Историята на моето раждане

Ми аз нали съм една яка мързелана, та......направо си копирам темата отпреди почти една година-срам не срам. 
Точно преди една седмица-миналата неделя 06.03 -в 12.20 в Болница Лозенец се роди милият ми бебок рибок Станислав-който де факто трябваше да бъде овенче от края на март,ноооооо...бързал,човекът,на мама подарък за 8 да направи 
На 05.03 вечерта внезапно ми текнаха силно водите.Поуплаших се,тъй като не очаквах толкова рано.Веднага грабнах багажа,тъй като беше ясно,че с изтекли води от болницата няма да ме пуснат.Нямах никакви болки,обадих се на лекаря си  и той предупреди дежурния екип. След преглед и запис на тонове се установи,че скоро няма да родя-никакви болки и нула разкритие. Настаниха ме в стая,направиха ми проба за алергия към антибиотици и изследванията и...зачаках сутринта.Въпреки нервичките успях да подремна.На другия ден за късмет си беше дежурен моят лекар-Д-р Станев.След необходимите процедури-клизма,почистване и т.н. ми сложиха система окситоцин. Немога да ви опиша колко бях спокойна през цялото време-аз,която съм пълен шемет и паника.Обаче резултат от системата-никакъв,а водите напълно изтекли .В 10.00 стана ясно накъде вървят нещата.Внимателно и мило ми беше обяснено,че трябва да се мине на вариант секцио,прочетох необходимите документи,разговарях с една неверояно симпатична анестезиоложка-забравих името  ,поставиха ми катетър и ме спуснаха в операционна.И тук настъпи момент.достоен за темата"Смешни моменти по време на раждане".По време на обработката на корема с дезинфектанти аз тихичко се разтресох от смях-имам страаашен гъдел.В първия момент се учудиха що се треса-а когато разбраха-ми казаха "ми смей се на воля" и заявиха,че съм първият подобен случай    .В 13.10 усвтих как някой ме потупва леко по бузите и ми казва"мамче,имаш си син"...........
Оттук нататък е ясно-първите два дни са трудни,но всички в Родилно отделение-от санитарка до шеф направиха всичко възможно да ги преодолея по-лесно.Едва ли мога да изброя всички имена,но ще спомена Д-р Пасков-който ме прие,Д-р Христова,Д-р Папазов,акушерките Зоя,Ваня,Поли,Ани...сигурно пропускам някоя,гледаха ме,както само вкъщи са ме гледали....и разбира се,най-голямата ми благодарност е за моят лекар Д-Р СТАНЕВ-който проследи бременността ми от 7 г.с до нейният успешен финал и който никога не се отнесе към мен подигравателно или грубо-БЛАГОДАРЯ ТИ,ДОКТОРЕ,АКО ГОСПОД Е РЕКЪЛ,СЛЕД 2 ГОДИНИ ПАК ПРИ ТЕБ ЩЕ БЪДА. Той ми обясни и причината за спукания преждевремено мехур-бях изкарала малко преди това лека форма на грип,което  е предивикало инфекция на околоплодните води...и така.
А малкият ми голям мъж е в перфектна засега форма-пу пу пу-с невероятен апетит,в добра кондиция и много спокоен-освен когато е глааааден  Тати е на 7 небе....и сме вече наистина едно пълно семейство.
Май станах малко длъжка-но исках да споделя с вас невероятното си щастие и да благодаря на тези,които ми доведоха на бял свят милото рибоче.
   
 

 

