Пристъпи на гняв и как да се справим

Излизай с други майки. Ние се събирахме почти всеки ден в дома на някоя от майките. Децата играеха на килима, а ние на сладки приказки и кафенце. После прибирахме децата да заспят, а ние домакинствахме. Така като се събуди детето, времето ми е само за него, не ме чака друго и не съм под напрежение. Когато имах нужда да съм без дете, оставях го на баща му и излизах с приятелка. Когато излизахме семейно, признавам, че мъжа ми се занимаваше повече с него. Не съм го карала насила, беше му приятно да се гонят, борят и др. щуротии. Да не те дърпа постоянно някой за полата, въпреки че си с него, си е вид почивка, за мозъка.   Да не говорим, че ставаше всяка нощ, просто нямаше пропуск. Брат му след това - също. Събраха ми се доста години безсъние. И сега се случва ако малкият (9г.) е сънувал кошмари да ме събуди.
Не е нужно да си перфектната домакиня и майка. Има време за всичко. Ако не си свършила нещо, не се ядосвай и не пренасяй лошото си настроение върху детето. Изчакай да се прибере мъжа ти. Той ще гледа детето, а ти ще го свършиш или пък той ще го свърши. Какво ще правиш като стане на година и половина - две, когато няма да се спира и ще бърка навсякъде? Не можеш все да плачеш. Като му се яде, давай му да яде. Като му се спи, слагай го да спи. Не си усложнявай живота, когато можеш да го направиш простичък.  
Извеждай го често на разходка, чистият въздух ги уморява и после спят като къпани. А и за теб е по-добре, особено ако спи в количката или просто си стои и разглежда. Защото моят, големият, не стоеше в количката. Отваряше една страшна уста и си прекарвахме разходките така - аз бутам количката с една ръка, а него нося под другата мишница. И най-вече не забравяй, че това е период, който ще отмине, не е постоянно състояние.  

Гневните изблици се лекуват с лекарства, ако не можеш сама да си ги уталожиш. Добре е да посетиш лекар, за да ти изпише нещо леко, за да ти подпомогне следродилната депресия.

Именно. Пък тя се фръцна че на психиатър я пращам. Доколкото знам психолог не може да изписва успокоителни или антидепресанти. Извинявам се, ако греша.

Преди години се наложи да се отбия у моя приятелка. Заварих следната доста странна за мен сцена - тя и мъжът й вечеряха романтично в кухнята на свещи. От детската стая през две затворени врати се дереше от плач бебето им, по това време на около 10 месеца. Поисках да го вземем да го успокоим, но ми беше отговорено точно следното: "Ох, моля ти, се от дума не разбира. Разби ни цялата хармония, която си бяхме изградили, няма отърване, ще реве, докато се научи да заспива само. Да не си посмяла да го вземеш или да надникнеш там. Като се умори, ще заспи." Спомням си и досега с голяма тежест как издържах известно време с тях, преди да си тръгна. После си тръгнах и ревах по целия път на връщане. Не знам кой какъв е. Просто за мен да се ядосваш на малко бебе е нещо, което дори да ти хрумне, веднага го забравяш.

Имам деца, не е като да говоря без опит. Просто трябва малко търпение. Бебето пораства - няма все да реве - но точно тогава да му се ядосваш... а пък и да си го изкарваш на него - не трябва.

Пипи не те съветвам да се пускаш по скалата на антидепресантите. Повечето ми приятелки са на антидепресанти, според мен без реална причина. Това не е шега работа. Затъпяваш от тях, притъпяват ти чувствата, дори секс не можеш да правиш и не се откъсваш лесно от тях. Ти нямаш някаква драма,просто си изнервена. Давай на детето каквото иска и всичко ще е наред. Не се опитвай да го възпитаваш отсега.
Няма ли някоя баба да и го оставиш за уикенда и да идете някъде малко на спа?

Не трябва и да се прекалява с дундуркането на бебето. Д-р Спок в книгите си съветва бебето да се оставя да заспи само, въпреки, че плаче. Първият ден ще пореве около 45 мин., на втория около 20, на третия по-малко, а на четвъртия ще заспи само. Нямам спомен обаче за възрастта на бебето, децата ми са големи вече и не помня, но прочетете книгата, там си пише. Изпробвано е и работи!

Да, чела съм. Но аз самата не издържам на бебешки рев - това е. Особено пък да седна да вечерям, докато бебе реве - не знам как става. Хората са различни. Мен не ме ядосва бебешки рев, случвало ми се е с първото дете, дудуркано е повече, но не ме е докарвало до изблици.

Дана, какво стана с детето на приятелката сега. Повлия ли му в негативен аспектът фактът, че са го оставяли да реве като бебе.
Аз също не мога да оставя бебе да реве, по скоро ще го гушна, ще му дам биберона, ще му пусна музикална играчка, но признавам си моите деца не са от ревливите, така че може би нямам истински опит.

Не знам, не сме близки вече, живеем надалеч едни от други. Дано всичко е наред, едва ли има нещо. Просто аз не мога да преглътна залък, ако детето ми се дере, пък дори и да си мисля, че уж е с възпитателна функция.

