Великобритания - тема 52 Лятно Морска

Благодаря

Аз пък не мога да си обясня този мерак хората да емигрират точно на острова, с какво толкова ги привлича животът тук? Или чули-недочули? Никога не би ми било първо желание да се установя тук.

За мен това не е причина да се емигрира. След 18 години я камилата, я камиларя и ми е малко да мисля за нероден Петко. Подчертавам, това си е за мен. Иначе съм За да се пътува, да се пробва, да се видят различни места. В крайна сметка и ние дойдохме тук, но за мен е да видим, да се пробваме, нямам някакви особени очаквания положителни или отрицателни. Ако аз не се чувствам добре след време, ако не ми харесва ще се приберем и толкова.

Близо е и говоря езика, това бяха моите съображения. Тези, и факта, че като типаж наподобявам тукашния, бяла, едра, руса. Омръзнало ми беше да ме питат "защо си толкова бяла", "защо си руса", "защо си толкова висока" и тн.

Аз за себе си знам, че в България не ми харесва. Ако тук не ми харесва след време, ще търся някое друго място. Преди 30 години родителите ми са се преместили от Велики Преслав във Варна, и цял живот не бих могла да им се отблагодаря за това. Точно заради по добрите възможности за децата. Не искам да мисля каква щях да съм днес, ако си бяха останали в Преслав. Преди 30 години това е било по трудно от моето местене тук, но си е струвало. Надявам се децата ми да не са емигранти, поне не тук. Това си е моето мнение, повтарям се, но както всички тук знаем да си емигрант не е лесно и не е за предпочитане пред това да си си вкъщи там, където се чувстваш добре.

Ами то не са много хората ,които с местните доходи плащат образованието на децата си, освен ако не са на годишен доход от шест цифрено число. Тук се вземат студентски заеми за таксите , има заеми за помощ с наема и т.н....

Е, не мога да не споделя това с вас 
Dresses, limos, exhausted parents: all the fun of the primary school prom

и така актуалната тема за подаръците 

Пф, стига бе аз се подигравах на новобългарските "традиции" за "миниабитуриенти", като се почне от градина, мине се през 4-ти, 7-ми и 12-ти клас със същинските абитуриенти, все едно е чудо невиждано детето ти да завърши начално, основно или средно образование, а то какво стана...

Здравейте, дами !
Много интересни постове - чета ви с удоволствие. Опитвам се да си отговоря на всички задавани въпроси от моята гледната точка и положението на моето семейство.
Да подчертая само -ВСЕ ОЩЕ НЕ ЖИВЕЯ НА ОСТРОВА, само мъжът ми. Ние с детето ще пристигнем след месец (ако всичко върви по план  )
Защо всички искат да живеят на Острова? - поради много и различни причини. Както МГМ каза -близо е. Аз лично не съм му фен, но мъжът ми си намери работа там. Предпочитам страна с по-близък до нашия климат и много други фактори.
Напълно подкрепям твърдението отново на МГМ, че едно е детето ти  да емигрира на 3г, съвсем друго на 18г. с всички последствия от това.
Ние с мъжа ми сме решили да се опитаме да осигурим по-добро бъдеще за нас, а вече и за детето, което имаме, от това, което ни дава България. Няма гаранция, че ще успеем, но няма  как да разберем ако не опитаме. Ще дам пример с моя живот. Родена съм в малък град и винаги съм искала по-добро от това, което той ми дава. В следствие на това на 19г. с мъжа ми (тогава гадже) заминахме да живеем в Италия. Несполучлив опит, но все пак опит. Завръщайки се в България за 12г сме сменили 3 града, докато намерим "златната среда". Да, ама не! Като се роди детето, приоритетите се променят коренно. Почти винаги тръгваме от нулата и не ме плаши падането от нормален, към по-нисък стандарт. Всяко начало е трудно. Работила съм какво ли не, само да е работа за която ти се плаща. В един момент, с течение на времето стандарта ти се променя, но това до някъде зависи от самите нас.
И не на последно място - ако не се получи емиграцията, винаги можеш да се върнеш в България. Никой няма да те върне от летището. Казвам го от опит.
Спирам 

П.С. Притесненията ми свързани с пренасянето на острова са много и дано не ви прозвучи глупаво, но от всичко най-много ме тревожи здравеопазването  Детето ми е болнаво и тук съм си намерила перфектните специалисти. Само при обаждане от моя страна до 1ч. синът ми е прегледан и сме хванали заболяването в заченки. Даже не се налага да чакам до следващия ден. А в UK ..........

Ами да ти продължа изречението. Тук се чака, за дете може и да се вредиш при джипито за следващия ден, но кел файда  като ти даде най много парацетамол и те остави да си ходиш с видящи въпроси. Отиваш в имърженсито и с дете или за теб чакаш, с часове, най-малко 2-3 часа. Не може да викнеш линейка за една висока температура, както правят майките в България, или че нещо те заболяло. Джипито те лекува с парацетамол, след месец с нурофен, накрая може да ти даде рецепта и за напроксен, заедно с таблетки за стомах, защото след няколко месеца обезболяващи стомаха ти вече е за лекуване. И така докато положението съвсем се влоши и има вероятност да попаднеш на някакви специалисти. Накрая си хващаш самолета за България и се лекуваш там за недотам голямо заплащане. И каква е ползата от безплатното здравеопазване?! Добре, че има и друг вариант за нас.
А това педиатър за дете, забрави, това профилактика, пак. И да, има супер специалисти, но за да стигнеш до тях значи съвсем са ти съсипали здравето.
Преди доста години, когато здравеопазването беше доста по-добро писах почти същото и бях яко оплюта от някои, какво хубаво раждане имали и как всички се усмихвали. И и сега ти се усмихват и са любезни, но с усмивка не се лек

