Публикувана: 10 фев. 2006, 15:48 ч.
Последно мнение: 29 дек. 2006, 17:49 ч.

Историята на моето раждане

37 183
67
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Каква е целта на темата за ражданията във форума?
Какви са основните етапи на раждането, според разказа?
Какви са някои от основните предизвикателства, пред които е изправен авторът в разказа си?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Каква е целта на темата за ражданията във форума?
  
  Темата има за цел да предостави възможност на всеки потребител да сподели своята история за раждането, като така се създава синтезирана тема, която да бъде полезна за бъдещите майки и да предостави информация за различни преживявания по време на раждането.
- Какви са основните етапи на раждането, според разказа?
  
  Изживяването на раждането включва няколко етапа. Първо, бременната жена отива в болницата, където й се правят различни прегледи и получава информация за състоянието на бебето. След това започват контракциите, които постепенно се увеличават по интензивност и честота. След като се установи разкритието, започва фазата на напъване, която може да бъде много изтощителна. Накрая, след раждането на бебето, следва възстановителният период.
- Какви са някои от основните предизвикателства, пред които е изправен авторът в разказа си?
  
  Авторът се сблъсква с физически и емоционални предизвикателства по време на раждането. Те изпитват продължителен период на болезнено напрежение, както и изтощителни последващи физически трудности като болка и епизиотомия.
- Какви са някои от положителните аспекти, които авторът споменава в разказа си?
- Какви подробности споделя авторът за процеса на раждане?

# 60 26 авг. 2006, 23:09 ч.

Мнения: 528

Когато тръгнах да раждам се смях много.
Ето я и историята ми
Термина ми беше на 7.09,но преносих и мъжо ме кара на 13.09 в Св.София,а той един тъжен че няма какво да прави няколко дена сам и аз тъжна понеже мразя болниците.Приеха ме всичко точно.Първите 10 минути ми беше тъжно ,те даже другите 5-родилки ме успокойха че тези който били на мойто легло бързо раждали така че скоро ще съм родила, а аз като знам какъв съм Марко Тотев ще родя последна.Посли като започнаха тези ми ти родилки да казват че ги е страх й аз започнах да ги разсмивам след два часа мъжа ми ми се обажда а аз от смях въздух не мога да си поема.Попита ме да ли съм родила,а аз като му казах "Ама това не е като унова-цък и айде" hahaha

.И продължих да се смея.Така цял ден.Вечерта минава лекаря на визитация,а ние от смях не можеме да му кажеме нищо.Той пита " Вие да не сте се надрусали или напушили с тревата от градинката долу.".А една родилка ме посочи че аз съм виновна за смеха.А той ме пита "Ти за раждане ли си дошла или да разсмиваш жените"А аз-Ами незнам ама имам чувство че съм на детски лагер. newsm62

Доктора и акушерките Shocked

Вечерта към 2 през ноща като ме сви корема си казах"Утре никакъв смях сега ме боли корема и немога да спя а те си спят "А то било контракция.Сутринта минава визитацията и лекаря казва да отида после да ме преглда.Отивам с лека усмивка Laughing

и идва някакъв старец и ми казва да се кача на магарето.А аз "Как да се кача на това чуда за пръв път се качвам"Показа ми и още не се бях настанила той ми дигна ношницата и си вкара ръката вътре и започна да я върти все едно си е забравил нещо там.Хванах се за магарето и започнах да скимтя.А той вика:"Кога яде кюфтето хубаво ти беше затова сега ще си мълчиш "След 1 час ме извикаха да ми направят клизма а аз превита на кълбо едва се дотътрих до кабинета.А от нашта стая ще ражда още една родилка и тя в банята след клизма.Направиха ми я и аз тичам до стаята и със все сила чукам на вратата че съм на зор.Момичето излезе с викове че й започнали на 5 минути контракцийте.Така свалиха ме и в 2.15 ми сложиха система.По едно време нямах контракций,но имах напъни и виждам че вали като изведро и си представям мъжа ми вънка е станал на маче и ми стана адски смешно и лекарите идват да видят какво става защо цвиля.Те си помислили че плача newsm45

