Аз пък, мисля че това са си ТВОИТЕ пари, спрямо случката! 
- Публикувана: 29 авг. 2014, 13:23 ч.
- Последно мнение: 23 ян. 2015, 15:50 ч.
Случи ми се нещо странно XI
да не са били на дядото тези пари
Честита Нова 2015!
Аз имам също доста интересна и много странна история от миналото лято.
Аз имам също доста интересна и много странна история от миналото лято.
Ох такива като влезнат само едно тънко злобарско мнениице да теглят и откачам.
Какво значение има кой има право над парите, те са семейство, ще ги вземе, който има нужда, дядото едва ли е щял да вземе от тези пари, ако знае, че внучката му е в сериозно затруднено финансово положение и с детенце
Какво значение има кой има право над парите, те са семейство, ще ги вземе, който има нужда, дядото едва ли е щял да вземе от тези пари, ако знае, че внучката му е в сериозно затруднено финансово положение и с детенце
Е, вероятно и дядото, отстъпил си апартамента на внучката и отишъл да живее на село, не е бил много добре финансово. Предполагам, че изобщо не се е сетила внучката да му даде парите, просто защото на нея в този момент много са й трябвали пари и е решила, че са за нея.
Аз не бих се хвалила с подобно нещо.
Аз не бих се хвалила с подобно нещо.
Е, вероятно и дядото, отстъпил си апартамента на внучката и отишъл да живее на село, не е бил много добре финансово. Предполагам, че изобщо не се е сетила внучката да му даде парите, просто защото на нея в този момент много са й трябвали пари и е решила, че са за нея.
Аз не бих се хвалила с подобно нещо.
Аз не бих се хвалила с подобно нещо.
ти ако си на нейно място ще дадеш ли парите, а защо изключваш възможноста ,те найстина да се за нея?
Разбира се, че бих ги дала на дядо си. Все пак човекът се е отказал от жилището си, за да има аз къде да живея. Ако съм в голямо затруднение и ми трябват пари, ще продам нещо мое (жената каза, че е мислила преди това да продаде златните си пръстени).
Но всеки сам си преценява как да постъпи.
П.С. По същия начин бих издирвала собственика на парите, ако ги бях намерила на улицата. Колкото и на мен да ми трябват, тези пари са на друг и не се знае на него колко му трябват.
Но всеки сам си преценява как да постъпи.
П.С. По същия начин бих издирвала собственика на парите, ако ги бях намерила на улицата. Колкото и на мен да ми трябват, тези пари са на друг и не се знае на него колко му трябват.
Честита Нова 2015!
Аз имам също доста интересна и много странна история от миналото лято.
Миналият Януари се преместихме с приятеля ми и детето в апартамента на баба и дядо. Баба почина 2012, а дядо замина да живее на село. Почти целият Януари чистихме, подреждахме , изхвърляхме ненужни вещи. В спалнята на баба оставихме единствено огромния и гардероб, много красив и удобен. В средата на лятото имахме сериозно финансово затруднение. Спомням си, че целия ден, беше четвъртък, мислех от къде да взема пари на заем, как и кога да ги върна, дали да не продам някои от моите златни пръстени, останали от абитуриентския ми бал, бърз кредит и др. подобни. Цял ден мислех, плачеше ми се, такова отчаяние ме бе обзело. Вечерта си легнахме, спахме съвсем спокойно, сякаш не бях изтормозена от мисли. Ставаме сутринта и по план - оправям детчко за градина, взимам си душ, след това приятелят ми. Докато той се къпе, аз се обличам, естествено не пропускам и моментът с лосиона за тяло и всички останали козметики. Сваляйки капачката на лосиона за тяло я изпускам, с бърз рефлекс се опитвам да я хвана, но тя отскача от ръката ми, пада на крака ми и оттам отскача под грдероба на баба. Аз естествено се ядосвам, че трябва да се навеждам да търся отдолу, да ровя.... И тук става интересното! Бъркам с ръка под гардероба и на не много голямо разстояние, даже май до китката бях бръкнала, напипвам един плик, шумкащ от пазарските - вадя го и ми се подкосиха краката. Веднага разбрах какво е! Изтичах при приятеля ми в банята и плача и треперя! Казвам му: "Мило, милата ми баба, тя мисли за мен, вижда ме...намерих пари под гардероба!" В действителност не бях преброила парите, а и приятелят ми даже не реагира, защото си мислеше, че са паднали някъде отдолу 20 лв. Върнах се в спалнята и отворих плика, започнах да броя. В спествоната книжка на баба имаше 1200 лв , книжката беше закрита, парите бяха изтеглени година преди да почине. Плаках и се радвах, благодарих на баба!
