С какво ви дразнят свекървите- 34

То само снахите да бяха...

И аз съм казвала, че разбирателството трябва да е от двете страни, просто съм на различно мнение кой трябва да се съобрази пръв.
За каквото и да стане дума в темата ти непрекъснато натякваш за това кой къде живее, дори за друго да иде реч. Пусти златен апартамент никой не си е занесъл в гроба, та макар и да си го е купил сам, нали?
Представи си, че на все повече млади имоте ни ем трябват, защото гледат изобщо да се изнесат от страната.
Аз имам 3 комшиики, баби съъ собствени имоти, забележи купени от тях(с мъжете им, а не наследени). Ще ти разкажа за тях. Едната е с болен мъж, когото гледа, другите две сами, като кукувици. Това, че сами са си купили апартаментите е все в устата им. И друго с което да се похвалят, няма. Някога са били с добри професии и т.н. На 70 години, вече никой не го интересува какво си работил и колко добра заплата си взимал. Няма кой една чаша вода да им донесе, нито дори да се обади да ги чуе. Всичките имат деца и всичките натякваха на младите преди години, че трябва да са им длъжни, защото ще им остане апартамент. Е, младите не ги поискаха апартаментите, ама и майките си не искат вече. Едната даже ще приписва апартамента с/у гледане, на чужд човек, защото вече съвсем не може. Ти много пъти си казвала, че, като имаш жилище ще си осигуриш старините беза да са ти длъжни младите. Ето тази баба е така. Дори апартамента не може да й осигури старините повярвай ми. Ето намери кой да я гледа, но й тежи, че не я търсят и това не може апартамента да го компенсира.
А и каква е вероятността при такава перспектива да попаднеш на измамник, който нито ще се грижи достатъчно добре, като няма кой да го контролира, а недай Боже и да те ликвидира за златния ти имот? Голяма.
Каквото отношение и разбиране си имал към детето си през целия му живот, такова ще получиш, когато остарееш.
Не може да му втълпяваш, че ти е длъжно само защото си родител и после да изискваш обич и уважение. Ако си си ги осигурил предварително, ще си ги имаш докато си жив.
Popule, точно затова използвам "старите" , а не "възрастните" и къде казвам, че само за свекървите се отнася. Цитирай ми, моля. Като казвам старите имам предвид старото семейство и не само свекърите.
Leti_Hr , ако и това й се размине на свекърва ти от страна на мъжа ти, никога няма да започне да се събразява. Никога

Малеее...

Няма достъп вече до сметките, намеси се той много се ядоса. Но след дъжд качулка.

Никой няма право да се меси в друго семейство, па било то и на собственото му дете. Никой няма право да дава наклони и тон в живота на никого, нито родители на деца, нито обратното. Наклони са ми давали докато навърша пълнолетие, оттам нататък, законът ми е дал правото /със съответните задължения произтичащи от това/ да взимам самостоятелни решения за собствения си живот, както и еднолично да си нося последиците от тях. Не разбирам тези напъни някой на някого да се налага, изисква, претендира и да тропа с краче. Пак подчертавам, че визирам както родители, така и деца.

И аз съм родител, имам дъщеря и се надявам времето и годините да ме пощадят дотолкова, че да не изпадам в състояние да не мога да пусна детето си да си живее живота и да си взима решенията. С каквото мога и считам, че е нужно или съм помолена - ще помагам. Без да се натрапвам, без да изисквам, без да тропам с краче. Да не казвам голяма дума, по принцип не се заричам, просто се моля мисленето ми да си остане такова, да не взема да изтрещя. Пък ако все пак изперкам толкова, дано съм си свършила работата през годините и дъщеря ми успее да реагира адекватно - разбирайте дипломатично /или не толкова, зависи колко съм изперкала/, да ме постави на мястото ми

От родителите си съм видяла много подкрепа, разбиране, помощ, но и много доверие към мен, уважение на личността и изборите ми. Сигурно е имало случаи да не са били съгласни с нещо, но никога не са ми натяквали, нареждали, тропали с крак и подобни. Никога не са парадирали с това, което са направили и никоига не са изисквали подчинение и уважение по начин, който често се описва тук. То не е било и нужно, защото смея да кажа, че са си свършили работата като родители чудесно и са си ЗАСЛУЖИЛИ и уважението, и обичта, и почитта! Дотолкова, че и двамата им зета ги обожават и дават мило и драго за тях. Хубаво им е да им гостуват /живет на 70 км/, разбират се чудесно и се уважават взаимно.