,а се смеяи така съм задрямала за малко и в просъница ми идва напън и съм казала на акушерката "Можели едно кафе зада се изходя че ми се ходи по голяма нужда,ама май има запек".А тя-А цигарна нештеш ли с кафето.След това ми дойде контракция и понеже момичето над мене така викаше чак все едно го колят а това под мене викаше малко мо тихо но се чуваше, а на мене ми беше не удобно и само скимтях и гледах уж дъжда.После започнах да се моляда ми сложат епидорална упойка защото няма да издържа на болката.А лекаря " Каква упойка бе момиче,то повече от тази болка дето изпитваш в момента няма да изпиташ по голяма,а и след малко ще родиш"Е това ми трябваше както ми беше смешно изведнъж се спекох ама за малко.Качиха ме на магаретои ви викаха да напъвам,а аз като се заинатих напънах два пъти и се уморих и помолих за почивка.Ама ми дойде нова контрация и си казах-Няма да напъвам а ще си почивам и го заявих на акушерката.Тя като легна върху мене и само ми крещеше защото аз започнах да викам,ама така виках че чак сигорно и мъжа ми ме е чул.Изкубнах си системата защото ме дразнеше и сега имам като малка бенка там.Натиснаме акушерката и лекарката вика вижда се главата.Изплака мойта принцеса още не й излязло тялото и аз си от дъхнах.Изведнъж поглеждам към корема ми и питам " Извинете къде ми е готиното коремче"А лекарката-Отсреща го мият.Вече пред родилн азала си включвам телефона и гледам 10 неприети от мъжами и един от майка ми.Заведоха ме до вратата да ги видя,а аз си говоря с колежките по телефона и аз като ги видях едни такива треперещи от страх,нервни,мъжа ми необръснат ,абе изглеждаха горе долу така Shocked

умрях да се смея но шевовете ме заболяха малко.А имах само два малки-външен и вътрешен.Мъжа ми ме пита как съм,а майка ми за бебето на кой прилича и аз "ами на съседа"И мъжа ми ме погледна пренебрезително както и майка ми,но аз исках да кажа на съседа до тебе.После майка ми ми разказа как мъжа ми сновял нервно отпред и като разбрал че с ами сложили система хванал доктора да го fight

и че много бавно ставало това раждане.На другия ден като я подадох на мъжа ми да я види той трепереше и плачеше.Ей тези моменти никога няма да ги забравя.
А като тръгнаха да ме изписват всяка родилка искат да я изпишат на третия ден в събота,а аз единствена исках в неделя.Овца.Като тръгнаха да ме изписват казах на мъжа ми да ми донесе еди кой си дрехи,но забравил чорапи та се наложи да обуя неговите.Той горкия толкова беше развалнуван че незнаеше на кой свят се намираше.Доеде с една моя бивша колежка стара чанта и тя ми разказа как почистили за хиляден път в нас,а той само повтарял "Айде да отида да си взема съкровищата после ще чистя".
Така че бъдещи майки от мене да знаете като тръгнете да раждате си спомнете за тези наши смешни историй на вече родилите и ще ви мине по леко раждането pregnant

# 61 25 ноем. 2006, 23:42 ч.

София
Мнения: 342

Аз не съм родила още, сори за спама, но виждам че темичката е хубава а никой не пише в нея от сумати време и се е запиляла, та молбата ми към модератора е да я закове отпред ако може, мисля че ще е много по-лесно за бъдещите мами вместо да търси разхвърлени разкази из целия форум .

Молба и към разказалите вече някъде другаде своята история - КОПИРАЙТЕ Я ТУК

МЕРСИ И СЕ НАДЯВАМ, ЧЕ ЩЕ ПРИЕМЕТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО Simple Smile

