За изневярата

Първото ми гадже успешно успя да ме излекува от всякаква ревност - бяхме три. От тогава не ми пука, защото се научих да не се Флюбвам прекалено силно.

Е ние нали това ти казваме. Макар че е безсмислено, защото както ти казаха вече, едва ли са много жените, които имат връзка с мъж, който живее с друга и те не са наясно. Егати връзката, май вярно е изневерявал С теб, а ти как си решила, че е НА теб не знам... Та в този ред на мисли няма защо да се мъчиш да "преживееш" изневярата, защото такава няма. Човека си има съвместен живот с друга, ти си била третия човек, не тя.

Аз се справих с денонощно бачкане. И му бих шута, естествено. До този момент смятах, че съм широкоскроена личност, която може да приеме половинът да топва чушлето от време на време при чуждо. Дори му бях дала карт-бланш да го прави с единственото условие да знам, за да не разбера от трети човек. Излъга ме. Разделихме се. Учих и бачках на две места. Намерих свестен мъж, с който имам семейство и дете. И му нямам доверие, заради онзи задник. Вече минаха повече от 7 години, явно ми трябва повече време.

+1
Аз съм по лаконична от всички тук: ПО-ДОБРЕ УЖАСЕН КРАЙ, ОТКОЛКОТО УЖАС БЕЗ КРАЙ!!!

Много точно казано. Момичета, хванете се сами за косите и се издърпайте от блатото, в което сте попаднали. За всички, които не могат да преживеят изневярата и са потънали в мрака: ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ, ГРИЖЕТЕ СЕ ЗА СЕБЕ СИ, РАБОТЕТЕ ЗДРАВО И мислете позитивно!

Преживях  я- преди   7 години.
Даже  и  да  се  е потворило, не  съм  разбрала.
Не следя, не  ровя  в телефони и  джобове,  не му  подушвам подозрително  дрехите, не го следя  в нета. Сега, ако  намеря нечии  чужди прашки  да се  въргалят из къщата ми,  ще  хвърчат перушини  със  сигурност.

От физическа  изневяра  изобщо  не  ме е страх. Много  важно, че е  онодил  някоя.... Държа  това  да  не  се  случва   в дома  ми  и   задължително  да  ползва   презерватив, за  да  не  сдобия аз  с някоя болест, а  дъщеря  ми- с  неочаквано  братче или  сестриче.
По  гадно е, ако   единият от двойката  има  чувства  към  трети. За мен  точно  това  е   истинска изневяра.

Всички сме различни, аз простих, разбрах, забравих, но беше адски трудно, да го докосна, да правя любов с него, без да мсиля какво е било. И знаете ли защо успях? Защото преди много години той разбра и ми прости същото, още бяхме млади гаджета. Прошката в такава ситуация не е за всеки, а да стигнеш дотам да се бъзикаш искрено с него, когато засечем "другата" в магазина   Честно, никога не съм мислела, че мога да понеса изневяра, все аз съм била изневеряващата, която по този гаден начин приключва кофти връзки. Не се оправдавам, така беше в младежките ми години.
Но нещата се променят. Отне ми около година да се изчистя от гадните усещания. Сега съм супер, ще ви кажа защо - мъжът ми не е от онези кръшкачи, не е такъв по характер, има и достатъчно съвест. Аз не го обвинявам, защото знам, че той сам се наказва многократно повече, отколкото аз бих могла да го накажа. Напротив, добра съм с него, и той с мен още повече. Освен това си върнах изгубеното самочувствие и самоуважение, колкото и парадоксално да звучи. Сега съм с гордо вдигната глава и отстоявам позициите си ( преди бях станала майко/домакиня/работничка ). Случката с неговата изневяра ме извади от коловоза и ме разтърси дотам, че да намеря себе си. Сега знам - мога с него, мога и без него, и той го знае. И това го пази от глупости. Не ровя из телефона му, из компа му - той вече знае, че си е за негова сметка, ако направи глупост. Не кръшка, сигурна съм, не излиза и без мен - не го натискам да стои вкъщи, той сам го прави. И друго - вече отношението му към децата е различно - грижи се повече, играе повече с тях, не се нервира от дреболии. С две думи, въпреки целия ад, а то си беше ад, се радвам, че стана така, защото съм много по-щастлива и със стабилно семейство, явно някои мъже имат нужда от здраво разтърсване, за да пораснат. А доказателство за думите ми е фактът, че живот и здраве, наесен ще му родя трето дете. Не давам съвети на никого, не поставям нито мъжете, нито жените под общ знаменател, разказвам как беше при мен.

