Защо бихте имали /имате второ дете ?

  • 3 734
  • 127
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 7 430
Защото знам колко е хубаво да си имаш братче или сестричка и не искам да лиша дъщеря си от това.

Peace
Знам какво е да израснеш сам - знам какво е да имаш и компания.

Когато родих осъзнах, че наистина има за какво да живея и че живота ми е смислен. Винаги съм искала 2 деца и съвсем скоро - да сме живи и здрава, мечтата ми ще се осъществи Wink
Това е най-голямото богатство и който не го е изпитал - за мен нищо не знае Confused

# 76
  • Мнения: 953
Искаме 2 деца, засега имаме едно палаво момиченце. Не е хубаво да остане сама ние не сме в първа младост и ще й е трудно като остане сама. Зълва ми има 2 деца и тя расте с тях, но е различно, много често се съюзяват срещу нея и я бият. Ако тя закачи малкото веднага започва да я дърпа и да й вика "ти защо пипаш сестричката ми". КОГАТО ВИДИШ ТОВА ОСЪЗНАВАШ МНОГО НЕЩА. НЕ ИСКАМЕ ДА ОСТАНЕ САМА. ИСКАМЕ ДА СИ ИМА ДРУГАРЧЕ. НО СМЕ РЕШИЛИ ДА ПООТРАСНЕ.
Свекърва ми понеже тя ги гледа и трите, беше против това да имаме второ дете понеже имах тежка бременност и раждане, но сега като ги гледа и й прави впечатление това, че другите две деца делят дъщеря ми, ме посъветва, че било по-добре да имаме второ. ТО ЕСТЕСТВЕНО НЕ ЗАВИСИ ОТ НЕЯ.

# 77
  • Мнения: 1 753
Защото ужасно ми хареса да имам дете.  А и винаги съм си мечтаела за голямо семейство. Даже искам и трето, ама по-нататък. Малко да поотраснат дребните и да си купим по-голямо жилище...  Confused

# 78
  • Мнения: 642
Точно днес докато кърмех малкото съкровище, а голямото гледаше анимационно филмче, попитах ( признавам си за пореден път) татито "Мило, защо поиска да имаме второ?" и той  ( за пореден път) каза: "Ами за да е пълно".
В смисъл семейство с 2 деца е някак си в пълнота... Това е и моето мнение!

# 79
  • София
  • Мнения: 1 054
Защото имам по-малка сестра, която е най-близкия ми човек.
Мечтата ми беше за две дъщери с подобна възрастова разлика като при нас със сестра ми, които така да се обичат и да си помагат като нас.
Като гледах вчера как каката скача по спалнята и прави маймунджелъци, а беба я гледа с възторг и крещи, и ми се напълни душата.

За трето ме спират не толкова материалните условия -  с тях все някак ще се справим, а по-скоро невъзможността да им отделям повече внимание да се занимавам с всяко от тях.

# 80

[/quote]
Права си и оЩе как PeaceНа първо място моята цел е да си направя детето 4овек,ЛИ4НОСТ,която е отговорна и може да се справя с живота.4ак тогава Ще мисля дали да й дам къЩа,нова кола и т.н.,важното е да оцени какво полу4ава.
А колкото до дрехите_сега на тази възраст какво разбират те.И най_скъпите и красиви дрехи стават на ниЩо,когато играе в захлас.
[/quote]
 LaughingИ пак мисля 4е не сте прави.Аз съм ли4ност имам образование но нямам покрив над главата си.Ако бях само едно дете щях да имам.Не бъдете егоисти и да създавате деца само защото ВИЕ искате.Помислете какво ТО ще иска!Може пак да зву4а вулгарно!Но от сега съм в паника къде ще живее синът ми(живот и здраве) когато порасне и се ожени.Колко ли ще ме обвинява 4е не съм му предоставила апартамент в който да живее а съм го обрекла на ходене по квартири.А пък ако са две децата???Помислете си малко бе хора!!!