# 62 30 ноем. 2006, 15:11 ч.

Мнения: 57

Вярно е, че скоро тук никой не е писал.С наближаване на Коледа и рожденият ни ден се сещам за миналогодишния ни трпет.
Моето второ раждане беше по особено заради това, че родих 5 минути след сестра ми.В една болница.
Когато тя забременя всички се суетяхме покрай нея, бебето не беше планирано и тя имаше нужда от най-близките си тогава.Но много се радваше и ние с нея.Когато ми закъснявашевече 10 дни си направих тест и изненада - и аз съм бременна.Разликата в термините беше 21 дни.Ние сме от Кърджали, но и двете живеем в София.За майка беше просто шок.
Извинявам се, че започнах от далече, но вче по темата.Аз карах отново - имам "голяма" дъщеря на 4,5г. - трудна бременост контракции, болки.Първия път родих със секцио, защото беше седалищно.За този път щеше да се решава накрая.Термина ми беше на 10.01.2006, а на сестра ми на 21.12.2005г.На 19.12 ме приеха в Шейново за да определят как ще раждам.Но след прегледа д-р Богословова отсече, че докато не родя няма да се прибера.Силно намалели околоплодни води и почти не усещах движения, но аз не се притеснявах.А явно е трябвало.Имах и болки от старото секцио - заключение - секцио.Първо решиха да е на 03.01, а после на 28.12.През това време сестра ми започна да пренася.Всеки ден идва в Шейново на запис, аз до нея неотлъчно - посрещам, изпращам.Всеки ден чакаме, а бебето не тръгва.Аз лежа и чакам да дойде 28.На 27.12 приемат сестра ми след едноседмично преносване.3см разкритие и много слаби болки.Настаняват я, но неможахме да сме в една стая.Бяха сигурни, че ще роди до вечерта.Целия ден заедно, приказки и от успокоение или просто съдба болките й съвсем спряха.Говорихме до късно и си легнахме.Аз сутринта съм втора за плсново секцио.Помолихме кушерката да ни събуди по рано, защото имаш още 6 жени за индукция.Исках да съм до нея, нали бях минала вече веднъж този път.Бяхме говорили за упойка, но тя реши, че ще се справи и без.Тук е момента да кажа, че в Шейново работи наш много близак приятел.Беше до нас, той ме оперира и съпругът ми беше много спокоен през цялото врме.И така в 06.30ч се разделихме - тя в предродилна, а аз за подготовка за операция.Нея я включили на система и много бързо разкритиети й стана 6.Плачеше по телефона вече не беше сигурна за пойката и каза, че наистина много я боли.Ужасно е да си на долния етаж и да не можеш да направиш нищо/да я успокоя, не друго/.Мен ме наляха и през това време докараха жената преди мен.Бяха и сложили нещо за да заспи и нямаше никакви спомени.Много трудно излеле от упойката.Казах си, че ще 'слушам" /тя много се лигавила и охкала и я приспали да не пречи на екипа/.Имам страхотни спомени от самата операция, само малко ми прилоша веднага след упойката.После как целунах малката принцеса веднага още не измита.Тогава дойде от родилна зала една акушерка и каза, че сесра ми е родила момче в 10.25ч, а моето момиче изплака 10.30ч.Бях двойно щастлива и си мислех дано само майка да не направи нияоя криза от вълнение.Тя от 06.00 обикаляше коридорите.Още щом ме прехвърлиха в реанимацията и се обадих на таткото, който беше още в къщи - нали най-добрият му приятел ме оперираше и беше спокоен.После чух майка.Колкото беше щастлива, толкова и притеснена.После разбрах, че сестра ми е направила много бързо разкритие, напъните били неефективни, започнали да губят тонове.Слижили й женозна упойка и с форцепс го извадили.Важното е, че и двамата буха добре.После тя се възстанови по трудно от мен, имаше много шевошве и болки дълго време.
И така на 28.12.2005 точно през 5 минути със сестра ми родихме Борис 3.00кг 50см и Ивайла 3050кг 50см.След месец ще станат на годинка.Да са живи и здрави и ние с тях.