С оглед на горното, съм съгласна с едно от мненията на Ма Ко, което съм чела преди - отношенията родители-деца основно се градят от родителите. Изключения винаги има, колкото да потвърдят правилото, но е факт - на каквото си постелиш, на това ще легнеш. Както родителите ми, така и свекърите ми /с някои изключения за свекъра, но той е особен случай/, са си постелили чудесно и се радват на топли и сплотени отношения с децата си. Помагаме си взаимно всички, когато и с каквото можем, обичаме се , събираме се и се надявам да предадем тези отношения и на децата си

Ма ко, какво значи да се съобрази пръв  И зависи за какво съобразяване става въпрос. Няма правило. В едни случаи е редно да се съобразят "младите", в други - "старите".
Това, което съм коментирала за жилищата е, че всяко семейство трябва да живее отделно и всеки мъж, който претендира да е глава на семейство, следва да осигури такова. Какво общо има това с отношенията ти с децата ти някой ден. Ако въпросните ти познати са забравени от близките си, то това е не заради апартаменти и имоти, а заради липсата на добри отношения между тях. В случаите на твоите познати, близките им не ги поглеждат заради натяквания и прояви на нагло отношение. Щяха да получат същото отношение със или без наличието на имоти. Ако нямаха имоти щяха да намилат и натякват за нещо друго просто защото са си такива хора. По същия начин младите, които удобно са се населили в жилището на възрастните, може да спрат да натякват и изискват да се съобразяват с тях, просто защото възрастните не са длъжни да дундуркат и приютяват възрастни хора, на които иначе много им знае устата колко са съвременни, интелигетни и пр.

А ако въпросния родител, подсигурил жилище на синчето си, започне един ден да плаче и се тръшка, че ако същото това синче се изнесе, той няма да може да си плаща дори сметките на жилището? Че е изоставен и това е неблагодарност и "извиване на ръце"?

По повод с жилищата има и друго. Може би съм споменавала, но ще го напиша и сега.
Няколко месеца преди сватбата почина свекъра. Със свекървата живееха в къща която изисква голяма поддръжка,  а нейната пенсия е почти минимална и освен за лекарства. ..няма дори и за храна. 
Оставих се съпруга да ме убеди да живеем там, за да и се помага да преживява буквално и да поддържаме къщата. Като уж това щеше да е временно. 
Прецених че не е хубаво наистина да оставяме жената сама в такъв момент. 
Проблемите естествено не закъсняха....единственото което свекървата има е къщата...но без нас тя не само няма да има какво да яде...но и къщата ще падне на главата и.  Всичко това обаче тя не го проумява. 
Сега пак вървят пари и време там....но поне имам спокойствие като не съм и в златната къща. Нищо че това което сме инвестирали с мъжа ми е колкото половината от стойността и вече.

Много странна дискусия - ако това, ако онова, имоти... Чисто човешките взаимоотношения в общество предполагат някаква взаимна помощ. А семейството е най-близкото общество. Ако хората вътре в семейството не се подкрепят, какво остава на улицата да подадат ръка на някой в затруднение.

Аз смятам, че у нас младите са много разглезени, много изискват и тропат с краче - имоти, помощ с децата, пари... В разцвета на силите си ако не можеш да си отгледаш децата и да си осигуриш покрив, кога тогава? Нещо ми подсказва, че това поколение и на стари години няма да е скромно и отдадено на деца/ внуци като предишните, а пак ще изисква, този път от децата.

