Млад татко - що е то и има ли почва у нас?

Ааа, няма да се нападаме сега! Мир и любов! 

Докато се усетя и се е изписало доста, а и гласувалите са над 160 вече, та реших да не променям отговорите, както каза някой, може да допуснем, все пак, че мнозинството от пишещите са станали родители през последното десетилетие, а другите ще са сравнително малко, та... каквото е - такова, извинявам се 
И едно уточнение - тези, които са с навършени 25 години влизат в графата 25-30, а не в графата 20-25, дано няма много недоразумения.

Аз ще се съглася, че възрастта не е фактор за зрялост, но тъй като младите татковци явно са по-малко като процент, излиза, че готовите за бебе мъже под 25 са по-скоро излключение, т.е. може да се тупат в гърдите, че превъзхождат останалите 

Това с наживяването не знам как да го разглеждам, от една страна, човек, който е видял повече в живота си по-добре знае какво иска и съответно по-рано може да достигне до етапа със задомяването, стабилността и децата. Но пък някои хора доста рано започват да имат връзки, да опознават отсрешния пол, да пътуват по света та те вероятно по-рано се наживяват...

С финанси аз не мисля, че е свързано, тук и за двата пола съм убедена, защото някой път хора, които са "сгазили лука", решават, че ще задържат детето и много бързо успяват да се мобилизират и в крайна сметка детето се оказва стимул за тяхното лично развитие. А пък не е рядкост и над 30 младото семейство да се нанесе у нечии родители просто защото "място има, къде ще давате пари по квартири!"

Цените на имотите също. Нещата са съпоставими. Не те убеждавам, само споделям моето мнение   

Не, не са изобщо съпоставими въпреки цените.

+1
че дори и 25-30-годишни...
Някои хора търсят работа по над половин година.

Брей ,  всеки мъж ли трябва да е със собствено жилище  щом е решил да се жени ?!

Да се жевее на квартира гледам го изкл. като вариант ?!




Мъжете  със собствено жилище са единици  имам предвд да не е наследствено и т.н.
иначе мама/тате  дали , апартамента от баба ги има,  да  но това не ми е критерий за преспективен мъж 

Тук в моят запад 
хората купуват жилище след като се съберат, създадат семейство  , говоря за масата 
до тогава живеят самостоятелно под наем в апарамент или къща 

То и плащането на ипотека си е вид 'наем'  вс. месец си длъжен да плащаш , тъй че 

Със собствен изплатен имот са по-възрастните хора 
е разбира се има и изключения де 

Оф, само като прочета за тия млади татковци и мами, които разчитат на колети, за да се нахранят, и ми става ясна картинката. Не, че криво-ляво детето няма да оцелее, но нужни ли са подобни ексцесии?

За анкетата - мъжа ми беше на 29години, когато се роди сина ни, а аз на 24. Детето ни беше планувано и беше от 2ри опит след 1ва бременност неуспешна бременност - спонтанен аборт.
Та нека да не говорим глупости, че под 25 децата се получавали от "опа, май стана беля"

Не съм съгласна, че до 30години мъжа бил момченце
И ако е от значение - да, имаме си собствено жилище (което мъжа ми е купил с 2мисии в Афганистан и Ирак - не му е от баба и дядо) и в момента се борим за още едно, по-голямо такова, което да изплатим с годините.
Ние имаме месечен доход над 2500лв. Това е без аз да работя и без майчинството - заплатата на мъжа ми и наеми, от имоти, които отдаваме под наем (лека му пръст на баща ми ми остави доста и осигури живота ми), не ми е гордост, защото не съм се трудила за тези средства, но мисълта ми е, че ако нямах тези средства пак щях да се старая да осигуря най-доброто за детето си.  

Нека не издребняваме. Децата не ядат пари, не заспиват с пари, те дори не мислят за тях. Деца се гледат с обич и спокойствие. С любов и уважение между родителите.
Кой когато иска да прави деца. Не мисля, че може да съдим тези, които са станали родители на 18 или тези, които са станали на 50. Нито тези, които нямат достатъчно средства. Всеки иска и мечтае за дете. Някои се осъзнават по-рано, други по-късно.

Mоят съпруг стана баща на 24. От самото начало искаше да има три деца. Не бяхме готови, то пък кой ли е, но се справихме и с отговорностите, и с финансите, и с дома, и с всичко. На финансова подкрепа не сме разчитали. Изгладувахме си решението да запазим детето и да го отгледаме така, че да не му липсват основни неща. Това ни мобилизира да си устроим живота по-бързо и по-добре, както и да сме задружни и сплотени. Радвам се, че имахме трудно начало. Може би иначе нямаше да сме заедно все още.

Всичко си зависи от човека, моят мъж е с една година по- малък от мен - на 23г. има сериозна и доходна работа, не сме финансово зависими от никой. Тъй като предполагам че ще има хора със забележки от типа "родителите са ви дали всичко", ще трябва да ги разочаровам - нито сме реститути, нито сме деца на милионери, просто и двамата работим в IT сферата, която дава достатъчно много възможности

Аз смятам, че не е подсъдно, ако родителите дадат един добър старт в живота на децата си, стига да имат тази възможност.

Както казвам на моите деца, че "от тръмплин се скача по-лесно", но е важно как ще усъвършенстваш скока. И ние бяхме под 25 години, когато създадохме семейство, но успяхме както се казва да се изучим и дом да построим......Мъжът ми продължава да работи по 15-16 ч и се стараем да предадем добър бизнес в ръцете на децата си. Ама никога няма да забравя как се пренесохме в недоизмазана къща и как сутрин се събуждахме без вода, защото са замръзнали тръбите през нощта. Дълго перях на ръка всичко, ядяхме мазани филии с лютеница ..............................стига толкова, че ще ме разкостят повечето четящи тук.
Та имаш ли хъс и амбиции се постига макар и трудно заветната мечта.

Аз бях на 19 , мъжа ми на 28. Повечето ни приятели са над 28 год. и нямат деца и мислят, че рано сме станали родители. Имаме собствено жилище и други, които пустеят, но са наследствени! Това в което живеем си е закупено от него! Но има много хора, които  живеят на квартира и са доволни и щастливи! Това е един добър вариант, ако човек няма жилище или няма работа в родното си място 

ето и аз да споделя ..Аз съм на 32 г с три деца , на 5 г , 3 г и малката на 10 мес ....Моя мечи е на 28 г  та значи е станал татко на 23 г и не беше без да иска ....Почти сме си изплатили апартамента , които определено ни е малък .За сега се справяме ,а и бабите помагат с децата , а ние финансово .

Да, разчитали сме на колети като студенти в кошмарната 97/98г. , но всеки, който е бил студент в столицата и е от друг град, може би също е разчитал....Не се срамувам, че сме си отгледали детето сами, с колети, че мъжът ми учеше редовно инженерна наука и работеше, а аз с бебе, давах частни уроци в гарсониерата...Всичко това само ни сплоти още повече , даде ни безценен опит сега, когато имаме успешен бизнес, без да се самозабравяме.

А що се отнася до "оцеляването" на детето ни, не само, че се случи, но мисля отгледахме достоен човек , учещ в елитно училище, с няколко езика, но най-вече скромен и почтен в отношенията си към нас и приятелите си, ценящ и най-малките жестове...

Абсолютно подкрепям това, все едно сме извървели един и същ път...