# 63 20 дек. 2006, 15:25 ч.

София
Мнения: 9 459

Да разкажа и за моите раждания. Въпреки, че много често казвам, че аз не съм раждала. Като чета какви болки изпитват другите, понякога се замислям, аз като не ме е боляло, дали не съм изпуснала нещо, дали наистина мога да кажа, че съм раждала. Синът ми се роди на 25.05.2001г (термин 20.05). Тогава нямах никаква информация, нямаше толкова форуми, пък и честно да си призная, не търсех. На 25 сутринта се събудих с леки болки, но знаех, че това е деня. Събудих мъжа ми, изкъпах се и се облякох и тогава ми изтече водата. Тръгнахме към Майчин дом (нямах уговорка, вуйна ми работи в Ал. болница, каза че ще е до мен). По пътя болките ми спряха. При прегледа доктора ми каза 2см. Качих се в предродилна, беше към 7часа, тъкмо си сменяха смените. И няма никой освен мен. Лежах до 10, все идваха да мепитат как съм, а аз даже книга извдих да чета, че ми беше скучно. Дойде един д-р и каза да ми включат окситоцин. И тогава ми почнаха пак контракциите, до 11 часа направих 4см. Ама не са били силни или начесто. После се появи друг доктор със студенти, питаха ме дали искам упойка, безплатно да се учат студентите. А аз нищо не разбирам, добре че вуйна ми беше, тя ми казва сложи си упойка. И аз се съгласих. Вече бяха почнали по силни контракции, и м/у две от тях ми сложиха спинална упойка. От там нататък нищо не усещах, само по промяната на тоновете на Мони, знаех кога са контракцийте. В 13.30 ме заведоха до магарето и в 13.45 след три контракции се роди най-сладкото бебе на света, моят син. После ме натискаха да изпадне плацентата, но понеже това не стана ме упоиха и са ми я извадили. За мизерията в МД няма да разказвам. Следващите 4 дена са ми като насън. Много ме боля главата от упойката, бях като замаяна.
КОгато забременях вторият път, вече имах доста информация и ме беше много страх. Исках задължително да си избера доктор и да родя пак с упойка. Беше ме страх най-вече, да не ме боли пак така главата. Три дена преди термина (15.05), ме приеха в Шейново, защото бебка много спеше и тоновете и не бяха "добри". Правиха ми ФОТ, които според един млад д-р беше добър, но според мойта д-ка, която го видя на 13.05 -не. Тя не беше на смяна и дойде специално за това. Прегледа ме и каза 4см, по-добре да го родиш днас. А, аз съм каза на мъжа ми да идва да ме взима, че ще ме изписват. Като му казах, че ще раждам, направо се ошашка. И така някъде към 11 сутринта ми направиха клизма и докторката ми вика, мини през банята и идвай. А аз се пазаря за упойка. Тя ми вика, само да ти влеем две банки и слагаме упойката. Отивам аз в банята, а ма ме хвана шубето. И понеже нищо не ме боли, ме разтресе от страх. Д-рката ме дебне по коридора и вика, айде идвай, а аз се скатавам. Както и да е отидох, легнах в предродилна и тя реши да ми спука мехура, че имах много вода. Спука го, източи водата, което беше супер неприятно и вика сега ще те заболи повече. Да, ама не, усещам контракцийте, но не ме боли толкова, а на монитор излизат силни и редовни. По едно време, към 15 часа дойде анестезиолога да ми слага упойка. Вика ми щом не се гърчиш, не те боли толкова, а аз -боли си ме слагай упойката-уплаших се да не реши да не ми слага. Само му викам да не ме боли глава, а той се шегува, аз обикновенно засягам нерви, глава не боли. Сложи ми епидурална и пак на леглото. Аз се обаждам на мъжа ми и му казвам, че поне още 2-3 часа ще чака. Дойде д-рката прегледа ме (предполагам, че ми е помогнала и с разкритието) и вика хайде на магарето. Аз не повярвах в първия момент, качиха ме и взех да се напъвам. Бебка се роди в 16.00. След нея почти веднага се роди и плацентата. Звъннах на мъжа ми, той точно се беше прибрал и айде наобратно. Бях толкова щастлива и свежа, раздвижих се веднага щом ме пусна упойката, а на третия ден, като ме изписаха все едно не бях раждала. И двата пъти имах епизотомии, но много бързо ми зарастнаха, нямах никакви проблеми, още в болницата си седях на дупето.
Това са двата най-щастливи дни в живота ми. Пожелавам на всяка жена да изпита подобно щастие.

# 64 20 дек. 2006, 16:41 ч.

София
Мнения: 3 062

Айде и аз да се разпиша, така я четох тая тема с ей такива очи Shocked

Терминът ми беше на 19.11. Като повечето от нас, и аз мислех, че ще родя по-рано, но не би. Терминът дойде и отмина, признаци за раждане - йок! Всеки ден - тонове, разкараване насам-натам, много изнервяща ситуация. Тъй като терминът беше в неделя, решиха да изчакат една седмица, и ако няма родилна дейност, да ме приберат в понеделник за предизвикване. Слава Богу, не се стигна дотам! В събота рано сутринта се събудих с болчици, като менструални. Викам си - днес или утре ще е! Размотавахме се цял ден, видях, че и тапата почва да пада, в 17ч. отиваме до болницата за тонове отново. Тоновете - добри, 2 контракции за половин час, пратиха ме вкъщи. И вечерта към 22 се зачестиха и станаха вече болезнени контракциите. Гледахме часовника и засичахме. В 2 и нещо станаха на 5 мин. и казах - хайде!

Звъним на портала на Родилното на Втора градска, отварят ни, викам "Май ще раждам!".

"Ааа, не, май няма да раждаш", казва акушерката, "Много си спокойна" Shocked

Метнаха ме да ме прегледат - 5 см. разкритие - "Яаа, ама тя наистина ражда!". Оставих си дрехите на мъжо, пратих го да си ходи и обичайните процедури...

