тия - уааа, две истерии!
Едната беше за един маркуч сутринта.
Другата даже вече не помня за какво беше.
Характер, настроение, умора... и аз не знам какво е.
Един ден може залъка да му взема от устата, дето се казва, да го разсея и всичко е ок.
Друг ден, като се тръшне за някоя дреболия и полудява!