Интересното от случката е, че половин година по 2-3 пъти на седмица чистя с прахосмукачка, особено под гардероба, за да няма прах. Малчо постоянно хвърля играчки под леглото, под гардероба, аз все бъркам и вадя...и нищо! Наистина странно и мило е, защото връщайки се назад си мисля, че наистина след стотиците бъркания под гардероба, все щях да го видя или напипам. И точно когато ми трябва, баба се намесва! Каквито и предположения да съм имала, дори и невярваща, сега съм сигурна....Близките ни са около нас, помагат ни и ни закрилят!
Аз имам също доста интересна и много странна история от миналото лято.
Миналият Януари се преместихме с приятеля ми и детето в апартамента на баба и дядо. Баба почина 2012, а дядо замина да живее на село. Почти целият Януари чистихме, подреждахме , изхвърляхме ненужни вещи. В спалнята на баба оставихме единствено огромния и гардероб, много красив и удобен. В средата на лятото имахме сериозно финансово затруднение. Спомням си, че целия ден, беше четвъртък, мислех от къде да взема пари на заем, как и кога да ги върна, дали да не продам някои от моите златни пръстени, останали от абитуриентския ми бал, бърз кредит и др. подобни. Цял ден мислех, плачеше ми се, такова отчаяние ме бе обзело. Вечерта си легнахме, спахме съвсем спокойно, сякаш не бях изтормозена от мисли. Ставаме сутринта и по план - оправям детчко за градина, взимам си душ, след това приятелят ми. Докато той се къпе, аз се обличам, естествено не пропускам и моментът с лосиона за тяло и всички останали козметики. Сваляйки капачката на лосиона за тяло я изпускам, с бърз рефлекс се опитвам да я хвана, но тя отскача от ръката ми, пада на крака ми и оттам отскача под грдероба на баба. Аз естествено се ядосвам, че трябва да се навеждам да търся отдолу, да ровя.... И тук става интересното! Бъркам с ръка под гардероба и на не много голямо разстояние, даже май до китката бях бръкнала, напипвам един плик, шумкащ от пазарските - вадя го и ми се подкосиха краката. Веднага разбрах какво е! Изтичах при приятеля ми в банята и плача и треперя! Казвам му: "Мило, милата ми баба, тя мисли за мен, вижда ме...намерих пари под гардероба!" В действителност не бях преброила парите, а и приятелят ми даже не реагира, защото си мислеше, че са паднали някъде отдолу 20 лв. Върнах се в спалнята и отворих плика, започнах да броя. В спествоната книжка на баба имаше 1200 лв , книжката беше закрита, парите бяха изтеглени година преди да почине. Плаках и се радвах, благодарих на баба!
Интересното от случката е, че половин година по 2-3 пъти на седмица чистя с прахосмукачка, особено под гардероба, за да няма прах. Малчо постоянно хвърля играчки под леглото, под гардероба, аз все бъркам и вадя...и нищо! Наистина странно и мило е, защото връщайки се назад си мисля, че наистина след стотиците бъркания под гардероба, все щях да го видя или напипам. И точно когато ми трябва, баба се намесва! Каквито и предположения да съм имала, дори и невярваща, сега съм сигурна....Близките ни са около нас, помагат ни и ни закрилят!
Честно казано - НЕ! И не съм го направила по ред причини - лични! Който каквото иска да мисли - не е мястото във форума да ги споделям!
Скрит текст: Надявам се си се сетила споделиш парите с дядо ти или поне си му предложила да го направиш, все пак той има повече право над парите от теб.
