Дискусия: Вярвате ли в реализацията на писателите в България?

1. Чудесна е, нали? Малко пресилено да я наречеш селекция, след като това са два примера за писатели, които се смятат за продуктивни и успели в България, и се четат масово. Затова и ги посочих.
2. Не само Джоузеф Конрад, но и Елиас Канети, и Бродски. Това не е за всеки, не можеш да минеш crash course, за да го постигнеш. Дори не само усърдие е достатъчно, а да ти е спуснато много от горе. Дискусията е за реализацията на писателите в България - очевидно е, че говорим за писане на български език.
3. Известно ми е какво е национален епос и повтарям, че не е задължително да имаме такова.

Добрите неща задушавали пазара, вместо да го съживяват?   Да не посмее човек да се зарадва, че се е появило нещо стойностно, веднага идва всичкологът, който сам нищо не е направил, за да му смачка надеждиците. Брой му запетаите на човека, за коректор поне ставаш.

Господинов е с доста съмнителна стойност лично за мен, но избягвам да говоря за това по очевидни причини.

Тоя се нуждае от доста повече корекции. Представям си какви стилистични бисери е нанизал в книгата.

"Господинов е с доста съмнителна стойност лично за мен, но избягвам да говоря за това по очевидни причини. "

Господинов ми стои като хардкор версията на Секулов.

Стилистични и пунктуационни грешки лесно се оправят и изобщо не са най-големият проблем в случая.
Ако някое издателство истински се ангажира с автора и книгата, ще назначи редактори и коректори. Друг въпрос е колко ще са компетентни те.

Да де, ама ако трябва някой да му оправи структурата на всяко второ изречение, да смени безличните изрази с по-оригинални...това е все едно да пренапише книгата. Изказът е работа на писателя.

Особено ако има грешки и дупки в логиката, абсурди, излишества. В крайна сметка има една граница, до която грешките са технически, но оттам нататък минават в графата "лош писател". Не може да стане като в звукозаписното студио, където с Autotune се коригира фалшивото пеене.

А да се рекламираш и да пропускаш запетаи прави много лошо впечатление.

Потърси в Гугъл Аnna Todd, прочети една-две страници от произведенията й в Wattpad и се поинтересувай защо е успяла.

Произведението в суров вид може да е най-окаяният боклук на света, но ако историята има потенциал и издателството се заеме да го оползотвори, стават чудеса. На местно ниво тези чудеса стават в много по-малък мащаб - и въпреки това голям за нашия пазар - с подобни на посочените от мен имена. Дори имаше слухове, че на госпожата някой друг й пише книгите. Може и да не ги пише, а да ги преработва сериозно, за да отстранява описаните от теб грешки. Намират се хора за всичко, стига да има воля.

Вероятно вече сте го обсъдили, че имам още да чета от темата...БНТ стартираха"Ръкописът"- риалити по италиански лиценз. Срокът за изпращане на романите приключи, вероятно сега избират участници. Очаквам да бъде много по-интересно от който и да е друг риалити формат по бг телевизия. Ще стартира есента.

Еротиката през 2015 не е точно литературен успех. Там работят малко по-други закони.

Пък и хайде, не може да произвеждаш само книжен продукт, трябва да наподобява литература все пак, тоест има си изисквания за способности.

Не е само еротика, има и драма, и чуфства. Книгите вече са издадени на български, чувееек, смятааай.
Книгите на Ана Тод са пазарен успех, защото отразяват определени процеси в медийната среда. Вече са паметник на своето време. Литературен успех те не са, но това няма значение. Вложени са много ресурси в превръщането на книгите в годен за четене и дори увлекателен материал. Всичко това става в областта на литературата и не може да се пренебрегне, то е факт.

Къде са тези изисквания, кой ги поставя?

Въпросът за стойността е много спорен и не е релевантен към дискусията, чиято тема е реализацията на писателите в България. Кой може да ти каже кое е истинско и кое наподобява? Има и хора, за които Райс, Кинг и Гришам никаква литература не са, бърза закуска някаква.

Ами не знам кой поставя изискванията, но виж, иди на Джумаята в Пловдив и виж картините. Някои хора ги харесват. И с книгите е така.

Ако искаш да се пишеш художник, трябва поне да може да рисуваш. Ако се пишеш готвач, няма как да не знаеш основни похвати. Ако ще си писател, не може да очакваш друг да пише вместо теб и да ти даде стил.

Ще се впечатля, когато някой изредактира The Eye of Argon, защото си е доста готина книга, ако не беше написана умопомрачително.

А иначе си има критерии за изказ, който звучи професионално и няма абсурдизми. Ако човекът наистина е писател, не би трябвало да има слабости и да допуска бисери. В България липсват ей тия базови и солидни способности, които се набиват в канчето на всеки писач на английски език. Затова повечето хора от една страна са вдъхновени, от друга напълно неспособни да предадат идеите си на страницата в разбираем и приятен вид.

Ама виж ги, гадовете, осмеляват се да се наричат писатели и дори награди получават. За гореспоменатите български писатели говоря.
И аз се дразня, но ако им кажеш "Царят е гол", те обявяват за хейтър. Така стоят нещата.
Против самообявяването като писател съм. Мисля си: "След 50 години пак ела и тогава ще видим". Никой обаче не ме пита, така се представят хората.
И няма единни критерии за качество.

Благодаря за вниманието и препоръките, които отделихте!

Виждам, че пишат хора, напълно запознати с проблемите как един продукт отива в кофата и как един продукт би могъл да "заблести".

