Какво си спомняте от студентските години?

Местенето в различни квартири с различни хора. Когато в началото се прибираш често в родната къща, а след няколко месеца все по-рядко. Кафепиенето с колегите преди изпит - рано сутрин, всеки помъкнал тефтери, записки, пищови, химикали, листове, папки, учебници. На първия ми изпит ме скъсаха и беше голяма драма.  Моментите,  когато сме оставали без пари (всяка седмица), но пък сме се събирали все някъде. Студентските намаления и столове. Интернет клубовете и баровете вечер.
Когато разбереш, че колега от съседния поток те харесва. Хубаво беше. Безгрижно таково.

Какво помня ли ...? -Беше хубаво и толковаа отдавна. Бяха времена от края на соца и началото на демокрацията, ех времена, вярвахме в доброто бъдеще  .

Помня, че още мобилните телефони не бяха разпространени  Помня, че ми се повдигаше преди всеки изпит - почнеше ли, се успокоявах веднага. Колко млади и прекрасно глупави бяхме всички. 

Хубави, безгрижни и същевременно по-осъзнати времена. 

Всичко, но ме е срам да си споделя    хубаво беше, ама за малко!

Много, много хубави спомени!
Някои не са за описване

много хубаво време беше
душа давам да се върна назад, ама не става. 

Теоретичната физика.

Аз още съм в студентските си години  Надявам се към краят им, защото ми стигна до гуша 
Спомням си преди 5-6 години как се запознавахме и се гледахме като телета. После с моя си мъж как се загаджихме.
Разни изпити, весели моменти. От около година-две вече не се събираме, а си бяхме задочно, та не сме били непрекъснато заедно.
Разни хоспетирания, практики. Изгубиха ми книжкага, драмата с бившата ни секретарка.
Не е като да е минало всичко спокойно и безпроблемно.
И се надявам скоро да свърши 

Понякога определено ме хваща носталгията. Помня разни ярки моменти и то основно от бакалавърските програми. Като цяло, студентствах 12 г., но истинските студентски години ми бяха от 97-ма до 2002. Тогава са и най-наситените ми емоции - точно както някой писа "наивно-глупавите" и в същото време вярвах, че светът е мой.
Помня първия ден, докато се лутах да разбера програмата - запознах се с едно момиче, с което станахме близки приятелки, а след 2 г. разбрахме, че сме далечни братовчедки. Бяхме се събрали една хубава компания, с които много учехме, много работехме, но и много се забавлявахме. Случвало се е да карам по 3-4 дни със следната програма: сутрин рано на лекции, през деня на работа, нощно време купон, пак лекции, пак  работа, пак купон и т.н. И не се изморявах.
Помня разни пътувания, екскурзии, един студентски празник на х. Леденика, когато една групичка ходихме чак до военната станция да звъним вкъщи, че сме ок (мобилните тогава нямаха обхват навсякъде) и на връщане стана тъмно, позагубихме се и си отнесохме скандала от другата част от компанията, които се бяха притеснили жестоко за нас. На тази същата хижа си разтопих кубинките на радиатора, защото беше кучешки студ и аз реших да ги стопля. Помня ходения по пещери, след които се возехме на влак и влакът винаги ни се струваше твърде комфортен при цялата мръсотия по нас. Помня сесиите - затварях се вкъщи и учех, а после по изпитите треперих като лист - след изпитите винаги ходехме да се черпим някъде и се прибирах да спя (минимум 24 ч.). Обичахме да ходим в "Строежа" (даже не знам дали още съществува). И още много-много хубави емоции.
Единствените тъжни бяха, когато около 3-4-ти курс много от приятелите ми избягаха в чужбина - кой успя да се прехвърли да учи, кой просто остана нелегално след студенстка бригада...
Другите ми студентски години не са толкова наситени с такива емоции, а с по-различни. При по-ранните учех паралелно в гимназията и в колеж, та помня само голямата натовареност и колко ми беше интересно, но не съм се сближавала с другите много. Лекциите бяха събота и неделя и просто бързах да поема максимум информация, за да мога вечерите да не се налага да преговарям, а да съм навън с приятели и тогавашното ми гадже.
По-късното студентство пък вече беше при редовна работа, сериозна връзка, че и в съчетание с брак, деца и т.н., които бяха по-силна емоция. Пък и лекциите бяха все късно вечер и цяла събота, та нямаше вече време за "висене" по кафенета.
Пропуснах последното ми учене, което беше най-прясно - преди около 7 г. Една специализация в чужбина, по време на която бяхме събрани хора от цяла Европа и беше много приятно, изпипано, с една преподавателка сякаш слязла от кориците на някое списание "Световен мениджър", а аз бях там с моя близка приятелка. Е, нямаше ден да не се изгубим и все попадахме в арабския квартал (нощно време си е страшничко), а няма никога да забравя как при дипломирането имахме обяд с някакъв посланик, по време на който ядохме типично белгийска кухня и беше мъчение - люта супа от тиква, полусурово месо и единствено вкусен десерт, а моята френдка тихомълком се опитваше да скрие суровото месо под гарнитурата, докато аз едвам сдържах гаденето от кървавия сос. Но това също беше едно невероятно забавление и ме е яд, че следващото ниво на обучение е прекалено скъпо, та ще си остана само с първо.