# 81
  • Мнения: 5 103
Децата са смисъла на живота Hug затова бих искала 2ро дете

# 82
  • Мнения: 1 393
Голяма радост са децата  Heart EyesАко имаше кой да ми помага бих родила и трето  Hug

# 83
  • Мнения: 4 362
Доста бих се замислила за второ дете лично аз,много ми се иска да са две,
но всичко зависи не само от мен ,а и от финансите ,но ако мога да бих искала второ дете  Grinning

# 84
  • Мнения: 601
   Както се казва-пълна къща family

# 85
  • Мнения: 135
Аз имам 2 деца и мисля,че и за децата и за родителите е по добре да са 2.

# 86
  • Мнения: 5 391
Преди да се оженим си говорехме, че ще имаме 3 деца, сега едва първото е на път, до три не знам дали ще ги докараме, но 2-ро със сигурност искам да имаме.И двамата имаме братя и сестри и бих искала да доставя на детенцето си същата радост.

# 87
  • В заешката дупка
  • Мнения: 4 958
Помислете си малко бе хора!!!

Мисля, мисля и стигам до баналния извод, че хората сме различни - с различни ценности, мироглед и приоритети.
На мен лично никога не би ми хрумнало да обвинявам родителите си за това, че не са ми оставили апартамент в наследство. Единственото, което чувствам към тях е благодарност за начина, по който са ме възпитали - да вярвам в себе си и собствените си сили, да имам хъс за живот и да не чакам нищо на готово. (Благодарна съм и  за това, че са "ми" направили братче, на което винаги мога да разчитам.) Надявам се така да възпитам и децата си. А ако един ден някое от тях ме обвини, че не съм му осигурила апартамент, ще сметна, че съм се провалила в ролята си на родител.

По темата. Преди да забременея не искахме деца, аз и любимият. В смисъл, не че не искахме по принцип, а просто за тогава. Дртуги амбиции имахме, дртуги цели гонихме. Сега се чудим и двамата на тогавашния си акъл и искаме да имаме поне още едно, ако е рекъл Господ. Защо, защо... newsm78...  ми това е смисълът на човешкия живот.   Simple Smile

# 88
  • София
  • Мнения: 353
Nassi 74, съжалявам те, чесно ти казвам! Това което споделяш за сестра си е просто от лошо възпитание. А това дали синът ти ще те обвинява след време, ще зависи от възпитанието което ти ще му дадеш. Аз имам брат с който винаги сме се разбирали чудесно, макар че баща ни не успя да ни остови големи имоти. Сега живеем на квартира и двамата, но пак се обичаме. Аз имам две прекрасни момичета и чакам трето детенце. И двете каки толкова много се радват, че ще си имат братче(всъщност още не знаем какво е), още от сега му избират най-хубавите си играчки. Така че за егозимъм и дума не може да става. Пожелавам ти да научиш сина си ,че ако даваш се чувстваш по- щастлив, отколкото ако се стремиш да запазиш всичко за себе си.

# 89
  • Мнения: 1 735
Помислете си малко бе хора!!!

Мисля, мисля и стигам до баналния извод, че хората сме различни - с различни ценности, мироглед и приоритети.
На мен лично никога не би ми хрумнало да обвинявам родителите си за това, че не са ми оставили апартамент в наследство. Единственото, което чувствам към тях е благодарност за начина, по който са ме възпитали - да вярвам в себе си и собствените си сили, да имам хъс за живот и да не чакам нищо на готово. (Благодарна съм и  за това, че са "ми" направили братче, на което винаги мога да разчитам.) Надявам се така да възпитам и децата си. А ако един ден някое от тях ме обвини, че не съм му осигурила апартамент, ще сметна, че съм се провалила в ролята си на родител.

По темата. Преди да забременея не искахме деца, аз и любимият. В смисъл, не че не искахме по принцип, а просто за тогава. Дртуги амбиции имахме, дртуги цели гонихме. Сега се чудим и двамата на тогавашния си акъл и искаме да имаме поне още едно, ако е рекъл Господ. Защо, защо... newsm78...  ми това е смисълът на човешкия живот.   Simple Smile
Браво ,много ми допада разсъждението ти .  newsm10
При нас ситуацията беше същата-имахме други планове ,но когато вкусихме що е туй да имаш детенце ,апетитът не само че не намаля, а и се засили. Искаме поне още 2 ,нищо че живеем на квартира.  Sunglasses

Общи условия

Активация на акаунт