Енгин Акюрек в „Kara Para Aşk”, нови и стари проекти – Тема 308

  Изглежда, този епизод е бил замислен като "голямото сдобряване" и предназначен да успокои настръхналите фенове, жадни да гледат любовта на "съвършената двойка". На мен, обаче, ми стана някакво такова тъжно от цялата работа. Защото "съвършената безусловна любов" на "идеалната двойка" трябваше да ме накара да занемея, да се възхищавам; трябваше да се доближи до легендите. Но какво всъщност върна двамата един към друг? Кое ги събра отново? Нищо друго, освен сексът. Те бяха просто диво привлечени един от друг и не издържаха на нагона. Или поне от страна на Елиф беше така. Комисарят даде признаци, че има и нещо друго.
   Всъщност, Елиф не му е простила. Въпреки декларациите "Аз простих на Йомер"  и "Далеч от теб умирам". Ясно си каза, че не е сигурна докъде и колко ще продължат с него. Просто си изживява мига. Ако имаше речника на Хюсо или Фатих, щеше да го каже малко по-натуралистично -  "Просто си се ****** с комисаря. Не мисля за после."
   На мен такава любов не ми харесва! Може би, сега ще ме залеете с лавина от аргументи - че тя е прекалено наранена от неговата постъпка в деня на сватбата, че не може толкова лесно да преглътне факта, че брат му е убиец, че им е нужно време... Да, съгласна съм. Но това не отмива горчилката в устата ми - тя просто се пъхна в леглото му и възстанови чаените церемонии, за да... "си начеше крастата", както би се изразила баба ми. Йомер много правилно усети, че това сдобряване май е на ужким.
   Може би, пак звуча старомодно, но ми се струва изключително вулгарно да "употребяваш" един мъж (или жена), без да си сто процента уверен в собствените си и в неговите чувства. Не просто вулгарно! Гнусно! Още повече, Йомер искрено повярва на прошката й, на сдобряването и поиска да се оженят, за да заличат час по-скоро тежките спомени. Друг е въпросът, че тя може да не е готова. Тогава трябваше да го спре още на стълбите, когато той трескаво почна да я съблича - да му каже: "Моля те, нека спрем дотук. Още не съм готова, сърцето ми е още ранено. Моля те, обичай ме, нека заедно излекуваме раните си"... или нещо подобно. Не ви харесва, а? Е, аз пък така ги виждам нещата.
   Не ме разбирайте погрешно! Не че любовните сцени не ми харесаха! Никога няма да ми омръзне да гледам как целува Енгин, как от очите му струи страст и похот. Няма равен! Удоволствието е на макс! Просто ми се искаше тези страстни сцени да са като черешката на тортата на едно разтърсващо сдобряване. Затова казвам, че ми горчи.

   Както ми загорча и от "завета" на Аби. Извратено до немай къде! Какво право има този човешки отпадък да оставя завети на децата си, на майка си и жена си? След всички рани, които им нанесе, след пълната липса на разкаяние, която показа, след студенокръвното си отношение към всички, включително и към брат си, за когото претендира, че му бил "част от душата", той няма право на завети и прощални сополи! Ако също толкова извратените сценаристки имаха елементарно чувство за справедливост и искаха всеки от героите им да получи това, което заслужава, Аби просто трябваше да бъде утрепан като куче. Е, може би съм прекалено жестока. И в живота не се получава така - не всеки си получава заслуженото. Но нали затова гледаме филми, аджеба - за да видим как се получава, за да може изранените ни от несправедливостите в реала души да получат доза мехлем.

   Но да не се връщам пак към изтърканата тема за моралното послание на филма - явно завинаги ще си останем на различни позиции. Просто споделям личните си усещания. И се аргументирам защо така "упорито" отказвам да харесам сериала.

