Верен отговор 
- Публикувана: 16 апр. 2014, 13:51 ч.
- Последно мнение: 12 фев. 2015, 00:05 ч.
Познай коя е книгата - 10
"От едната страна на стаичката имаше квадратен прозорец, а от другата — тясна дъсчена врата, която водеше в обора. Леглото на Крукс представляваше дълъг плитък сандък, напълнен със слама и покрит с одеяла. До прозореца имаше закачалки, по които висяха покъсани хамути, оставени за поправка, и нови кожени ремъчки. Под самия прозорец стоеше масичка с инструменти — извити ножове и игли, кълбета ленени конци, малка ръчна замба. На закачалки висяха и поводи, един разпран хамут, чийто пълнеж се
подаваше тук-там, тегличен синджир със скъсана предпазна кожа. И Крукс имаше над леглото си сандък от ябълки, на който бяха наредени шишета с лекарства — както за самия него, така и за конете. Тук бяха сложени и кутии със смазка за седла, както и една омацана кутия с катран, от която се подаваше дръжката на четка. По пода се виждаха пръснати разни лични принадлежности. Тъй като живееше
сам, Крукс можеше да си позволи да оставя нещата си неприбрани; а тъй като беше коняр, имаше по-постоянна работа от другите работници и бе насъбрал повече лични вещи, отколкото би могъл да
мъкне на осакатения си гръб."
подаваше тук-там, тегличен синджир със скъсана предпазна кожа. И Крукс имаше над леглото си сандък от ябълки, на който бяха наредени шишета с лекарства — както за самия него, така и за конете. Тук бяха сложени и кутии със смазка за седла, както и една омацана кутия с катран, от която се подаваше дръжката на четка. По пода се виждаха пръснати разни лични принадлежности. Тъй като живееше
сам, Крукс можеше да си позволи да оставя нещата си неприбрани; а тъй като беше коняр, имаше по-постоянна работа от другите работници и бе насъбрал повече лични вещи, отколкото би могъл да
мъкне на осакатения си гръб."
Ето още един цитат от книгата:
"Джордж вдигна пистолета и доближи дулото до тила на Лени.Ръката му трепереше неудържимо, но лицето му се вкамени, а с това и ръката се успокои. Той дръпна спусъка. Трясъкът от изстрела се втурна нагоре по ридовете и пак се върна. Лени потрепера, после се захлупи бавно на пясъка и не мръдна повече. Джордж потръпна, погледна пистолета и го запрати на брега до купчината пепел. Храсталаците се изпълниха с викове и шум от тичащи крака."
"Джордж вдигна пистолета и доближи дулото до тила на Лени.Ръката му трепереше неудържимо, но лицето му се вкамени, а с това и ръката се успокои. Той дръпна спусъка. Трясъкът от изстрела се втурна нагоре по ридовете и пак се върна. Лени потрепера, после се захлупи бавно на пясъка и не мръдна повече. Джордж потръпна, погледна пистолета и го запрати на брега до купчината пепел. Храсталаците се изпълниха с викове и шум от тичащи крака."
Какво е това "За ченгетата и хората"? Книга ли, или някаква пародия.
Джордж Милтън и Лени Смол са героите от книгата "За мишките и хората", една от най-любимите ми книги от най-любимия ми автор - Стайнбек.
Редактирам, за да кажа, че преди моят пост беше публикувала потребителка с отговор "За ченгетата и хората", да не се чудите.
Джордж Милтън и Лени Смол са героите от книгата "За мишките и хората", една от най-любимите ми книги от най-любимия ми автор - Стайнбек.
Редактирам, за да кажа, че преди моят пост беше публикувала потребителка с отговор "За ченгетата и хората", да не се чудите.
- Видял ли си някога спокойно море?...- обърна са ХХХ към УУУ.- Колко скучно е то, нали, като сън, при който нищо не се сънува? Едва когато вятърът разоре гладката му повърхност, когато една вълна хлътва в бездната, а друга се вдига, когато по повърхността заиграят светлини, а от дълбините се обадят страшни или стенещи гласове, тогава морето става прекрасно.