Като ме вързаха с коланите в предродилна, стана наистина гадно #Crazy

. И аз мислех, че се лигавят жените като крещят, ама аз как виках, лелее, и ме беше сраааам Blush

.

Такааа, разкритието го постигнахме сравнително бързо, не знам точно за колко, но зорът при мен се оказа с напъните, много ми се караха, че не напъвам добре, а аз бях тотално омаломощена след цялата нощ. Усилваха ми непрекъснато системата с окситоцин, гадно е. Имало и бусколизин вътре, ама неще не му усетих ефекта Confused

Плашиха ме с форцепс, но, слава Богу, не се наложи - резнаха ме, един як доктор ме натисна здраво и в 7.50 се роди моето момче! Този момент наистина няма да забравя, за разлика от болките и мъките, които вече са ми като в мъгла...

След това ме упоиха, зашиха, после ме изкараха в коридора с торбата на корема, дадоха ми телефона... Е, това е от мен! На тези които им предстои, пожелавам бързо, леко и успешно раждане! Не се страхувайте много, страхът само пречи. И още нещо - отидете в болницата възможно най-късно, там стресът и обстановката правят нещата по-страшни. Вкъщи си е друго.

# 65 20 дек. 2006, 17:44 ч.

Мнения: 2 891

Ето я и моята история:

Отивам на поредния преглед и лекаря ми заяви, че няма да раждам поне още 10 дни и аз и мъжа ми съвсем спокойни отидохме на ресторант. В 5 през нощта усетих, че ми изтичат водите и започнах да го будя, за да се облича - нямаше никакъв ефект. Бутах, блъсках , виках, че ще родя на паркета - нищо. Накрая го зарязах да спи и си викам: Ще ходя сама и това си е!!!. Влизам под душа и след 10 мин. той се появява на вратата сънен. Мислел си, че му правя сухи тренировки newsm62

. Преди да се качим в таксито ми казва:
- Да не кажеш на шофьора къде отиваме. Не искам да кара като луд.
Слизаме от колата, а таксиджията ми пожелава леко раждане. Не можете да си представите ошашавената физиономия на мъжа ми, който се чудеше как ли е разбрал ooooh!

(не че е трудно да се досетиш по каква причина отива 1 бременна със сак в 6 сутринта в "Тина Киркова). заставаме пред приемната, а на стълбището 1 циганка леко пъшка и върти кръгчета. Вальо я кани да седне, а тя безмълвно размаха пръст Naughty

В предродилна влязохме с нея едновременно и като я сложиха на леглото, каза 3 пъти "Умирам!!!" и роди. Не искала да сяда, защото била с 7 см. разкритие Joy

За мое голямо съжаление, разкритието ми бе само 1 см. и трябваше доста да почакам, докато се видя със синчето. Междувременно за 3 часа се изнизаха 16 майчета за секцио. Голяма навалица ви казвам. Анастезиологът бе само един и се разхождаше наоколо с празен поглед от умора. В стаята останахме 3 нормално раждащи първезкини. Голяма сценка бяхме. Аз ревях като заклана, втората 2 часа неспря да обяснява как и се хапват фъстъчки (не пропусна да ги поръча на роднините, след като роди) и една голяма късметлийка, която роди за 2 часа и спеше м-у контракциите. По едно време тоновете на малчо започнаха да се губят и целият екип на смяна се скупчи около мен. От болка вече не ми пукаше какво става. Случката се повтори на три пъти и се установи, че малчо решил да излиза не с главата напред, а свратлето, което при всяка контракция му причиняваше задух. Спряха ми системата с окситоцин и миказаха да стискам. Чудно ми беше как по-точно ще се лучи това, като тялото ми изобщо не се подчиняваше на моите желания. Контракциите започваха да се редуват силни и слаби в неясен порядък и така си откарах два часа с пълно разкритие. В един миг душата ми се превърна в тотален егоист и реших, че е време да спасявам собствения си живот, пък да става каквото ще. Взех решение да напъвам с всичка сила, само и само болката да спре.
Като по команда започнахме да раждаме и трите едновременно, а магаретата бяха само две. Тежък трафик Wink Като тежко раждане окупирах едното. Целият екип отново бе около мен.По време на последните напъни не можах да намеря дръжките за ръцете и се хванах за каквото намерих. Така стиснах измъчения анастезиолог за кръста, че синьо му оставих, а той вика, че ще прати жена му при мен, за да давам обяснения. Моментът, който си спомням с болка до ден днешен бе когато ми подадоха синчето. Изобщо не го погледнах, бях щастлива, че всичко свърши. Все едно, че трябваше да мина през някакво изпитание, което имаше главна цел да ме нарани. Не изпитах никакви топли чувства към малкото същество, което излезе от топлата ми утроба. Погалих го само заради лекарите около мен Cry