И аз така...
Беше време на безспирен купон. Имало е случаи да започваме поливането на изпита в 10 сутринта  Имаше много, много учене, толкова страх и стрес по изпитите, но пък и цели нощи купони, срещи, раздели, драми (основно при мене)... Бях на квартира с 3 момичета от моя курс и всички заедно излизахме, заедно се прибирахме. В университета мога да кажа, че бяха най-хубавите ми години. Най-безгрижните. Годините, в които вярваш, че светът е в краката ти и няма невъзможни неща.

Опитвам се да си повтарям, че трябва да съм щастлива със спомените. Защото някои хора и това нямат... Но в дни като днешния ужасно много ми липсва...

Студентските ми спомени са още пресни и следователно - лоши. И тука, и по Еразъм и по-късно, в чужбина.
Тука - беднотия, неграмотност и академичен идиотизъм. По Еразъм - приключения, безумие и мизерия. Сега седя и се чудя с какъв акъл съм тръгнала за льо Париж, с един куфар, по-тежък от мене, с квартира уговорена по скайп...
После пак в чужбина - и пак мизерия, разправии с банки, хазяи, гаранти, куфари, безсъние, международен идиотизъм и позьорщина.
Сега седя и си камаря книжките, за които съм си кътала мизерните студентски стотинчета и пак си се чудя на акъла. Можела съм по-малко да мизерствам, ама на, събират прахоляк тука.
За изпит никога не съм се притеснявала, за изпит или си подготвен, или не си. Не е рулетка, че да се притесняваш. В България, гледам и студентите по медицина, как лежерно си студентстват... Вървят, спят и вземат, че завършат. Имам един приятел, завърши медицина във Франция - ей така се учи медицина, ослепяват на сесии, побъркват се от учене.  В България не знаем що е учене, за това не сме и конкурентноспособни после, като се хукнем, немили-недраги.
Добре, че се свърши.

Липса на пари, ще заверя ли, няма ли, малка стаичка с 3 легла и в 3 бюра и други, парното работи, включена 1 духалка, чести спирания на тока, заради това. В един момент минава "енгри" домакинка и ти събира духалката и ти казва, че като завършиш ще ти я върне....Топла вода бол....купоните в началото, столовете... 94 и 280 - култови просто...

Абсолютно вярно   Наистина вярвахме, че светът е наш  



И ние така. Ходихме с влак до Бакаджика, ама толкова беше весело, въпреки мръсотията  



Ха-ха. Аз имам същата случка, но още със слизането си от влака. От летището пътувах малко с влак, а после трябваше да взема автобус за няколко спирки. Е, не намерих автобусната спирка, а уж имах записано всичко на бележка, и явно някак съм влязла в квартала на чужденците (нещо като гето). Доста се уплаших, но пък хората ме упътиха доста мило  

***

За съжаление голяма част от колегите не са в България. Избягаха 

***
Flip Flop Fantasy, съжалявам да го чуя. Явно образователната ни система не върви на добре