Така значи като цяло всичко беше доста травмиращо,и само нерви и болка :о( Бременноста си изкарах трудно ,едно че много ме болеше тук и там а и от работата ми още повече имах проблем защото последно работих много тежка физическа работа.Така че ме пуснаха болничен малко по-рано от нормалното излизане в майчинство и слава Богу защото нямаше да издържа а натоварването.На 3 пъти ми прелошаваше и свиваше за около половин час корема като контракция ама дълга.Иначе и всички други съпътстващи бременноста неразположения не пропуснах Киселини имах много, високо кръвно, схващане на краката постоянно, безсъние, нервност, напрежение, бебчо риташе много и хълцаше често което беше неприятно и дразнещо за разлика от ритниците 
Така термина ми беше 28.май.На ултразвука ми казаха 6 юни а бебока се роди 16.юни ;о) С цели 10 дена закъснение а може и 18 да са били защото повече ми се струваше че първия термин е правилен аз даже се бях настроила (не знам защо) че сигурно ще се роди и преди 28.май. Много е напрегнато да чакаш толкова дълго и да не идва бебока. Също мъжа ми доста се изнерви и по цял ден ме напрягаше допълнително а и аз се дразнех от всичко че не мога вече да си върша домакинската работа сама с голямото шкембе и така доста тъжна бременност изкарах. По това време почти всичките ми приятелки заминаха на някъде,кой за България кой в дпуг град се премести и аз изкарах доста самотна бременност.
Такааа на 12.юни имах болки и отидох да го видят бебчо дали е добре че закъснява вече.Там след безкрайно чакане 6 часа на лекаря ме видяха на ултразвук и казаха че всичко е ок.Направиха и гинекологичен преглед и като си тръгнах от болницата прокървих доста.Казаха че е нормално и може скоро да родя.Така и стана.След поредната нощ безсъние и напрежение(само плачех вече).През ноща на 14.юни ми изтече водата и викнахме линейка защото бебчо още не му беше слязла гвавата в таза ми и тогава не трябва да се изправяш изобщо. Настаниха ме в родилното мериха и замерваха и след няколко часа започнаха контракциите.Така 7-8 часа радостна и щастлива макар и болката започнах да се трудя за бебчо,ставах,разхождах се,масажи...Но не , контракциите спряха.  Сложиха ми хапче за изглаждане на шийката на матката защото изобщ не беше се изгладила даже. Не подейства,сложиха второ след 3 часа мисля и тогава започна КОШМАРА!!!Такива силни контракции че свят ми се завиваше, рев, място не можех да си намеря, сложиха ми топла възглавница на кръста и още повече заболя а и изтощена до крайност на всичкото отгоре. Забравих да кажа че 4 дена преди това въобще не бях мигнала. Много напрегната защо не идва бебчо и всичко ми е криво ....така 4 дена без грам сън тръгнах да раждам :о( Така контракциите от ужасни ставаха свръх силите ми да понеса (честно казано исках да умра за да не се мъча повече Много ме е срам но не преувеличавам.  За някои мами това е било една поносима болка за мен беше ад!По едно време питах за епидурална упойка но беше много рано 3 см.Направиха ми акупунктура и за мое голямо учудване имаше някакъв ефект.Малко ме отпуснаха нервите и от там и болката понасях по добре.И така след още 12 часа и изревах за епидурал. Така ама нямах достатъчно разкритие-4 см след вече около 20 и няколко часа контракции като цяло.След още 2 часа беше станало 4 см и аз не можех да повярвам че е толкова малко толкова дълго имах контракции толкова на често,беше толкова болезнено че ми идече да си скоча на корема за да излиза вече бебето.
Преместиха ме в родилна зала за да могат да ми сложат упойка. До тогава при мен бяха Майка ми сестра ми и мъжът ми!Само броеше мъжа ми минутита и за 2 денонощия не откъсна очи от стрелките да брои на колко мин.са контракциите.Аз даже му викам не гледай този часовник толкова ще се побъркаш не знам как не му изтекоха очите.Така,та,преместиха ме в залата и викат анестезиолозите първо ги чаках 1 час че били в операция. После пристигат а аз толково изтощене че при всяка контракция след като крещя колкото мога (майка ми каза после че не е било силно никак защото от умара не съм можела и да викам) между всяка една контракция заспивах,невероятно но душичката ми жадуваше за почивка.Представете си здрав и прав човек как ще се чувства 4 дена без сън а за раждане в това състояние не мога да ви опиша само с думи...Та влизат наще хубавци анестезиолози и пип,пип,пип..пеиджъра звъни че имало спешен случеи.Така още половин час мъки,Идват втори път,тъкмо се приготвят и познай пип,пип,пип..айде пак по спешнощ направо побеснях,ако можех да стана штиах да си отбия. Още един час че имало някакво усложнение и се проточила операцията.