Случи ми се нещо странно XI

Трябвa дa порaзпитaм. Не могa дa кaжa кое е селото, сaмо зa товa не питaйте. Мaлко е, почти обезлюдено и нямa смисъл от тaкaвa реклaмa. A по селaтa винaги се рaзкaзвaт тaкивa истории, който имa познaти, близки, роднини....знaе

имам много странни случки, съвпадения, сънища и друг род изживявания от живота си досега. една случка, която много ме натъжава, но мисля си струва да бъде споделена е за смъртта на обичната ми баба, която ме отгледа и с която бяхме много близки. тя знаеше, че ще почине около половин година преди това и се оказа, че се е сбогувала поединично с всеки от семейството (впоследствие разбрахме като си споделяхме с кой за какво е говорила), но особено настояваше като почине да не се разлепят некролози. когато това се случи на майка ми и баща ми им се видя адски неуважително и отидоха до погребалната агенция за уреждане на погребението и некролозите. но всеки път когато жената натискала за принтиране на листа излизали само нечетливи символи. в крайна сметка принтираха некролог с грешна дата на смъртта - изпечатал се без проблеми. инцидентно от агенцията бяха сбъркали и датата на паметната плоча, после я преправяхме.

много тежко преживях смъртта й, с месеци заспивах с плач, бях смазана, най-вече защото мислех че тя не ме вижда и не знае какво се случва с мен. на около 3ия месец след смъртта сънувах как стоя до прозореца в нейната стая - къщата обградена от вода (потопена) и нагоре се вижда светлина като от повърхност и балони (мехурчета) се носят натам. обърнах се и тя беше зад мен. каза ми леко укорително 'стига вече' после отвори ръка и видях, че очите й са в дланта (звучи гадно, но не беше) и добави 'аз те виждам' след това хвана една златна верижка около врата си и каза 'питай баща си да ти я даде, тя е за теб' когато го попитах останала ли е от нея някаква верижка той ми даде точно тази, която тя ми беше показала в съня ми; не му казах от къде знам за нея. повече не я сънувах и не плаках за нея, въпреки че все още много ми липсва. вярвам, че някой ден ще се срещнем и ще мога да й поискам прошка за всичките си детски глупости. 

за добро или зло имам и доста други странни изживявания, някои от които доста неприятни и дори зловещи..

снощи след като пуснах пералнята имах странно усещане,че нещо ще се случи с нея,че някакъв проблем ще ми създаде...и се случи,маркуча се измъкнал и започна да тече вода по пода...добре че не бях заспала

А какво се случва, когато човек почине, обаче някой от неговите близки хора-покойници, вече се е преродил? Разминават ли се?

Изказахте се доста лошо срещу сънищата, но преди няколко дена писах на
лекарката си, защото имам голям проблем със сливиците си от бебе. Писах й,
за да попитам дали ще може да ме прегледа по-обстойно и кога.
Сънувах, че чакам много дълго време автобуса до апартамента на родителите ми.
Валеше, беше студено и много неприятно, а този автобус не идваше и не идваше...
Тя се появи от някъде и ме поздрави. Усмихна се и каза: "Я вземи този сандвич. Сигурно
си гладна" и ми подаде опакован и домашно направен сандвич от нея. Даде ми и още
нещо, но не помня какво. 
Днес станах и бях сигурна, че имам имейл от нея. И наистина имах.
Дано не ме нападне никой. Стори ми се интересно.

Не, времето ТАМ не работи както при нас....

Не, не се разминават! Прераждащите се души оставят част от енергията си там, защото човешките тела не могат да я "понесат" цялата.

Честита Нова 2015!
Аз имам също доста интересна и много странна история от миналото лято.