Работим усилено, а какво ще стане само времето ще покаже. Не искам да изпадам в "обяснителни" режими, защото е грешно похабена енергия.

Не карам никого, за нищо да прави насила - просто споделих опит като млад автор през какво се преминава докато стигне проект до пазар с цена.
------------------------------------------------------------------
Факт е, че ако по един проект се работи повече време и има ресурс, който да го позволи - продукт ще стане все по-добър и по-добър. Нямах тия две степени на свобода ( време и ресурс ).
------------------------------------------------------------------
П.П. Всеки може да погледне, че за първите няколко дена книгата се води сред най-продаваните в Хеликон за електронен формат.

Лично аз, никога не бих изпаднал в нападки, че читателите са тъпи и не знаят какви глупости четат, както тук една персона се опитва да ме убеди.

За соц-редакторските/коректорски способности, разбрахме. Нормално е да се изпада в потрес какво е съвременното писане за цял свят и някой ден да дочакаме БАН да си размърда задника на десет години и да приеме новите правила.
------------------------------------------------------------------

По тази логика Вазов излиза пълен неграмотник, ако се чете в оригинал. Но коментарите ще оставя за самоназначилата се критичка ( смигам )

Благодаря още веднъж!

П.П. Ще видим какъв ход ще се приеме - моя милост е екипен играч и никога не се бие с никого, а внимателно слуша и обмисля преди да се вземе решение за следваща стъпка. Просто тия продажби, при това темпо са несериозни и не могат да покрият елементарни неща, а камо ли някои от предложенията, които се дават. Ето, какво казват продажбите към момента на годишна база:

http://www.helikon.bg/ebooks/popular/

Успех и на вас! Благодаря!

Ама ти май сам не усещаш какви гламотии пишеш. Не се сравнявай с Вазов, не е работата в думите, а в мисълта зад тях. Просто логически се издънваш, зад думите няма смисъл. Не съм соц критик, а се занимавам с философия на езика, така че мисля, мога да видя кога зад думите има смисъл и кога просто са редени думи. Това не е съвременен начин на писане, това е просто лошо писане без замисляне, това е мързеливо писане. И на български, и на английски знам какво е мързеливо писане, защото са ми набивали канчето Н на брой пъти, докато спра да допускам автоматични, шаблонни изрази.

Малко сме като българските ресторанти, дето искат да ловят с трици маймуни и после се чудят защо стават кошмари в кухнята. А си има правила и стандарти, не може просто ей така да кажеш- ми те всичко си изяждат добрите прасета, а добрият читател всичко чете...

Не съм профи - нито пиша, нито съм литератор или издател, но преди време попаднах на една авторка в http://chitanka.info, пише фентъзи, оказа се българка, която пише под псевдоним!
С най-голямо удоволствие бих си купила книгите и в хартиен вариант, ако бъдат издадени!

Между другото, трябва ти и проверка на факти. Имаш някакви редове за кораб с рапани по дъното. Рапанът е инвазивен вид и се е появил едва през 20-ти век в Черно море. Няма как древни пирати да имат рапани по корабите.

А Бай Маранди беше някакъв култов коментатор едно време...

Добре, за какво е тази неистов напън, не мога да разбера?

Ако се чувствате прекарана, че не можете да чете без пари, ще ви пратя нужната сума и ми спестете нещата.

Първата редакторка, която ме завлече с капаро ( направи само да кажем 5 страници ), а получи превод за 50, започна да иска да се налее кекс-момент в книгата. От типа при раздяла между владетел и съпруга на публично място пред хора - трябвало жената да бие дълги целуфани и да подгъва крак.

Съответно - аз контрирах, че БГ Историята не е порно и дозировката при раздялата е съвсем прилична. Това ще го четат и деца все пак. Въпреки това дописах още 1-2 изречения, но без чалга-моменти.

После се започна, ама измисли една сцена и ми се дават критерии: от сорта нещо си. Измислям ги и ги вкарвам в глава втора: мелница, река, отвлечени деца, писък. Тя искала това да стане Пролог на книгата, а не както е досега. Отговарям, Госпожо, имате ли представа, че трябва да преработя целия сюжет след това в 20-сет страници, защото на вас така ви е хрумнало като редактор?

Спря комуникация и ме завлече с кинтите за едно голямо нищо, а просто я помолих да ми върне средствата, понеже финансиране е външно ( през инвеститори/българи ) и редовно ги държа в течение докъде е стигнал проект като фаза.
------------------------------------------------------------
Следващата редакторка докато пратя материал, вече през договори, започна да мачка текст на всяко второ изречение и ми праща след няколко часа какво е направила като обем работа.

Директно попитах: Вие, въобще чели ли сте книгата? ( защото технически не е възможно, толкова бърз резултат ).
- Ами, не съм още, но работя.
- Добре, първо я прочетете и когато свършите, ме информирайте, за да ви запозная с визията на проекта. Какво качество на текст ще се гони и прочие и прочие инструктаж.

Втората излезе разбрана и не фръцна като първата, макар че и там имаше свежи моменти да ме пита каква била разликата между сабя и меч.

Търпеливо съм отговарял и съдействал на хората да си свършат работата, за което им се плаща. Та, спря да мачка текст и дори се налагаше накрая да разделим главите на групи и всеки да работи по няколко отделно, докато се чуят два пъти ДА ( автор ) ДА ( редактор ), че остава окончателно.

Просто време не стигна, а за 20 дни издънихме над 30 редакции по текст, плюс дописване от още около 12% като обем. очите ти стават на понички при 170-180 хил. символа да ги преглеждаш буква по буква.

Поздрави!