Отвратителни са техните тъпи норвежки системи да има 1 лекар и да чака бременна жена с боки или някакво притеснение 6 часа за него или да има 1 анестезиолог на цяло родилно на такъв голям град.То ако беше някой друг щеше вече да е родил докато те дойдат но аз нямах развитие.Най накрая получих блаженната течност и бях подготвена да подействаслед половин час и тъкмо се чудех как ще издържа още половин час а тя взе че подейства веднага. Направо не можех да повярвам,такова блаженство нищо да не те боли :о)))Вече можех да стана да ида до тоалетна даже,Проверяваха ме постоянно но повече разкритие нямаше. Сложиха ме на системи за увеличаване на контракциите.Почнах едни разходки и упражнения права за да може бебчо да пробие надолу но след още 6 часа и само 5 см разкритие казаха да си лега аз и без това не можех да стоя повече права, краката ми трепереха от умора не се държах заради бебо. Така измериха пулс на бебо малко им се стори странен или така казаха за да вземат решението което взеха. След кат бяха изтекли 48 часа от изтичането на водата решиха че не може да се чака повече и аз да се мъча и бебо и казаха: Секцио!!!Аз не !!! Как, до сега съм устискала ще се назоря още колкото трябва ама те казаха не може,вече сме били в опасност и така качиха ме горе в операционна, биха ми конска доза епидурал (добре че исках да ми сложат преди това иначе трябваше с пълна упойка) И като ме сложиха на масата почти не помня макар че бях в съзнание, знам че много ме беше страх и бях разочарована от себе си че не съм се справила...А от упойката ми се схвана цилата дясна ръка и от гърдите надолу разбира се,и като се уплаших,викам си сигурно съм алергична сега кой знае дали ще могат да ме спасят ако напъвя някоя алергична реакция...Много е гадно да не можеш да си помръднеш изобщо на милиметър цялата ръка(за от кръста надолу се очакваше) .Слава богу нищо ми нямаше нещо са засегнали нерв при вливане на нещо. Цялото време усещах едно  подръпване но изобщо не болезнено.Неприятно е да  си представяш как ти дърпат корема да извадят бебока ако не знаеш какво правят нищо няма да разбереш. 
 За 45 мин мина всичко,със зашиването. Бебчо не го видях само по едно време ми викач ЧЕСТИТО!  а аз немога да зацепя за какво става дума,нали съм заета да си мисля че ей сега съм направила алергична реакция и ще взема да пукна :о( Та таткото го е поел после като са го изнесли в другата стаяа да го мият Викито. Мъжа ми не го пуснаха да присъства при чезаровото сечение но сигурно защото ние бяхме по спешност. Отведиха ме в интензивното в отделна стая доведоха ми бебко да сукне малко след около час и с таткото се видяхме и той си замина а мен ме оставиха да поспя 3 часа. Цялото време влизаха и излизаха да ми следят показателите и изобщо не можах да заспя вече за незнам коя вечер 5 подред май :о(  После ни преместиха с бебо в една нормална стая и се започна фиаското :о))) Много щасти и мъки ...
Раздвижването стана на същия ден малко болеше но не ми пукаше след тези зверски болки при контракциите. Много тревоги и сълзи защото  не можах да кърмя , посещения безсъние и пак безсъние.... Защото нямах достатъчно кърма и Вики по цял ден и нощ ревеше просто съм кърмила 1-2 часа слагам го в леглото и рав до припадък ,през времето което не кърмех (а то беше много малко)  се помпех за да увелича кърмата но само ръцете ми се откачиха а кърма не дойде повече........Самото кърмене беше ужасна болка за мен.Имах чувството че всвки път като цокне и издърпа все едно шиш се забива чак до рамото ми и плачех цялото време като кърмех.Не разбрах причината но и никой не се зае да ми помогне и така с кръв на зърната след 1 месец се отказах от кърменето.
Та така мина моето раждане,Не можех и да си представя за какво става дума и в най дръзките ми (негативни) очаквания.По едно време си викам как може моята мила майчица да не ми обясни и да ме предупреди че е такъв кошмар че да не правим бебета въобще 
Е всичко това както казват всички се забравя бързо е при мен не толкова бързо,имах дълго депресия след това и ако някои ми споменеше само за второ дете падаше голям рев но сега съм добре.Нещата потръгнаха в ритам с сладкия Вики и съм щастлива и горда че имам най сладкото създание до мен да си го гледам и гущам. Няма нищо по-хубаво!!! Дай Боже на всеки!!!!  Успех на всички мами и не се плашете много рядко има като моите 48 часови ражданя,повечето мами казват че за 4-5 часа и хоп бебче!  Даже доста разказват за много малко болка като менструална едва ли не...Просто искам да споделя с вас моето преживяване защото няма много с кого да го направя. Кураж на всички няма страшно за това раждаме в болница с лекари там всичко е под контрол!!! Стискам палци на всички скоро мами!!!!

