Ресторант, ориентиран към деца, почти на всяка маса има деца, някои си играят в детския кът. Обаче на една голяма компания децата безпризорно тичат наоколо. При което аз се възправям в цял ръст,и при поредно преминаване на ордата покрай масата, изстрелвам с гръмовен глас "Уважаеми млади дами и господа, може ли МАЛКО да се укротите, все пак останалите искаме да ядем." Чува ме целия салон. И родителите се втурват в защита, обаче аз съм вече набрала инерция и спретнах гранде скандал. Щом не си укротяват наследниците, другите ще ги укротят. И изобщо да виждат други деца освен техните да се държат като изтървани.
Много обичам хора с разсъждения "никой няма право нищо да ми каже, на мен и моите деца". Само, че това не е свобода, а слободия. А за да не държа речи, какво да кажа? "Вие там, диваците, укротете се." Или да си седя кротко и мирно, докато нечии деца ми вилнеят едва ли не в супата? 
Следващия път Янтра си резервира цялото заведение и яде на спокойствие,ако не може да си позволи трае и не обяснява на висок тон на останалите какво да правят,щото вдига същия шум,че и по-голям,че и недоволства срещу свободията с това си поведение. 
.Все някой друг за нещо ти е виновен-като стари бабки сте няколко потребителки.Тук отдавна не е бг мама,а е баба изтрещяла. 