Енгин Акюрек в „Kara Para Aşk”, нови и стари проекти – Тема 299

Мал шанс за главния комисар. Само допреди няколко часа се чудеше каква връзка има Ипек за образувалия се проблем.
Ами проблемът е, че  Ипек волно или неволно  е все някъде баш по средата.

Мариянка    как на  какво ?

Започвам още отсега с тях ...  

Елиф ревнува защото разбира, че Ипек не само е била част от  миналия живот на Йомер, но и винаги ще бъде част него. Свързва ги старата дружба, професията и чувството, че при опасност си готов на всичко за другия /да не говорим, че има вероятност и да имат дете/.  Това, което Елиф пък не разбира е, че Йомер я обича именно затова, че тя е различна от Ипек, различна от Сибел и от всички жени, които е срещал досега, различна и от него самия. Аз поддържам тезата, че противоположностите се привличат. Нали човек  търси своята половинка т.е. да се допълни с това, което той не е, за да могат двамата да станат едно цяло.  Под противоположност не разбирам различия във основните възгледи, а по-скоро в темперамент, реакции и т.н.  Нека да си спомним как беше заинтригуван от нея при първите им срещи и как той успя да пребори вътрешната си съпротива и да я обикне заради нейната откритост и смелост да показва чувствата си и как се научи от нея и той да показва обичта си. Затова мисля, че тяхната връзка ще се запази независимо от трудностите.

Анджък. Йомер и Ипек ги свързва много. А Елиф, вместо да ревнува, да се опита да създаде връзка с Йомер, която не се основава само на физическото привличане. До сега не видях да положи усилия в тая насока. Напротив, опитва се да го откъсне от средата му, от професията му. Няма как да е здрава връзката им, ако не го приеме такъв, какъвто е - полицай, отдаден на професията си.

Поленте отново е "отскочила" до Бозджаада... Зимен остров:

Аз пък  изпитах едно леко разочарование от Йомер и мисля, че си го казах още и на онлайн гледането. Дори след превода това се засили, защото  той чисто и просто за мен не казва истината - ясно, открито и докрай.

Поведението му след разкритието, че Ипек му е бивша годиница е толкова гузно, че  човек неволно става подозрителен и си задава въпроса дали крие още нещо.

Ревността на Елиф доколко има почва, зависи от това дали някой и я осигурява. А до този момент това е не само осигурено, ами и се натрупва и създава прекрасни условия семенцето на ревността не само да се посее, ами и да роди плод / образно казано /. Йомер, Арда, Пелин и Ипек сякаш си се върнаха назад във времето и започнаха да си  "живеят" отново там.

А място за Елиф там просто няма. Тук се сещам за една ама абсолютна лъжа на Йомер.  Той който дори и  не погледна Елиф след престрелката, след това  за капак пък и беше сърдит и едва не "умрял" от страх, че била изложена на риск. Глупости на търкалета. Мислите му бяха единствено и само за Ипек. Така и беше редно да постъпи професионалиста - има ранен, реагира се адекватно и се кара в болница. Ама после - Ипек вече е поверена на медицински екип и има кой да се грижи за нея. Оставането му в болницата беше напълно излишно. И за това Елиф е права. Бяха си обещали да се чуят по-късно, тя затова му звънна. Правилно не му вдигна телефона, след като го е забравил там, където въобще не му е мястото.

Пак ще го кажа - Йомер трябва да си изясни чувствата и да прави разлика - лични и служебни отношения / към Ипек /.

Не знам какво бих "дала" да се появи отнякъде Марко Валентини  и  Елиф да започне да работи с него.

Да видя тогава комисарят - хем Марко, хем Левент.

Марта, ревността не търси почва. Тя е част от любовта. Някой успяват да я прикриват, други не. Засега поне при двамата, Йомер и Елиф, не е още болестно състояние. Ами че те затова са сладки - да се поревнуват малко (е, може и повече) за да ни е интересно. Иначе ще умрем от скука. Еднородно, без вълнения, без терзания, без съмнения...Е, то това любов ли е? По скоро - спокойствие ще е и мирно съвместно съжителство.

Де, бре! За някои ревността може да е част от любовта, за други не е. Пак си правим излишни обобщения. Аз не съм ревнива. И никога не съм била. Затова не съм и имала нужда да прикривам нещо, което не изпитвам. )) Когато обичам, аз се доверявам на човека, когото обичам - подхождам към него с открито сърце именно защото го обичам и му се доверявам. Ако липсва доверие, но има ревност, що за любов ще е? Едни голи претенции за собственост върху друг човек, който не ти е роб или вещ, за да обявиш "Не пипай! Това е мое!". Ревността в случая с Елиф е именно липса на доверие и още едно доказателство, че тя няма представа какво означава да обичаш. За нея безусловната любов означава само безусловно подчинение на нейното виждане за правилно и неправилно. Йомер не и е дал повод да се съмнява в неговата любов. Съмненията, които изпитва, са плод на собствената и неувереност в самата себе си. И това доказва само едно - тя не е пораснала и не възприема себе си като пълноценна личност. Дори да я притеснява неприключената история с Ипек, не ревността е начинън да се преодолее този проблем. И един възрастен и разумен човек, като помисли малко, ще осъзнае този факт и ще се насочи към решаването му с открит разговор с любимия, към когото би трябвало да изпитва доверие. Йомер е наясно, че Елиф не му се доверява, не ум вярва. Ненапразно сто пъто до сега и каза "Довери ми се! Вярвай ми!" Докато Елиф не реши проблема с доверието, с приемането на Йомер, за мен взаимна любов при тази двойка няма. Има един мъж, който силно обича, е една жена, която си въобразява, че знае какво е любов, но я бърка със секса.