   Иначе ефекти, "бомби", зашеметяващи работи си имаше бол, както винаги. Естествено, аби не е мъртъв и това погребение, което ни пробутват в трейлърите, не е неговото. Има си договор Бурак и ще си го гледкаме до края. Не че имам нещо против - стига да му бяха написали нещо интересно. Впрочем, и в безумно скучния си монолог на сополите той се справи за шест. Представям си, ако беше пък и нещо интересно!

   Тайният ортак на леля няма да се окаже чиче, според мен. Прекалено евтино и предсказуемо. Но пък знам ли ги колко са евтини и предсказуеми нашите супер успешни авторки!

   Мето-Фато накрая ще свали качулката на Дарт Вейдър, ще прибере паричките на баща си и ще запраши с едноклетъчната си съпруга я за Майорка, я за Венецуела и ще си живее там с чисто нова изпрана съвест. А може и да го утрепят в последната серия с цел вечно пречистване, кой знае. И тогава вече най-сетне ще видим Нилюто да реве!

   Ипек също я чака куршум, а комисаря цяла детска градина руси и черни чоджучета, и старчески дом за отглеждане, още преди да се е оженил. Дано е останал някой розов диамант да се търкаля из къщи, че направо не го виждам иначе как ще се справя. Освен ако окончателно зареже мачовските фасони и мине на издръжка на жена си. А тя, каквато ни е благородна, ще отглежда и възпитава всички с мръсните пари на опростения си вече баща, ще им вари макарони и ще се раздава на макс, стига комисарят вечер да се представя добре.

   Добре измислиха тая щуротия с лекарството (не съм компетентна, идея нямам дали съществува такова чудо). Вече съм отбелязвала, че Туба се справя великолепно с подобни актьорски задачи.

   Енгин си изигра перфектно етюдите в епизода - пред вратата... любовната нощ... след това... събуждането на дивана... смутеният диалог с Ипек пред управлението... муцките около барбекюто... Не удоволствие, ами направо наслада за окото и душата е да го гледа човек! Е, знам че онези, които не са му фенове, не го разбират това наше "лудване", но пък ние си го разбираме, нали? Радвам се, че нямаше и зелени пуловерчета. Само ми се иска по-малко да му гелосват перчема и да оставят косата му естествена - такава, каквато си е. Тя е достатъчно прекрасна.

   И накрая, искам да се включа (макар и със закъснение) в темата за наградата на Енгин. Ами... да му е честита. Ако той се радва, и аз се радвам.
   Само искам да кажа, че фактът, че този път Енгин не е подминат от някаква си награда, не ми променя отношението към турските награди. Вярно, сега е малко по-престижна, галиба. Все пак е от университет, а не от списанийце "Н'ам кое си " или от рекламна агенция "Еди-коя си". Но не се наемам да го твърдя със сигурност. Изобщо, ориентирането в турската джунгла на наградите е трудно. Винаги, когато някой актьор получи награда, неговите фенове почват истерично да твърдят, че тя е "най-престижната". А феновете на неполучилите я - точно обратното. Логичното заключение е, че наградите са прекалено много и прекалено непрестижни. Естествено, всяко списание, вестник, лавка и сладоледаджийница имат право да си дават награди на когото си поискат. Но докато държавата им или поне Факултетът им по театър не се намеси и не учреди ЕДНА годишна награда, хаосът ще продължи. Но кой съм аз да давам акъл на турското Министерство на културата! Споделям го само във връзка с наградата на Енгин. Радвам се, че са го забелязали; радвам се, че някой не е питал Чатай или останалите акули кого да награждават (визирам ВКЕМ); но просто тази награда за мен е една от възможните. Точка.

