- Публикувана: 1 септ. 2014, 17:15 ч.
- Последно мнение: 31 окт. 2014, 11:37 ч.
Дядо Добри
Аз пък мисля като Касита.
Да създадеш семейство, да отгледаш деца, да се погрижиш за близките си - изисква често не по-малко себеотрицание. И то далеч от всякакви камери.
И аз съм чувала за някакъв "страшен грях" и по този повод съм се чудила дали за всяко нещо има изкупление. Може и да няма.
Да създадеш семейство, да отгледаш деца, да се погрижиш за близките си - изисква често не по-малко себеотрицание. И то далеч от всякакви камери.
И аз съм чувала за някакъв "страшен грях" и по този повод съм се чудила дали за всяко нещо има изкупление. Може и да няма.
А нужно ли е да сравняваме?
Е, нали тук се отделя дядо Добри от останалите хора. Не е от този свят и т.н. Как отделяш без да сравниш?
А нужно ли е да сравняваме?
Е, нали тук се отделя дядо Добри от останалите хора. Не е от този свят и т.н.
А нужно ли е да сравняваме?
Е, нали тук се отделя дядо Добри от останалите хора. Не е от този свят и т.н.
Жалко, че така го използват човечеца!
Нали ме приканва авторката в първия пост в темата да бъда като дядо Добри. И аз й отговарям, че не искам да съм като него. Дори изобщо. Даже изтръпвам от мисълта и за секунда да се видя на 100 години в неговия образ.
Да си дядо Добри не е за всеки. Повечето хора сме с писан, земен и предначертан като общество път- израстване, семейство, деца, внуци, дай Боже правнуци, смърт. Най-много да построиш къща или да посадиш дърво. Да живееш за доброто на една катедрала, не е път за всяка душа.
Да си дядо Добри не е за всеки. Повечето хора сме с писан, земен и предначертан като общество път- израстване, семейство, деца, внуци, дай Боже правнуци, смърт. Най-много да построиш къща или да посадиш дърво. Да живееш за доброто на една катедрала, не е път за всяка душа.
Приканва те чак не мисля, иначе щеше всички ни да приканва. Иронията е излишна.
Има пътища всякакви на този свят, Касита. Ако нашият е да съградим дом и да отгледаме деца, то на други пътят им е да вдигнат църква, да съхранят нещо, което за тях е свято.
Трети пък отиват в Африка и се опитват да помагат на живи, реални хора. Миналата година четох за една англичанка, младо момиче, мед. сестра, която вместо да заработи в някоя добре уредена английска болница, стяга един куфар и заминава за някакво забравено и от Господа африканско село. Помага с каквото може, учи децата да сричат, грижи се за болните. Накрая се разболява от болест срещу която уж била ваксинирана и след ден-два умира. Само на двайсет и малко години. Гледах и снимките - слънчево момиче, с широка усмивка и ясен поглед. После дълго време мислих за нея, чудех се дали е съжалила за избора си, или до последно е вярвала в това, което прави.
Но това е бил нейният път. Страшно различен от моя и твоя, но ако по света няма и такива пътища, то жалко за света.
Има пътища всякакви на този свят, Касита. Ако нашият е да съградим дом и да отгледаме деца, то на други пътят им е да вдигнат църква, да съхранят нещо, което за тях е свято.
Трети пък отиват в Африка и се опитват да помагат на живи, реални хора. Миналата година четох за една англичанка, младо момиче, мед. сестра, която вместо да заработи в някоя добре уредена английска болница, стяга един куфар и заминава за някакво забравено и от Господа африканско село. Помага с каквото може, учи децата да сричат, грижи се за болните. Накрая се разболява от болест срещу която уж била ваксинирана и след ден-два умира. Само на двайсет и малко години. Гледах и снимките - слънчево момиче, с широка усмивка и ясен поглед. После дълго време мислих за нея, чудех се дали е съжалила за избора си, или до последно е вярвала в това, което прави.
Но това е бил нейният път. Страшно различен от моя и твоя, но ако по света няма и такива пътища, то жалко за света.
Приканва те чак не мисля, иначе щеше всички ни да приканва. Иронията е излишна.