Радвах се на изключително лека бременност, с едно малко изключение,че носих бебето ниско долу,което до девети месец нямаше никакъв проблем, но после почна доста да тежи. Затова и гинеколожката ми каза че със сигурност ще родя по-рано. Терминът ми беше на 22.01.2005, на 08.01 следобяд получавам някакви болки в корема, слаби но регулярни на 10 мин. и си казвам това е ще раждам . До 23.30 болките стават вече на 5 мин. и с мъжа ми тръгваме за болницата. Преглеждане един доста крив и недоспал доктор, който казва че имам 2 см. разкритие и до утре наобяд ще родя.Правят ми клизма , попълвам всички  документи разделям се с мъжа си и отивам да раждам. Да но до към 3 часа през ноща болките започнаха да затихват вместо да се увеличават , момичетата покрай мен вият от болка, на сутринта всички родиха, а аз не.И така престоях две вечери и един ден в болницата и на 10.01 ме изписаха (аз исках да си тръгна още сутринта на 09.01,но не ми разрешиха защото беше неделя, а те в неделя не изписвали ).Прибрах се в къщи ужасно уплашена от гледката в болницата и зачаках отново, но признаци никакви. На 20.01 сутринта с мъжа ми си приказваме, че утре трябва да се обадим на докторката с която имаме уговорка, защото денят на термина ми е събота, а тя не е на работа. Следобяд започват едни отново леки болки, но аз съм напълно спокойна решавам , че това е като предния път.Към 12.30 вечерта болките зачестяват, започва да боли много силно, но аз отказвам да тръгна за болницата, за да не се излагам отново с фалшива тревога .Към 01.30 мин. мъжът ми каза хайде облича се и тръгваме, болките бяха на 5 мин. и доста силни.Приеха ме, попълних всички документи, отново гадната клизма  и доктора каза отново че утре до обяд ще родя. С мъжът ми се разделихме, като му казах да не звъни на никой, защото тревогата може да е фалшива . Към 03.30 болките станаха на две мин. и ужасно силни, аз се разхождах през цялото време, място не можех да си намеря.Към  04.00 дойде акушерката прегледа ме и каза 8 см. разкритие готова си сега ще позвъним на твоя доктор да дойде.Така още половин час докато дойде докторката ми, прегледа ме пукна ми водите, които до тогава не бяха изтекли и към към 04.45 влизам в родилна зала, да но ужасно ми се прихожда по малка нужда. Казвам на докторката тя ми казва пикай в лигена , да ама срам не мога и отивам до тоалетната.Как съм отишла и съм се върнала не знам някои моменти ми се губят имах чувството че ще родя в тоалета . Качиха ме на магарето, сложиха ми абокят и ми пуснаха система, получих много силни напъни и болката сякаш спря.Чух акушерката да казва напъвай колкот можеш и така след три, четири напъна се появи моето съкровище Георги 3.100 и 51 см  05.35. мин .Аз имах чувството че съм рая нищо не ме болеше и виждах най-красивото бебе на света, беличка и с много коса, което ме гледаше с най-милите очи на света . Казаха ми че 5 мин. трябва да ми падне плацентата да ама не стоях 50 мин. на магарето, пуснаха нова система за контракции, скачаха ми на корема, кръв тече но плацентата не пада . Накрая докторката каза викайте анестезеолог да й слагаме упойка и да я вадим.А аз ужасно се страхувам от пълни упойки  и като чух уплаших ли се какво не знам плацентата падна .Последва кюротаж, който за съжаление болеше почти колкото и преди това ме болеше , шев и кройка и в 07.00 ме изкараха с една количка в следродилна зала(аз бях толкова щастлива че всичко е приключило че исках сама да ставам и да отида до стаята ) и започна едно звънене и едни поздрави и така 21.01.2005 год. за мен е най-щастливия ден от живота ми . Искам да пожелая на всички бъдещи майчета леко раждане и няма нищо страшно болката се забравя и остава само едно прекрасно чувство че това е деня в който си се видял с най-красивото бебе на света . Аз един час след като бях родила бях готова да имам второ дете .Ами това е успех и кураж .

