Защо семейните ценности остават на заден план в наши дни...

Много истинско стихотворение.

И аз съм на мнение, че водещо в изграждането на ценности у един човек е семейството. Имах късмета да се запозная със страхотен мъж, за когото аз и детето сме на първо място. Всичко това е благодарение на видяното при неговите родители - ММ се отнася към мен точно както свекърът към свекървата. Подкрепа, опора, уважение, любов са водещи и при двамата.
Преди време съм била и свидетелка и на обратното и тогава пак баща и син бяха идентични в отношенията си към жените.

А за излизанията- ММ е домошар. Дори и да го поканят да играят карти или нещо друго мъжко занимание той отказва. От една страна ми се иска да излиза и да си има само негови занимания, но от друга пък знам, че във всеки един момент ще е покрай мен и мога да разчитам на него. Имаме малко дете( на 1г. и 4 м.) и знам, че вечер ще мога да сготвя или да изчистя на спокойствие, а те ще се занимават двамата.

Щом ценности се формират изцяло от семейството, то не е чудно, че голяма част имат подобно поведение  За мен е дълбока заблуда, че масово семействата са носители на някакви уникални качества - повечето са повече от посредствени с уклон към драма и битовизъм

+1000

        Даааа повечето са с такъв  уклон... то затова и има толкова негодници / а и не само мъже/ но истината е че човек  МОЖЕ АКО ИСКА да се промени ... Понякога родителите ти толкова могат толкова правят... но живота те среща със всякакви хора... и се учиш.... Учиш ама ако искаш... Ако ти харесва да си пройдоха такъв си и оставаш !!! Аз познавам хора с изключително посредствени и прости родители , пък имат много здрави и хубави семейства ! Просто са срещнали подходящите за тях хора искали са да са с тях и... са се променили !  Та шарен свят... който иска може... кой разбрал разбрал ,който не е.... живота продължава !!!!

В нашата връзка аз съм по-домашно ориентирана, докато приятелят ми е по-пърхащ, така да кажа.  Обаче той 1. се е наживял на дискотеки и пиене в студентските си години, 2. се изморява от работа и от понеделник до петък дума не може да стане за излизане, независимо дали с мен или с приятели, а събота и неделя си излизаме "семейно". Даже нерядко когато излизаме с приятели, отново сме в комплект, не защото не можем да се пуснем един друг, а защото с течение на времето неговите приятели станаха и мои, както и обратно. За протокола - и двамата сме от кофти семейства. 

Момичета са го казали - всяка от двете крайности е нездравословна.

е сигурно се намират и хора които искат семейна скука 

сериозно нищо не пречи да се съчетават нещата, от всичко по малко
но и трябва да имаш хора насреща си които да са на твоята вълна и т.н.

Ами, ще си позволя да пиша, без да съм чела другите мнения по темата.
С първия ми мъж, и аз стигнах до заключението, че не му беше важно семейството (аз, детето и семейния уют), ами ходенето насам-натам с момчетата, купоните и дори изневерите. И се бях отчаяла.
И реших, че няма да си играя повече на семейство с никой мъж. Обаче, след години лутане, се появи моя човек. За него беше също толкова важно да имаме здраво, сплотено семейство, с щастливи деца и домашен уют. Той наистина се постара. Знам, че е трудно. Имам чувството, че много се изкелиферчиха днешните по-млади мъже (говоря за същия диапазон във възрастта, за който говориш и ти). Но много е важно и от каква среда си взимаш мъж. Ако си го забърсала в някоя чалготека (примерно), не очаквай от него чудеса от храброст. Говоря принципно, не конкретизирам за теб.