Има пътища всякакви на този свят, Касита. Ако нашият е да съградим дом и да отгледаме деца, то на други пътят им е да вдигнат църква, да съхранят нещо, което за тях е свято.
Трети пък отиват в Африка и се опитват да помагат на живи, реални хора. Миналата година четох за една англичанка, младо момиче, мед. сестра, която вместо да заработи в някоя добре уредена английска болница, стяга един куфар и заминава за някакво забравено и от Господа африканско село. Помага с каквото може, учи децата да сричат, грижи се за болните. Накрая се разболява от болест срещу която уж била ваксинирана и след ден-два умира. Само на двайсет и малко години. Гледах и снимките - слънчево момиче, с широка усмивка и ясен поглед. После дълго време мислих за нея, чудех се дали е съжалила за избора си, или до последно е вярвала в това, което прави.
Но това е бил нейният път. Страшно различен от моя и твоя, но ако по света няма и такива пътища, то жалко за света.
Има пътища всякакви на този свят, Касита. Ако нашият е да съградим дом и да отгледаме деца, то на други пътят им е да вдигнат църква, да съхранят нещо, което за тях е свято.
Трети пък отиват в Африка и се опитват да помагат на живи, реални хора. Миналата година четох за една англичанка, младо момиче, мед. сестра, която вместо да заработи в някоя добре уредена английска болница, стяга един куфар и заминава за някакво забравено и от Господа африканско село. Помага с каквото може, учи децата да сричат, грижи се за болните. Накрая се разболява от болест срещу която уж била ваксинирана и след ден-два умира. Само на двайсет и малко години. Гледах и снимките - слънчево момиче, с широка усмивка и ясен поглед. После дълго време мислих за нея, чудех се дали е съжалила за избора си, или до последно е вярвала в това, което прави.
Но това е бил нейният път. Страшно различен от моя и твоя, но ако по света няма и такива пътища, то жалко за света.
Винаги съм се чудела, даже започнах да се чудя повече, след като прочетох на Агата Кристи "10-те малки негърчета" , дали и в живота не е така? Добрите да са наградени с това да не гледат всички страдания на хората. А истинските свети хора да са наградени с това да имат дълголетие и да ни дават пример , за да бъдем добри. До колкото си спомням, папите, които ги обявиха за блажени пак бяха с много дълъг живот.
Ако нашият е да съградим дом и да отгледаме деца, то на други пътят им е да вдигнат църква, да съхранят нещо, което за тях е свято.
Дядо Добри не знам нещо да е съградил. Да съградиш не е като да просиш и да дадеш парите.
Много повече знания, умения, търпение, нерви и сили се изискват за съграждането и то защото когато един гради, десет рушат.
Дядо Добри, извинявам му се искрено, просто го използват за съмнителни каузи (като каузата на този в бяло на снимката)
Герри, той проси и дава парите за съхраняване на църква. Така ги разбира нещата, така ги прави. Не мисля, че ние, които живеем по радикално различен начин, можем да седнем тук в маммата и да го съдим прав ли е, крив ли е.
За каузите какво да ти кажа. Мисля, че често се случва подлеци да се възползват от хора с чисти, леко странни души. За това обаче мога да заплюя подлеците, а не техните жертви.
За каузите какво да ти кажа. Мисля, че често се случва подлеци да се възползват от хора с чисти, леко странни души. За това обаче мога да заплюя подлеците, а не техните жертви.
България има нужда да си припомни своите истински забравени или съзнателно изхвърлени на бунището герои, но вместо това отчаяно търси под път и над път разни полускъпоценни камъни за да ги обяви за диаманти.
Ето това ме дразни.
Събориха къщата на Стамболов, но ходят да се покланят в дома на Ванга.
Паметник на Георги Марков няма да видим, но пък ще пазим като очите си Альошата.
Дядо Добри е просто един добър човек. Но светец не е , няма и да бъде.
Ето това ме дразни.
Събориха къщата на Стамболов, но ходят да се покланят в дома на Ванга.
Паметник на Георги Марков няма да видим, но пък ще пазим като очите си Альошата.
Дядо Добри е просто един добър човек. Но светец не е , няма и да бъде.
Историята не е гардероб, който има нужда от годишно прочистване.
X
Реклама