Здравейте, като напиша това в гугл, ми излизат статии само за това КАК жените казват на мъжете си и на други хора, но не и кога.
Въпросът ми е, колко дълго след като разбрахте, че сте бременна, казахте на бащата на детето, било той съпруг, приятел, др.
Аз разбрах на 1 юли и още не съм казала на никого, вкл и на него. Не е от суеверие, не мога да го обясня. Ние не сме женени, но сме заедно от повече от година и половина. Говорили сме за това, но повече на шега. От самото начало е твърдял, че по принцип иска семейство и деца, но се страхувам всичко да не се окаже само на думи. Мисля, че ще поеме отговорност, не от това се страхувам точно, а може би искам да знам най-напред, че ме обича заради мен самата, а не да остане с мен "заради детето". Кажете ми странно ли звуча или нормално. На 29 години съм, скоро ще стана на 30.
Освен това, колкото и глупаво да звучи, не искам да казва на колегите си от работата (и аз там работех преди). Никаква конкретна причина, просто не е тяхна работа. Мисля, че това е нещо много лично и интимно и искам поне за известно време да си остане нещо специално между нас двамата, а му нямам доверие, че няма да каже на никого. Някакви съвети?
Въпросът ми е, колко дълго след като разбрахте, че сте бременна, казахте на бащата на детето, било той съпруг, приятел, др.
Аз разбрах на 1 юли и още не съм казала на никого, вкл и на него. Не е от суеверие, не мога да го обясня. Ние не сме женени, но сме заедно от повече от година и половина. Говорили сме за това, но повече на шега. От самото начало е твърдял, че по принцип иска семейство и деца, но се страхувам всичко да не се окаже само на думи. Мисля, че ще поеме отговорност, не от това се страхувам точно, а може би искам да знам най-напред, че ме обича заради мен самата, а не да остане с мен "заради детето". Кажете ми странно ли звуча или нормално. На 29 години съм, скоро ще стана на 30.
Освен това, колкото и глупаво да звучи, не искам да казва на колегите си от работата (и аз там работех преди). Никаква конкретна причина, просто не е тяхна работа. Мисля, че това е нещо много лично и интимно и искам поне за известно време да си остане нещо специално между нас двамата, а му нямам доверие, че няма да каже на никого. Някакви съвети?
а колкото до другите хора и аз предпочитам кръгът от знаещи да е по малък 
Бяхме доста малки, но се стегнахме в кръста и работихме здраво, отгледахме си детето заедно , постоихме си дом, купихме си кола и сега си чакаме 2ро бебче, за което в интерес на истината ми каза той 
Вика ми много си нервна нещо я си направи един тест 
Какво ме гледаш така отпаднала и се чудиш за какво да се заядеш 
И теста се оказа положителен. 
Закъсняваше ми само със седмица,но усещах тялото си много странно:изострено обоняние,напрежение в гърдите и едно странно чувство в корема,което не мога да обясня 
Казах му,че сигурно съм бременна и да спре до някоя аптека за тест,но той не ме взе на сериозно(и преди се е случвало да ми закъснее доста време). Така прекарахме още два дена в спор:той не ми вярва и мисли,че си въобразявам,а аз с рогата напред,да му докажа,че съм права 
Седнах да си чета книжка,а той поглежда теста и пита какво трябва да види. Обясних за рекламата с щъркелите и "Жоро е невинен",а моя възлюбен само го погледна и ми го връчи с думите "Честито!" А аз в цялата си сигурност бях 
Милия,много ми се смя на "сигурната" физиономия 