Когато след епизотомията ме заляха с чайника йод, такъв къч нададох, че скъсах коланите, с които ме бяха вързали (вече споменах, че съм от викащите родилки Crazy) и изритах лекарката, която ме ши - за благодарност Blush за добре свършената работа.
Поседяхме малко и трите новоизлюпени майчета в следродилна зала - коридора и ни качиха по стаите. Попаднах в стая с други 5 майчета, една от които бе бързораждащата ми компания от родилна зала. След като се сближихме с нея през следващите дни, тя ми сподели колко ме е мразела заради виковете ми. Не разбирала какво толкова се било случило. Завидях и за смелостта и издръжливостта Blush

Реших да бъда стриктна и да не нося бельо, което значеше да се разхождам до тоалетната, стиснала здраво лигнина м/у краката си. Много трудба задача Grinning

Среща ме пътьом една акушерка и ми се скара - "Какво ходиш така измъчено, я се стегни!!!" Shocked

Е как да стане мамка му Mr. Green

Изписаха ни след 4 дни, защото след трудното появяне на бебето, неонатолозите искаха да престоим ден допълнително.
Истината е, че продължих да се грижа за Сашко като за цвете в саксия близо месец. Не изпитвах никаква обич, дори и не мислех за това. Хранех го, преповивах го, правех всичко както трябва, но по график и без излишни емоции. Една вечер, докато го чаках да се уригне, положил потна и изморена от сукане главица на рамото ми чудото стана. Изпитах тотален прилив на любов, ей така, изведнъж, без видима причина. Често се сещам за това и се чувствам малко гузна и объркана. До ден днешен се укорявам, но връщане назад няма.
Скоро започнахме да мислим за второ бебече и съм сигурна, че този път ще го посрещна с преливаща от обич душа, тръпнеща от желание да му покаже колко е красив животът.

КРАЙ Heart Eyes

Последна редакция: чт, 21 дек 2006, 10:13 от jj okocha

# 66 20 дек. 2006, 20:32 ч.

Мнения: 1 690

Да се включа и аз:
Терминът ми беше на 11 декември 2006, родих един месец по-рано - на 11 ноември и нещата станаха така...
В петък си бях на работа, после обикалях по други задачи, вечерта минах и през един магазин да си търся дъска за гладене... с две думи - прибрах се по тъмно. Никакви особени признаци нямах, освен че бебо продължаваше упорито да ме ръга в черния дроб (както си беше непрекъснато през последните две седмици). Бях си кукуряк отвсякъде, направих си упражненията, а вечерта с таткото дори се поразвихрихме в леглото.
И изведнъж в четири през нощта ме събуди едно подозритилно "пук". Не знам как иначе да го опиша този звук - нещо средно между къркорене и разтрисане на корема. Отидох до тоалетната и потече малко розова течност. Казах си, че това ще са само водите и ми се подкосиха краката. Легнах си отново и треперя цялата от напрежение. Мъжо се събуди и ме пита в просъница как съм. Отговарям, че май нещо става, но да не се притеснява и че сигурно са някакви подготвителни контракции. Болки нямах изобщо.
За 15-20 минути си поовладях малко нервите и през това време започнаха и неболезнени контракции (нещо като присвиване в долната част на корема, нямаше нищо общо с втъврдяванията, които имах през 5-6 месец). Започнах да засичам за всеки случай през какъв интервал са. Бяха на по-малко от 10 мин, ама нали не болят - казвам си, че има време да поизчакам нали много ме беше страх от това, че в предродилна зала ще ме сложат да лежа и няма да ми дадат сама да си избирам позата. Пък и някъде бях чела, че към болницата се тръгва едва когато контракциите станат редовни на 5-6 минути.
Някъде към пет и половина нещата взеха да загрубяват - контракции на около 6-7 минути и вече с лека болка. Инструктирах мъжо да ми събира багажите в сакчето, защото той не ми даваше да ставам много-много от леглото (притеснителен ми е). Към шест и нещо вече бях до леглото, облегната с ръце на него и подскачах, за да изтрая до края на контракцията. А като минеше, си сядах най-спокойно и се опитвах да си изчистя лака от ноктите, че нали уж не трябвало с лак да се ходи в болницата. И освен това успокоявах свекито, че сигурно е лъжлива тревога, защото и тя е една паника - само ми трябваше да получи някой удар от напрежение.
Към седем вече нямаше мърдане и извикахме таксито. Контракциите ми бяха на 3-4-5 минути, но си се понасяха. Аз очаквах нещо много по-болезнено, честно да си призная.
В болницата ме приеха набързо, обръснаха ме криво-ляво, лекарката ме прегледа и каза "Пълно разкритие, ще го изстреля бързо-бързо". Наистина нямаше време дори клизма да ми направят.
Попълниха ми документите, подписах сума ти формуляри, като през цялото време подскачах от поредната контракция. И най-после ме метнаха на едно легло в предродилна зала. На момента ми застанаха от двете страни, сгънаха ми краката нагоре и започнаха да ме карат да напъвам. От време на време слушаха тоновете на бебо, но не са ме връзмали с коланите (вероятно и за това вече не е имало време). След 5-6 напъвания, не повече, усетих, че главичката на бебо започна да си проправя път.
Преместиха ме в родилна зала, там напъвах още 5-6 пъти и тогава лекарката, която ми водеше раждането, каза на една стажантка да прави епизиотомия. Ето тук вече ме втресе - от това най-много ме беше страх и дори предварително бях правила какви ли не упражнения за перинеума с цел да стане по-еластичен и да не се стига дотам. Най-ме е страх от рязане. Попитах наложително ли е да ме цепят, лекарката отговори, че ако искам, може и да откажа newsm78

