Родата му при нас в чужбина!!!

У-ж-а-с 

Единствено разбирам свекървата ако се вдигне да помага в гледането на дете/деца в чужбина иначе ,  не.

Аз как съм свикнала сами  свеки когато дойде да 'помага' ми се видя нанагорно (6 месеца )
Помагаше да , спор няма  , а бЕ предпочитам сами  оправяме се 

Дори и да има някой перфектните свекъри , младото семейство трябва да си е само  Точка .

*мое мнение 

Да де, не е тя човекът, ама е решила да го играе глава на семейството, да взема еднолично решения, а после реве.
Как какво да каже? "Извинявай, ..., но първо трябва да си поговорим с Мунчо, да помислим дали е възможен такъв вариант, при какви условия и тогава ще ви дадем отговор."
Заедно. Двамата.
И после заедно да си носят отговорността за погрешното решение, както и заедно да търсят начини за справяне с проблема. Поне така се прави в истинските семейства.

Трябва техният син, ако е съгласен, да им каже да си намерят квартира и да се изнесат възможно най-бързо. Иначе е видно, че няма да участват наравно с наема и сметките.

Како, съгласна съм, но за това се изисква житейски опит и натрупана мъдрост. Момичето е младо и неопетнени от тези отношения. Затуй хората са казали: "Парен каша духа" Сега като трябва наново да почва всичко, ще си знае за следващия път.
Аз тъй се научих.. Само дето обичта ми мина като настинка и след като обучил и любимия, докато схване, вече не беше такъв.
Затова момето трябва да мисли и да й е ясно, че добра никога няма да е , а ако отстъпва после ще е още по-зле.

Благодаря ви и за подкрепата и за упреците. И в двата случая сте прави. 
До няколко дни мисля да поканя свекървата на кафе навън и да и обясня някой непонятни за нея неща.

А вчера ЗЪЛвичката си гледа тенис докато аз чистя и ми вика "Ааа, ко прайш"?!?!?!  и аз "Ми нищо, разхождам парцала"!

Цирк!

Продължаваш да правиш грешки. Не е твоя работа да се обясняваш с майка му.
Говори с приятеля си, разберете се двамата, уточнете какво искате от неговите роднини и нека той да проведе разговора с тях. Насаме.
Очевадно е, че мразиш зълва си, но се опитай да прикриваш това чувство. Няма да му стане приятно на приятеля ти, все пак му е сестра. Вярно, можеш да ги скараш и да направиш така, че да се намразят за цял живот. Това ли целиш?

Личното ми мнение е, че нещата са стигнали твърде далеч, за да могат да се оправят с един разговор.
Авторката си има работа с хитри, прости и нагли хора.
Шехерезада, на твое място бих направила списъци на всеки със задачки през деня. Ясно е, че няма как да ги накараш да плащат сметки, но пък бива курорт...
Действай по-твърдо, ега ти мърдите!

Шехеразада,защо ти сама ще говориш с майка му? Къде е годеникът ти в цялата история? Нищо не казваш за неговото мнение по въпроса?Той наясно ли е изобщо ,че на теб ти идва нанагорно от цялата ситуация и ако е наясно,защо не предприема нищо,а ти трябва да се оправяш с неговата рода?

Каквото и да правите не отваряйте joint account , защото както едната страна може да контролира паричните средства , така другат може всичко да изтегли вкл. Овърдрафт и да остане вие да го плащате като солидарни длъжници , а от друга страна имай предвид че общината няма да никак щастлива като установи колко хора живеят в една къща и колко council tax трябва да плащаш , ако имаш някакви питания пиши ми на лични.

Като казвам joint account имам в предвид една сметка в която да е  на един от родителите му  и на него.Така ,че и той да има достъп .Това обаче не означава,че неговите лични пари ще са в тая сметка-в никакъв случай.Той ще си има друга собствена,която си ползва в момента и на която ще му се превежда заплатата.А за овърдрафта-може да изискат от банката да е  без овърдрафт..... и да си спи спокойно,че никой от двамата няма да тегли пари и под нулата като кредит(аз съм имала такава сметка в началото без овърдрафт)....Така,че няма какво евентуално да плаща.

За council tax-това е такса данък за имота и зависи само кой банд е имота,а не колко души живеят в него.Официално е обявено ,че се заплаща на база 2-ма и повече възрастни.https://www.gov.uk/council-tax/working-out-your-council-tax
Но при всички случаи това си е още една сметка,която трябва да се плаща.

