Все още се опитвам да простя, но едва ли ще забравя някога. Според мен всеки има право на втори шанс, но случи ли се втори път, значи ще има и 3 и 4.... И тогава определено КРАЙ!
- Публикувана: 18 ян. 2015, 18:55 ч.
- Последно мнение: 3 май 2016, 18:20 ч.
За изневярата
Преживях я- преди 7 години.
Даже и да се е потворило, не съм разбрала.
Не следя, не ровя в телефони и джобове, не му подушвам подозрително дрехите, не го следя в нета. Сега, ако намеря нечии чужди прашки да се въргалят из къщата ми, ще хвърчат перушини със сигурност.
От физическа изневяра изобщо не ме е страх. Много важно, че е онодил някоя.... Държа това да не се случва в дома ми и задължително да ползва презерватив, за да не сдобия аз с някоя болест, а дъщеря ми- с неочаквано братче или сестриче.
По гадно е, ако единият от двойката има чувства към трети. За мен точно това е истинска изневяра.
Даже и да се е потворило, не съм разбрала.
Не следя, не ровя в телефони и джобове, не му подушвам подозрително дрехите, не го следя в нета. Сега, ако намеря нечии чужди прашки да се въргалят из къщата ми, ще хвърчат перушини със сигурност.
От физическа изневяра изобщо не ме е страх. Много важно, че е онодил някоя.... Държа това да не се случва в дома ми и задължително да ползва презерватив, за да не сдобия аз с някоя болест, а дъщеря ми- с неочаквано братче или сестриче.
По гадно е, ако единият от двойката има чувства към трети. За мен точно това е истинска изневяра.
Историята на авторката ми е обвита в мъгла. И понеже под аватара и пише Мадрид само ще и кажа, че чужбина разделя и събира хора, няма средно положение. Оставам с впечатление, че е зарязана /човека живее с друга/ и се самозаблуждава.Защо не Го попита просто ще се събират ли? Това неговото си е направо съжителство, не изневяра
Момичета, благодарна съм ви за споделеното. Приемам вашият опит без грам критика. Всеки в края на краищата се справя по различен начин и точно това беше целта на тази тема, да споделим как се справихме.
toromanova73 Не съм зарязана. Има подробности, които не съм написала и затова няма смисъл да ме обсъждате мен. Не това е целта на темата вече няколко пъти го споменавам.
toromanova73 Не съм зарязана. Има подробности, които не съм написала и затова няма смисъл да ме обсъждате мен. Не това е целта на темата вече няколко пъти го споменавам.
Имала съм една връзка, в която съм била измамена.
Бях с него общо 7 години, но след изневярата -последните две бяха един малък ад, в който се събуждах всеки един ден. Бях съкрушена, емоциите варираха в крайности- от яростна омраза, до безкрайна любов... но не успях да простя и се разделихме.
Трябваше ми много време за да се възстановя психически- спасих се с много бачкане, по 12-14-18ч на ден, без спиране -месеци наред. С работата си намирах изход да избягам от съсипания ми личен живот.
Имаше няколко книги, които прочитайки ги в този период ми помогнаха да се отърся по-лесно от всичко. И дойде най-накрая и момента, в който всичко се притъпи и избледня.... 'Времето лекува'-банално, но истина...
Тогава, когато се освободих от тези емоции, намерих баланса в себе си и се почувствах готова да обичам отново -срещнах мъжа ми и разбрах, че има и друга любов, която не причинява болка и несигурност.
Бях с него общо 7 години, но след изневярата -последните две бяха един малък ад, в който се събуждах всеки един ден. Бях съкрушена, емоциите варираха в крайности- от яростна омраза, до безкрайна любов... но не успях да простя и се разделихме.
Трябваше ми много време за да се възстановя психически- спасих се с много бачкане, по 12-14-18ч на ден, без спиране -месеци наред. С работата си намирах изход да избягам от съсипания ми личен живот.
Имаше няколко книги, които прочитайки ги в този период ми помогнаха да се отърся по-лесно от всичко. И дойде най-накрая и момента, в който всичко се притъпи и избледня.... 'Времето лекува'-банално, но истина...
Тогава, когато се освободих от тези емоции, намерих баланса в себе си и се почувствах готова да обичам отново -срещнах мъжа ми и разбрах, че има и друга любов, която не причинява болка и несигурност.
При изневяра, според мен вариантите са три:
1. Прощаваш, забравяш и живеете щастливо.
