Не, не скапват, а просто човек приема, че И това го чака. И гледа да живее така, че да живее пълноценно, което е далеч от "живот за себе си, защото имаме един живот". Сега е много модерно да се живее за себе си, да се търси и подхранва ползата предимно за себе си, как всеки си е най-важен, но това носи много лоши последствия в дългосрочен план. Човек свиква като малките деца да казва само "аз, аз, аз, искам, искам, искам", но ако за малките деца е нормално, то за възрастните е инфантилизъм. При това много успешно подхранван от културата на консуматорството. А важното е какво си оставил след себе си. Дето се казва, какво ще си мислят децата ти, когато си отидеш от този свят.
- Публикувана: 26 ян. 2015, 00:09 ч.
- Последно мнение: 26 март 2015, 17:06 ч.
Разбирате ли Дориан Грей, или какво бихте направили за вечна младост и красота?
...... че да живее пълноценно, което е далеч от "живот за себе си, защото имаме един живот". ........ А важното е какво си оставил след себе си. Дето се казва, какво ще си мислят децата ти, когато си отидеш от този свят.
За теб пълноценен живот е внуците да те "споменават с добро" ?
На децата вече съм дала каквото мога, гените не се губят.
Какво ще си мислят те, когато вече ме няма ....Много хард.
И малко засягащо ме! Към дадения момент.
Обичаме се, смеем се заедно и си липсваме, когато не се видим за повече от ден -два. На този етап това ми е достатъчно!
И, да живея за себе си - за това да съм щастлива, което включва и щастието на тези, които обичам.
Да, за мен е важно как ще ме споменават децата и внуците ми! Суетна съм. Искам да остана с добро в родовата памет по същия начин, както и някои от предцита ми. Аз дори съм по-суетна от теб, защото не искам просто да оставя едни гени, а искам много повече - да ме помнят с добро поколенията след мен. А не просто да си мълчат или да ме помнят с лошо, примерно с това "тя живееше за себе си".
Не смесвай своето щастие с това на другите. Ти може да се чувстваш щастлива, но твоето щастие да влече нещастие за близките ти. Отделяне на себе си от другите - това се учи от малките деца още. Човек, който е центриран върху собственото си щастие, не се интересува от щастието на близките си.
Не смесвай своето щастие с това на другите. Ти може да се чувстваш щастлива, но твоето щастие да влече нещастие за близките ти. Отделяне на себе си от другите - това се учи от малките деца още. Човек, който е центриран върху собственото си щастие, не се интересува от щастието на близките си.
Да те оцанят, ама как да те оценят! Защото да те оценят като егоист, който е мислил само за себе си и своето щастие, едва ли е много ласкава оценка от поколенията. Накрая близките си спомнят с добро за хората, от които са усетили топлота и грижа. Е, да, има случаи, в които децата са толкова пренебрегвани от щастливите си родители, че за да не ги намразят, ги обожествяват. Но едва ли някой би си пожелал такова нещо.
След старостта идва забравата, ще те помнят само най-близките ти, с които сте преживели много. Тези, за които си само снимка в албума и няколко истории, няма да те споменават, а тези след тях няма и да те знаят, освен ако не си извършил нещо необикновено. Помнят се изключителните събития, а не добрите хора, които освен да са добри, нищо интересно не са направили.
"Мафията е като банка: плаща в брой.
Който трябва да получи ще получи,
който е получил - получил,
дълговете се плащат.
Кой какъвто е роден такъв и ще умре.
Който е роден - роден,
който не е роден не е живял." (Principi di Cosa Nostra)
Това е положението.
А иронията е, че злите ги помнят най-дълго - от Хитлер и Сталин, през Инквизицията от средновековието до... продължете си списъка назад докъдето искате.
Сега се опитайте да се сетите за някой 'добър' или 'цЕнен' и ще видите, че е доста по-трудно или пък заради доброта/ постижения е 'изгорял' прекалено млад, за да свети.
Който трябва да получи ще получи,
който е получил - получил,
дълговете се плащат.
Кой какъвто е роден такъв и ще умре.
Който е роден - роден,
който не е роден не е живял." (Principi di Cosa Nostra)
Това е положението.
А иронията е, че злите ги помнят най-дълго - от Хитлер и Сталин, през Инквизицията от средновековието до... продължете си списъка назад докъдето искате.
Сега се опитайте да се сетите за някой 'добър' или 'цЕнен' и ще видите, че е доста по-трудно или пък заради доброта/ постижения е 'изгорял' прекалено млад, за да свети.
Има един баланс между алтруизма и егоизма. Съжалявам, но не живея единствено за другите, живея и за себе си. А това, че някой е запомнен с добро, не значи непременно, че е добър човек, както и обратното. Има хора, които говорят лошо за роднините си, но често проблема не е бил във вторите.
Остаряването е естествен и неизбежен процес, с всичките му съпътстващи изменения на външния вид.
Зависи колко философски се погледне на въпроса има ли терминът остаряване ВЪОБЩЕ някакво практическо значение, при положение че животът е на милиарди години или безкрайно повече !?
Дали "ще излеем чаша или кофа в океана", има ли значение, живейте си живота съобразно вашите виждания и не мислете за КРАЯ му.
в такъв случай да приемем, че не си заслужава упражнението с добротата и затова да я караме на правене на интересни неща.
Освен това никой не може да се направи на по-интересен, отколкото е, а опитите за това правят хората на смешилища. Близките, особено децата, в един момент опознават най-добре човека. Трети лица могат да кажат всичко, но децата сърбат попарата. Нали знаеш приказката "с чужди драг, вкъщи - враг".
Точно обратното е. Най-близките роднини изобщо не ме познават и смятам, че това се отнася за всички. В особено голяма степен това се отнася за родители и деца.