Историята на моето раждане

Ето и историята на моето раждане. Първо да уточня някои работи.Забременях и родих в Испания. Терминът на бременността ми беше 14.08.2006.Дотук добре,цялата бременност една мечта ,единственото нещо ,което напомняше че съм бременна беше нарастващия корем и мърдастото изключително много бебе.От самото начало ми казаха ,че ще е момче.Бяха прави. На 04.08. си седяхме на терасат вкъщи беше един прекрасен ,много горест следобед ,имахме гости от около 10 дена вече.Свекъра и свекървата бяха дошли от бг ,за да чакат раждането на първия си внук.Всичко беше наред ,пиехме си кафето и си говорехме за предстоящото раждане ,че вече нямам търпение,но нямаше признак за скоростно раждане. В 8 час вечерта и приятелат ми отиде на нощен риболов .Беше към три през ноща и се се започна -болка ниско долу като преди цикъл,но беше търпимо и си казах -ако е така няма и упойка да искам,но.............. Реших че е време да се обадя на майка ми и приятела ми ида събудя свекървата.За момента беше търпимо,мислех си ,че ако е само това няма и упойка да искам ,но уви се лъжех.Контракциите бяха на 7-8 минути и си виках ,че още е рано да ходя в болницата ,защото не исках да ме тикнат в една стя сама и да чакам сто часа да родя.Бях решила ,че като стане нетърпимо сте тръгна ,но не по-рано.Изчакахме да стенат контракциите на 2-3 мин. и да се съберем всички и тръгнахме .Докато стигнем болницата болките бяха нетърпими,на влизане се свих от контракция и с инвалидна количка ме закараха в един кабинет ,където те преглеждат преди да те вкарат да родиш.Прегледаха ме и лекарката ,изключително любезна ,ми каза ,че не само имам контракции,но и сам в процес на раждане с 5 см разкритие и че половината е минало.Аз се поуспокоих ,взех нощницата ,преоблякох се и се върнах да ме закарат в родилна зала.Приятелят ми ,вече стерилен ,чакаше да ми направят клизма ,за да влезе при мен{тук задължително влиза някои с теб вътре -майка или май ,няма значение}.Вкарахеа ме в залата ,направиха ми клизма ,сложиха ме на ултразвук,за да следят контракциите и бебето и ми казаха да чакам .Да уточня-живея тук от три години и говоря испански много добре,макар че като те боли и майчиния си език си готов да забравиш.чаках около един час и най сетне дойде една сестра да ме пита как сам ,от приятела ми нито следа .Казаха ми ,че сте дойде след малко ,че урежда документи и разни други.Контракциите бяха на две минути вече .Дойде Сашко {приятела ми}и с него и лекарят и се започна .Дойде и една гадна сестра или каквата там беше ,която трябваше да ми спука водите ,понеже не ми бяха изтекли.Беше много некадърна около три пъти опита и на 4 успя а презтпва време ме болеше ужасяващо ,защото ме боцкаше много лошо.Дойде ред на упойката ,питаха ме дали искам епидурална упойка ама Сашко не даде -можело да ми стане нещо ,да остана инвалид и разни те такива .В крайна сметка ми сложиха смо успокоително,от което казаха че сте заспя ,само че аз бях по будна от всякога само малко дрогирана ,с надебелял език и си ме болеше все едно не ми бяха сложили нищо.Както и да е .Спукаха ми ги и дойде лошата новина -бебето се беше обърнало с лицето на долу и трябваше да го обърнат.Някой знае ли как става това?Лекарят си вкарва ръката в теб и го обръща,а ти си стоиш и си траеш,докато те боли повече от всичко на света,но нямаш избор бебето зависи от теб и търпиш,бях вече с разкритие 9 см.след като го обърна доктора ме болеше много и започнах да кървя обилно.Спряха кървенето ,но вече бях обезсилена от всякога.Пиеше ми се вода ,а ми даваха само мокра марля ,от която ми се припиваше още повече,но така се правело.Тъкмо спряха кървенето и започнаха хапаните .Болеше ме ,а жадната сестра с,която ми пука водите само ми викаше да не викам ,щото не съм била първата ,която сте ражда ,че тя била раждал 8 пъти и разни глупости ,които вместо да ме успокоят ме изнервиха още повече .Приятеля ми беше бял като платно и вече съжаляваше ,че не ми е разрешил да се рчазпиша за упойката.Трябваше да напъвам ,а аз не можех ,от кървенето вече нямах сили.Казвах на докторите ,че не мога да напъвам ,защото нямам сили,а тях не ги интересуваше -говорех ми куп глупости че съм била длъжна след като сам забременяла ,трябвало и да родя ,но каква вина имах аз че бебето се е обърнало?МИсля че никаква.Започна се най тежката част беше 12 и половина наобед .Зпочнаха да ме мачът да напъвам и аз го правех и то доста силно ,но така ми се струваше на мен .Всъщност напъвах съвсем леко и не правех нищо ,но и не можех .Към три часа вече ми причерняваше от напъване и не можех и да говоря от умора като ме питаха как се казвам и дали знам къде сам з,за да не изпадна в несвяст.За мое щастие дойде един млад лекар ,които след като разбра ,че бебето е било обръщано започна да се кара на другия лекар че ме macht вече три часа излистни и че е нормално да нямам сили за напъванеи веднага извика анестезиолог ,да ми сложи упойка и ме вкараха в операционна ,за да го извадят с едни такива клещи не знам как се казват .не помня нищо след упойката.Събудих се около 4 часа с лека болка от шевовоте .Донесоха ми бебето ,беше едно беличко вече ,пухкаво и хубаво момченце 3.480 гр и 52 см.Дадох му веднага да цичка и забравих за болките и за мъчението.Единственото нещо,което ми напомня още за това е ,че имам раб които още ме боли и че месец и половина два след раждането не можех да седна или да стана без чужда помощ и без да пищя от болка и все още ме боли ако стоя много време права ,но не съжалявам ни най малко.ОБИЧАМ СИНА СИ ПОВЕЧЕ ОТ ВСИЧКО НА СВЕТА.Това беше моята история.