. Аз се стреснах от тона й и махнах с ръка - и без това вече им бях паднала в ръцете. Сега със задна дата малко ме е яд, защото сигурно можех да ги помоля малко да поизчакат и да ме оставят да се опитам сама още 3-4 пъти, но тогава...
И така, забучиха ми упойката и ме резнаха - бебо излезе веднага при следващия напън. Рязането и шиенето после бяха най-болезнените процедури от цялото раждане. Няколко вътрешни шева и 3 външни.
След цялата тази работа, която завърши в 8:15, ми сложиха торбата с пясък на корема и ме оставиха да мирувам до бебчо - бяха го сложили за 1 час на топъл кислород, че бил мъничък (все пак се роди в самото начало на 9 месец). Така си полежахме двамата - аз на количката, а той на кислорода, и си се гледахме. После на коридора пуснаха мъжа ми да ни види за малко, след което ни преместиха в стаята.

# 67 29 дек. 2006, 17:49 ч.

Ето и историята на моето раждане. Първо да уточня някои работи.Забременях и родих в Испания. Терминът на бременността ми беше 14.08.2006.Дотук добре,цялата бременност една мечта ,единственото нещо ,което напомняше че съм бременна беше нарастващия корем и мърдастото изключително много бебе.От самото начало ми казаха ,че ще е момче.Бяха прави. На 04.08. си седяхме на терасат вкъщи беше един прекрасен ,много горест следобед ,имахме гости от около 10 дена вече.Свекъра и свекървата бяха дошли от бг ,за да чакат раждането на първия си внук.Всичко беше наред ,пиехме си кафето и си говорехме за предстоящото раждане ,че вече нямам търпение,но нямаше признак за скоростно раждане. В 8 час вечерта и приятелат ми отиде на нощен риболов .Беше към три през ноща и се се започна -болка ниско долу като преди цикъл,но беше търпимо и си казах -ако е така няма и упойка да искам,но.............. Реших че е време да се обадя на майка ми и приятела ми ида събудя свекървата.За момента беше търпимо,мислех си ,че ако е само това няма и упойка да искам ,но уви се лъжех.Контракциите бяха на 7-8 минути и си виках ,че още е рано да ходя в болницата ,защото не исках да ме тикнат в една стя сама и да чакам сто часа да родя.Бях решила ,че като стане нетърпимо сте тръгна ,но не по-рано.Изчакахме да стенат контракциите на 2-3 мин. и да се съберем всички и тръгнахме .Докато стигнем болницата болките бяха нетърпими,на влизане се свих от контракция и с инвалидна количка ме закараха в един кабинет ,където те преглеждат преди да те вкарат да родиш.Прегледаха ме и лекарката ,изключително любезна ,ми каза ,че не само имам контракции,но и сам в процес на раждане с 5 см разкритие и че половината е минало.Аз се поуспокоих ,взех нощницата ,преоблякох се и се върнах да ме закарат в родилна зала.Приятелят ми ,вече стерилен ,чакаше да ми направят клизма ,за да влезе при мен{тук задължително влиза някои с теб вътре -майка или май ,няма значение}.Вкарахеа ме в залата ,направиха ми клизма ,сложиха ме на ултразвук,за да следят контракциите и бебето и ми казаха да чакам .Да уточня-живея тук от три години и говоря испански много добре,макар че като те боли и майчиния си език си готов да забравиш.чаках около един час и най сетне дойде една сестра да ме пита как сам ,от приятела ми нито следа .Казаха ми ,че сте дойде след малко ,че урежда документи и разни други.Контракциите бяха на две минути вече .Дойде Сашко {приятела ми}и с него и лекарят и се започна .