Студентски град, 8 декември, ЦИЕК, лекциите, изпитите, странстването, приятелите (= на колеги) - всичко помня. Страхотно време беше, нито един лош спомен нямам от тогава, а някои истории си ги разказваме и до днес с бившите колеги.
- Публикувана: 7 дек. 2013, 22:38 ч.
- Последно мнение: 11 дек. 2013, 13:23 ч.
Какво си спомняте от студентските години?
Първите месеци, докато се социализирам в Пловдив, отскачам често до родния Свищов. Блъскане с нощния влак, проспивам си междинната гара, събуждам се в Плевен, без пари (винаги пътувах с последните си пари:). Нямам мобилен все още, звъня с фонокарта на майка ми, да ме чака на гарата, за да ми плати билета.
Социализирам се в Пловдив, един налудничав период на денонощен купон, събираме се винаги в нас, защото сме в центъра, вечерта се местим в нашия втори дом, "Петното". Всичките си пари инвестираме в алкохол, цигари. Учебници почти не купуваме, четем в библиотеката. На кварталните продавачи, семейство, сме им много мили, защото и техните деца са студенти в друг град, отпускат ни вересии. Чудят се как оцеляваме.
Пътуваме на стоп. Често. В какви ли не дестинации. Сега понякога се връщам в това време и ми става супер страшно, как не сме мислели какво може да ни се случи...
Един от първите изпити, не знам дори какво е подходящото облекло за случая и съм сложила блуза с отворено, паднало деколте. Преподавателят не спира да ме зяпа и ме разсейва. Махам си фибата от косата и закопчавам деколтето, той се усмихва. Пише ми петица, макар да бях подготвена за 6. На друг преподавател репликирам по време на лекции, бях права в случая, но както казваше бившата ми класна- "Трябва да се научиш да се респектираш от авторитети, ако продължаваш така много проблеми ще имаш". Преподавателят ми каза, че разликата между мен и него е три вагона книги. Писа ми тройка след това на изпита.
Студентски стачки. Повечето студенти не знаят за какво стачкуват. Аз не бях от засегнатия випуск, но също вися на протеста.
Не се сближавам с колегите от групата, не са ми интересни. Излизам със съвсем различни хора.
Покрай местенето в различни квартири намирам двете си най-близки приятелки и до ден днешен, супер различни от мен като типажи и които при други обстоятелства не бих срещнала.
В крайна сметка прекъснах, оставаше ми последната година. В учебен отдел бяха втрещени, когато отидох да си взема дипломата.
На стари години завърших колеж по настояване на тогавашния ми приятел, не ходех с огромно желание. Имах колеги от 18 до 52 годишна възраст, аз бях на 26. Тези ми студентски години нямат нищо общо с първите.
Социализирам се в Пловдив, един налудничав период на денонощен купон, събираме се винаги в нас, защото сме в центъра, вечерта се местим в нашия втори дом, "Петното". Всичките си пари инвестираме в алкохол, цигари. Учебници почти не купуваме, четем в библиотеката. На кварталните продавачи, семейство, сме им много мили, защото и техните деца са студенти в друг град, отпускат ни вересии. Чудят се как оцеляваме.
Пътуваме на стоп. Често. В какви ли не дестинации. Сега понякога се връщам в това време и ми става супер страшно, как не сме мислели какво може да ни се случи...
Един от първите изпити, не знам дори какво е подходящото облекло за случая и съм сложила блуза с отворено, паднало деколте. Преподавателят не спира да ме зяпа и ме разсейва. Махам си фибата от косата и закопчавам деколтето, той се усмихва. Пише ми петица, макар да бях подготвена за 6. На друг преподавател репликирам по време на лекции, бях права в случая, но както казваше бившата ми класна- "Трябва да се научиш да се респектираш от авторитети, ако продължаваш така много проблеми ще имаш". Преподавателят ми каза, че разликата между мен и него е три вагона книги. Писа ми тройка след това на изпита.
Студентски стачки. Повечето студенти не знаят за какво стачкуват. Аз не бях от засегнатия випуск, но също вися на протеста.
Не се сближавам с колегите от групата, не са ми интересни. Излизам със съвсем различни хора.
Покрай местенето в различни квартири намирам двете си най-близки приятелки и до ден днешен, супер различни от мен като типажи и които при други обстоятелства не бих срещнала.
В крайна сметка прекъснах, оставаше ми последната година. В учебен отдел бяха втрещени, когато отидох да си взема дипломата.
На стари години завърших колеж по настояване на тогавашния ми приятел, не ходех с огромно желание. Имах колеги от 18 до 52 годишна възраст, аз бях на 26. Тези ми студентски години нямат нищо общо с първите.