                  

Най-после и аз да се включа в този прекрасен форум, който отдавна следя!
Първата ми бременост беше изключително лека и безпроблемна - термин 15.02.2002 г. Сега си давам сметка обаче, че съм нямала и на половина информацията за предстоящото ми, която получавам сега чрез нета. Та през цялото време си градях някакви представи за това, как ще раждам, докато една седмица преди термина моята докторка не ми ги разби. При прегледа тя отсече "Едро е бебето, препоръчвам ти секцио! Помислете с мъжа ти!". Въобще не бях очаквала такова развитие и винаги съм си мислела, че разполагам с физическите данни, да раждам нормално. Е, мислехме с мъжа ми, но нямаше какво толкова да измислим, а и имахме пълно доверие на лекарката. Планирахме датата на секциото - 12.02.2002 г. Понеже не исках да лежа предварително в болницата - на 07.02. ходих по най-различни специалисти за изследвания - АГ, анестезиолог, кардиолог, след което се прибрах у дома. На 11.02. рано сутринта постъпих в болницата - нямах нито болки, нито разкритие, нищо. Естествено малко се притеснявах от неизвестното! Цял ден бях само на малко кисело млеко, а след 22 часа - на нищо. През деня - слушате на тонове. Вечерта - бръснене, клизма / некомфортно, но безболезнено; съвет - носете си ново ножче/пластинка за бръснене, аз носех самобръсначка, на която ми се изсмяха/. През нощта успях да спя и да мобилизирам силите си.
На 12.02. още към 8 часа се отправих към операционната. В главата ми - рояк от мисли! По пътя една акушерка ми вика: "Направо ти е за завиждане. Сега ще заспиш, а като се събудиш - вече ще си мама!". Изгледах я изумено - какви ми ги говори, ще ме оперират, а тя ...  Първото което ме впечатли в операционната беше, че там ме чакаха над 15 души екип, вкл. и моята докторка, които ме наблюдаваха, как тромаво се качвам на кривата маса, как ми слагат катетър и пр. Не знам защо, но имах представата, че екипът се състои най-най-много от 5 души. Като легнах, веднага ми стана лошо - кръвното ми падна много. Поизправиха ме, дадох си сметка, че сега трябва да се стегна и се започна!
Започнаха да ми преливат разни неща, анестезиологът /много мил мъж, на когото така и не му разбрах името/ ми сложи маска и ми каза, да дишам кислород за бебето, галеше ме по косата и ми говореше нещо. Бях с пълна упойка, така че от там насетне не помня нищо. Тогава в провинциалната ни болница не слагаха епидурални или спинални упойки, доколкото ми обясниха.  Почуствах смътно, когато отново анестезиологът или сестрата му ми говореха нещо мило, за да се събудят; чух женски глас, да пита - "казахте ли на жената, че има момченце?"; усетих, че ме местят от операционната на леглото, което доста грубо и блъскайки го го търкаляха до интензивното. Всичко това ми е било в пълна мъгла. След това са ме настанили в интензивното - торба пясък, обезболяващи, хора влизаха и излизаха. Постепенно започнах да се събуждам, като първите ми чувства бяха - страх, че въобще няма да успея да се събудя; тревога, защо нямам заветното номерче на ръката ми /после се оказа, че просто не са ми го сложили веднага !?/; студ. Към 13 часа ме посетиха мъжът ми с бебето на ръце и моята докторка, а аз още не бях съвсем на себе си. Най-вълнуващия миг в живота ми - синът ми, роден в 9,15 часа, 3950 гр, 50 см, обиколка на главата 37 см! Спомням си, че успях само да го погаля по бузката - най-нежното и меко нещо, което някога съм докосвала! А той гледаше спокойно с едни големи очи! Мъжът ми беше много развълнуван и веднага отсече - "на мен прилича!". И до днес с умиление си спомняме за тази му реплика! След това видях бебчо едва на 3-я ден от раждането, когато ни събраха в една стая. Следобедът след секциото беше времето за телефон - СМС-и и обаждания. Първата нощ след секциото беше най-тежка. В интензивното бяхме с още една родилка, с която се сприятелихме. Добре, че беше тя и че цяла нощ си говорехме на всевъзможни теми, та да мине по-бързо времето и да не мислим много за болките, които обаче за мен бяха съвсем търпими и дори на моменти се чудех, защо ни бият чак толкова обезболяващи. На следващия ден - раздвижване. Беше неприятно - болки, опъване, виене на свят, слабост, НО всичко беше поносимо и в рамките на нормално търпимото! Спомням си, че още преди ставането от легло бях започнала по малко да се пообръщам в леглото, което после разбрах че било много полезно за раздвижването. Втората вечер в интензивното докараха още една жена, а ние двете с първата вече бяхме значително по-добре. През тази втора вечер се наспах. На 14.02., след клизма, ни преместиха от интензивното в стая - по-точно сама си отидох няколко етажа по-нагоре /с асансьор де/. Това си беше цяло приключение - струваше ми се безкрайно дълъг път, но бавничко се справих. Някъде по коридорите, си мярнах силуета в някакво стъкло и се уплаших - крива, рошава. Докато ни настанят в стаята и докато минат всички последствия от клизмата, ми донесоха бебчо. Аз бях още в банята, а те ми го оставили, без нищо да ми обяснят, какво да го правя. Е, опознахме се с милия! Това, че бебо беше изцяло при мен /такава е практиката в нашата болница/ естествено ме караше да се движа доста, което също било много добре за възстановяването, както научих в последствие. Възстановяването ми протичаше нормално и ни изписаха на 19.02. - бебо наддал със 150 гр, а мама отслабнала / след диетата след секциото/ с около 15 кг от качените общо 25 кг. Спомням си за основните си заблуди по раждането - че кърмата идва веднага и е много, и че лохиите са изключително обилни и продължителни.
Възстановяването у дома беше безпроблемно и въобще не съм се залежавала! Сама с мъжа ми сме се грижили за сина ни, без да има кой да ни помага. Вчера празнувахме 4-я рожден ден на слънчицето ни, а всички тревоги и болка по раждането - сякаш не са били никога! Детето така осмисли живота ни, че често се питаме - какво се правили всъщност без него и защо толкова сме отлагали раждането му!?

Сега очаквам второто си дете - около Великден! Макар, че вече имам едно секцио, на моменти отново ме налягат тревоги. Пак ли ще е секцио; бебето пак ли ще е едро /което май е неминуемо при второ/; ако е нормално раждане - как ще протече; от нормално или от секцио ще се възстановя по-бързо и пр. и пр.
Убедена съм обаче, че силно позитивната нагласа към нещата помага изключително, така че се опитвам да игнорирам негативните мисли! Освен това отново посещавам моята си докторка, на която имам пълно доверие! Е, после пак ще разказвам!

На всички бъдещи и настоящи майчета пожелавам лека бременност, още по-леко раждане, здрави бебета, огромно щастие и безценни мигове с малките съкровища!

