Туй остана. 
- Публикувана: 16 апр. 2014, 13:51 ч.
- Последно мнение: 12 фев. 2015, 00:05 ч.
Познай коя е книгата - 10
За филма пишеше, че горещите сцени са около 20 минутки, не вярвам да е подобие на порно, но.... нищо не е сигурно 
Ето новата загадка:
— О, Боже! — едва успях да изрека. Докоснах лицето му в тъмното, усетих сурови и непознати черти, драскането на едва набола брада. Ъгълчетата на очите ми пареха, но не бях сигурна дали сълзите, които всеки момент щяха да рукнат, се дължаха на смущение, на гняв, на страх, на разочарование или на някаква нечестива комбинация от всички тях. — Ник?
Силна ръка стисна китката ми и устата му се плъзна меко по вътрешната страна на пръстите ми. Целувка прогори средата на дланта ми и после чух нечий глас, дрезгав и плътен… Готова бях да се закълна, че е на самия дявол:
— Кой е Ник?
Ето новата загадка:
— О, Боже! — едва успях да изрека. Докоснах лицето му в тъмното, усетих сурови и непознати черти, драскането на едва набола брада. Ъгълчетата на очите ми пареха, но не бях сигурна дали сълзите, които всеки момент щяха да рукнат, се дължаха на смущение, на гняв, на страх, на разочарование или на някаква нечестива комбинация от всички тях. — Ник?
Силна ръка стисна китката ми и устата му се плъзна меко по вътрешната страна на пръстите ми. Целувка прогори средата на дланта ми и после чух нечий глас, дрезгав и плътен… Готова бях да се закълна, че е на самия дявол:
— Кой е Ник?
На всяка улица можеха да се видят по една-две опразнени витрини на магазини, някое заведение за бърза храна, офиси на служебни гаранти, кабинет на китаец зъболекар или акупунктурист, сервизи за авточасти, рекламни агенции или магазини за преоценени дрехи. На всяка пресечка можеше да се намери бар или по-често заведение, представящо се за клуб, който всяка нощ бе ориентиран към различна клиентела — в понеделник — хип-хоп танци, във вторник лесбийско парти, друг път — салса в малките часове или караоке. Скитници, нощни птици, безпризорни и всякаква друга измет, която съществуваше на ръба и най-вече през нощта в един от най-бляскавите и пищни градове на света.
Насред всичко това, в един бивш склад за цветя, Уайът Хънт бе създал своеобразна страна на чудесата. Той бе запазил външната структура непокътната, така че първото нещо, което поразяваше, ако се влезеше през входа, съседен на вратата за гаража откъм улица „Бренън“, бе самият обем на огромното пространство под гофрирания железен покрив, извисяващ се над повече от осемстотин квадратни метра между стени, издигнати може би на шест-седем метра височина.
Насред всичко това, в един бивш склад за цветя, Уайът Хънт бе създал своеобразна страна на чудесата. Той бе запазил външната структура непокътната, така че първото нещо, което поразяваше, ако се влезеше през входа, съседен на вратата за гаража откъм улица „Бренън“, бе самият обем на огромното пространство под гофрирания железен покрив, извисяващ се над повече от осемстотин квадратни метра между стени, издигнати може би на шест-седем метра височина.
Публикувам още един цитат от тази книга 
"Докато отиваше към административните сгради на младежкия проект „Сънсет“ на улица „Ортега“ и Сънсет булевард, Мики не можеше да прогони от мисълта си заплатата на Комо от шестстотин и петдесет хиляди долара. Нито пък бюджета на „Сънсет“ от петдесет милиона долара годишно. Такива пари в картинката изместиха първоначалните му догадки за убийството. Толкова много пари в едно подобно престъпление нямаше как да не са замесени по някакъв начин.
А този ход на мисли бе добра новина за Алиша. Ако тя изобщо представляваше интерес за полицията, то той не бе продиктуван от парите, а от връзката й с Комо.
Както Алиша му бе казала, информацията за организациите с нестопанска цел подлежеше на публикуване и следователно беше лесно достъпна. С помощта на списъка, даден от Лен Търнър, предишната нощ Мики бе провел известно проучване на компютъра и установи, че трите най-големи организации, в чиито бордове Комо бе участвал — коалиция „Мишън стриит“, „Убежище за жени — жертви на домашно насилие“ и „Дом за адаптация“ — оперираха с бюджет от над 30 милиона годишно всяка. И понеже никоя от тях не съответстваше на размера и мащабите на младежкия проект „Сънсет“, първото обаждане на Мики беше в седалището.
Двуетажната сграда не бе нищо особено. Надвисналото небе също не допринасяше за впечатлението.
Всъщност, застанал отсреща на улицата, Мики бе поразен от незабележителния и тъжен вид на това място. Иначе то заемаше площта между две пресечки. От лявата страна, зад триметрова телена ограда, опасана отгоре с бодлива тел, се намираше празна асфалтова площадка, четири баскетболни коша без мрежи, метална катерушка и паркинг за пет-шест коли, сред които една лимузина „Линкълн таун“.
Над входната врата висеше наполовина смъкнато знаме.
Мики влезе и пресече широкото, но ниско фоайе, което много напомняше обществените училища, които бе посещавал. Десетина младежи се шляеха около стълбището вдясно. Той се запъти към указателя на отсрещната стена, но забеляза, че в големия офис до него, със стъклени стени и щори, свети, вратата му беше отворена и очевидно вътре имаше хора. На стъклото бяха гравирани думите: „Младежки проект «Сънсет», кабинет на изпълнителния директор“. Вътре в просторното помещение се мотаеха още хора между бюрата зад плота. Мики си лепна една усмивка и почука..."