Мизерията на блоковете и стаите на Студентски град, където се опитваш да очовечиш полагащото ти се лично пространство над леглото с подръчни средства, работата ми в ''Шедьовър'' и вечната дружба със ''Строежа''/все ''македонци'' персонал/, дискотеките в Зимния, лекциите, които проспивах на последните банки и толерантните преподаватели, които се правеха на разсеяни при явното ми духовно отсъствие, ''Гълъбарника'', ''Яйцето'', купоните из невероятни места и квартири, изключително задружния ни поток, пътуването от СУ към 4ти километър за упражнения, трепетите на сесиите и изпитите, стачките и скачанията от 1990г...
Септември 89-та. Отивам на поправка по политикономия, естествено ми се пада въпрос, който не съм бутнала, щото се изприщвах от тая измислена дисциплина и не възнамерявах да си мърся главицата с нея; доц. Гечев ме поглежда презрително; "Абе, момиче, как ще я караш по-нататък без да знаеш политикономията? 
" Двойка и заплаха от отнемане на студентски права, но се оказвам бременна и ми се разминава.
Идва 10-ти ноември и изведнъж де оказва. че мога да я карам много добре и без знания по политикономия. Мой ред е да гледам презрително
Пак около този период ми трябва характеристика от комсомола, но ръководният състав се е покрил покрай събитията. След дълго издирване стигам до Любен Дилов-син, тогава комсомолски секретар, който ми написва блестяща характеристика - нещо в смисъл на "вярна дъщеря на Партията" и тъ нъ глупости. Гавра с труп
Още си я пазя.
Преди това, помня как ставахме в 2ч. през нощта, за да извървим пеша разстоянието от "Младост" до "Заимов" и да си запазим място на опашката кандидати за миене на вагони. Страшно мърлява работа, но плащаха по 10лв. на ден, което беше огромна за времето си сума и имаше стотици кандидати - гладни студенти. Ченгетата редовно ни спираха, явно им се струвахме подозрителни
. Беше забавно, като започнеха да ни ровят из чантите, а там - само кат мръсни работни дрехи.
А по едно време се бях хванала на работа като пощальон. Запознах се с невероятни легенди - Хайтов, Азарян, Блага Димитрова, Вера Мутафчиева. Беще нещо нормално да поканят пощальончето вкъщи, за да се отблагодарят за донесеното писмо. Помня как седях в кухнята на Блага Димитрова, хапвах домашни курабийки и си говорехме за моя студентски живот, а не за нейното величие. Хубави времена бяха!
" Двойка и заплаха от отнемане на студентски права, но се оказвам бременна и ми се разминава. Идва 10-ти ноември и изведнъж де оказва. че мога да я карам много добре и без знания по политикономия. Мой ред е да гледам презрително
Пак около този период ми трябва характеристика от комсомола, но ръководният състав се е покрил покрай събитията. След дълго издирване стигам до Любен Дилов-син, тогава комсомолски секретар, който ми написва блестяща характеристика - нещо в смисъл на "вярна дъщеря на Партията" и тъ нъ глупости. Гавра с труп
Още си я пазя.Преди това, помня как ставахме в 2ч. през нощта, за да извървим пеша разстоянието от "Младост" до "Заимов" и да си запазим място на опашката кандидати за миене на вагони. Страшно мърлява работа, но плащаха по 10лв. на ден, което беше огромна за времето си сума и имаше стотици кандидати - гладни студенти. Ченгетата редовно ни спираха, явно им се струвахме подозрителни
. Беше забавно, като започнеха да ни ровят из чантите, а там - само кат мръсни работни дрехи.А по едно време се бях хванала на работа като пощальон. Запознах се с невероятни легенди - Хайтов, Азарян, Блага Димитрова, Вера Мутафчиева. Беще нещо нормално да поканят пощальончето вкъщи, за да се отблагодарят за донесеното писмо. Помня как седях в кухнята на Блага Димитрова, хапвах домашни курабийки и си говорехме за моя студентски живот, а не за нейното величие. Хубави времена бяха!
Помня толкова много събития, хора, споделяния, нови неща...страхотно време е студентството.
Запомнила съм особено силно 3ти курс, имахме лекции от 8 до 18 часа всеки ден, вкл. и събота, излизах всяка вечер, прибирах се в 4 и ставах в 6.30 да ходя на лекции...как съм издържала не знам, това беще буквално всеки ден в продължение на двата семестъра. За цялото си следване съм изпускала един път лекция, успах се, но любопитното беше, че лекцията почваше от 14 часа, а аз се събудих в 13, не съм си била навила часовника спокойна, че няма как да се успя за следобедна лекция
Запомнила съм особено силно 3ти курс, имахме лекции от 8 до 18 часа всеки ден, вкл. и събота, излизах всяка вечер, прибирах се в 4 и ставах в 6.30 да ходя на лекции...как съм издържала не знам, това беще буквално всеки ден в продължение на двата семестъра. За цялото си следване съм изпускала един път лекция, успах се, но любопитното беше, че лекцията почваше от 14 часа, а аз се събудих в 13, не съм си била навила часовника спокойна, че няма как да се успя за следобедна лекция
Всичко си спомням.
Спомням си и че някак си не вървеше съвсем купона през първите години. Много заспал курс беше и все ги врънках да ходим някъде. Спомням си и с преподавателите как спорех за някои неща и една много забавна преподавателка по немска литература, която ме докарваше до бездиханни пристъпи на смях.
По едно време си мислех, че колкото и да е неудачно да смятам така от чисто лингвистична точка, все пак не може да няма връзка между думите "студ" и "студент:.
Спомням си и много хубави приятелства. Следването ми в Германия ако го сметна, също изниква една торба шарени спомени.
Като цяло покрай студентския си живот намразих водката.
Спомням си и че някак си не вървеше съвсем купона през първите години. Много заспал курс беше и все ги врънках да ходим някъде. Спомням си и с преподавателите как спорех за някои неща и една много забавна преподавателка по немска литература, която ме докарваше до бездиханни пристъпи на смях.
По едно време си мислех, че колкото и да е неудачно да смятам така от чисто лингвистична точка, все пак не може да няма връзка между думите "студ" и "студент:.
Спомням си и много хубави приятелства. Следването ми в Германия ако го сметна, също изниква една торба шарени спомени.
Като цяло покрай студентския си живот намразих водката.
Нищо не искам да си спомням, сега го преживявам отново със студентите, макар и "от другата страна." Стрес и унижение.
п.п. Хубаво беше иначе.
п.п. Хубаво беше иначе.
Защо така? 
Аз се скъсвах от работа за да мога да си плащам таксата в университета, така че много спомени, като купони и подобни нямам, за съжаление или пък не. Не са свършили все още де, но спомените ми са свързани с успешно положените изпити, моменти, в които съм осъзнавала, каква искам да бъда, с успехите в университета. Общо взето с изграждането на личността. Понякога имам чувството, че съм изпуснала ключови моменти, но...
Незабравими години.
Лятото на 199 и някоя си година, Студентски град. В един момент имаше профилактика на топлата вода, спираха тока регулярно, а за капак се разваляше и постоянно и асансьора в блока, в който живеех /а живеех на 7 етаж/.
По време на Световното по футбол 1994 год. се събирахме в една стая сума народ, ако в съответната стая нямаше телевизор се набавяше такъв от друга стая......и после "Българи юнаци!!!"
Отдавна беше, но спомените са ярки още.
Лятото на 199 и някоя си година, Студентски град. В един момент имаше профилактика на топлата вода, спираха тока регулярно, а за капак се разваляше и постоянно и асансьора в блока, в който живеех /а живеех на 7 етаж/.
По време на Световното по футбол 1994 год. се събирахме в една стая сума народ, ако в съответната стая нямаше телевизор се набавяше такъв от друга стая......и после "Българи юнаци!!!"
Отдавна беше, но спомените са ярки още.
Как ми стана хубаво като си спомних 
Бих ги определила като прекрасни и диви - всеки ден - нова забавна щуротия Чувствах се все едно летя през живота, исках да изживея възможно повече нови неща и успявах.
Всеки ден до следобед бях на лекции, после подготовка за упражненията следващия ден, вечер купон - до късна нощ или рано сутрин. Как съм издържала не знам
Спомням си и пътуването с влак към вкъщи - понякога в последния момент променях дестинацията и отивах на друго място. А във влака пак купон - срещах се с интересни хора. Най-якия спомен ми е от едно пътуване между вагоните /тогава бяха постоянно претъпкани влаковете/, постоянно трябваше да балансираме, защото вагоните се местеха от движението, а върху нас валеше сняг
И преподавателите бяха страхотни - повечето държаха не да четем учебниците, а да изграждаме собствено мнение, постоянно ни провокираха да мислим нетрадиционно или да можем да реагираме и отговаряме на изненадващи въпроси. Беше малко стряскащо, но с времето оцених този похват на преподаване - и до днес обичам да гледам от различни ъгли на живота и да откривам неща зад обичайно виждащото се.
Бих ги определила като прекрасни и диви - всеки ден - нова забавна щуротия
Чувствах се все едно летя през живота, исках да изживея възможно повече нови неща и успявах.Всеки ден до следобед бях на лекции, после подготовка за упражненията следващия ден, вечер купон - до късна нощ или рано сутрин. Как съм издържала не знам
Спомням си и пътуването с влак към вкъщи - понякога в последния момент променях дестинацията и отивах на друго място. А във влака пак купон - срещах се с интересни хора. Най-якия спомен ми е от едно пътуване между вагоните /тогава бяха постоянно претъпкани влаковете/, постоянно трябваше да балансираме, защото вагоните се местеха от движението, а върху нас валеше сняг
И преподавателите бяха страхотни - повечето държаха не да четем учебниците, а да изграждаме собствено мнение, постоянно ни провокираха да мислим нетрадиционно или да можем да реагираме и отговаряме на изненадващи въпроси. Беше малко стряскащо, но с времето оцених този похват на преподаване - и до днес обичам да гледам от различни ъгли на живота и да откривам неща зад обичайно виждащото се.