Проблеми с гнева

м..... вече година и половина. Нали трябва да разбираме другия, да сме неговият душевен спасител.....

Само ако той те е помолил за това. Ако сама си определяш тази роля след година и половина съвместен живот, помисли си какво ще е след 10-15 години. Дано все още да я искаш... 

Май си права... замислих се за "ролите" в живота ни. Тъжно, ама факт - сами си ги определяме. Трудно е, да видиш, примерно че другите са прави или че нещата не са изобщо розови и че никога няма да станат, или други такива.
Между другото - когато кажете "ще бъда друг човек", какво става после.... нямате ли воля да го направите или го забравяте или не сте го искали. Не съм убедена, че при всеки е различно - по- скоро съм склонна да мисля, че "Не искаме".

Човек се променя истински само след преживян истински катаклизъм. Такива катаклизми били смъртта, раждането и самотата. Не мисля, че става въпрос за искам, не искам, а за невъзможност.
Да разбираш някого е хубаво, но да спасяваш някого (възрастен, а не дете) от него самия е еднакво вредно както и за спасяващия, така и за спасявания. За спасяващия, защото е изморително, стресиращо, нечестно и безполезно. За спасявания, защото само последствията от грешките му са в състояние да му помогнат да се опита сам да се спаси. Това го научих по трудния начин 
Много съм съгласна с Mamacita Bandida. Гневът за дребни неща е защитна реакция срещу някакъв страх, неосъзнат. Мъжът ми беше такъв, подскачащ за щяло и нещяло. Аз в такива случаи гледах да запазя спокойствие, да не реагирам емоционално. В общия случай изчаквах да мине бурята, защото в такова състояние нищо не можеше да достигне до мозъка му. Но след това... 
Ако гневът беше насочен към мен, спокойно и максимално честно му обяснявах как съм се почувствала, колко гадно ми е било и колко несправедливо се е държал с мен. И го скъсвах от майтапи с много голяма усмивка, примерно "Лелееее, горкия ти, как не случи на жена, да му се не види! Как можа да не ти преинсталира Твоя компютър точно както ти го искаш! Тц тц тц... лоша жена". Това е случай, в който аз съм се заела с преинсталацията на неговия компютър, защото той няма време и в резултат не съм нагласила настройките, както му харесва.
Ако гневът беше към нещо друго, директно с майтапите. Преди години си счупи един телефон в изблик на гняв. След това си купи нов, удароустойчив.  Но за съжаление производителите не бяха предвидили сблъсък с прозорец. Удароустойчивият телефон стана на парченца, обаче стъклопакета оцеля по чудо.  Що майтапи отнесе по въпроса не е истина.
Хуморът помагаше на мен да оцелея около него от една страна, от друга му помагаше на него да види безсмислеността на гнева. Вследствие гневните изблици намаляваха, особено тези насочените към мен. Но истинското спокойствие дойде чак, когато започна да работи усилено над себе си и ефекта е поразителен засега. Пу пу...

да, права си за горното - може би не е особено полезно за нито една от страните. Иска ми се да стават така нещата, но май не е това начинът.
За хумора  - при нас той още повече изнервя нещата / пробвах го. Тук не става въпрос за 3 - 4 избухвания на седмица, а на ден. Не чупи - за сега Но думите му са като мноооого тежки отломки...... така се забиват/ от тези личностните коментари.
И той после съжалява, ама файда йок, както казват.
javascript:void(0);
Живота ми е труден и забързан, работя много / в една и съща фирма сме/ и не ми издържат нервите. По някога каквото и да почне да казва аз си мисля, че е обвинително. Нямам самочувствие и стимул....ако не мога да си върша работата не напредвам, не изкарвам и пари, а те и без това са малко.
Днес ужасно ме боли зъб и глава, а той се прибра да си почива- след като естествено се накара.
Абе и живота е ебаси майката

И ние тъй, работим заедно, живеем заедно и тъй от години... но това е друга тема.
Много ми харесва една мисъл: "Недей да питаш защо даден човек продължава да те наранява. Попитай себе си защо продължаваш да му позволяваш". Не можеш да промениш друг, но можеш да помогнеш на себе си...
Не вярвам, че един човек в гнева си не може да контролира поведението си. Зависи кой седи насреща и каква ще е очакваната му реакция. Ако знае, че ситуацията ще приключи със "Съжалявам, не исках...", без последствия, то защо да си променя поведението?! Ако последствията ще са болезнени за него, много вероятно е да си прехапе езика преди да изрече нещо необмислено. Хората общо взето усещат до къде могат да си позволят да стигнат с даден човек и къде е границата. А границата си я поставяш Ти!

всеки си пати от главата - баба все това повтаряше

Точно така! И всякакви извинения от сорта - любов, деца, пари - са просто извинения, за да не предприемаш нещо и да промениш ситуацията в своя полза. Понякога промяната налага "the end".