Честита Нова 2015!
Аз имам също доста интересна и много странна история от миналото лято.
Миналият Януари се преместихме с приятеля ми и детето в апартамента на баба и дядо. Баба почина 2012, а дядо замина да живее на село. Почти целият Януари чистихме, подреждахме , изхвърляхме ненужни вещи. В спалнята на баба оставихме единствено огромния и гардероб, много красив и удобен. В средата на лятото имахме сериозно финансово затруднение. Спомням си, че целия ден, беше четвъртък, мислех от къде да взема пари на заем, как и кога да ги върна, дали да не продам някои от моите златни пръстени, останали от абитуриентския ми бал, бърз кредит и др. подобни. Цял ден мислех, плачеше ми се, такова отчаяние ме бе обзело. Вечерта си легнахме, спахме съвсем спокойно, сякаш не бях изтормозена от мисли. Ставаме сутринта и по план - оправям детчко за градина, взимам си душ, след това приятелят ми. Докато той се къпе, аз се обличам, естествено не пропускам и моментът с лосиона за тяло и всички останали козметики. Сваляйки капачката на лосиона за тяло я изпускам, с бърз рефлекс се опитвам да я хвана, но тя отскача от ръката ми, пада на крака ми и оттам отскача под грдероба на баба. Аз естествено се ядосвам, че трябва да се навеждам да търся отдолу, да ровя.... И тук става интересното! Бъркам с ръка под гардероба и на не много голямо разстояние, даже май до китката бях бръкнала, напипвам един плик, шумкащ от пазарските - вадя го и ми се подкосиха краката. Веднага разбрах какво е! Изтичах при приятеля ми в банята и плача и треперя! Казвам му: "Мило, милата ми баба, тя мисли за мен, вижда ме...намерих пари под гардероба!" В действителност не бях преброила парите, а и приятелят ми даже не реагира, защото си мислеше, че са паднали някъде отдолу 20 лв. Върнах се в спалнята и отворих плика, започнах да броя. В спествоната книжка на баба имаше 1200 лв , книжката беше закрита, парите бяха изтеглени година преди да почине. Плаках и се радвах, благодарих на баба!
Интересното от случката е, че половин година по 2-3 пъти на седмица чистя с прахосмукачка, особено под гардероба, за да няма прах. Малчо постоянно хвърля играчки под леглото, под гардероба, аз все бъркам и вадя...и нищо! Наистина странно и мило е, защото връщайки се назад си мисля, че наистина след стотиците бъркания под гардероба, все щях да го видя или напипам. И точно когато ми трябва, баба се намесва! Каквито и предположения да съм имала, дори и невярваща, сега съм сигурна....Близките ни са около нас, помагат ни и ни закрилят!
Аз имам също доста интересна и много странна история от миналото лято.
Миналият Януари се преместихме с приятеля ми и детето в апартамента на баба и дядо. Баба почина 2012, а дядо замина да живее на село. Почти целият Януари чистихме, подреждахме , изхвърляхме ненужни вещи. В спалнята на баба оставихме единствено огромния и гардероб, много красив и удобен. В средата на лятото имахме сериозно финансово затруднение. Спомням си, че целия ден, беше четвъртък, мислех от къде да взема пари на заем, как и кога да ги върна, дали да не продам някои от моите златни пръстени, останали от абитуриентския ми бал, бърз кредит и др. подобни. Цял ден мислех, плачеше ми се, такова отчаяние ме бе обзело. Вечерта си легнахме, спахме съвсем спокойно, сякаш не бях изтормозена от мисли. Ставаме сутринта и по план - оправям детчко за градина, взимам си душ, след това приятелят ми. Докато той се къпе, аз се обличам, естествено не пропускам и моментът с лосиона за тяло и всички останали козметики. Сваляйки капачката на лосиона за тяло я изпускам, с бърз рефлекс се опитвам да я хвана, но тя отскача от ръката ми, пада на крака ми и оттам отскача под грдероба на баба. Аз естествено се ядосвам, че трябва да се навеждам да търся отдолу, да ровя.... И тук става интересното! Бъркам с ръка под гардероба и на не много голямо разстояние, даже май до китката бях бръкнала, напипвам един плик, шумкащ от пазарските - вадя го и ми се подкосиха краката. Веднага разбрах какво е! Изтичах при приятеля ми в банята и плача и треперя! Казвам му: "Мило, милата ми баба, тя мисли за мен, вижда ме...намерих пари под гардероба!" В действителност не бях преброила парите, а и приятелят ми даже не реагира, защото си мислеше, че са паднали някъде отдолу 20 лв. Върнах се в спалнята и отворих плика, започнах да броя. В спествоната книжка на баба имаше 1200 лв , книжката беше закрита, парите бяха изтеглени година преди да почине. Плаках и се радвах, благодарих на баба!