Моите впечатления пък са други - отидох на лекар, попълних си документите и същия ден ме прегледаха като нерегистриран пациент и ми изписаха Пеницилин, а не Парацетамол, който ме оправи напълно. Отидох втори път, видяха ме по късно същия ден, отново ми помогнаха. Отидох трети път, с искане за изследвания, пуснаха ми ги за следващата седмица (понеже беше събота, иначе щяха веднага да ги направят), и ми пуснаха изследвания за всичко, за което се сети доктора, включително неща, за които не бях питала. След това ми дадоха час за обяснение на изследванията веднага, щом получиха резултата. Казаха ми да си взема час за цитонамазка когато преценя, че ми е удобно, и че ако пожелая, ще ми изпишат лекарства за регулиране на холестерола веднага, както и ми изписаха три други неща, от които имах нужда, и нито едно от тях не беше Напроксен. Може аз да съм извадила късмет, но не вярвам това да е единственото свястно сърджъри в цялата държава, и не мисля, че е редно така да се обобщава.

Doret  всичко, което си написала вече го знам и затова казвам, че здравеопазването е един от най-големите ми страхове 

Съответно и в България има лекари и "лекари", но тук определено е по-лесно да си избереш кой да те / ви лекува. И не говоря само за специалисти по здравна каса. Може семейството ми да си плаща осигуровките, но почти винаги опирам до частна практика. Има някаква връзка - платен лекар -добър лекар и обратно (поне по моите наблюдения). Хубавото е, че мога (на този етап) да си го позволя. А в UK  немислимо да отидеш на платен лекар. Макар, че ако е крайно наложително.... един билет до БГ.... да не задълбавам и както се казва, ще поживеем и ще видим.

vany666 и на мен това ми беше най голямото притеснение. И затова си дойдох с торбата с лекарствата. Детето беше болно, за 10 дни не можах да се вредя да взема час в Поликлиниката където сме записани. Звънях всяка сутрин в 8 както ми казваха и час все нямаше. Ходихме до спешният и там доста почакахме и освен, че нещата станаха по зле защото се срещнахме с още доста вируси докато чакахме, а помощ не получихме. На другият ден детето беше още по зле. Е не ми издържаха нервите и си дадох антибиотика от БГ като се консултирах с нашата педиатърка по телефона. Та явно е на късмет и зависи колко е пренаселено наоколо за да вземеш час и после на каъв лекар ще попаднеш ) Но имам чувството, че децата се покалиха тук. Много ги извеждат навън в училище. Последно бяха на плажа в един ужасен студ и моят син по къс ръкав щото другите деца били така. Ако беше преди година не му мърдаше да е болен. Но сега ни се размина. Пък и растат децата и им се закрепва имунната система с всяка година Давам имуностимулатори и се моля да са здравички  Но определено нямаше да издържа тук ако бяхме дошли малкият докато беше бебе и всяка седмица тичахме поне по веднъж по доктори

МГМ моли се следващото джипи да е поне на половина на това от което си доволна. Имала си голам късмет, засега..

Ваня, ами то това е върха на айсберга, още колко неща има.

На мен ми се наложи да отида на лекар. Семейният лекар е в един медицински център. Виждаме кои са на смяна, за кога има час и се записваме, не сме вързани с един човек. В събота си запазих час за понеделник в 8 сутринта. Той ме препрати към специалист в болницата още същия ден в 15 часа. Там ме успокоиха, пуснаха изследвания и казаха че не знаят защо се е случило и повече не могат да направят за момента - да отида следващата седмица да видят има ли промяна. При следващото ходене имах значително подобрение от самосебе си. Казаха, че това е хубаво, но трябва да разберат какво се случва. Имам безобидна диагноза, но можело и да е нещо лошо. Пуснаха ми всевъзможни изследвания + консултация с друг специалист и час за след няколко седмици. Та лично аз от лекари не мога да се оплача.
Падна ми пломба и исках час за зъболекар - трябва да чакам 3 седмици  . Нямам болка, надявам се, че няма да е проблем.
От училището на детето съм впечатлена. За септември са обещали учител българин от университета в града, който ще идва веднъж седмично да му помага.
За нас поне местенето тук е крачка напред. Само малкият не мога да го вредя в ясла, но не е фатално.

   Както и МГМ е написала, всичко е въпрос на виждане. За едни и Мерцедес не е кола, други няма какво да ядат...Има голямо значение от къде идваш, какво виждаш, с какви очаквания идваш. В БГ се носят легенди за чужбината, 90 процента от тях са глупости, ако им си вържеш и ги очакваш тези чудеса ще си силно разочарован. Аз като дойдох нямах никакви очаквания, доходох по любов, за малко и за това ми хареса сигурно. В БГ имах доста хубава работа, която тук едва ли ще мога да работя, но там имах пристъпи на задух от стрес и живеех за да ходя на работа, а заплатата определено не ми стигаше за всички нужди. Тук работя кофти работа, но стреса ми се състои най-много до това, че от много скука сама си се филмирам за глупости. Знам си работното време и няма висене по 100 часа за без пари. Работи се много, но се знае за какво. Както и друг беше писал, стандарта ми е по-нисък, но качеството на живот ми е по-високо. Аз под това разбирам, че съм доста по-спокойна, няма стрес. В БГ съм обирана многократно, тук за сега не ми се случвало. В БГ имах страхова невроза от тъмното, защото съм нападана, тук съм по-спокойна доста. В БГ непрекъснато ме товарят с теми за килограми, пари, изхвърляния или драми, тук е по-обрано и спокойно.