Проблеми с гнева

  • 12 405
  • 97
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 1 610
 Laughing и аз вдигам парата като някой почва да мрънка за тръгване...и то в 18-19 часа...положението става -инфарктно... #2gunfire

а пък с дете ... smile3515 ...риболава става ...мит...
първо ...гладен съм...жаден съм...искам тази въдица...после оплетох я...отвържими я,...скъса се...вържи ми кука...през туй време ще прави жабки...където не трябва или ще влезне като хопопотан да се плацика...после ще яде бой....после пак въдицата, после пак катерене по върбите, ще умори всички уловени риби в живарника....и така цял ден....
...се изкушавам се да му туря у банския един камък и да го ритна у задника... newsm78

и някой ще ми каже, че риболова е за спокойни хора!!!  smile3544
е ако може да устои някой на това 10 часа....то наистина е спокоен човека Laughing

# 46
  • София
  • Мнения: 92
Laughing и аз вдигам парата като някой почва да мрънка за тръгване...и то в 18-19 часа...положението става -инфарктно... #2gunfire

а пък с дете ... smile3515 ...риболава става ...мит...
първо ...гладен съм...жаден съм...искам тази въдица...после оплетох я...отвържими я,...скъса се...вържи ми кука...през туй време ще прави жабки...където не трябва или ще влезне като хопопотан да се плацика...после ще яде бой....после пак въдицата, после пак катерене по върбите, ще умори всички уловени риби в живарника....и така цял ден....
...се изкушавам се да му туря у банския един камък и да го ритна у задника... newsm78

и някой ще ми каже, че риболова е за спокойни хора!!!  smile3544
е ако може да устои някой на това 10 часа....то наистина е спокоен човека Laughing


Оставяш го на някоя баба и си отиваш на спокойствие  Laughing

# 47
  • Мнения: 563
Аз имах голям проблем с гнева преди няколко седмици..
Не знам какво ми стана. Започнах да се заяждам без основателна причина.
То причина имаше де,ама трябваше да ми е минало уж...
Биех го докато кара колата,без да си дам сметка че може да се блъснем.
Бях като обезумяла,а той само си държеше волана и ме гледаше с едни тъжни очи...
Подсиних му рамото от блъскане,как може да съм такава идиотка...
Още ме гризе съвестта.

# 48
  • София
  • Мнения: 5 499
Дори и да не са насочени към някого, неконтролируемите емоции ни превръщат в различни хора. Вие как се справяте със стреса - знам, че всеки трябва да си намери начина, но може да дадете някоя идея.
Конкретният ми проблем е мъж 

Понеже виждам, че пишеш за "неонтролируеми емоции" си вадя извода, че имаш предвид "неконтролируем гняв" - това е когато гневът те залива като водопад и нямаш друг изход, освен да му се отдадеш. Ако е така и ако този мъж ти е партньор в живота имаш проблем! Аз се разделих с такъв човек точно поради това, че не можеше да контролира гневът си. Гневни избухвания, ругатни, обиди, навиквания, крясъци, добре поне, че не стигна до там да ме удари - причините за това са много, коренят се в детството на човека - няма смисъл да пиша по-подробно за тях, много съм чела по проблема и ти можеш да го направиш, особено ако четеш английски. Обаче един фатален извод се налага - раздяла. Такъв човек няма да се промени, колкото и да ти се ще, дори и много да се опитва, което няма да направи, защото гневните хора се имат за жертви. В смисъл - те не се възприемат за виновни за гневът си и поведението, което го следва, а го отдават на други хора или обстоятелства. Пак подчертавам - говоря за хора, които не могат да контролират гневът си.

# 49
  • София
  • Мнения: 38 842
Аз имах голям проблем с гнева преди няколко седмици..
Не знам какво ми стана. Започнах да се заяждам без основателна причина.
То причина имаше де,ама трябваше да ми е минало уж...
Биех го докато кара колата,без да си дам сметка че може да се блъснем.
Бях като обезумяла,а той само си държеше волана и ме гледаше с едни тъжни очи...
Подсиних му рамото от блъскане,как може да съм такава идиотка...
Още ме гризе съвестта.

Аз първата година го правех това, ама се спрях.

Обаче сега пък той ми направи супер грандиозен скандал в колата и то защото исках да се преместя отзад при децата.
Нямал къде да спре...
И като се развика че щял да ме остави на пътя на следващата отбивка.
Голямото дете се разрева и го молеше: Моля те, тати, недей.
Абе ужасна работа.
Много го мразя в такива моменти.
И си ги трупам в себе си, и някой ден ще му отмъстя, знам си.