Миналият Януари се преместихме с приятеля ми и детето в апартамента на баба и дядо. Баба почина 2012, а дядо замина да живее на село. Почти целият Януари чистихме, подреждахме , изхвърляхме ненужни вещи. В спалнята на баба оставихме единствено огромния и гардероб, много красив и удобен. В средата на лятото имахме сериозно финансово затруднение. Спомням си, че целия ден, беше четвъртък, мислех от къде да взема пари на заем, как и кога да ги върна, дали да не продам някои от моите златни пръстени, останали от абитуриентския ми бал, бърз кредит и др. подобни. Цял ден мислех, плачеше ми се, такова отчаяние ме бе обзело. Вечерта си легнахме, спахме съвсем спокойно, сякаш не бях изтормозена от мисли. Ставаме сутринта и по план - оправям детчко за градина, взимам си душ, след това приятелят ми. Докато той се къпе, аз се обличам, естествено не пропускам и моментът с лосиона за тяло и всички останали козметики. Сваляйки капачката на лосиона за тяло я изпускам,  с бърз рефлекс се опитвам да я хвана, но тя отскача от ръката ми, пада на крака ми и оттам отскача под грдероба на баба. Аз естествено се ядосвам, че трябва да се навеждам да търся отдолу, да ровя.... И тук става интересното! Бъркам с ръка под гардероба и на не много голямо разстояние, даже май до китката бях бръкнала, напипвам един плик, шумкащ от пазарските - вадя го и ми се подкосиха краката. Веднага разбрах какво е! Изтичах при приятеля  ми в банята и плача и треперя! Казвам му: "Мило, милата ми баба, тя мисли за мен, вижда ме...намерих пари под гардероба!" В действителност не бях преброила парите, а и приятелят ми даже не  реагира, защото си мислеше, че са паднали някъде отдолу  20 лв. Върнах се в спалнята и отворих плика, започнах да броя. В спествоната книжка на баба имаше 1200 лв , книжката беше закрита, парите бяха изтеглени година преди да почине. Плаках и се радвах, благодарих на баба!
Интересното от случката е, че половин година по 2-3 пъти на седмица чистя с прахосмукачка, особено под гардероба, за да няма прах. Малчо постоянно хвърля играчки под леглото, под гардероба, аз все бъркам и вадя...и нищо! Наистина странно и мило е, защото връщайки се назад си мисля, че наистина след стотиците бъркания под гардероба, все щях да го видя или напипам. И точно когато ми трябва, баба се намесва! Каквито и предположения да съм имала, дори и невярваща, сега съм сигурна....Близките ни са около нас, помагат ни и ни закрилят!

MPTodorova , на мен постът ти ми беше много интересен!И аз смятам,че близките ни по някакъв начин остават да бдят над нас и да ни помагат.Казвала съм и преди в темата,но майка ми беше много близка с нейната баба,която почина по трагичен начин.Избягвали сме опасни ситуации неведнъж и майка ми винаги е казвала,че баба й ни пази.Тя е дошла да се сбогува с нея на 40-тия ден от погребението....Винаги настръхвам,като си представя...След като почина (аз бях много малка,може би първи-втори клас),откриха тефтетрчето й и там на цяла страница беше написано моето име и подчертано с 2 линии И до днес умувам какво значи!Това си е моето име,не съм кръщавана на никого от родата,а прабаба ми със сигурност е нямала приятелки,които се казват като мен,та съм убедена,че е за мен... Сигурна съм,че и мен ме пази.

и аз вярвам,че починалите близки ни предпазват от беди и злополуки

нямаше и година след загубата на татко,когато ми гръмна сокоизтисквачката буквално в лицето,само стиснах очи и мислих че съм срязана или поне ударена лошо от летящите части на машината,когато се освестих и опипах с ръце лицето си с почуда и облекчение установих,че всичко си е наред  ...навсякъде около мен се бяха разлетяли счупени части,а аз все едно не съм била там

в момент когато също бях много зле финансово,случайно намерих пари в една кутия с мокри бебешки кърпички,престояли повече от 10год.в килер,кърпите вече изсъхнали,мислих да ги изхвърля и както си я държах кутията като че ли някой ми бутна ръката,падна кутията,отвори се,падна пакета кърпи и парите се разпръснаха по пода,350лв.събрани от погачата на детето ми,видяха ми се несметно богатство

Ето и още нещо от тези дни, което ми се видя странно.
На 1-ви приятелско семейство ни се обади, че ще дойде на гости /мъж, жена и дете/. С мъжа ми бяхме излязли отвън, аз до лятната кухня, той до гаража, и точно в този момент колата спря отпред, а ние ги посрещнахме на двора. Когато застанаха при нас под дворната лампа, крушката започна да мига, бавно да угасва и пак да бавно да светва в продължение на около минута. Аз я изгасих и пак светнах, но не се оправи. Не беше проблем в напрежението, защото в гаража и лятната кухня също светеха лампите, но при тях нямаше проблем. Попитах ги на шега кой водят с тях и не знам, дали ме разбраха, но съм убедена че имаше и неканен гост. Когато продължиха навътре, за да влязат вкъщи, лампата престана да мига и светна както преди.