За протокола - не съм стара, не съм и млада, синът ми е само на 9 още. Като повечето хора, съм получила безценна помощ от родителите ми, но не постоянно и не на всяка цена. И вярвам, ме процесът трябва да е двупосочен, не заради имоти или защото някой бил длъжен, а защото сме семейство и сме загрижени един за друг.

Кали, личното ми мнение е, че във вашия случай свекърва ти е играла евтин театър, за да ви държи в ръчичките си, за да може да си пъха носа навсякъде. Дали мога или не да си плащам сметките, си е чисто моя работа. Не ми трябва някой друг да ми прави сметка на доходите. А това, че е неблагодарност, че не живея в имота на свеки, са лично нейни интрепретации и манипулации, на които аз не бих се подала, като знам какво ме чака после.
От цялото тръшкане на свекърва ти и "омилостивяване" на синчето какво стана? Ще я търпиш всеки месец да ти виси на главата, да ти казва кога да переш, къде да си държиш нещата и да разсъждава гласно на темата защо още нямаш дете  . Винаги съм смятала, че свекърва ти не е лоша жена, но пък за сметка на това е ужасно проста /извини ме за квалификацията, но след онзи тъп неин лаф по Великден, ми е паднала адски много в очите/

Кинче, за съжаление често хората се мразят и не се разбират най-много с хора от собственото си семейство.

П.П. Дори и да живея в апартамента на свекърите, това не би ме отказало да си купя свой дом. Човек не знае какви промени ще претърпят отношенията му с родители/свекъри, така че аз лично не бих била спокойна да живея под чужд покрив и някой ден да бъда изхвърлена като куче, ако не играя по нечия гайда  

Като ще става дума за семейство, защо само мъжа да е длъжния да осигури жилище? Като ще е семейство, трябва и двамата да имат грижа да го осигурят.
Иначе колкото снаха в къщата на свекърите е на гости, а не у дома си, толкова и в къщата на мъжа си. Така излиза.
Аз не намирам нищо лошо да се живее в жилище, което някой от двамата ще получи така или иначе. Това не позволява по никакъв начин на родителите, на който и да е от двамата, да изнудва, натяква и да се меси в отношенията м/у двамата, възпитанието и отглеждането на детето и т.н.
Да, хубаво е да се живее отделно. Забравяш обаче,че много млади семейства, току що стъпили на краката си, загубиха жилища, работа и още много от 2008г. насам. Повечето които съжителстват с родители са принудени.
По твоята логика, "който не може да си осигури семейството, да не прави такова и да не ражда деца", какво трябва да се случи? Да върнат децата рекламация и да се разведат!
При съжителство имам предвид, че трябва да се гледа за младите. Те трябва да уреждат живота си и да отгледат децата си. На старите им трябва една добра дума (ако са я заслужили, разбира се), да се поинтересуваш как са и в по-тежки случаи, грижа за здравето им.
Младото семейство е това което се съобразява и се грижи за децата и с възрастните едновременно, така че каквото и да са получили, дори жилище наготово е достатъчна компенсация. Натякавания от сорта на "къщата е моя" ще доведат до там, да си умреш сам м/у скъпоценните стени.
Това очаква хора, които единственото нещо, което са направили е да си купят жилище сами и няма с какво друго да се похвалят

На мнението на miss july съм. Ако мъжът претендира да е глава на семейството, то финансовото задължение е само върху мъжа. В противен случай става въпрос за партньори.

Значи,ако мъжа е осигурил жилището, има право да взима еднолично решенията.
Все си мислех,че връзката е и партньорство. Ама щом сте казали....

Че коя ще търпи мъжа й да се прави на началник и тя да няма думата?
Аз под семейство разбирам всеки да допринася според възможностите си и най-вече разбирателство и подкрепа във всичко. Тогава дори някой от двамата да допринася повече в материален план, не би му тежало.
Само мъжа да е глава на семейство, за мен значи, че с подпис си е осигурил бавачка и прислужница, а не семейство

Къде съм казала, че според мен, мъжът е глава на семейството? Казвам, че ако претендира да е такъв, то това е свързано с определени задължения за него.