Бременността ми бе доста проблемна.От самото начало лях с кървене/от 6 г.с. и така до 5 месец/.Лежах доста на задържане и в Пловдив,а след това и на "село"-в Карлово.Тук ще вмъкна разликата в отношението на акушерките:в Пловдив ти говорят на мамче,пиленце,миличка....,а в Карлово/хем бях уж с връзки,свекърва ми е бивша акушерка и тяхна колежка/-сутрин се сърдят на семе си,а след обед на пациентите,все едно не си човек камоли бременна с по лабилна психика и податлива на емоции,лесно ранима и чувствителна.Тъй като имах 2 неуспешни бремонности преди това и едната от тях беше "кухо яйце" чаках във ВМИ-то да вляза в 7 г. с.,за да се установи,че има зародиш и добри тонове.Леле колко плаках от радост,когато ми пуснаха да чуя мъничкото сърчице,което биеше....за живот.Преместих се в Карлово,лежах и в къщи,пиех по една шепа лекарства и ми съдраха д...то от инжекции..Все се бъзиках,че това бебе ще го родя с хапче в устата Така и не се установи от какво ми е това кървене ,тъй като нямах хематом/имаше и мнение,че не е такова,а от бялото течение при контакт с кислорода мени цвета..../,само догатки уж контракции,които не усещам и хиляди предтолужения.След много мислене дали да родя секцио или нормално за голямо съжалени реших нормално,но с епидурална упойка.Идчаках да свършим с ремонта изчистих подготвих си всичко и реших,че съм готова за предизвикано раждане.Термина ми беше на 13.10 а отидах на 4.10,под лекърско наблюдение и одобрение ми отлепи малко мехура, вечерта ми падна "тапата" и сутринта на 5.10 в 8.30 ми отлепиха още мехура и лекара каза да се разхождам и към 2 ч. ще ме чакат с анестизиолога да раждам.Да ама болките ми започнаха към 10 ч. и в 11 бяха през 1.30минути, без никакво разкритие.Болките бяха непоносими,не виках но ходех и приказвах...Отидах в АГ-то и няма пукнат лекар,толкова приготовления и за малко да родя само с акушерка.Към 12 ч. се появиха и аместизиолога ми сложи упойката и се родих ,няма непоносима болка,а само загатване на такава,чак ми се приспа,направиха ми разкритие и в 1.30 ме преместиха в родилна зала и в 2.02 ч.Родих моето слънчице Вяра Не ми я дадаха,нито показаха,превилигирована бе свекито,която никък не бе съпричастна към мен,тя я целуна,а аз само си откраднах миговете,в които и отрязаха пъпната връв и я изкъпаха.Оставиха нея на кислород/профилактично,тъй като се е родила твърде бързо/ аз до нея и 30 мин бяхме сами,чувах неиното хлипане...Слез 2 часа ни преместиха и на 3-я роднините влязаха/бях във Вип/Не виках повреме на раждането но постоянно говорех и питах,държах ръката на анестизиолога,които бе облян в пот...Макар и с епидурална самото раждане си боли,чувстваш как ти се разтяга таза...представям си без упойка.Като ми мина упойката се разсъних и 2 дни не спах и не можех да стоя повече от 5 мин в една поза имах страшно възпалени хемороиди и Вяра се роди 3.300  и 49 см. и ме бе престъргала.....Но това е др. тема и др. път секцио....Но Боже БЛАГОДАРЯ ти за най-прекрасното същество,слънчицето и смисъла на живота ми...нашата мъничка,бузеста и с голяма рошава коса-Ежко Бежко..Незаменимо е чувството,любовта която ме изпълва и това невинно мъничко създание.ОТ ВСЕ СЪРЦЕ ПОЖЕЛАВАМ НА ВСЕКИ ДА ПОЛУЧИ ТАКЪВ БОЖИ ДАР!Искам да изкрещя колко много я обичам:ОБИЧАМ ТЕ ВЯРА!

