Какво правехте...

Въртях се насън, беше около 4ч. сутринта, след консултация по телефона, тръгнахме към родилното - върнаха ме (1.5 см разкритие) ... Така се разхождах от стая в стая 12 часа с контракции, че за малко да си родя на дивана Приеха ме с 4 см и след 2 часа се роди бебе Боян

аз бях с мъжа ми на илиенци почти цял ден. прибрахме се 16 часа, а в 16,30 започнаха да ми изтичат водите. в 17,30 вече бяхме в болницата. 
а дали това е повлияло на детето - ще поживеем и ще видим. ако харчи като невидяла - значи да

При първото раждане:

Беше късно вечерта и гледах някаква много смешна комедия, а мъжа ми беше в  . Толкова ми беше  , че сълзи ми течаха от смях.  По едно време кихнах и нещо потече. Реших, че съм се напикала от смях или от кихането. Мъжът ми излезе от банята и аз го попитах дали може човек наистина да се напишка от смях , той каза "да" и си легнахме. Да, ама май беше нещо друго. Но шубето е голяма работа - хич не ми се тръгваше за болницата - ставах, лягах, но никой не събудих. По едно време водите започнаха доста сериозно да изтичат и вече нямаше начин - беше към 5 сутринта. Докато се оправих и събрах багажа стана 6 и в 6,30 бях в Шейново. Родих чак следобед   , ама при изтичане на водите няма как да си останеш вкъщи.

При второто раждане:

Преносих с 10 дни и на 8-мия ме взеха в болница. Бебокът нямаше никакво намерение да излиза, два дни ме чакаха евентуално да получа някакви контракции, ама нищо не се случи. На 3-тия ден ме сложиха на системи още като се събудих в 6 часа сутринта и към 14 родих   .

Може би има някаква връзка с това как съм карала бременностите и характерите на децата. С първото не се спирах    , ходех по концерти  и шумни купони   , непрекъснато бях сред хора  и сина ми сега е същия  . С второто карах малко по-тежка бременност  , доста постоях вкъщи   , нямах много срещи и го гледам, че бебето не обича много хора, не харесва чужди и непознати територии, иска спокойствие  и предпочита да стои вкъщи, където му е познато и сигурно  .

Имах ме гости вечерта и на мен ми стана лошо и си легнах към 22:00ч. към 5:00ч се събудих и водите ми тръгнаха след около 1ч.бях в родилното. За другото тя не си пада голяма поспаланка като майка си.

При първото раждане седях на дивана и гледах телевизия.Изведнъж ми изтекоха водите със страшна сила.След 2.5 часа родих!
При второто раждане преносих 9 дни и повече нямаше накъде трябваше да отида в болницата,макар че пътувайки натам не вярвах,че ще родя.Последния 9 месец толкова пъти бях ходила,че всяка дупка по пътя ми беше позната!Родих около час и нещо след като тръгнах от къщи!

Аз не мисля, че това, което си правил преди да тръгнеш за родилния дом би предопределило съдбата на детето ти! Гледам да избягвам да се вслушвам в подобни бабини деветини! Иначе сама си затормозявам живота!

Бях на държавен изпит и от там директно в болницата!

Много исках да се роди на 22.08 на снаха ми на рождения ден,но то инатчето като се запънало като магаре на мост-неще да излиза.На 7 ми беше термина и на 10 ми беше последната консултация и ми казаха ако не ордя до 13.09 да си стегна багажченцето и сда тръгна за Света софия.РАзбирасе багажа чакаше още от преди два месеца.На 12.09 даже с мъжа ми   и си помислихме че на 13.09 ще се роди но не.Станахме си сутринта в 7  ,newsm37 се и мъжат ми ме закара в болницата.Приехаме за преносване и аз зада не мисля какво ме чака размивах всички в стаята,ама така ги размивах че чак дъх не можеха да си поемат,а те ме успокояваха че на мойто легло бързо раждали.ВЕчерта се събудих с остра болка в корема и съвсем изключих че  и се свих на кълбо като си помислих че ще ми идва но уви не ми спря болката.КАто се по расъних видях къде съм и си видях шкембака и си помислих че ще раждам и си пуснах радиото на телефона за да не ми е скучно.Засичах си контракцийте.На сутринта след консултацията ми казаха да дойда на по обстоен преглед.ТОва става в 12.00 и тъкмо съм затворила със съпруга си и след 5 минути му се обаждам да донесе памперсите и той
Ама сега ли ще раждаш?До преди малко нищо ти нямаше. и ме включиха на система с леки контракций.Молих за епидорална но доктора ме "успокой"че по силни от тези болки няма и аз се засмях.Така родих едно прекрасно момиченце в 16.30 и в 17 часа се видях с мъжа си и майка си.Ама какви визиономий имаха чак се подмокрих от смях.И после цяла нощ си писахме Смс с мъжа ми.Колкото до това дали това което съм правила предишния дене от значение,мисля че е защото сега мойта дъщеря се смее като невидяла и с глас.

Предния ден ходих до болницата да чуят тоновете, прибирайки се вкъщи започнаха контракциите, но много нарядко, та така целелия ден  и нощ - разходки вкъщи и по двора, но не дадох на  вкъщи /с иключение на мъжа ми де/ да разбере, че ще раждам. На другата сутрин ме приеха в болницата.
Ако това е показателно за бъдещето на Александър, сигурно ще е измамник някакъв 

Пиех си кафенце на центъра и хоп!-пукна се мехура Такси до вкъщи,взех багажа и айдееееее.......след 2 часа бебенце

Отидоха на деня на победата 9.05. на запис на тонове. Контакции ниенте, тонове екстра и обратно у дома. С татито се натъпкахме с домати и сирене и филии с масло, седнах пред компютъра да видя какво съм изпуснала аз из форума като ме енямало 3-4 часа и под мен локва. Айде обратно в болницата.... системи, чакане и после Ицко
Ако има връзка Ицана ще има да се върща като мен за всичко ...

Не мисля, аз бях в болницата по това време. Тъкмо всички заспаха и аз се канех да заспивам, че имах много тежък ден. Но усетих, че не мога да заспя, поради някаква причина, по някое време усетих че започват контракциите, на сутринта ми спукаха водите, след 13ч. вече родих.

 Тъкмо си легнах да спя и ми изтекоха водите. Татито вече беше си легнал и спеше блажено,като започнах да го будя той помисли, че се шегувам, защото до термина ми имаше цели 27 дни. Че като настана една паника Сега ми е смешно   но тогава  

Честно казано не съм правила нещо специално
Взех си малко багаж и потеглих. Нещо трепереше под лъжичката...така да се каже, защото не знаех какво ми предстои
но пък никога не съм мислила че точно раждането ще предопредели бъдещето му...молех се да мине леко...и за детето и за мен