Toчно това е моето мнение. Време е за раздяла, вземете си багажа и се изнесете.
Нещо ми казва обаче, че приятелят ти е много О.К с цялата ситуация.
Не мисля, че препятствията, които виждаш са адекватни срещу начина ти на живот в момента, заслужава си да се понапънете и да се измъкнете от тая селска история

Само аз ли виждам ситуацията като "семейството срещу снахата"?
Тези хора живеят от месеци там, никой нищо не им казва, пари им се дават на ръка, коли се купуват, децата идват "на гости" и на цялото стадо им се поема всичко - от билетите до режийните. Хора, вие в час ли сте, какво гости от единия до другия край на Европа, това да не е да се вдигнеш до Мичето на долния етаж за следобедно кафе? Ясно е, че нямат намерение да си ходят, а разговорите с "кандидат-снахата" са с цел при евентуален проблем тя да излезе виновна, че се отмята от думите си или че отказва - може би не осъзнато, но подсъзнателно със сигурност целта е "да не се тревожи синчето, горкото, не е виновно".
Съжалявам, че съм така черногледа, но приятелят ти позволява всичко това и той е напълно ОК със ситуацията. За това си има съвсем нормално обяснение - той е живял години с тези хора и те СА неговото СЕМЕЙСТВО. В момента ти си външен човек, миличка. Реално не те са във вашата квартира, твоя и на годеника, а ти си при тяхното семейство и си плащаш наем за това.
Съветът ми е кротко и насаме да поставиш на годеника си въпроса "Искам да ми кажеш ТИ какво ще правиш оттук нататък?" Целта не е да "поговорите" за хиляден път след неколкомесечно теглене и накрая пак да му е влязло през едното и излязло през другото ухо. Целта е да му поставиш ултиматум да се задейства, а не да дрънка празни приказки колкото да те успи след поредното нацупване на МАМА. Времето за разговори ви е минало. Аз не бих издържала до декември. Бих си потърсила нещо самостоятелно и мъничко, а те да се оправят. Ти си си стъпила на краката, доколкото разбирам, сама ще се оправиш. Ако имаш шансове с този господин, той ще намери начин да е с теб и САМО с теб, а не с родата до 9-то коляно. Ако нямаш шансове - е ясно.
В случая не е необходимо да ставаш зла - тихомълком си намираш квартира, отделяш напълно живота, приходите и разходите си от семейството му и от него самия и кротко му заявяваш при свършен факт, че се изнасяш да подишаш чист въздух и да премислиш бъдещето си, защото настоящето ти тежи. Без караници и скандали.

С моичкия говорихме и се разбрахме този уикенд да им обясни ситуацията и да им каже, че не може повече така. Само че днес той стои и гледа като натровен! Нищо още не им е казал. Казах му, че ако това не стане факт аз се изнасям. Обвини ми, че знам колко му е трудно да го направи, а го насилвам. Да, но и на мен ми е трудно от 1 година да живея така. Припомних му колко пъти съм му плакала, че не издържам, той говори с тях, за около месец са добри, но за изнасяне и дума не става.

За първи път вчера си позволих да говоря с майка ми по този въпрос. Издържах прекалено много, ако не се изнесат, аз си тръгвам!

nanaa, аааа, не...тук си в грешка. Сядате и разговаряте двамата.
Това с "той да говори с родителите си" съм го играла вече...и ефекта както си видяла е временен.
Те ще си се разберат нещо помежду си, а на теб просто ще ти се сведе информацията. Това не е вариант, нито начин нещо да се промени.
Хващаш го сега за ръчичка, викате семейството му и сядате на масата. Той кат оне може да започне да говори, ще започнеш ти. Но се старай да не мълчи като бит гъз все пак.
Поставяте им ясни условия, както и определяте сума, която трябва да ви дават всеки месец за разходите.
Включително да ви се върне и сумата, която сте дали за закупуването на буса.
Иначе всичките ти пари ще хвърчат по изхранване на семейство готованци, които са решили да си живеят на ваш гръб.

Кой и на чий гръб живее? Според мен авторката има голям проблем, защото е сама с ТЯХ. ТЕ подкрепят сина си, а нея никой не я подкрепя.