Пристъпи на гняв и как да се справим

Ами съкрати времето в апартамента. Мен това ме спаси. Със ставането - излизахме. Прибиране - за вечеря и сън после.

Последните постове ме усмихнаха Първото ми дете беше дете-мечта.Става си на 3 часа,яде като змей и заспива без компания,само като пън!Имаше една музикална играчка-със слона Ботьо(малоумен мой навик да кръщавам плюшки).Та такова лежерно,спокойно и кротко дете беше.За сметка на това второто!Оооо, второто!Що мъкнене и дондуркане на Абба,Куин,Гънс енд Роузес е имало.Щото келешчето обожаваше "Денсинг куийн" ,пускаше една мазна усмивка и откъртваше.Или на I want to break free.От има едно 2-3 години не съм ги пускала,намразих ги Спа при нас на спалнята до едно 4-5 годишен.Чак преди 2 години се отучи.Примъкне се и в най-сладкия ми съм ме стресне да си легне при нас.Плачеше ми се по едно време.Имаше периоди не съм спала с месеци,тогава се научих да си изкарвам яда и нервите в бързо и яростно катерене с колело.Карах по час нагоре към Бяла докъдето стигна,душа не ми оставаше да си изкарвам яда на педалите и после се спусках .Установих,че всичката ярост съм я изкарала и се прибирам "оветрен" ,спокоен и зареден човек.Антидепресанти и хапчета не съм пила изобщо!Даже аналгин не съм пила от 2-3 години   сигурно.Опитай с разка смяна на обстановката,или с много спорт,ако обичаш да спортуваш.Върши работа!

Разбира се, че ще съм ОК. Тя му е майка, тя решава.
Аз на моите баби на децата ми не разрешавах да ми се бъркат.

Пък който иска да дундурка бебета целонощно, е напълно свободен да го прави. Аз си възпитах децата така, както намерих за добре.

Аз се имам за строга майка, която не позволяваше волности, но това да оставя бебе да реве с часове, за да не се разглезвало, ми граничи със садизъм.
Да, ако замрънка и след няколко минути се успокои самО, няма да го закачам.
Но да се дере до изтощение?
Та то може да му е топло/студено/мокро/гладно/жадно/уплашено/самотно/нервно и т.н.Нали няма друг начин, по който да ни покаже, че нещо не е наред, че нещо го притеснява?Все пак говорим за бебе, едва ли е роден изпечен манипулатор, който гледа само как да ни стъжни живота.
Не става дума за 2-3-4 годишно дете, което вече прекрасно знае какво и как да постигне с плача си, а за малко бебе.
Чела съм някъде, че бебе, оставяно да плаче, без да му се обърне внимание, израства несигурно и нервно.Обяснението:то плаче, никой не идва, не му обръща внимание, не го успокоява, то подсъзнателно или не,  приема, че е само, няма кой да го защити, страх го е....Ако това е практика, то се "научава" че не може да разчита на родителите си.
За да плаче едно бебе с часове, не е от каприз или желание да манипулира.Има си конкретна причина и работа на родителя е да я открие и отстрани.

Popule, това, че при твоето дете е работило нещо не го прави универсално. При моето точно по този метод се стигаше до дундуркане, защото изпадаше в истерия. Не, нито се успокояваше, нито заспиваше като в книгата. Колкото повече време минаваше, толкова по-зле ставаше.
Защо да го прави един родител, ако има друг начин, валиден за неговото бебе, при който нито има дундуркане, нито рев, нито нерви? Логична причина не виждам.

Бебетата, когато не са гладни и подмокрени, плачат, за да ги носиш насам натам и да ги люлееш. Има големи инквизитори между тях, а има и такива, които са по-спокойни. Важно е да не се разглезва много много бебето, защото наистина ще ти се качи на главата. А като ти се качи на главата от бебе...

Мерси   А това за осъзнаването на проблема и че е голяма част от разрешаването е любима моя мисъл

Може би е добра идея да сме повече навън, сега излзиаме 2 пъти между храненията, ако ходим по-далеч за 4-5 часа нося храна, но тогава излзиането от нас ми е поне час- докато приготвя буркани, лъжици, лигавници, мляко, шише, вода в термос и накрая пак съм забравила нещо. Но ако прояде по-нормално ще е по-лесно, сега му давам малко от едно бурканче, малко от друго, каквото го излъжа, и накрая АМ/кърма, че не изяжда за цяло хранене.

