Много харесвам едно момче, с което се запознахме в един дом, който посещавах с една християнска фондация. Директорката на дома е много добре настроена към нас и винаги ни съдейства.
Той е на дванадесет години и има двама братя. Единият живее в дома, а другият е с родителите в чужбина.
Аз живея близо до дома и постоянно се засичаме с децата, когато играем навън с моя син.
Ние доста се сближихме с това момче и аз и детето, и съпругът ми. Но той има приемно семейство, което ще го вземе след 3 месеца /?/ и ще го заведе на другия край на България, далече от брат му дори.
Аз винаги съм имала сърце за тези деца и от малка мечтая да ОСИНОВЯ дете, а родителите май не са се отказали от тях, защото звънят в дома и ги търсят.
Започнах да се замислям да стана приемен родител и да "кандидатствам" за него.
Той идва всеки ден да ни търси и аз и моя син с нетърпение го чакаме.
Не искам да му казвам, защото не знам дали ще ни одобрят.
Дали имам шанс въобще да го взема , ако ме одобрят. Аз съм съгласна, ако и брат му иска после да дойде при нас.