   В същия ред на мисли, писна ми да слушам, как КРА бил "страхотен", а само шепа истерички в бг мама не го разбирали. Ето, награждават го, значи е страхотен! Извинете, но за неговата страхотност би трябвало да съдим най-вече по рейтингите, а не по наградите. А те са далеч от нашите мечти и амбиции. Дори стигнахме до там, да сме благодарни, че не е свален от екран като сериала на Кънчо! И току се замеряме с АБ-рейтинги, общи, в социалните медии и още какви бяха... И все гледаме да цитираме там, където сме по-напред.
   Според мен, получаването на ПЪРВА награда означава просто, че в момента явно няма по-добро от това. Нищо повече. Честно казано, вцепенява ме мисълта да проверя лично. Тоест, да започна да следя и останалите сериали по другите телевизии, за да сравнявам. Нямам сила за такова нещо. Защото ако наистина те са по-зле и от него... предпочитам съдбата на Емре.
   Съжалявам, но ситуацията ми напомни една потресаваща картина от "Архипелаг Гулаг" на Солженицин. Където лагерниците се бият около казана с яденето, за да докопат парче месо с ПО-МАЛКО червеи. Не здраво, не без червеи, а с по-малко!
   Бих повярвала в една такава награда, ако някоя година съответната фирма, раздаваща наградите, заяви: "Тази година първа награда не се присъжда. Има две втори, или три трети, или нещо такова." Просто защото нито един сериал или филм не отговаря на техните критерии.  Тогава бих се зарадвала на "първа" награда от тях - това ще е гаранция, че продуктът отговаря на определени изисквания, а не е просто "най-малко вкиснатата боза" на пазара.
   Та, изобщо, ама изобщо не ме впечатляват разни награди! Да, знам, по света също е така - и на Оскарите, и на Глобуса има немалко политика и "наши и ваши". Но все пак, системата е такава, че доброто се забелязва, отдава му се дължимото. Дори да не получи заветната статуетка.

   Хайде, стига толкова на тази тема, че пак ще почнат войни. С две думи, аз най-много се радвам, когато виждам Енгин да играе, да пише, да се снима, да е жизнен и енергичен. А дали го награждават или не... когато видя, че на него му пука, тогава и на мен ще почне да ми пука.

  Изглежда, този епизод е бил замислен като "голямото сдобряване" и предназначен да успокои настръхналите фенове, жадни да гледат любовта на "съвършената двойка". На мен, обаче, ми стана някакво такова тъжно от цялата работа. Защото "съвършената безусловна любов" на "идеалната двойка" трябваше да ме накара да занемея, да се възхищавам; трябваше да се доближи до легендите. Но какво всъщност върна двамата един към друг? Кое ги събра отново? Нищо друго, освен сексът. Те бяха просто диво привлечени един от друг и не издържаха на нагона. Или поне от страна на Елиф беше така. Комисарят даде признаци, че има и нещо друго.
   Всъщност, Елиф не му е простила. Въпреки декларациите "Аз простих на Йомер"  и "Далеч от теб умирам". Ясно си каза, че не е сигурна докъде и колко ще продължат с него. Просто си изживява мига. Ако имаше речника на Хюсо или Фатих, щеше да го каже малко по-натуралистично -  "Просто си се ****** с комисаря. Не мисля за после."
   На мен такава любов не ми харесва! Може би, сега ще ме залеете с лавина от аргументи - че тя е прекалено наранена от неговата постъпка в деня на сватбата, че не може толкова лесно да преглътне факта, че брат му е убиец, че им е нужно време... Да, съгласна съм. Но това не отмива горчилката в устата ми - тя просто се пъхна в леглото му и възстанови чаените церемонии, за да... "си начеше крастата", както би се изразила баба ми. Йомер много правилно усети, че това сдобряване май е на ужким.
   Може би, пак звуча старомодно, но ми се струва изключително вулгарно да "употребяваш" един мъж (или жена), без да си сто процента уверен в собствените си и в неговите чувства. Не просто вулгарно! Гнусно! Още повече, Йомер искрено повярва на прошката й, на сдобряването и поиска да се оженят, за да заличат час по-скоро тежките спомени. Друг е въпросът, че тя може да не е готова. Тогава трябваше да го спре още на стълбите, когато той трескаво почна да я съблича - да му каже: "Моля те, нека спрем дотук. Още не съм готова, сърцето ми е още ранено. Моля те, обичай ме, нека заедно излекуваме раните си"... или нещо подобно. Не ви харесва, а? Е, аз пък така ги виждам нещата.
   Не ме разбирайте погрешно! Не че любовните сцени не ми харесаха! Никога няма да ми омръзне да гледам как целува Енгин, как от очите му струи страст и похот. Няма равен! Удоволствието е на макс! Просто ми се искаше тези страстни сцени да са като черешката на тортата на едно разтърсващо сдобряване. Затова казвам, че ми горчи.

