Момичета нова съм, съжалявам ако се повтаря темата. Много съм разтроена и имам нужда от съвет.
В Годеникът ми от 4 години сме в Лондон. В началото като на повечето емигранти и на нас ни беше много трудно - никакви познати и подкрепа.
Но мога да кажа, че успяхме.
Тъкмо си мислехме, че най-накрая е дошло времето за трупане на малко пари и майка му самостоятелно взе решението да дойде да ни "помага", за да съберем пари за дом и сватба.
По онова време работен по минимум 12 часови смени като кетъринг асистент, годеникът ми също тежка, но добре платена работа.
Тя дойде, макар и без език, й намерих работа, отделно се занимавах с легализацията на документи, легализиране на престоя й, регистрации при лични лекари, банки и тем подобни и вечно имаше окорителен поглед, но лицемерна усмивка от нейна страна.
Дъщеря й записа Свободния унивеситет, и ние последни разбрахме, както за всяко нещо. После започна да настоява да купим билет на свекър ми, за да работел и той тука, тъкмо да помагат и на дъщеря им, която нито ученето, нито работата й се отдават.
Дойде свекър ми и свекървата започна още повече да си позволява. То не бяха муцуни сутрин или с дни подминаване без поздрав, а като попитам дали има проблем,обяснява, че е от менопаузата. Добре, но нейната менопауза, разби нашата нервна система!
И като уж идеята първоначално беше да ни помагат, за 1 година не са ни помогнали нито с наема, нито със сметките, което започва да дразни. Имах идея да отворя сандвич бар, а парите, които бяхме заделили отидоха за Микробус на свекър ми, за да почне работа. Сега ни го изплащат на месец по някой паунд.
През цялата тази година, постоянно има шушукания, постоянно се крие колко пари се праща в България, а дъщеря и постоянно се хвали къде ходят и как се забавляват. Първият месец още като дойде свекървата прати колет от 32кг с дрехи и козметика...
Колкото и човек да е над нещата започва да се дразни... Чувам приказни за себе си, а не мисля, че съм ги заслужила.. била съм тъпа, била съм прикрита(ако доброто възпитание така се нарича)
От две сединици дъщеря й е в къщи ( на почивка в Лондон за 3 месеца и половина, без да са се допитали до нас, просто ни го казаха, след като билетите бяха купени) и положението е ужасно! Не им прави впечатление, че аз сама готвя и приготвям масата, докато те гледат сериали.
Купуват си дрехи, молят ме да им запиша час за прическа от 120 паунда, защото знаят много неща, но не и английски, а когато трябва да се свърши нещо се обръщат с "Миличка, трябва да..."
Последно казала на моята приятелка(защо ли решила на нея:) ), че най-късно до декември ще останат в Лондон, докато си изплатят кредита в България... Да, определено ни помогнаха много!!
От цялата тази история искам да уточня, че годеникът ми няколко пъти поговори с тях, за държанието им и за това, че не е добра идея съжителството ни, но те не предприемат мерки.
Благодаря за вниманието Ви!
В Годеникът ми от 4 години сме в Лондон. В началото като на повечето емигранти и на нас ни беше много трудно - никакви познати и подкрепа.
Но мога да кажа, че успяхме.
Тъкмо си мислехме, че най-накрая е дошло времето за трупане на малко пари и майка му самостоятелно взе решението да дойде да ни "помага", за да съберем пари за дом и сватба.
По онова време работен по минимум 12 часови смени като кетъринг асистент, годеникът ми също тежка, но добре платена работа.
Тя дойде, макар и без език, й намерих работа, отделно се занимавах с легализацията на документи, легализиране на престоя й, регистрации при лични лекари, банки и тем подобни и вечно имаше окорителен поглед, но лицемерна усмивка от нейна страна.
Дъщеря й записа Свободния унивеситет, и ние последни разбрахме, както за всяко нещо. После започна да настоява да купим билет на свекър ми, за да работел и той тука, тъкмо да помагат и на дъщеря им, която нито ученето, нито работата й се отдават.
Дойде свекър ми и свекървата започна още повече да си позволява. То не бяха муцуни сутрин или с дни подминаване без поздрав, а като попитам дали има проблем,обяснява, че е от менопаузата. Добре, но нейната менопауза, разби нашата нервна система!
И като уж идеята първоначално беше да ни помагат, за 1 година не са ни помогнали нито с наема, нито със сметките, което започва да дразни. Имах идея да отворя сандвич бар, а парите, които бяхме заделили отидоха за Микробус на свекър ми, за да почне работа. Сега ни го изплащат на месец по някой паунд.
През цялата тази година, постоянно има шушукания, постоянно се крие колко пари се праща в България, а дъщеря и постоянно се хвали къде ходят и как се забавляват. Първият месец още като дойде свекървата прати колет от 32кг с дрехи и козметика...
Колкото и човек да е над нещата започва да се дразни... Чувам приказни за себе си, а не мисля, че съм ги заслужила.. била съм тъпа, била съм прикрита(ако доброто възпитание така се нарича)
От две сединици дъщеря й е в къщи ( на почивка в Лондон за 3 месеца и половина, без да са се допитали до нас, просто ни го казаха, след като билетите бяха купени) и положението е ужасно! Не им прави впечатление, че аз сама готвя и приготвям масата, докато те гледат сериали.
Купуват си дрехи, молят ме да им запиша час за прическа от 120 паунда, защото знаят много неща, но не и английски, а когато трябва да се свърши нещо се обръщат с "Миличка, трябва да..."
Последно казала на моята приятелка(защо ли решила на нея:) ), че най-късно до декември ще останат в Лондон, докато си изплатят кредита в България... Да, определено ни помогнаха много!!
От цялата тази история искам да уточня, че годеникът ми няколко пъти поговори с тях, за държанието им и за това, че не е добра идея съжителството ни, но те не предприемат мерки.
Благодаря за вниманието Ви!
Обърни внимание на писаното по-горе: проблем имаш с годеника си, не с роднините му. Кучето скача според тоягата. Подозирам, че ти достъп до тоягата нямаш никакъв. В това се състои проблемът с произхода ти, какъвто отричаш, че имаш. Реши си личните и семейни проблеми и с това роднинските ще отпаднат от сама себе си. 
