За всички родители, които се чудят какво минава през умовете на децата им...

Ами, да. Ако имам враждебно отношение към вас, защото сте жена, ще е проява на сексизъм. Едно и също е.

Така съм съгласна. Нехаресване е едно (в мислите си човек може да не харесва жените и вкупом въображаемо да ги осъди на каторга в Сибир). Действията са друго (примерно отказваш да продадеш стока или услуга на жена) и се третират като дискриминация.

 Всеки случай нехаресването в смисъла  му на отказ за сексуално партньорство - даже и еднократно - поради различна сексуалност все още не се третира нито като дискриминация, нито съответната фобия, слава богу.



 

Абе... основната биологична цел на разнополовостта е кръстосаното оплождане. Да си хетеросексуален мъж или жена съответства на тази цел, друг е въпросът дали тя ще се реализира и колко пъти. Да си хомосексуалист не съответства, поне не в същата двойка. Плюс това хомосексуалистите са малцинство. Как така да е едно и също да си жена и да си гей (по отношение на възприемането)?
Ако има някаква база за сравнение, то от моя гледна точка е съвместимо по-скоро със ситуацията при болни или инвалиди - те са малцинство и в някакъв (не казвам във всички!!!) аспекти от живота си са биологически ограничени. Може да са гениални, с прекрасен характер и т. н.., но просто някои неща не ги могат, в което няма нищо лошо. Разбира се, трябва да сме толератни и да не дискриминираме, но чак пък да приемаме един очевиден дефект като норма, не виждам как.
Очевидният аргумент със стерилните хора/двойки (да не  дава Господ) не е приложим, защото освен самото зачатие, отглеждането на детето изисква и среда с някои първични модели, които залагат собствената му личностна ориентация още от първите дни до към 3-4 годишна възраст. Тези модели в една хомосексуална двойка просто липсват, какво да направим! Все едно сляп човек да се опитва да чете обикновена книга - няма как да стане.

Добре, ако това твърдение се базира на литература по въпроса, то има теории, според които бащата е този, коjто поставя граници на детето (чрез дисциплина), учи на по-голяма автономност чрез поведението си, накто и да поема риск. Майката е тази, която дава сигурност, грижа, нежност. Обаче всичко това е оборимо, пак с литература по въпроса. Впрочем терминът личностна ориентация ми стана интересен

Не, нямам предвид възпитанието, а залагането на основни представи за себе си: аз съм момче, аз съм момиче, мъжкото поведение е такова, женското - онакова. Не казвам, че всички мъже и жени са по някакъв калъп, има доста вариации, но все пак има някои основни модели на реакции и поведение, които са свързани с пола, и чието правилно конфигуриране в ранната възраст е една от предпоставките за развитието на уравновесена личност в бъдеще. Неясните полови роли (да не се смесва с "женската и мъжката" работа вкъщи) объркват децата и им пречат те сами да се позиционират в схемата на междуличностните отношения. Тези неща са на много първично биологично ниво - както ученето на говора, асоциирането с определен биологичен вид (според този на майката) и т. н. Колкото и политкоректната съвременна психология да се опитва да натрапва, че нямало значение присъствието на определена мъжка или женска фигура в семейството, особено при ранното развитие, това просто е непризнаване на истината. Разбира се, ако изборът е дали детето да расте в сиропиталище/семейство на алкохолици/крадци/побойници или в семейство на хомосексуалисти, може би си струва да се поеме риска от известно объркване.

Може ли конкретни примери, за да се ориентирам. Говорим за ролеви модели, нали така?

 По скоро ми се струва, че става въпрос за много ранно самоопределение, когато още в бебешка възраст човечето разбира какво е. Примерно имате бебе момиченце.  Мама и аз сме момиченца, тати е момче. То е все едно както разбира че е човек, а не котенце, например.

 как става това в хомосексуалните семейства?

Нали точно това се опитват да тушират в "развитите" общества, като скандинавските, например. Махат всички приказки с герои разграничени по полов признак и учат децата, че всички сме безполови....или двуполови, или ....и аз не знам какви същества .