Моите  уважения  към  д-р  Спок. Обаче  това  е  един  от  най- малоумните  съвети за отглеждане  на дете, които  съм виждала. Хладнокръвно   да   оставиш бебе  да  заспи от  плач и  изтощение  е  толкова  жестоко,че граничи със  садизъм.Айде, за  мъж да проповядва  такава  глупост, разбирам. Мъж  е, толкова  му  е  акълът. Но  жена, майка при това,  да  постъпва  със собственото  си  бебе  по  такъв   жесток  начин, е дваж по- голямо малоумие.
Навремето , когато  бях съвсем  млад родител, търсих книгата. Прочетох я. И реших, че  детето  ми  не  ми  е враг, за  да  го отглеждам  по такъв  начин.
Направо  ума ми не  побира, как е  възможно, в  21- ви век, някой  да  се  ръководи  по  съветите  на  д-р Спок

Съгласна съм и даже мисля,че методите на д-р Спок вече се считат за неадекватни и остарели. Аз съм си отглеждала децата по точно противоположния на д-р Спок начин.

Аз пък съм следвала съветите на д-р Спок и синовете ми са си живи и здрави мъже за чудо и приказ, 20+ годишни. Thank you, Dr Spock!

П.С. Ти остави тая работа да го отричат...иска ти се, щото не ти отърва на желанието да спориш за което, ама не е вярно.

Това е.
Не става с някои нощи и понякога.

За Спок, прегледах го отгоре отгоре, но ме домързя честно казано, доверих се на педиатърката ни, че при всяко бебе работи различен подход, спяпото следване на нещо не винаги помага. При моето дете това с оставянето да плаче водеше само до едно - разсънване и никакво заспиване след това. Открих, че като я оставя да си играе, сама си показва, когато й се доспива, като започна сама да си определя режима за сън и храна стана най-спокойното бебе на света. Никога повече не съм чула плач. И си изгради железен режим, можеш да си сверяваш часовника по него. Не съвпадаше с този от книгите, но чудо голямо. На 3 г. рязко го смени и стана точно, какъвто трябва да е.

Напълно съм против лекарства и антидепресанти, в лошите моменти съм си позволявала едно-два хапчета валериан-глог-мента и дотам. Човек трябва да може сам да си анализира и управлява емоциите, а не да разчита на лекарства да му ги притъпят. Изобщо няма да коментирам повече тази част. Психилог за разговори е съвсем друго.

Вижте сега, аз ви казвам само едната страна на нещата- тази, с която имам проблем. Това не значи, че не гушкам детето и го оставям да се дере с часове, всъщност по цял го целувам и го разсмивам (той ми е голямо слънчице, сега е започнал да смее с глас на плюшките, ако го "закачат"). И го нося в раница като стане кисел, така си почива, дори да не заспи. В противен случай той е винаги в движение- пълзи, ходи по мебели, обикаля целия апартамент- който написа, че щяло да ми е много трудно като започне да ходи навсякъде- той си ходи отсега, за секунди прекосява хола, любимото му е да издебне да не го гледам една минута и да отиде да хапе калните колела на количката в коридора ) Както и да е, отплеснах се.

Рядко "изтрещявам", но пък за сметка на това- твърде силно  (а и имам периоди, в които прагът ми на търпение е доста по-нисък от други). И затова искам идеи за управление на гнева. Ще пробвам с възглавница )

Днес ми е по-ведро, защото свеки намери време да дойде и аз ходих на масаж и пазар- много освежително ми подейства.
Мисля да си направя план за действие- поне една вечер седмично да излизам сама + няколко часа уикенда- можем да си делим единия ден, а другия да го прекарваме семейно тримата.

С това не приключвам темата, защото може няколко дена да съм ок и после пак да се изнервя за глупост и все още приемам идеи. Просто исках да кажа, че не съм чак такъв изрод, както явно изглежда по първите постове (не се оправдавам, не бива да викам на детето)

Следвала  си  ги, защото  преди  30 + години  не  е  имало какво  друго  да  следват  родителите.Освен  това, хората  от  нашето  поколение- моето и  твоето, в масовия  случай са възпитавани  сурово  и  съответно, за  повечето  от тях  няма  нищо лошо  в това  да възпитават  децата  си  също  сурово.
Което  е  глупост отвсякъде.
Ако  сега  ти  се  роди  внуче, дали ще си   ок  с това,  майка  му  безметежно  да  го остави  да   реве  в креватчето  си, докато  тя   си  зяпа сериала? И  това не  един път,  а  постоянно?
Не мисля, че  ще  си ок.

Пипи, никой не  те  мисли  за  изрод, а  просто  за нормално  човешко  същество,  което  понякога   също има  своите лоши дни. Това, че  осъзнаваш проблема, е  и  първата  крачка  към разрешаването- ето, даже   си  имаш  вече  план.
Споко, ако  пак изтрещиш, влез  да  се  оплачеш  и  ще ти поолекне