"Докато отиваше към административните сгради на младежкия проект „Сънсет“ на улица „Ортега“ и Сънсет булевард, Мики не можеше да прогони от мисълта си заплатата на Комо от шестстотин и петдесет хиляди долара. Нито пък бюджета на „Сънсет“ от петдесет милиона долара годишно. Такива пари в картинката изместиха първоначалните му догадки за убийството. Толкова много пари в едно подобно престъпление нямаше как да не са замесени по някакъв начин.
А този ход на мисли бе добра новина за Алиша. Ако тя изобщо представляваше интерес за полицията, то той не бе продиктуван от парите, а от връзката й с Комо.
Както Алиша му бе казала, информацията за организациите с нестопанска цел подлежеше на публикуване и следователно беше лесно достъпна. С помощта на списъка, даден от Лен Търнър, предишната нощ Мики бе провел известно проучване на компютъра и установи, че трите най-големи организации, в чиито бордове Комо бе участвал — коалиция „Мишън стриит“, „Убежище за жени — жертви на домашно насилие“ и „Дом за адаптация“ — оперираха с бюджет от над 30 милиона годишно всяка. И понеже никоя от тях не съответстваше на размера и мащабите на младежкия проект „Сънсет“, първото обаждане на Мики беше в седалището.
Двуетажната сграда не бе нищо особено. Надвисналото небе също не допринасяше за впечатлението.
Всъщност, застанал отсреща на улицата, Мики бе поразен от незабележителния и тъжен вид на това място. Иначе то заемаше площта между две пресечки. От лявата страна, зад триметрова телена ограда, опасана отгоре с бодлива тел, се намираше празна асфалтова площадка, четири баскетболни коша без мрежи, метална катерушка и паркинг за пет-шест коли, сред които една лимузина „Линкълн таун“.
Над входната врата висеше наполовина смъкнато знаме.
Мики влезе и пресече широкото, но ниско фоайе, което много напомняше обществените училища, които бе посещавал. Десетина младежи се шляеха около стълбището вдясно. Той се запъти към указателя на отсрещната стена, но забеляза, че в големия офис до него, със стъклени стени и щори, свети, вратата му беше отворена и очевидно вътре имаше хора. На стъклото бяха гравирани думите: „Младежки проект «Сънсет», кабинет на изпълнителния директор“. Вътре в просторното помещение се мотаеха още хора между бюрата зад плота. Мики си лепна една усмивка и почука..."
Джон Лескроарт- "Наградата"?
Правилно! Позна... твой ред е!
От мен нещо лесно:
" Хотелът му се намираше до един от градските канали. Редица долепени сгради във всички цветове на дъгата — смесица от магазини, ресторантчета и частни домове — се точеше и по двата бряга на канала и му напомняше за Амстердам.
Покрай бреговете бяха пристанали нагъсто различни по цвят и предназначение речни съдове — избелели едномачтови платноходки, яркоцветни екскурзионни лодки, наперени шхуни, лъскави бели яхти. Грей подмина една, която приличаше на плаваща сватбена торта, и поклати глава. Въпреки ранния час неколцина окичени с фотоапарати и камери туристи се мотаеха насам-натам, заемаха позиции зад перилата на моста и щракаха като невидели."
" Хотелът му се намираше до един от градските канали. Редица долепени сгради във всички цветове на дъгата — смесица от магазини, ресторантчета и частни домове — се точеше и по двата бряга на канала и му напомняше за Амстердам.
Покрай бреговете бяха пристанали нагъсто различни по цвят и предназначение речни съдове — избелели едномачтови платноходки, яркоцветни екскурзионни лодки, наперени шхуни, лъскави бели яхти. Грей подмина една, която приличаше на плаваща сватбена торта, и поклати глава. Въпреки ранния час неколцина окичени с фотоапарати и камери туристи се мотаеха насам-натам, заемаха позиции зад перилата на моста и щракаха като невидели."
"Тя ме поздрави с рапирата си.
-En garde, Коруин!
-Коя си ти, дявол да го вземе? - попитах аз и чак тогава забелязах жакета, маската и рапирата на тревата до мен.
-Никакви въпроси, никакви отговори - отсече тя. - Не и преди да сме се фехтували.
Девойката нагласи маската върху главата си и зачака.
Станах и вдигнах жакета. Виждах, че ще е по-лесно да се съглася, отколкото да споря с нея. Фактът, че знаеше името ми, ме безпокоеше, а и колкото повече мислех за това, толкова по-позната ми изглеждаше. Най-добре да и угодя, реших аз, като се напъхах в жакета и го закопчах.
Вдигнах рапирата и си сложих маската...
-Добре - рекох, направих кратък поздрав и пристъпих напред. - Добре."
-En garde, Коруин!
-Коя си ти, дявол да го вземе? - попитах аз и чак тогава забелязах жакета, маската и рапирата на тревата до мен.
-Никакви въпроси, никакви отговори - отсече тя. - Не и преди да сме се фехтували.
Девойката нагласи маската върху главата си и зачака.
Станах и вдигнах жакета. Виждах, че ще е по-лесно да се съглася, отколкото да споря с нея. Фактът, че знаеше името ми, ме безпокоеше, а и колкото повече мислех за това, толкова по-позната ми изглеждаше. Най-добре да и угодя, реших аз, като се напъхах в жакета и го закопчах.
Вдигнах рапирата и си сложих маската...
-Добре - рекох, направих кратък поздрав и пристъпих напред. - Добре."
Препоръчани теми