Хайде и аз да не остана назад. Бях обещала малко преди да родя на някои мами от форума да разкажа за раждането и ето, че сега най-сетне ще го наравя.
Терминът ми беше на 5.10.2005 г., а по ехограф - на 8.10.2005. Оказа се, че преносих и накрая след консултация с една позната акушерка от "Св. София", на 13.10. мъжът ми ме закара с багажчето в болницата - "Св. София". Сестрата, която ме прие, в началото като ме видя, ме попита за какво чакам. Обясних й, че преносвам 9-ти ден, а тя учудено ме попита: "Ама Вие бременна ли сте?".
Качихме се на 2-я етаж, слушаха ми тоновете, прегледаха ме за разкритие и ме пратиха в патологията. Нямаше никакви признаци за родилен процес - разкритие 1 см, без паднала тапа, без изтичане на околоплодни води, слаби контракции. Между другото, напълнях около 23 кг, но понеже съм висока, не ми личаха особено, дори коремът ми до последно беше малък и стегнат.
Цял ден се излежавах в стаята, говорихме си с момичетата. Когато се свечери, към 21,00 часа започна да ме наболява коремът като менструални болки, които започнаха да се усилват и аз естествено започнах да засичам времето. Някъде към 02,30 ч. отидох до тоалетна и видях, че ми тече кръв. Отидох при дежурната акушерка да ме прегледа, след което тя извика дежурния лекар, прегледа ме, акушерката ми направи клизма, от която толкова много се притеснявах, а се оказа нищо и никаква работа. Отидох до тоалетна, измих се и с багажа слязох в предродилна зала. Сложиха ме на легло и с колни да слушат тоновете на бебето. Лекарят ми обясни как да дишам и излезе. Останах съвсем сама, хвана ме съклета. Постепенно контракциите започнаха да се усилват и лекарят през час идваше да ме проверява и ме питаше как се казвам, за да провери дали съм на себе си, защото болките започнаха да стават доста силни, а никой не ми даде обезболяващо. Започнах да се въртя в леглото и да вия от болка, даже повърнах два пъти от болката. Имаше някаква лекарка ли беше, сестра ли или акушерка, която очевидно спеше в съседната стая и ставаше от време на време да ми направи забележка да се стегна и полузаспала се връщаше обратно.
Някъде към 07,00 ч. започнаха да се изреждат различни доктори да ме проверяват за разкритието, пукнаха мехура, за да изтекат водите и най-накрая дойде да ме провери акушерката, която изроди бебето. Обясни ми кога да напъвам - когато усетя контракцията, през останалото време трябваше да дишам. Сложиха ми абокат, акушерката ме вдигна от леглото, заведе ме до чешмата, каза ми да се наплискам с вода и каза, че отиваме да раждам. Качих се на магарето и след стриктното спазване на инструкциите на акушерката и доктора родих след 20 мин. едно прекрасно момче - 3,900 кг и 54 см. Всички останаха да гледат изумени, че такова голямо бебе съм родила, а такъв малък корем го е износил. Разбира се, родих с доста тежка епизотомия, но по най-естествения начин, който можеше да се случи - без хапчета за предизвикване, без обезболяващи, без упойки, но с помощта на най-добрия екип, който ми се падна. Даже докторът беше този, който ме прие. Той ме "закърпи" така, все едно съм девствена, както обича да казва мъжа ми. Бил много добър в шиенето и наистина е така, заши ме с резорбиращи конци.
Изнесоха ме на количка с подлога в коридора пред родилна зала 2 часа, през които звънях и пращах SMS-и. По едно време акушерката излезе, натисна ме върху коррема, за да изцеди матаката от кръвта.
След 4 часа отидох до тоалетната. Трудно се придвижих, но успях. Качиха ме в стаята при още 3 момичета и така започна моето майчинство.
Искам да уточня, че раждах без уговорки, без да дам нито един лев. Само имах позната акушерка, която дойди на смяна точно в 7,30 ч., когато ме вкараха в родилна зала и тя беше там, но както може би вече разбрахте от разказа ми, не съм ползвала никакви привилегии и въпреки това имах късмета всичко да мине перфектно и с най-добрия екип.

Дави кажа поразрових се уж,но не открих такава темичка.Как мина раждането Ви момичета?Моето беше сравнително добре - ако може така да се каже
Но родих за около 5 часа и то за първи път - значи съм страшна нали!
Лошото бяха контракциите,но да ви кажа не е било чак толкова страшно.Аз като започнаха контракциите даже се кефех,защото исках да си гушна най - накрая душичката. И да ви кажа бях много ПОЗИТИВНО настроена и не ме беше страх.През цялото време обикалях коридора на родилното/родих в Окръжна болница в София и съм много ,много ,ама много доволна/и се присвивах когато имам контракции,НО БЯХ УСМИХНАТАИ СРАВНИТЕЛНО СПОКОЙНА.Изобщо несъм викала.А като се почна раждането и направо бях убедена,че няма да мога да се справя- това пусто напъване, нещо не можех да го направя като хората.Но след 30 мин в родилна зала и ГОТОВО- моето слънчице изплака.НАЙ ГОЛЯМОТО ЩАСТИЕ НА СВЕТА!НЕ СЪМ ИЗПИТВАЛА ПО ГОЛЯМА РАДОСТ И НЕ СЪМ ПЛАКАЛА ТОЛКОВА ОТ РАДОСТ!ДАДОХ ЖИВОТ!
Е след това си беше гадничко - малко ме е разкъсало моето Станиславче и двадесет и пет вътрешни шева и пет външни,но сега като го гледам - меко казано си е заслужавало.
Е това беше моята история накратко.Пишете вашите!
ЦЕЛУВАМ ВИ СЛАДКИ ГОРДИ МАМИТА!
И СТО ПЪТИ ПО ТОЛКОВА ЦЕЛУВАМ МИЛИТЕ ВИ БЕБЧЕТА!   