Не се въздържам и нахлувам в темата, защото и аз съм за семейните ценности и защото и аз имам подобен опит, та ако щете и сега се боря за подобни неща във връзката си. Като под боря и аз имам предвид компромиси и разговори за това и онова. Наистина е много важно в каква среда е отрасъл човекът. Забелязвам наистина,ч е хората израстнали с по един родител са доста далеч от моите ценности за семейство или по - скоро имат подобни виждания, но им е трудно да ги приложат на практика и остава само едно говорене, но на практика правят съвсем различни неща. И тук ще се повторя, че това нещо "свободата" май май в днешно време се превърна в свободия и се интерпретира по много извратен начин.
И аз вече се чудя къде са тези мъже, които държат на семейните ценности и домашния уют. Както и на това като създадат семейство да съумеят да го закрепят во век веков, а не при най-малкия проблем и скандал и да сдадат багажа и веднага развод и изнасяне от вкъщи. Наблюденията са ми не само върху мъже на около 35 години, а и много по-възрастни.
другото което ме дразни мен лично е това постоянно чатене в нета - това Фейсбук, viber, what's up и т.н. даже не ги и знам всичките, но някои хора са нон стоп онлайн. а като ги питаш какво толкова пишеш и с кого - отнемаш им от личното пространство. Но иначе може да си стоим всеки с телефона в ръка вкъщи, няма проблем. и иначе сме заедно. но как 
Та хора всякакви. Въпросът е ние колко позволяваме да ни се качват на главите и да си играят с нас. Аз обичам да излизам и да съм сред хора, но може би веднъж през седмицата и в петък или събота. Всеки ден ми идва в повече, а и си подбирам компанията вече.
Но има мъже които не се променят. а ние вече не сме и малки. Ако се променяш до 27-28, после е много трудно. Същото е и с компромисите - след една определена възраст ги правиш много по - трудно. Затова и е тази борба, за която пише авторката. Изживяла съм я и все още я изживявам - доста е трудна и мъчителна, особено ако не виждаш от другата страна разбирането, че я правиш, че я водиш и не ти се откликва със същото.

Аз пък изобщо не мога да обвинявам мъжете. Даже струва ми се, че много често жените напират за задълбочаване на връзката и създаване на семейство - брак, деца, без изобщо да отчитат, дали човекът, с който са в момента е готов за подобно нещо и дали има същото желание или просто се предава пред натиска, който му се оказва вербално и невербално.

Това, че дадено момиче е решило, че на 25 вече й се жени и й се ражда, хич не означава, че приятелят й е на същата вълна. Като добавим и вечният стремеж на жените да променят мъжете, то става кошмар - добре, че не съм мъж, честно

   Хич не смятам, че това важи само за жените. Споменах вече, че познавам доста момчета на около 30 г., които много искат да създадат семейства, но не намират подходящата жена. Един от тях дори ми е подшушвал под секрет, че когато си намери сериозна приятелка, ще се стреми да ѝ направи дете първите няколко месеца от връзката, защото той си има една теория, че е важно потомството да бъде създадено, докато "желязото е горещо".

   Та, така... Даже бих била склонна да направя извода, че в днешно време голяма част от жените са изгубили така ценното умение за нежния пол да създават семеен уют и топлина. Много голям процент са развейпрах, мислещи само за кръчми и простотии. Не знам къде ги срещаш тия девойки на по 25, дето драпат за деца. При мен статистиката е с обратен знак, което е плашещо, предвид нарастващата демографска криза.

Абсолютно съм съгласна с Like_Smoke. Освен това, ако говорим за качване на главата... Жена, която се опитва да наложи разбиранията си на един мъж, нима не се опитва да му се качва на главата? Това, че нейните разбирания минават в графа "сем. ценности" по-голямо право ли ѝ дава да се налага? Ако жената е направила неподходящ за нея избор на партньор, партньорът ѝ не е виновен за това, освен ако не я е излъгал в началото.

Допълвам:

От такъв ще бягам далече и бързо.

Има много мъже, които уважават семейните ценности и някъде около 30 г. постепенно оставят миткането по кръчми и барове в миналото и слагат други неща на преден план. Аз съм такъв и всичките ми приятели са такива. Въобще когато един човек твърде много иска да бъде където и да е другаде, но не и с жена си..... ...... ........... ........... . .................. .............. не е много добър признак.

Така че никакво отчаяние. Само един съвет - спри с "първоначалната еуфория" и се опитвай да познаеш що за човек е един мъж още от първите срещи. Жените обичам да си втълпяват, че могат да променят някого с времето и.... после страдат.

Просто оттук нататък не се събирай с кръчмарския (бар, клуб, карти, пури, мачлето с приятели) тип мъже. Няма оправия, няма да ги промениш.

Успех!

Ето аз още отсега си мисля колко прекрасна вечер ще си изкарам вкъщи със съпругата и децата. И тази мисъл ме топли и е много сладко. Аз съм мъж и съм съвсем реален. Съществувам

   nofelet, недей всява смут сред бг домакините, че пак ще те обвинят, че, всъщност, си измамена злобна съпруга под прикритие.

Че не мога и да ги оборя. Нали достойният семеен мъж не праща снимки на лични съобщения 

Ще бягаш ако си млада