Интересното от случката е, че половин година по 2-3 пъти на седмица чистя с прахосмукачка, особено под гардероба, за да няма прах. Малчо постоянно хвърля играчки под леглото, под гардероба, аз все бъркам и вадя...и нищо! Наистина странно и мило е, защото връщайки се назад си мисля, че наистина след стотиците бъркания под гардероба, все щях да го видя или напипам. И точно когато ми трябва, баба се намесва! Каквито и предположения да съм имала, дори и невярваща, сега съм сигурна....Близките ни са около нас, помагат ни и ни закрилят!
Честно казано - НЕ! И не съм го направила по ред причини - лични! Който каквото иска да мисли - не е мястото във форума да ги споделям!
Големи моралисти, беееее, тц, тц, тц!
Ясно е, че парите са си твои - баба ти, ти ги е "дала" в ръцете. Случката е точно по темата.
Разбира се, че бих ги дала на дядо си. Все пак човекът се е отказал от жилището си, за да има аз къде да живея. Ако съм в голямо затруднение и ми трябват пари, ще продам нещо мое (жената каза, че е мислила преди това да продаде златните си пръстени).
Но всеки сам си преценява как да постъпи.
П.С. По същия начин бих издирвала собственика на парите, ако ги бях намерила на улицата. Колкото и на мен да ми трябват, тези пари са на друг и не се знае на него колко му трябват.
Но всеки сам си преценява как да постъпи.
П.С. По същия начин бих издирвала собственика на парите, ако ги бях намерила на улицата. Колкото и на мен да ми трябват, тези пари са на друг и не се знае на него колко му трябват.
Само да вметна - дядото, не ми е истински дядо, а втори мъж на баба ми, която си е купила апартамента преди да се оженят. Това преди 40 г. От дядото, с който според вас е трябвало да си споделя парите от баба, си откупих срещу 20 000 лв, неговата част от апартамента и ще изплащам кредит доста време. Нищо не ми е подарено. Той пожела да си отиде на село, близо до града, където са внуците му, правнуците и др. роднинчета, които стабилно е захранвал със средствата на баба, докато 3 г. лежа болна и, на коити раздаде чеизи, когато тя почина, без дори да попита дали бих желала нещичко от огромното изкуство, която тя твореше с ръцете си. И за да съм още по-ясна, баба къташе и криеше пари и вещи от него, защото той и ги взимаше и даваше на хора, които нищичко не са направили за нея. Аз съм и единствената внучка, връзката ни бе силна и одухотворяваща. За това съм сигурна, че баба ми е помогнала точно в онзи тежък момент. Обаче най-тъжното е, че размихте темата с последните си коментари.
И за другите мърморковци и моралисти, понеже аз го написах де - парите са на баба, защото бяха в нейната спестовна книжка, перфорирана, когато е изтеглена сумата и прибрани в нея. И да баба, очевидно ги бе скрила от дядо и бе забравила за тях.
Спирам, че се уморих да обяснявам!
Поздрави!
Е, сама можеш да видиш от първия си пост, че човека го наричаш дядо, а не човекът, с който баба е живяла 40 години (30 години; 20 години и т.н.). Не споменаваш и, че си си платила частта на човека, за да се изнесе той. В първия вариант историята ти е доста по-различна.