За реването- не мисля, че трябва да се оставят да плачат. Има разлика между мрънкане, което може да се игнорира, и силен плач със сълзи- второто не мога да подмина. Бебето не разбира защо го оставят самО в кошарата, не разбира от "възпитание"- нормално е да иска гушкане или внимание. Дали ще реват много или малко е въпрос на характер, не на тренировка- а да потискаш едно дете постоянно е наистина жестоко. Децата, расли в дом, заспиват под час и почти не плачат, защото са оставяни с часове в кошарата сами, но не мисля, че това е правилният начин.

Разбира  се, че всеки  си  гледа  децата  така, както  намери  за  добре.
Обаче истината е, че  едно   добре  обгрижено  дете, което се храни  тогава, когато е  гладно ; спи  тогава, когато  му се спи, а не по нечий  режим  и  което  получава  гушкане  винаги, когато  се  нуждае  от  него, не  изисква  целонощно  дундуркане, освен  ако  не  се  разболее.
Такова дете  е  спокойно  и  доволно. Но виж, когато  постоянно  се  пренебрегват  нуждите  му  в името  на  измислени  авторитети,  тогава  детето  може  и  да  се  буди  по  сто пъти  на  нощ  с  рев, да  е  кисело  и    криво  и  с майка  му да влезнат  в  един  омагьосан кръг, от който  трудно  има  измъкване.
Ако  аз, зрелият  и  препатил  възрастен  човек, изпадна  в  безпомощно състояние, да пази  Господ,  никак няма  да съм доволна, ако  съм  гладна,  а  ме наливат  с вода;ако  не  ми  се спи, зорлем  да ме принуждават  да  спя,  а ако имам нужда от  компания  или нещо ме  боли,  да  ме игнорират. Та, какво остава  за  едно  човече, което  не  знае  още  на кой свят  се намира, а вече  се  сблъсква  с цялата  суровост  на "правилното  възпитание".

Апропо, като  родител  аз  също  не съм от  меките  Мари. Много  си  обичам  детето, много  го  гушках , говорих  и  пях, спа  при  нас  на спалнята   до  4- годишна,; на  легло, долепено  до   спалнята-  допреди два месеца. Тъкмо  се  бях изплашила, че  ще откара така  до пубертета, когато преди  два  месеца изненадващо  реши, че вече  иска  да  си  спи  в собствената  стая  и  го  направи  от раз същата  нощ. Оттогава  досега  се примъкна при нас  един- единствен  път,а  да ни  събуди  с рев, не  се  е  случвало.
 Но  не  съм позволила  да  ми   се качи  на  главата. Има респект  и  знае  докъде  се  простират  границите  й. Така че  гушкано бебе не  е  равно  на  разглезено  дете

Да не кажа винаги, ама почти винаги, когато са ревали, съм ги гушвала, за да се успокоят.Имах най-спокойните бебета на света, и двамата лесно се отказаха от нощното хранене още на втория месец, от 6-7 месец спяха по цяла нощ, никога не  е имало истерии, тръшкане, трошене, чупене, ядосване и изобщо, имах спокойни, усмихнати, доволни и кротки деца.Нямам идея защо не ми се качиха на главата....   
На 1 000 % съм съгласна с Бронте:едно обгрижено дете, със задоволени нужди, расте спокойно и доволно, не изпитва необходимост да се качва на ничия глава, просто защото няма нужда да го прави, то така или иначе получава необходимото му и без да се прави на маймуна.Или да прави майка си на такава.

