Негативизъм към благотворителност, която не разбираш. Защо?

Дразни ги това, че си дават сметка че са духовно по-ограничени от други.
Такива са всички животномразци, женомразци и мъжемразци.

Ето точно за това е темата! Аз решавам да дам моите пари тук, Х решава да помогне за там, за какво му е на Y да коментира, ама вие защо, давате тук и там, а не на трето място? Ами Y да дари където смята, че е "неговата" кауза и да не плюе по другите решили да дарят, пак повтарям техни си пари, другаде.

Ама никой не ви кара да дарявате за животни.
Реагирате сякаш е задължително като данък. Не е.

Не намирам за реалистично очакването на подкрепа и разбиране за всяко действие и решение на човек.
Реално никой не възпрепятства осъществяването на дарителската дейност.  

По принцип и извън ситуацията, аплаузите събуждат суетата в човек,  та е хубаво някой и друг несъгласен крясък да събужда (само) критичното мислене.  

Ето това е есенцията. Дразни ме претендирането, че с помагане на разни помияри си печелиш имиджа на по-духовно неограничен, широк, обратното на тесногръд.

Не, вие сте лигаво-сантиментални, не много рационални и една идейка суетни в стил "вижте ме колко съм милосърдна". Това не е нито духовност, нито развитие, нито широта на мисълта.

Малко ми е писнало от тия извисените. И техните сентенции - който не обича, животните, не обича хората, животните са много по-добри от хората и т.н. Ако животното те ухапе, няма начин ти да не си виновен.  

Няма ли кой да ти намести чарковете?

QED

Ако имам повече пари, на които няма да усетя липсата им, ще даря. Иначе - не. Не обичам уличните кучета, защото ме е страх от тях. Дарявам единствено със SMS-и на DMS......там, където съм решила 

"Негативизъм към благотворителност, която не разбираш. Защо?"
gery1  скъпа, отговора на въпроса ти се намира в самият ти въпрос   - ".....не разбираш"
Как да разбереш, когато нямаш собствено животно в къщи? Как да разбереш, когато имаш животно в къщи, но то си е живо и здраво, има си прекрасно кътче, обгрижвано е ежедневно и никога не е било пребивано и ритано на улицата, не е блъскано от примерно автомобил и ти не си го държал в ръцете си докато тичайки към болницата със свито сърце то не те е гледало с нещастни очи, в които се е опитало да събере цялата си надежда, че ще направиш чудо и ще го спасиш ?!
Как да разбереш, когато събуждайки се сутрин виждаш на масата закуската, която обичаш приготвена от мама, когато мама те води на разходка в парка, купува ти сладолед, с татко ти подаряват любима играчка, водят те на кино, на почивка, организират ти рождени дни на които гости са твоите приятели.....  А някое дете сутрин се събужда ритнато от съседа по стая, защото просто така е решил, за закуска получава всеки божи ден една и съща филия с едно и също пльоснато примерно сладко върху нея, за сладоледа само си гледал в рекламите по телевизията, с две различни обувки си, защото някой вече е минал през стаята ти и си е харесал едната от твоите.... идея си нямаш кога си роден, но пък си щастлив, че поне си знаеш първото име...
Как да разбереш, когато си имал късмета в семейството ти да няма тежко болен с ужасяваща диагноза и лекаря току що да ти е съобщил, че има шанс за лечение, но струва определена сума.... а ти даже не можеш да си я представиш как изглежда накуп, защото в джоба ти е само месечната заплата ,с която семейството трябва да се нахрани....