# 50
  • София
  • Мнения: 2 217
Палим от четвърт....Не ме питайте как се понасям аз...За другите дори не искам да помислям...
Обаче забравям бързо, прощавам лесно и не мога да се сърдя дори колкото е полезно и редно... Laughing
Лошото е, че след взрива, колкото и да е кратък, оставям сериозни поражения.... Sad
Работя над себе си, но методът е доста личен и не мога да го споделя...
Знам обаче какво преживяват всички около мен и с всички сили се старая....да променям това...
Това е гордост, комплексарщина, изхабени нерви, униние, разочарование....Най-вече очаквания, които не се оправдават...И никой не ми е виновен....Когато разбрах това, започнах да виждам и светлина в тунела..Само дано не е от идващия влак.... Laughing

# 51
  • София
  • Мнения: 38 842
А аз точно това се чудя - дали ММ съжалява за своите изпълнения?
Аз лично никога не избухвам така.
Може нещо да кресна за малко на децата, ама не е като неговото и после много съжалявам и им купувам глупави подаръци.
А към него пък - ни ко га! Просто не съм такъв човек. Никога няма да започна скандал. Може да мърморя, да съскам и то за нещо, което много ме дразни от много време.
Ама като него така - от нищо - нещо, да се разкрещя и да обидя най-близките си, не бих го направила.
И много се дразня, че нищо не прави по въпроса.
Понякога се сдържа. Ама след няколко дни пак избухва.
А аз мога да чета книги, да се променям, да дишам дълбоко...

През останалото време се държи много добре, разбираме се и т.н.

# 52
  • Мнения: 563
Аз мисля че проблема се крие в това че още не сме се научили да си говорим.
Всеки си трае и накрая избухва,а не е редно.
Аз го осъзнавам,но не мога да го постигна,винаги мълча докато не се събере достатъчно че да се разкрещя,а ако се изкоментира в по-ранен етап и със спокоен тон,нещата ще са други.
Говоренето и общуването са много важни.
Някой беше споменал че до някаде се корени в детството и има право.
Много неща които моите родители са правили са ми донесли стрес. Бях нервно дете-каква да съм като голяма...?

# 53
  • Мнения: 3 231
Биех го докато кара колата..... Бях като обезумяла, а той само си държеше волана и ме гледаше с едни тъжни очи... Подсиних му рамото от блъскане.....

Интересно ми е сама да дадеш оценка на психическата си стабилност, съпружеските ви отношения и домашното насилие между вас... по десетобалната система.... 1 да е "ад" 10 да е "рай"....Щото да не кажете, че се меся и давам презрителни мнения........... Ето, нищо няма да давам Simple Smile Просто ми е интересно ти как виждаш нещата?

# 54
  • Мнения: 3 231
Биех го докато кара колата.... Бях като обезумяла,а той само си държеше волана и ме гледаше с едни тъжни очи... Подсиних му рамото от блъскане
Аз първата година го правех това, ама се спрях.

Абе вие добре ли сте???? И какви са тия мъже бе да му **** ***** мамата....!??!?!?!

# 55
  • Мнения: 3 231
Много неща които моите родители са правили са ми донесли стрес. Бях нервно дете-каква да съм като голяма...?

Ей, браво!!!! Намери се виновникът!!! А аз за малко да си помисля, че проблемът е в теб Simple SmileSimple SmileSimple SmileSimple SmileSimple Smile

Последна редакция: чт, 05 сеп 2013, 17:09 от nofelet

# 56
  • София
  • Мнения: 38 842
Таман си помислих, че имаме спокойна тема да си говорим и пак се намери някой да крещи!
Да, аз съм добре, овладяла съм гнева си.
Въпросът е мъжът ми как да си го овладее.

# 57
  • Мнения: 3 231
Таман си помислих, че имаме спокойна тема да си говорим и пак се намери някой да крещи!
Да, аз съм добре, овладяла съм гнева си.
Въпросът е мъжът ми как да си го овладее.

Крещи? Съвсем тихо съм написал всичко.

# 58
  • Мнения: 563
Биех го докато кара колата.... Бях като обезумяла,а той само си държеше волана и ме гледаше с едни тъжни очи... Подсиних му рамото от блъскане
Аз първата година го правех това, ама се спрях.

Абе вие добре ли сте???? И какви са тия мъже бе да му **** ***** мамата....!??!?!?!

Е какво им е на мъжете ни? Обичат ни и ни разбират. Това е. Ти какво очакваш? Гладиаторски битки ли? Моя мъж остава хладнокръвен, след като ми мине ме прегръща и си говорим защо съм изпаднала в това състояние. Както и на него му се е случвало.

И не казвам че на 100% родителите са виновни, но често са правили неща от които съм изпитвала ужас. Не ми казвай че не се отразява и за напред.

Абе ти да не си онзи психолог дето влизал в БГ-МАММА, правил анализи на майките, и бил казал че половината са с психични проблеми?

# 59
  • Мнения: 3 231
Биех го докато кара колата.... Бях като обезумяла,а той само си държеше волана и ме гледаше с едни тъжни очи... Подсиних му рамото от блъскане
Аз първата година го правех това, ама се спрях.
Абе вие добре ли сте???? И какви са тия мъже бе да му **** ***** мамата....!??!?!?!
Е какво им е на мъжете ни? Обичат ни и ни разбират.
Значи така се правело с мъжете, които те обичат и разбират? Яко бой, че чак си му посинила рамото?!?!?! Що за логика е това?  Пак бих разбрал, ако кажеш, че е тотален боклук и просто си сметнала, че трябва да го накажеш по този неандерталски начин, който разкрива прекрасни черти от същността ти и добре изобразява културата и възпитанието ти. Но... той те обича и разбира?!?!?! И ти го удряш? Много твои колежки по пол сега умират от завист. Значи, видиш ли, тая бие и я обичат. Пък аз галя, а моят 5 пари не дава за мен.

Бий да те обичат.... Все си мислех, че този принцип е дрън-дрън...

Общи условия

Активация на акаунт