Ще уважа мнението ти само, ако си прочела нещо от тези, които подигрвателно наричаш измислени авторитети. Но ако не си прочела, няма какво да обсъждаме. Защото същите тези измислени авторитети, много ясно казват какъв да е режимът на бебето, съобразен с възрастовите нужди и също така подчертават, че до определена възраст, бебето се храни и през нощта. Но това може да го знае само човек, който все пак е прочел тези, които критикува. Обаче да критикуваш нещо, което не познаваш, не е редно. И си много далеч с теорията си за игнорирането - точно тези, които наричаш измислени авторитети специално подчертават, че нуждите на детето не бива да се игнорират - слабо е да кажа подчертават, по-точно е да кажа постулират.


Ами точно затова служи науката - да обобщава. Щото ако твоите са били спокойни деца, на други родители не са. Затова идват учените, да разработят обобщени технологии за отглеждане на децата, щото всички възрастови групи и индивидуални особености да бъдат обхванати. Оттам нататък всеки е свободен да си гледа децата както пожелае, негово си е решението дали да слуша или не учените. Дано поне педиатрите, които слушате, да са си направили този труд и да са попрочели нещо. Надявам се, все пак са учили...а и продължават да учат, такава им е професията.

Нямам навика  да  говоря  за неща, които  не  познавам. Макар  че, със  сигурност, не познавам   теорията  на д-р Спок  в   детайли, така, както  ти. Все  пак  за теб   книгата  му  вероятно е  била настолно  четиво, по   което  си  гледала  децата  си. Аз я прочетох много внимателно   веднъж  и  след това  не  посегнах  повече към нея, макар че още  я  имам  някъде  в  електронната  си  библиотека

Бебето  се  храни  през нощта  дотогава, докато  огладнява; при моето   първият   му непрекъснат  нощен сън  се случи  около втория  му  месец. След  това  дълго време  заспиваше  вечер в осем и  се  будеше  сутрин  в осем.

И ако   да оставиш едно бебе  да  реве, докато  заспи  от умора, не е  игнориране,  тогава  не знам какво е
А въвеждането  на  режим от  родителя  какво  е? Игнориране, разбира  се.  В името  на родителското   удобство  , бебешките  нужди  се задоволяват под час. Тоест, ако   бебето  огладнее  след два, вместо  след три  часа, в името  на  режима, трябва  да  помрънка,  докато  му  дойде  времето  за  ядене.
Пълни глупости.

Значи ще се съгласим с едно нещо - правото на избор. Нали?

П.С. Разбирането на дадено четиво е различно при различните индивиди. Няма сега да седна да ти доказвам, че Спок е първият, който пропагандира бебешка психология. Предполагам го знаеш. Това означава, че терминът "игнориране" не съществува нито в речника, нито в трудовете му по никакъв начин. Точно обратното.

Аз съм чела и Спок и  Додсън /който   смята биенето на деца за  разумно възпитателно в "Изкуството да бъдеш родител"/ и всякакви ретро печалбари  съм чела.  И се радвам, че съм имала достатъчно  сиви клетки и майчина интуиция да не ги взема на сериозно. И двете ми деца като бяха бебета  бяха съвсем различни - едното беше активно и ревливо предимно през нощта, другото цяла нощ си спеше, но през деня си беше непрекъснато изискващо внимание.Първото пробвах по Спок /и по  съветите на майка ми/ да го оставя да си реве, докато се изтощи и заспи...Ама  не можах. Та аз контракции получавах съвсем родилни, само от писъците му. Не знам, Популе, как ти си издържала -то чуждо бебе да чуя да плаче и не мога  да си намеря място от напрежение, камо ли моето...  Та така - нагодих се към техните режими - когато са гладни ги храня, когато са неспокойни ги  прегръщам, не към режимите на някои писатели и  сравнително бързо  децата ми се отблагодариха - със спокойствие.

Издържах. Отне ми точно три нощи, отлично помня. На четвъртата нямаше рев, а спокоен сън.

Игнориране  е  думата, която  за мен  най- точно  описва  поведението  на  родителите  от миналия  век.  Интересно, защо  д- р Спок е бил толкова  популярен. Отговор- защото теорията  му  е  била  удобна  за  родителите. На първо място  е  поставен  родителският комфорт, нуждите  на  бебето и  на  детето  са   на следващо място.

А по въпроса  за правото  на избор, не споря. Всеки  има  глава  на  раменете  си, която  не следва  да служи  само  за украса