 Лошото бяха контракциите,но да ви кажа не е било чак толкова страшно. А като се почна раждането и направо бях убедена,че няма да мога да се справя- това пусто напъване, нещо не можех да го направя като хората.Но след 30 мин в родилна зала и ГОТОВО- моето слънчице изплака.НАЙ ГОЛЯМОТО ЩАСТИЕ НА СВЕТА!НЕ СЪМ ИЗПИТВАЛА ПО ГОЛЯМА РАДОСТ И НЕ СЪМ ПЛАКАЛА ТОЛКОВА ОТ РАДОСТ!ДАДОХ ЖИВОТ!
Е след това си беше гадничко - малко ме е разкъсало моето Станиславче и двадесет и пет вътрешни шева и пет външни,но сега като го гледам - меко казано си е заслужавало.
 аз имам 4 6ева.аз отидох в 3 сутринта с леки болки в 8 ми слогиха системи и в 8и45 родих.никога няма да забравя този ден

Честито бебче и е чудесно, че си била така положително настроена!!! Много жени изпитват предварително толкова много страх, че превръщат раждането в кошмар - а то трябва наистина да е последното усилие към появата на бял свят на едно малко и прекрасно същество.
Аз лично родих секцио, но не съм изпитвал страх, бях в съзнание по време на операцията и видях сина си веднага след като го извадиха - дадоха ми го да го целуна.
Неприятно ми беше, че трябва да чакам 48 часа докато наистина го гушна, но изтърпях някак ...
Възстанових се бързо и нямам лоши спомени.

Ами моето мина много леко и много бързо...Събудих се в 5 и до 7 не можах да заспя.реших да стана да пиошкам и ми изтекоха водите.Не мога точно да опиша как се чувствах.Изпитвах хем страх от предстоящото,хем радост ,че скоро ще си гушкам детенцето,хем бях адски объркана.След като се окопитих бях в страхотно настроение.Взех си душ,проверих как е положението с космаците,отсраних това,което имаше нужда и викам на мъжа ми на ухо-"Мило,ще раждам...' първо не ми повярва,ама после изскочи от леглото като попарен и започнва да се суети около мен.Той беше по-притеснен от мен самата.Обадихме се на доктора и той каза да музвъннем пак след час.Помотахме се и му звъннахме пак след час.Тръгнахме към болницата(в най-голямото движение сутринта от Панчарево до Майчин дом )малко преди това започнах да усещам контракциите.Болеше ,но не беше кой знае какво.Пристигнахме,попълнихме документите,направиха ми клизма и ми дадоха тяхна нощница.Качиха ме в предродилна зала.Акушерките доста се посмяха с мен,защото само ги обикалях и им задавах всякакви въпроси,а и не исках да лягам да на запис за тоновете,защото обикаляйки се чувствах супер.Както и да е де...легнах,пуснахах тоновете ,бях с 5 см разкритие.Биха ми успокояваща инжекция.След малко започна да си ме наболява и викнах доктора.Помогна ми с ръка за разкритието и хоп в родилна зала.3-4 напъна и видях малката ми мишонка на масата.Адски се изплаших,защото не изплака веднага.Но след като му чъх вече гласчето нямаше по-щастлива жена от мен,идваше ми да запея.В този момент ми дадоха един телефон и се оказа,че баща ми се беше обадил да види какво става ,та той беше първия на когото казах ,че вече е дядо.
Направиха ми няколко мини шева на срамните устни и това беше....
Най -гадно ми беше ,че трябваше да лежа 2 часа след раждането ,а аз исках да стана и да си взема бебето...не бях изморена...е оказа се ,че заради бързото раждане или не знам си там к'во трябваше да го поставят на кислород до другия ден.Това беше най-мъчителната част за мен,че не ми го донесоха,когато ме качиха на 12 етаж.
От всички в Майчин дом съм АДСКИ ДОВОЛНА!!!Нямам никакви забележки по отношение на персонала,всички бяха много мили!Е за хигиената мога да кажа това-онова,но това е друга тема...

Сега,когато се върнах назад ,преди 4 месеца и половина , се разплаках, толкова ми е едно такова миличко....

След 9 часа ужасни болки ме оперираха

ами моето не беше леко, но си заслужава
сутринта в 6 ми изтекоха водите и в 7 без нещо бяхме в болницата. Приеха ме в предродилна с 0 разкритие и 0 контракция.Към обед ми включиха система за предизвикване и до 8 вечерта едва 5 см. разкритие и много силни контракций. От там бебка се обърна и айде в 21.30 секцио по спешност. Еми това е накратко. Но каквото и да е беше най хубавия ден в живота ми- видях моето чакано слънчице 

И моето бе6е много леко... поне така ми се стори. Поступих в болницата с контракции и никакво разкритие. На обяд ми сложиха система и след 3 часа и половина се роди моето слънце. А аз не вярвах, че всичко това се случва...

моето протече много бързо и не толкова болезнено колкото съм чувала от познати. през ноща се събудих от някакви болко в стомаха но отоново заспах без да предполагам какво става защото оставаше още месец до термина. така още няколка пъти при което започнах да се съмнявам че нещо става и когато видях кръвта вече съвсем ми стана ясно. докато отива в болницата ми изтекоха и водите и така след 2 часа родих. болката не беше по голяма от един болезнене цикъл а самото раждане /излизане / на бебето е не повече от 3-4мин. така че смятам че нито една бъдеща майка не трябва да се страхува защото това е най-обикновения и естествен процес в природата, а и си заслужава.