2. Прощаваш, не успяваш да забравиш, изпадаш в крайности и подозрения и така до разпадане на отношенията.
3. Не успяваш да простиш, постепенно заживяваш свой живот и когато си готова да го напуснеш си тръгваш.
Писала съм и в други теми, че всеки човек е различен и няма универсална рецепта за щастие.
1. Прощаваш, забравяш и живеете щастливо.
2. Прощаваш, не успяваш да забравиш, изпадаш в крайности и подозрения и така до разпадане на отношенията.
3. Не успяваш да простиш, постепенно заживяваш свой живот и когато си готова да го напуснеш си тръгваш.
Писала съм и в други теми, че всеки човек е различен и няма универсална рецепта за щастие.
никакъв случай няма да ми се моли да се върна,защото не е "п...опоклонник",т.е.е прекалено горд за да го направи.:
Не бих изневерила, ако обичам партньора си, просто няма начин.
Любовта е просто период от живота. Наивно е да се смята, че тя не отслабва или чезне, така както младостта или девственият досег с проявленията на света.
Да. Може и да спреш да обичаш, но след толкова години, в които сте минали и през добро, и лошо, елементарното уважение изисква да няма измами, грозни лъжи в очите и т.н. Не ти изнася - ей я вратата, насила никой не те държи.
Въпросът е в това, че има лъжи и измами, не толкова в прошката. Как ще продължаваш да градиш дом с някой, на когото не можеш да повярваш дори, ако ти каже Добър ден?
Въпросът е в това, че има лъжи и измами, не толкова в прошката. Как ще продължаваш да градиш дом с някой, на когото не можеш да повярваш дори, ако ти каже Добър ден?
Не толерирам изневяра. Мразя сцени и емоционални изблици, съответно и няма последствия ако го хвана - просто си събирам багажа и се приключва. Един единствен път в живота си съм давала втори шанс, няма да се повтори. Обичам и уважавам живота си прекалено много че да го жертвам за когото и да било.
Не разбирам защо жените се обвиняват за изневерите на мъжете им. Човек, ако обича, колкото и трудности да има една двойка, ще се държи, а няма да поглежда встрани. Най- честото оправдание - било му липсвало НЕЩО СИ, еми кажи си като мъж и тогава си го търси другаде.
Съжалявам, но докато има жени, които оправдават мъжете си, ще продължават да им кръшкат и после да реват по форумите.
Съжалявам, но докато има жени, които оправдават мъжете си, ще продължават да им кръшкат и после да реват по форумите.
За мен изневярата, както и всяко друго предателство , не изскача току из нищото. Всичко си има някакви предисловни признаци, при които наивност, глупост, страх и сума ти други неща, оправдателно се обличат в роклАта - търпение. И аз бях такава -обаче вече търпението ми придобива форми на ножица - стигне ли се до острите върхове, въпрос на елементарно движение е да направя "кръц". И го правя с облекчение даже ( не говоря за изневери, а за подобни предателства от близки хора, но си е същото) Сега култивирам търпението , при което да си спестя стигането до острите пинизи. Мога да си "кръцна" още при извайването на "дръжките" 
При изневяра, според мен вариантите са три:
1. Прощаваш, забравяш и живеете щастливо.
2. Прощаваш, не успяваш да забравиш, изпадаш в крайности и подозрения и така до разпадане на отношенията.
3. Не успяваш да простиш, постепенно заживяваш свой живот и когато си готова да го напуснеш си тръгваш.
Писала съм и в други теми, че всеки човек е различен и няма универсална рецепта за щастие.
1. Прощаваш, забравяш и живеете щастливо.
2. Прощаваш, не успяваш да забравиш, изпадаш в крайности и подозрения и така до разпадане на отношенията.
3. Не успяваш да простиш, постепенно заживяваш свой живот и когато си готова да го напуснеш си тръгваш.
Писала съм и в други теми, че всеки човек е различен и няма универсална рецепта за щастие.
Аз избирам Вариант 4 Напускаш веднага човека
Както писах съм разведена от 7 години и преди да срещна съпруга си имах връзка с човек,който отсъстваше с месеци и го чаках,моята съвест е чиста,не кръшнах нито веднъж,не толкова от любов,а от желание и аз да имам семейство и от уважение към човека,но когато той се върна за пореден път,обяви във фейсбука си връзка с друга жена,бях попарена,ядосана,чувствах се зле,но по едно време си казах"И ти заслужаваш любов",започнах да излизам по-често и срещнах най-прекрасния човек на света