   Както ми загорча и от "завета" на Аби. Извратено до немай къде! Какво право има този човешки отпадък да оставя завети на децата си, на майка си и жена си? След всички рани, които им нанесе, след пълната липса на разкаяние, която показа, след студенокръвното си отношение към всички, включително и към брат си, за когото претендира, че му бил "част от душата", той няма право на завети и прощални сополи! Ако също толкова извратените сценаристки имаха елементарно чувство за справедливост и искаха всеки от героите им да получи това, което заслужава, Аби просто трябваше да бъде утрепан като куче. Е, може би съм прекалено жестока. И в живота не се получава така - не всеки си получава заслуженото. Но нали затова гледаме филми, аджеба - за да видим как се получава, за да може изранените ни от несправедливостите в реала души да получат доза мехлем.

   Но да не се връщам пак към изтърканата тема за моралното послание на филма - явно завинаги ще си останем на различни позиции. Просто споделям личните си усещания. И се аргументирам защо така "упорито" отказвам да харесам сериала.

   Иначе ефекти, "бомби", зашеметяващи работи си имаше бол, както винаги. Естествено, аби не е мъртъв и това погребение, което ни пробутват в трейлърите, не е неговото. Има си договор Бурак и ще си го гледкаме до края. Не че имам нещо против - стига да му бяха написали нещо интересно. Впрочем, и в безумно скучния си монолог на сополите той се справи за шест. Представям си, ако беше пък и нещо интересно!

   Тайният ортак на леля няма да се окаже чиче, според мен. Прекалено евтино и предсказуемо. Но пък знам ли ги колко са евтини и предсказуеми нашите супер успешни авторки!

   Мето-Фато накрая ще свали качулката на Дарт Вейдър, ще прибере паричките на баща си и ще запраши с едноклетъчната си съпруга я за Майорка, я за Венецуела и ще си живее там с чисто нова изпрана съвест. А може и да го утрепят в последната серия с цел вечно пречистване, кой знае. И тогава вече най-сетне ще видим Нилюто да реве!

   Ипек също я чака куршум, а комисаря цяла детска градина руси и черни чоджучета, и старчески дом за отглеждане, още преди да се е оженил. Дано е останал някой розов диамант да се търкаля из къщи, че направо не го виждам иначе как ще се справя. Освен ако окончателно зареже мачовските фасони и мине на издръжка на жена си. А тя, каквато ни е благородна, ще отглежда и възпитава всички с мръсните пари на опростения си вече баща, ще им вари макарони и ще се раздава на макс, стига комисарят вечер да се представя добре.

   Добре измислиха тая щуротия с лекарството (не съм компетентна, идея нямам дали съществува такова чудо). Вече съм отбелязвала, че Туба се справя великолепно с подобни актьорски задачи.

   Енгин си изигра перфектно етюдите в епизода - пред вратата... любовната нощ... след това... събуждането на дивана... смутеният диалог с Ипек пред управлението... муцките около барбекюто... Не удоволствие, ами направо наслада за окото и душата е да го гледа човек! Е, знам че онези, които не са му фенове, не го разбират това наше "лудване", но пък ние си го разбираме, нали? Радвам се, че нямаше и зелени пуловерчета. Само ми се иска по-малко да му гелосват перчема и да оставят косата му естествена - такава, каквато си е. Тя е достатъчно прекрасна.

