Не ми казва кой й е казал, но станало докато била на училище. Каза, че няма да се прибере, защото е била лъгана, а и аз съм я лъгала, но сигурно са ме принуждавали да крия. Аз толкова се бях сащисала, че само отговорих, че майка й и баща й са хората, който най-добре знаят кое е добро за нея и те имат своите основания за всичко. Тя не искаше да вижда родителите си имда скрия от тях, че е при мен. Аз й казХ, че няма да го направя, защото всичко си има обяснение и трябва да се даде шанс на хората да обяснят. Обадих се на вуйчо и му казах какво е станало. Той само попита къде сме и дойде. Тя не пожела да говори нито с него, нито с майка си. Заключи се в спалнята с моето бебе и отказа да излезе, дпкато не си тръгнат.
Момичета, помогнете ми, не знам какво да правя. Тя остана вкъщи, не пожела да яде, а само посика да приспи малката. Спа с мен на леглото и тази сутрин стана, посика да нахрани бебето и не говори. Майка й и баща й цяла нощ не са спали и се чухме няколко пътимтази сутрин. Когато я попитах дали иска да ги чуе все пак, а да не прибързва тя ми отговори, че ако я притисна повече ще спре да вярва и на мен. Единственото, което прави е да се занимава с бебето. Попита ме дали ще го излъжа някога.
Знам, че не трябва да се бъркам, но съм забъркана. Какво да правя? искам да й помогна, но не знам как. А и не знам дали съм човека, който трябва да говори въобще...Май не съм...Чувствам се в безизходица...и някак си елементарна, че не знам какво да правя..