Така е и с реката. Докато тече все в една посока, изглежда мъртва; но когато завива наляво и надясно, тя става очарователна. Същото е с планините: монотонното възвишение е скучно, но неравните върхове и дълбоките клисури са прекрасни.
...
Същото е и с човешкото сърце. Удоволствията са като вълни и планински върхове, страданията- като бездни и клисури и само когато има всичко това, животът е хубав, защото се чертае като разкъсаните вериги на източните планини, които гледаме с възхищение.
Така е и с реката. Докато тече все в една посока, изглежда мъртва; но когато завива наляво и надясно, тя става очарователна. Същото е с планините: монотонното възвишение е скучно, но неравните върхове и дълбоките клисури са прекрасни.
...
Същото е и с човешкото сърце. Удоволствията са като вълни и планински върхове, страданията- като бездни и клисури и само когато има всичко това, животът е хубав, защото се чертае като разкъсаните вериги на източните планини, които гледаме с възхищение.
А какво те наведе на тая мисъл? 
Бих й задала същия въпрос. Но знам отговора, затова не питам.
Отговорът е Гугъл. Все ми е на ума, че е чела всички книги, от които са пуснатите цитати. Затова нека за да е интересна играта, да пускаме поне понякога цитати от книги, които ги няма в нета.
И на мен не ми допада, когато цитатът лесно се отрива в Гугъл, но повечето книги които имам, вече са качени в нет-а.
Може би трябва да се въведе нов регламент за играта.
Примерно да се прави скрийншот на абзац от текста за новата загадка, а отговорът да се приема за правилен, когато има споделено лично впечатление относно сюжета и/или героите.
Може би трябва да се въведе нов регламент за играта.
Примерно да се прави скрийншот на абзац от текста за новата загадка, а отговорът да се приема за правилен, когато има споделено лично впечатление относно сюжета и/или героите.
Може би трябва да се въведе нов регламент за играта.
Примерно да се прави скрийншот на абзац от текста за новата загадка, а отговорът да се приема за правилен, когато има споделено лично впечатление относно сюжета и/или героите.
Примерно да се прави скрийншот на абзац от текста за новата загадка, а отговорът да се приема за правилен, когато има споделено лично впечатление относно сюжета и/или героите.
А какво те наведе на тая мисъл?
Част от книгите, които се публикуват съм чела
за тези, които нямам идея си казвам доброволно 
и очаквам верният отговор... ако даден роман ме впечатли изчаквам верният отговор и си го набавям в библиотеката! Избягвам "чичко Гугъл" (в отговор на последващ въпрос)... мога да твърдя, че за моите 39 години съм прочела много и разнообразна литература 
предполагам, част от потребителите не са очаровани от бързите отговори, които давам (когато съм чела произведението) и за да не предизвиквам подобен спам в темата спирам да коментирам (ще следя само, както съм го правила доста време). Относно опровергаването - не не съм прочела всички книги, но четенето ми е хоби и участвам в различни литературни групи където се "запознавам" с произведения от всички възможни литературни жанрове... наистина не желая да влизам в глупави спорове, никой не печели от това - аз пиша, че познавам творчеството на даден автор, вие твърдите - измисляш си... няма как да се докаже...
Пожелавам ви приятна вечер!
П.П. Ако наистина съм познала автора и произведението, отстъпвам на който реши правото да зададе следващата загадка!
Книгата познах по този цитат: "Същото е и с човешкото сърце. Удоволствията са като вълни и планински върхове, страданията- като бездни и клисури и само когато има всичко това, животът е хубав, защото се чертае като разкъсаните вериги на източните планини, които гледаме с възхищение."
А най-добре е просто да бъдем честни, пред себе си, и пред другите. Не може да се познае кой ползва Гугъл, кой главата си. Всеки прави така, както го разбира. Но някак в един момент си проличава, че не върви игра, а някакво копи пейст, оп-написване на отговора, хайде - следващия. Често напускам тази тема, точно поради този факт, губя интерес. Имаше период, в който коментирахме цитатите, пускани и трудни за отгатване, интересно беше тогава да се пишат думи за автора и чрез тези подсказки да го разгадаем. Сега пак ми е скучно и някак усещам нечестна игра.
Скандали и оправдания не искам. Не дай Боже!
Скандали и оправдания не искам. Не дай Боже!