Дойде и една гадна сестра или каквата там беше ,която трябваше да ми спука водите ,понеже не ми бяха изтекли.Беше много некадърна около три пъти опита и на 4 успя а презтпва време ме болеше ужасяващо ,защото ме боцкаше много лошо.Дойде ред на упойката ,питаха ме дали искам епидурална упойка ама Сашко не даде -можело да ми стане нещо ,да остана инвалид и разни те такива .В крайна сметка ми сложиха смо успокоително,от което казаха че сте заспя ,само че аз бях по будна от всякога само малко дрогирана ,с надебелял език и си ме болеше все едно не ми бяха сложили нищо.Както и да е .Спукаха ми ги и дойде лошата новина -бебето се беше обърнало с лицето на долу и трябваше да го обърнат.Някой знае ли как става това?Лекарят си вкарва ръката в теб и го обръща,а ти си стоиш и си траеш,докато те боли повече от всичко на света,но нямаш избор бебето зависи от теб и търпиш,бях вече с разкритие 9 см.след като го обърна доктора ме болеше много и започнах да кървя обилно.Спряха кървенето ,но вече бях обезсилена от всякога.Пиеше ми се вода ,а ми даваха само мокра марля ,от която ми се припиваше още повече,но така се правело.Тъкмо спряха кървенето и започнаха хапаните .Болеше ме ,а жадната сестра с,която ми пука водите само ми викаше да не викам ,щото не съм била първата ,която сте ражда ,че тя била раждал 8 пъти и разни глупости ,които вместо да ме успокоят ме изнервиха още повече .Приятеля ми беше бял като платно и вече съжаляваше ,че не ми е разрешил да се рчазпиша за упойката.Трябваше да напъвам ,а аз не можех ,от кървенето вече нямах сили.Казвах на докторите ,че не мога да напъвам ,защото нямам сили,а тях не ги интересуваше -говорех ми куп глупости че съм била длъжна след като сам забременяла ,трябвало и да родя ,но каква вина имах аз че бебето се е обърнало?МИсля че никаква.Започна се най тежката част беше 12 и половина наобед .Зпочнаха да ме мачът да напъвам и аз го правех и то доста силно ,но така ми се струваше на мен .Всъщност напъвах съвсем леко и не правех нищо ,но и не можех .Към три часа вече ми причерняваше от напъване и не можех и да говоря от умора като ме питаха как се казвам и дали знам къде сам з,за да не изпадна в несвяст.За мое щастие дойде един млад лекар ,които след като разбра ,че бебето е било обръщано започна да се кара на другия лекар че ме macht вече три часа излистни и че е нормално да нямам сили за напъванеи веднага извика анестезиолог ,да ми сложи упойка и ме вкараха в операционна ,за да го извадят с едни такива клещи не знам как се казват .не помня нищо след упойката.Събудих се около 4 часа с лека болка от шевовоте .Донесоха ми бебето ,беше едно беличко вече ,пухкаво и хубаво момченце 3.480 гр и 52 см.Дадох му веднага да цичка и забравих за болките и за мъчението.Единственото нещо,което ми напомня още за това е ,че имам раб които още ме боли и че месец и половина два след раждането не можех да седна или да стана без чужда помощ и без да пищя от болка и все още ме боли ако стоя много време права ,но не съжалявам ни най малко.ОБИЧАМ СИНА СИ ПОВЕЧЕ ОТ ВСИЧКО НА СВЕТА.Това беше моята история. Simple Smile

Препоръчани теми

Човешко ли е това???

Към раждалите майки-какво ви помогна по време на нормалното раждане

Отношението при раждане

Травматичното раждане – една доста честа реалност

Причина:

Причина: