А Марк-Антонии?
Съвсем сериозно ...
Съвсем сериозно ...
- Публикувана: 11 фев. 2006, 18:35 ч.
- Последно мнение: 19 март 2006, 22:57 ч.
Защо предпочитате чуждите имена?
Предпочитам хубавите имена,които разбира се звучат добре в комбинация с презимето и фамилията.Има много безумни комбинации.
Независимо какво е името стига да ви харесфа и да не се срамува детето един ден от името си. 
Родителите носят голяма отговорност, давайки име на детето си. То ще носи името си цял живот, името ще е неговата визитка. Аз самата съм с доста странно име и имах огромното желание децата ми да имат имена, които да не звучат странно за никого и да се харесват на мнозинството.
Има обаче страхотни попадения сред новите имена. Аз гледам да не съм предубедена към хората, само защото са си кръстили детето едикакси. Имам една позната, на която детето се казва Себастиян и наистина не ми е в кръвната група, но тя е по- скоро изключение и май няма общо между името на детето и това, че не я разбирам понякога, или поне нещата са по- комплексни- в смисъл общото прехласване по името, марковите дрешки, теориите за самочувствието на детето как ще живее в Европа без да го е срам и прочие са нещата които ме ритат настрани.
Имам, обаче, други не просто познати, а приятели със особени имена на децата си, но просто това е техния избор. Знам какво е да те гледат на криво заради името ти или заради това, че си избрал това, а не онова име- недоволни винаги ще има.
В Групата на сина ми имаше едно момиченце, което се казваше Косара- МонИк. Честно казано много ми хареса името и някак пасваше на детето. А майката съм виждала само веднъж и нямам никакво отношение към нея. Но детето е страхотно. Гледам такива неща да не ме правят предубедена.
Имам, обаче, други не просто познати, а приятели със особени имена на децата си, но просто това е техния избор. Знам какво е да те гледат на криво заради името ти или заради това, че си избрал това, а не онова име- недоволни винаги ще има.
В Групата на сина ми имаше едно момиченце, което се казваше Косара- МонИк. Честно казано много ми хареса името и някак пасваше на детето. А майката съм виждала само веднъж и нямам никакво отношение към нея. Но детето е страхотно. Гледам такива неща да не ме правят предубедена.
Името на детето е важно за неговата самоидентификация. А националността е част от нея. Това, че сме българи не е нито добре, нито зле. Просто е факт. Не виждам причини да го отричаме, като се отказваме от традиционните имена.
Въпросът ми всъщност е към майките, които са се отказали от традиционния избор - какви са мотивите им.
Иначе, ако е за комични ситуации, край няма. Аз с очите си видях майка с 5-6-годишна дъщеричка да пасат патки /честна дума!/ и майката крещеше след детето: "Даяно! Даяно ма-а-а!"
Въпросът ми всъщност е към майките, които са се отказали от традиционния избор - какви са мотивите им.
Иначе, ако е за комични ситуации, край няма. Аз с очите си видях майка с 5-6-годишна дъщеричка да пасат патки /честна дума!/ и майката крещеше след детето: "Даяно! Даяно ма-а-а!"
Според мен залитането към Изаура или Лайънъл, примерно, показва, че родителите мислено са изживели някаква действителност, която им е харесала и някакси искат да я реализират. Може би наистина у нас животът ще стане подобен на тази действителност и тогава тези имена ще си дойдат на мястото 
Иначе нашият татко е чужденец и искахме интернационално име, но достатъчно традиционно и за двете страни. Е, и да го харесваме и двамата, а и да има буквичка от дядо, от баба... и станаха много изискванията
Иначе нашият татко е чужденец и искахме интернационално име, но достатъчно традиционно и за двете страни. Е, и да го харесваме и двамата, а и да има буквичка от дядо, от баба... и станаха много изискванията
Цвета, отговарям ти веднага на въпроса Защо.
Преди да се роди дъщеря ми, не съм мислела за име въобще.
Баща й се захласваше по името Сергина( баща му се казва Серги), но аз категорично му казах, че такова име няма да носи дъщеря ми, ако е искал да кръщава на баща си, да е кръстил сина си ( има син от първия си брак).
Бях си взела в родилния дом една книга Бялата ръкавица, и щом родих още първия ден започнах да я чета. На първата или втората страница прочетох името на главната геройня Мериан - направо се влюбих в това име, не знам защо, но усещането беше необяснимо и е така до днес.
След това се сетих, че любимата ми баба е Мария и Мериан ще е кръстена и на нея.
Двойна радост беше, на мен ми хареса страшно много, а и баба беше горда до последния си дъх, че от 5 деца и 7 внуци само аз кръстих на нея.
Не по - малко важно за мен е, че и дъщеря ми много си харесва името и не разрешава да и се съкращава умалително, дразни се от Мери, от Ан и всички други производни.
Аз също от малка я наричам само с Мериан.
Преди да се роди дъщеря ми, не съм мислела за име въобще.
Баща й се захласваше по името Сергина
( баща му се казва Серги), но аз категорично му казах, че такова име няма да носи дъщеря ми, ако е искал да кръщава на баща си, да е кръстил сина си ( има син от първия си брак).Бях си взела в родилния дом една книга Бялата ръкавица, и щом родих още първия ден започнах да я чета. На първата или втората страница прочетох името на главната геройня Мериан - направо се влюбих в това име, не знам защо, но усещането беше необяснимо и е така до днес.
След това се сетих, че любимата ми баба е Мария и Мериан ще е кръстена и на нея.
Двойна радост беше, на мен ми хареса страшно много, а и баба беше горда до последния си дъх, че от 5 деца и 7 внуци само аз кръстих на нея.
Не по - малко важно за мен е, че и дъщеря ми много си харесва името и не разрешава да и се съкращава умалително, дразни се от Мери, от Ан и всички други производни.
Аз също от малка я наричам само с Мериан.
Името на детето е важно за неговата самоидентификация. А националността е част от нея. Това, че сме българи не е нито добре, нито зле. Просто е факт. Не виждам причини да го отричаме, като се отказваме от традиционните имена.
Въпросът ми всъщност е към майките, които са се отказали от традиционния избор - какви са мотивите им.
Иначе, ако е за комични ситуации, край няма. Аз с очите си видях майка с 5-6-годишна дъщеричка да пасат патки /честна дума!/ и майката крещеше след детето: "Даяно! Даяно ма-а-а!"
Въпросът ми всъщност е към майките, които са се отказали от традиционния избор - какви са мотивите им.
Иначе, ако е за комични ситуации, край няма. Аз с очите си видях майка с 5-6-годишна дъщеричка да пасат патки /честна дума!/ и майката крещеше след детето: "Даяно! Даяно ма-а-а!"
Цвета, аз пък не мога да разбера как може да правиш заключението, че не кръщавайки децата си с традиционни имена се отказваме едва ли не от българските си корени?!
От къде на къде избора на име за детето ти да се свързва чак пък с националното ни самосъзнание.
Повечето мами, който ти казаха причините да изберат по чуждозвучащо име споделиха, че тове е било защото просто името им харесало. Нищо повече от това.
Ей го и аз така. Името Елизабет ми хареса. Библейско е(което за мене е важно) Звучи ми женствено и красиво. А и има хубави умалителни.
Можеше да е Елисавета, което също не е лошо. Даже понякога и така викам на моята щерка, но не ми харесваше, че умалителните са Ели и Ветка. Първото, защото е много разпространено като съкращение на доста имена, а второто ми се вижда някак смешно и грубо.
Та така казах за пореден път и моите причини и май ще спра вече, че ми писна всеки път едва ли не да се оправдавам за избора на името на детето си.
И аз не харесвам имена, които от чудене на родителите как да са по-интересни и рядко срещани стават смешни.
Като раждах сина и в стаята имаше едно момиче, което се чудеше как да кръсти момченцето си на дядо Ангел - Ейнджъл или Анджело.
Или позната мама от градинката кръстила момиченцето си Стейси - Ванеса(и по-лошото - кръстена на баба Стефка и дядо Васил)
Но като цяло най-важното правило е родителите да харесват името на детето и самото дете след време да не се срамува от името си и да се ядосва защо са го кръстили така.
Аз обожавам имената на децата си и се радвам, че са рядко срещани - Кремена и Любослав (много ме беше яд като малка на моето име - вечно имаше още няколко и трябваше да се доуточняваме по фамилия, а и нямаше никакви умалителни).
Като раждах сина и в стаята имаше едно момиче, което се чудеше как да кръсти момченцето си на дядо Ангел - Ейнджъл или Анджело.
Или позната мама от градинката кръстила момиченцето си Стейси - Ванеса(и по-лошото - кръстена на баба Стефка и дядо Васил)
Но като цяло най-важното правило е родителите да харесват името на детето и самото дете след време да не се срамува от името си и да се ядосва защо са го кръстили така.
Аз обожавам имената на децата си и се радвам, че са рядко срещани - Кремена и Любослав (много ме беше яд като малка на моето име - вечно имаше още няколко и трябваше да се доуточняваме по фамилия, а и нямаше никакви умалителни).
Защото така ми харесва. Дъщеря ми се казва Наталия. Прабаба ми е гъркиня. Баба ми е Поликсена, леля ми Евдокия, а майка ми Наталия. Затова и детето е Наталия. Името е красиво, общо взето рядко срещано и на мен ми се струва, че й подхожда. Не смятам, че е супер изчанчено или че звучи по-зле с фамилията й от Ганка, Петранка или Софка. Последните не бих избрала, дори и цялото българско самосъзнание на планетата да се корени в тях. Произволно ги избрах, между другото. Свекърва ми е Жека, нея също нямаше да я огрее. Ако второто беше момиче, щеше да е Жана.
Синът ми е КристиАн. С "А". Всеки път уточнявам. Както уточняват и на мен, ако трябва да напиша Диана или Дияна, които кой-знае защо минават за нормални български имена. Кристиан е, за да не е Кръстю или Иван. Е, не исках да е Иван. Много си е хубаво името, но не, благодаря. Можеше да е Константин, което нямаше така да дразни ушите на почитателите на българските имена, нищо, че и то толкоз е българско, но Косьо не ми допадна като умалително. Щеше да е Ангел, но 10 месеца преди да се роди Крисо, брат ми ме изпревари. Та името му не е чуждо просто, за да е изчанчено, а така се получи. Минаха ми през ума и Калоян, и Кирил, и Камен. Е, не ме удовлетвориха. Съжалявам. Трябва да призная, че Кристофър пък съвсем не ме удовлетворява, но това едва ли е от значение в случая.
Синът ми е КристиАн. С "А". Всеки път уточнявам. Както уточняват и на мен, ако трябва да напиша Диана или Дияна, които кой-знае защо минават за нормални български имена. Кристиан е, за да не е Кръстю или Иван. Е, не исках да е Иван. Много си е хубаво името, но не, благодаря. Можеше да е Константин, което нямаше така да дразни ушите на почитателите на българските имена, нищо, че и то толкоз е българско, но Косьо не ми допадна като умалително. Щеше да е Ангел, но 10 месеца преди да се роди Крисо, брат ми ме изпревари. Та името му не е чуждо просто, за да е изчанчено, а така се получи. Минаха ми през ума и Калоян, и Кирил, и Камен. Е, не ме удовлетвориха. Съжалявам. Трябва да призная, че Кристофър пък съвсем не ме удовлетворява, но това едва ли е от значение в случая.
Защото имам намерение да пратя детето си по широкия свят!И защото името и е звучно и се връзва с фамилията.Моди всякакви,аз пък като съм с руско звучащо име-да не е по-добре? Или модификациите-бабата се казвала Мария-та Мериан било на нея...
В тази връзка -познавам и една Мишел Панайотова
Мишел може да е готино име-но не ми звучни с фамилията.Това е важно също.
хм, а какво му е на името Ирис? Това не е ли цвете, има възрастни жени кръстени така, не е някаква нова мода. Не името прави човека, може да се казваш Дочо и пак да си супер (познавам такова детенце). Малко трудно се връзва Майкъл и тем подобни с българските фамилии, ама щом им се ще на родителите-тяхна си работа. Обичта към България може да се изразява по друг начин, не чрез името на детето.