Има си ясни признаци на самоопределяне в детската възраст. Момиченцата играят с кукли и носят рокли, момченцата биха се чувствали засегнати, ако ги карат това. Ако играят на семейство, те са винаги в ролята на "бащата" - със съответните му функции (ходи на работа, кара колата). Момченцата, които предпочитат роклите и гримовете на майките си и да преобличат кукли, са бъдещи гейове с една голяма доза сигурност.  На момчета, които играят "момичешки" игри, другите момчета се подиграват и не ги приемат в средата си. Разбира се, в по-късен етап, но СЛЕД КАТО СА СЕ САМООПРЕДЕЛИЛИ,  мъжете сменят и памперси, и мият с парцала, и готвят, а пък жените може да печелят повече пари от съпрузите си и, естествено, карат коли, но в този ранен етап е важно да има разграничение на ролите. Момичетата и момчетата си имат отделни светове, особено към 5-6 годишни. Но това се залага още в първите 1-2 години, още докато децата се учат да ходят в тоалетната по различен начин. Още тогава им правят впечатление анатомичните разлики и тогава е моментът, в който те се определят като момчета или момичета (съответно като татко или като мама). Или, както е в семействата на приятелчетата им. Важни са не самите външни признаци и действията, а свързаното с тях еднозначно асоцииране към определен пол. В хомосексуалната двойка не виждам как може примерно двамата бащи да покажат на детето, какво означава да си жена. Освен това детето им ще се чувства определено странно сред останалите деца, а това е път към доста психологически усложнения.

За филмчетата - ужас просто Време за приключения е класически пример - има два варианта, където  всички, които в първия са момчета, във втория са момичета и обратното. За мене това изкуствено заличаване на междуполовите разлики води само до бъдещи сексуални проблеми или свръх хомофобия като ответна реакция.

Децата се идентифицират със своя социален пол на около 2 - 3 години, а осъзнаването, че полът е константа, която няма да се промени, се случва около 4-та - 5-та година. Според теорията на когнитивното развитие, ролята на родителите не е достатъчна - децата "събират" информация от по-широк кръг (приятели на родителите, роднини, децата в градината, децата от балета или танците, техни приятелчета, филми, реклами, непознати хора...). Множеството взаимодействия и наблюдения, т.е. тази повторяемост има формиращо значение. Отделно децата имитират и интернализират тези поведения, които са в съответствие с пола им. По-лесно е.

На втория въпрос - изследванията не показват разлики в развитието на деца, гледани от две майки, и деца в традиционни семейства.

С две жени как да е (няма как и двете да са майки, но поне едната е), може и да няма отклонения. Но с двама мъже - силно съм скептична, че няма да има.

Естествено, имах предвид така нареченото "враждебно" отношение. Несъвместимостта между някои сексуалности е абсолютно нормална.

Любопитно ми е, къде са тия твои познати хомосексуални двойки, които отглеждат деца в България? Освен ако не са някакви виртуални познанства, което въобще не е  критерий.
Личният пример е от основно значение - ако не е баща, то някакъв мъжки елемент - дядо, чичо, вуйчо, гадже, втори баща - все някакъв. Ако се замислиш, винаги или почти има такъв. Ако визираш себе си, то не би трябвало, защото ти не си особено добър пример за определена ориентация.
"Изследванията" са нещо, което може да докаже всичко, което изнася на поръчителя. Така че е излишно да се цитират. Още повече, че не се знае дали те включват отглеждането на тези деца от съвсем ранна възраст, а тя е най-важната.

Tова, "първото което е" как ще докажеш, че не е вярно. Че е вярно обаче, има предостатъчно информация.
А второто е, как да кажа, досадно клише. Ей на това ви учат и вас - да си посипвате главата с пепел пред Големите, защото....ами защото трябвало да ги настигнем. По глупост и ограничено мислене, може би .
Уважавайте се и си позвлявайте да си изказвате мнението, преди да ви е промит тотално мозъкът.