Ами изневерявали са ми, аз лично впоследствие също - беше инфантилен акт на мъст... много вода изтече оттогава... не съм забравила, не знам и доколко съм простила, лошо е, че вече не ми и пука...

https://psihoblogger.wordpress.com/2014/03/03/8888/
https://psihoblogger.wordpress.com/2014/03/03/9992/

С моя съпруг сме заедно от ученици - другия месец ще станат 15 години от началото на връзката ни. Когато бяхме млади гаджета и двамата сме правили грешки. Студентствахме той във Варна, аз в Благоевград, но разстоянията и грешките не успяха да ни разделят. Простихме си и продължихме заедно. Имаше може би период от около две години, в който си нямахме доверие и постоянно се подозирахме. Този период мина, може би улегнахме и си доказахме, че вече може да вярваме един на друг. Може да се каже, че когато най-накрая се оженихме, вече бяхме преживели почти всичко, което би могло да доведе до развод .

Ако сега, вече като сме женени с дете, се случи такова нещо, може би не бих простила толкова лесно (както и той). По принцип мнението ми е, че сме хора, правим грешки и всеки в момент на слабост би могъл да се подхлъзне. И все пак, вече не сме на 17, а на 30+, можем малко по-добре да използваме главите си, затова си мисля, че на тази възраст една евентуална изневяра би означавала нещо повече от "подхлъзване". Та от сегашната си позиция, може би ако е нещо еднократно и съпругът искрено се разкайва и показва, че държи на мен, бих простила, макар и трудно, но науча ли за системно такова поведение, паралелни връзки и прочие гнусотии, този човек е аут от живота ми, ако ще да имам осем деца от него.

Аз не претендирам, че съм много знаеща и разбираща, но моето разсъждение е , че където има грешка има и прошка. Аз може би съм старомодна, но не бих си развалила семейството заради единична забежка . От друга гледна точка не мислите ли че човек всеки ден изневерява по някакъв начин в мислите си когато вървите по улицата и видите хубав мъж не си ли казвате разни неща... или пък да си спомняте за първата си любов. Аз лично не съм почуствала тази болка и се надявам да не я изпитам, но смятам, че трябва да си прощаваме 

Случи ми се, зарязах го. Лесно и просто. Или си с мен, или против мен. Просто съм такъв човек, краен, за добро или за лошо. Май повече за лошо . Никога не съм съжалявала за решението си.

+1 
Постъпих по същия начин... само, че в моята сага имаше чувства, нямаше отричане и оправдания от типа "кривнах от правия път", нямаше и "остани" след края... развалиха още едно семейство и разстроиха психиката на още едно дете... но всичко минава...
Сега, често се шегувам и казвам, че съм ЩАСТЛИВО НЕОБВЪРЗАНА 

И аз Ако половинката ти не ти е достатъчна, значи не трябва да ти е половинка.
Angela61 , разбирам, че въпросът ти е как другите са го изживяли.
Един път като тийнейджърка зарязах гадже, защото научих, че обмислял да ми изневери. И то срам- не срам ще допълня , че обмислял да е с конкретен човек... от мъжки пол! Сега ми е смешно и срамно, но тогава доста страдах; е, не мисля, че съм била виновна 
После имах връзка от разстояние , която не беше много сериозна и изневерих веднъж, съжалих ужасно и не се повтори. После научих, че моят си хойкал колкото може повече и мисълта за потенциалните венерически болести ме накара да бягам надалеч.
Мисля, че изневярата води до крайна криза в доверието между двама души и след това истинска близост не е възможна, щом е посято семето на съмнението. Една връзка трябва да носи удовлетворение. Ужасно е трудна раздялата, когато обичаш и когато самочувствието ти е смачкано. Но няма как да не кажа, че и това зло може да е за добро. Този, който ще ти е верен , може би те чака.

          Когато ми изневериха, разбрах и скъсах с него окончателно - имахме дългогодишна връзка, без брак.
След това вече загубих доверие в мъжете, не се отпускам в чувствата си и не се влюбвам до крайност. Справих се, като наложих на себе си никога да не обичам така, а този, който ми изневери просто намразих.
         При сексуално привличане след преживяваното, вече изневерявам и аз, но си е чист секс, без да влагам чувства. Вече не ми пука дали постоянният ми партньор ми изневерява, стига да е със семейството си и да ни отделя нужното внимание и грижи.  

И аз съм на това мнение