Това е отговора на въпроса ти За да решиш да помогнеш, трябва първо да си решил да разбереш и почувстваш болката, нуждата.....  Аз съм на 50г и съм срещнала най различни хора... и помагащи и отричащи. Никога не си позволявам да съдя вторите, защото осъзнавам, че за всичко си има причина и в повечето случаи тя не е в тях, а средата, в която са израснали.  Някой ще кажат, че средата е до време... че всички порастваме и трябва да мислим и да се държим като големи след определена възраст, но.... лично аз мисля, че искаме или не... средата, в която живеем винаги оказва влияние на мислите и постъпките ни.  
Има и още нещо..... много благотворителност, много нещо се появи последните години. Помощта към нуждаещ се винаги е била висша форма на човечност, но.... за съжаление човечеството никога не се е разделяло и с пороците си.... Не малко хора използваха човешката доброта и злоупотребиха с нея.... Уви, това направи останалите по недоверчиви, мнителни... и което е по лошото... други отказа категорично да продължат да помагат....  
Добре... знам какво ще ме попиташ.... добре де, не искаш да помогнеш, но защо обиждаш и нападаш тези, които са решили да го направят..... Ами и това си е човешка черта.... лоша или не... имаме си я....  
Когато обаче си решил да си от страната на помагащите, трябва да си готов да си понесеш "съдбата"    Не трябва да забравяш, че го правиш за нуждаещия се / било човек или животно/, а не го правиш заради мнението на околните  
Много неща съм прочела..... "благотворителност правят хората с нечиста съвест.... с нея се опитват да си я измият", " който краде, той има пари да харчи за тези от които ги е откраднал".... Само дето доказателствата, че най бедните най много помагат са все повече напоследък....
Наскоро дискутирах с приятел и следната фраза....
" афишираната благотворителност е висша форма на помиярство"    Опитах се да обясня, че има хора, които искат да помагат, но... за да го направят има нужда да знаят кой и къде има нужда от помощта им- това прави полезно огласяването на проблема, този човек обаче има приятели, които се двоумят... огласяването на помощ оказана от него им дава нужната смелост и те да го направят / а и сигурност, нещо като гаранция, че що техният приятел го е направил, значи каузата си заслужава, защото го познават от години и му имат доверие/
Нищо излишно няма при благотворителността... повярвай ми !
И похвалите... и критиките
С похвалите се постигат нови желаещи за помощ...
с критиките разбираш, кой не е с теб, а понякога научаваш и за лъжа.... / и това ми се е случвало- зов за помощ се оказва лъжа.../
Избрала си да помагаш- прави го, не мисли за обидите, мисли за самата помощ и за човека или животното, което я получава
  

Ако всичките лицемерни кучелюбители, вместо да флуудвате нета със сърцераздирателни снимки бяхте направили като Coco-coco нямаше да има "милички, горкички и сладки" глутници по улиците, нито пък хейтъри и завистници  които да се дразнят от тъпотиите ви.

Искрено се извинявам на авторката Гери. Не е виновна, че сред любителите на животни има тотални кретени. Моят яд е предизвикан точно от такива екземпляри.
Съжалявам за тесногръдието.

Защо коментираш неща, които очевидно не разбираш ?!? Тези на улицата са там не защото ние не сме ги прибрали всичките, а защото има хора, които не отговарят за постъпките си и резултатите им са видими по улиците !
Учудващо си губя времето с такава, като теб. Ела да ми се дразниш на тъпотията. Като ти гледам нивото не блестиш с особен интелект, че да даваш определения за чужди действия, които по никакъв начин не те засягат. Да не съм те оставила без пари за сандалки от мола, че ти е драма къде си харча парите ?

Не, не зависи точно от средата. Зависи от възпитанието, което си получил. И зависи от това, какъв човек си, някак си вътре в теб е.
Ако си лош и злобен, ти си такъв, независимо какво ти се случва.
Не съм имала животни цял живот у дома, но от дете ми е било болно, когато видя пострадало животно, независимо дали на улицата или в гората.
Сега имам животно, за което се грижа с всичките екстри, от които има нужда, но като видя пострадало животно, пак ми е мъчно и помагам с каквото мога.
Брат ми също е възпитан по този начин и помага дори на паднали птици от гнездо. Не коства много, няколко минути само от така ценното време.
Нямам деца, но сърцето ми се свива, когато видя болно дете, пък и въобще всеки човек, за когото се събират средства.