Явно си има предистория и в този случай разбирам защо не ти е минало през ум да му дадеш парите (ако си смятала, че се е отнасял зле с баба ти и тя целенасочено ги е криела от него).
А иначе, само защото съм имала с някой "силна и одухотворяваща връзка" не ми дава право над пари, които по закон са на друг (това по принцип, не за твоя случай).
Съжалявам, за офтопика.
Явно си има предистория и в този случай разбирам защо не ти е минало през ум да му дадеш парите (ако си смятала, че се е отнасял зле с баба ти и тя целенасочено ги е криела от него).
А иначе, само защото съм имала с някой "силна и одухотворяваща връзка" не ми дава право над пари, които по закон са на друг (това по принцип, не за твоя случай).
Съжалявам, за офтопика.
Здравейте! Четох доста от вашите истории и ме побиха тръпки... От което по между другото се сетих: Не отдавна може би са минали година, най-много две спя си аз нали и сънувам как футболна топка се удря в бетонна стена ( имаше я в старото ми училище ) и при самият удар се събудих. Викам си сънувала съм някакъв кошмар и тръгнах пак да заспивам нали.. и само чувам как се чука по стената все едно от другата стая само дето там не спеше никой по тва време на годината.. помислих си, че още сънувам и си потърках очите и пак чух тва почукване по стената. Спомням си го кристално ясно три пъти един след друг ( чук,чук,чук ). Сърцето ми подскочи и погледнах натам и понеже имам декоративно зайче клетката му беше точно до тая стена.. Видях го как се сви в ъгъла на клетката и започна да трепери. (нали животните усещат свръх естественото)... изплаших се прекалено много и отидох да събудя мама ( как стигнах до майка ми не знам, на магия ) Казах и кво е станало нали, проверихме в др-та стая.. нищо. Може да съм сънувала да речем щот майка ми така си мисли, ама как да обясня заека? Точно веднъж се случи, случвали са се и други неща, но това наистина много ме уплаши. На 16 години съм и вярвам много в свръхестественото ама и много ме е страх и за тва не гледам страшни филми... 
Постът ми бе, за да споделя странна случка, а не да обяснявам в него какви са семейните ни взаимоотношения.
Нали се придържаме уж към темата!
Нали се придържаме уж към темата!
Въобще не им се вързвай на "даскалица Пенките".Да, баба ти ти е помогнала и парите са си твои.То пък човек да не сподели нещо и ще го изядат с парцалите.
Е, сама можеш да видиш от първия си пост, че човека го наричаш дядо, а не човекът, с който баба е живяла 40 години (30 години; 20 години и т.н.). Не споменаваш и, че си си платила частта на човека, за да се изнесе той. В първия вариант историята ти е доста по-различна.
Явно си има предистория и в този случай разбирам защо не ти е минало през ум да му дадеш парите (ако си смятала, че се е отнасял зле с баба ти и тя целенасочено ги е криела от него).
А иначе, само защото съм имала с някой "силна и одухотворяваща връзка" не ми дава право над пари, които по закон са на друг (това по принцип, не за твоя случай).
Съжалявам, за офтопика.
Явно си има предистория и в този случай разбирам защо не ти е минало през ум да му дадеш парите (ако си смятала, че се е отнасял зле с баба ти и тя целенасочено ги е криела от него).
А иначе, само защото съм имала с някой "силна и одухотворяваща връзка" не ми дава право над пари, които по закон са на друг (това по принцип, не за твоя случай).
Съжалявам, за офтопика.
Глупости, глупости, глупости!
и само чувам как се чука по стената все едно от другата стая само дето там не спеше никой по тва време на годината.. помислих си, че още сънувам и си потърках очите и пак чух тва почукване по стената. Спомням си го кристално ясно три пъти един след друг ( чук,чук,чук ).
А аз съм чувала чукане по прозореца късно нощем като съм вече легнала да заспивам.Това беше малко след като почина любимата ми баба.Живеем в блок, не сме в къща.
Глупости, глупости, глупости!
Много аргументирано
Все пак ако имаш да кажеш нещо смислено по темата, ще се радвам да го споделиш с обосновка, а не в стил на 5 годишно.