Хайде сега и аз малко да потанцувам по нервите на тези, които са против разказването на сънища.  
Започвам с предистория на съня. Карах тежка бременност. Вероятността за усложнения при раждането се увеличи многократно през 7ят месец. Бях наплашена от истории за раждания без избор на екип и взех решение да си платя за екип, като избера лекаря, който следи бременността ми.Проблемът ми беше, че аз НЕ исках да раждам в болницата, в която той работи. Вече се бях спряла на друга болница. Възникна дилемата да избера ли все пак моя лекар, на когото имам доверие и който познава състоянието ми, или да се доверя на непознат лукар в друга болница, която уважавам повече. Тук вече идва сънят. Сънувах починалия си дядо, когото обожавах. Бяхме двамата с него на някаква стара и изоставена ЖП-гара, тънеща в разруха. Непоредствено до тази гара се издигаше сградата на болницата, в която работи моя лекар, но в действителност там няма никаква гара, това беше само за съня. Миришеше на смесица от гнила плът и тамян. Аз започнах да разпитвам дядо за други неща, но той ми каза, че няма време и е дошъл само да ми каже, че трябва да избера тази болница и моя лекар без да се тревожа за нищо -  ще родя здраво бебе и всичко с нас ще е наред. Тогава дядо ме прегърна и си тръгна, а аз поех към сградата на болницата и изпитвах неописуемо облекчение. В крайна сметка там родих. Всичко мина по мед и масло.
Все още се питам дали дядо ми е дошъл в съня ми наистина, за да ми подскаже вярната посока, или е било просто сън, формирал се под натиска на мислите и емоциите ми, но ми харесва да си мисля, че починалите ми близки са наоколо.

Здравейте, относно сънищата вярвам,че голяма част от тях,ако успеем да разтълкуваме правилно ще разберем смисъла им,но според мен това ще бъде като отговор на нашите емоции към случки или проблеми.При мен лично са се сбъднали само два или три от сънищата ми,което ми се видя странно,но не са оказали кой знае какво влияние на живота ми,по-скоро пак са били отражение на това,което много ме е вълнувало.

За да не съм извън темата ще споделя една случка от късната есен - от началото на пролетта до края на топлото време имам навика всеки ден, по едно и също време,да карам колело по един и същи маршрут,без никакви промени,зная всяка дупчица по пътя,всяко едно нещо,за да намаля евентуалните изненадите. Пътят не е голям,но е с двупосочно движение.На едно от баирчетата имаше дупка,защото оправяха водоснабдяването и на 1м от дупката има знак упътващ колите къде да се движат,т.е да спрат,да изчакат ако има насрещно движение и да преминат,знаете как е.Та и аз с колелото правя така всеки ден,цяла пролет,лято и есен.Но в последния път,в който карах и бях на метри от този знак,зад мен нямаше коли и пред мен също (макар на метри отпред да имаше и десен завой от който почти нищо не се вижда) и въпреки това реших да не минавам от ляво на знака,както той показваше,а да мина от дясно,буквално взех решението за секунди метър преди знака и в този момент отсреща някакъв луд с бус беше решил да изпреварва кола точно преди дупката и се разминаха на косъм без инцидент,но пък ако в онази секунда на метър от знака бях взела решение да мина както всеки път всеки ден със сигурност щях да бъда размазана на пътя. Не знам дали имам ангел хранител или интуиция,но в оня ден нещо се намеси.

Надявам се си се сетила споделиш парите с дядо ти или поне си му предложила да го направиш, все пак той има повече право над парите от теб.

Аз пък, мисля че това са си ТВОИТЕ пари, спрямо случката!