   И накрая, искам да се включа (макар и със закъснение) в темата за наградата на Енгин. Ами... да му е честита. Ако той се радва, и аз се радвам.
   Само искам да кажа, че фактът, че този път Енгин не е подминат от някаква си награда, не ми променя отношението към турските награди. Вярно, сега е малко по-престижна, галиба. Все пак е от университет, а не от списанийце "Н'ам кое си " или от рекламна агенция "Еди-коя си". Но не се наемам да го твърдя със сигурност. Изобщо, ориентирането в турската джунгла на наградите е трудно. Винаги, когато някой актьор получи награда, неговите фенове почват истерично да твърдят, че тя е "най-престижната". А феновете на неполучилите я - точно обратното. Логичното заключение е, че наградите са прекалено много и прекалено непрестижни. Естествено, всяко списание, вестник, лавка и сладоледаджийница имат право да си дават награди на когото си поискат. Но докато държавата им или поне Факултетът им по театър не се намеси и не учреди ЕДНА годишна награда, хаосът ще продължи. Но кой съм аз да давам акъл на турското Министерство на културата! Споделям го само във връзка с наградата на Енгин. Радвам се, че са го забелязали; радвам се, че някой не е питал Чатай или останалите акули кого да награждават (визирам ВКЕМ); но просто тази награда за мен е една от възможните. Точка.

   В същия ред на мисли, писна ми да слушам, как КРА бил "страхотен", а само шепа истерички в бг мама не го разбирали. Ето, награждават го, значи е страхотен! Извинете, но за неговата страхотност би трябвало да съдим най-вече по рейтингите, а не по наградите. А те са далеч от нашите мечти и амбиции. Дори стигнахме до там, да сме благодарни, че не е свален от екран като сериала на Кънчо! И току се замеряме с АБ-рейтинги, общи, в социалните медии и още какви бяха... И все гледаме да цитираме там, където сме по-напред.
   Според мен, получаването на ПЪРВА награда означава просто, че в момента явно няма по-добро от това. Нищо повече. Честно казано, вцепенява ме мисълта да проверя лично. Тоест, да започна да следя и останалите сериали по другите телевизии, за да сравнявам. Нямам сила за такова нещо. Защото ако наистина те са по-зле и от него... предпочитам съдбата на Емре.
   Съжалявам, но ситуацията ми напомни една потресаваща картина от "Архипелаг Гулаг" на Солженицин. Където лагерниците се бият около казана с яденето, за да докопат парче месо с ПО-МАЛКО червеи. Не здраво, не без червеи, а с по-малко!
   Бих повярвала в една такава награда, ако някоя година съответната фирма, раздаваща наградите, заяви: "Тази година първа награда не се присъжда. Има две втори, или три трети, или нещо такова." Просто защото нито един сериал или филм не отговаря на техните критерии.  Тогава бих се зарадвала на "първа" награда от тях - това ще е гаранция, че продуктът отговаря на определени изисквания, а не е просто "най-малко вкиснатата боза" на пазара.
   Та, изобщо, ама изобщо не ме впечатляват разни награди! Да, знам, по света също е така - и на Оскарите, и на Глобуса има немалко политика и "наши и ваши". Но все пак, системата е такава, че доброто се забелязва, отдава му се дължимото. Дори да не получи заветната статуетка.

   Хайде, стига толкова на тази тема, че пак ще почнат войни. С две думи, аз най-много се радвам, когато виждам Енгин да играе, да пише, да се снима, да е жизнен и енергичен. А дали го награждават или не... когато видя, че на него му пука, тогава и на мен ще почне да ми пука.  

   А, и още нещо, по което явно пак съм на въпреки...
   Аз не се радвам на всичките фенски видеа и снимки. Това си е направо терор. Да, тежка е царската корона, както се казва. Всеки трябва да си носи кръста на славата, но това подвикване отстрани на сета, тези пълчища около площадката едва ли улесняват работата на актьорите. Ето, затова не споделям общата радост от нови фенски видеа и снимки. Предпочитам по-рядко да виждам Енгин на снимки и видео, но да бъде там, където той е пожелал да се снима, където няма нахлуване в личното му пространство.
   Знам ли... моето фенство сигурно е сбъркано нещо.