Фикс идея при дете на 4 години

  • 3 321
  • 42
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 818
Какво се убеждавате и обяснявате? Като имаш съмнения, че може да прерасне в нещо по-сериозно, ако не го спреш сега, спри го моментално. Дигаш дрехите някъде горе по шкафовете и я оставяш облечена с каквото си й облякла сутринта. Точка. До вечерта, когато ще облече пижама. Така няма как да се преоблича и ще престане след известно време, като свикне да седи с едни дрехи.

Много ви се чудя понякога. Допускате нещата да стигнат до съмнения за психични проблеми само и само да не се наложите над детето за каквото и да било.

# 16
  • Мнения: 6 563
да, де, ама ти къде видя проблем, че да го отстраняваш. не виждам смисъл да се създава излишно напрежение в семейството само ей-така, че да покажеш на детето кой е шефа.

# 17
  • София
  • Мнения: 11 493
Еми щом авторката иска съвет, вероятно го смята за проблем. Подкрепям мнението на Jesus.  Peace

# 18
  • Мнения: 6 563
момичета (miamim и Jesus...), не смятате ли, че е малко крайна реакцията, която предлагате. (питам не за да се заяждам, а защото се опитвам да разбера гледната ви точка).
отглеждаме хора, не животни, които трябва да се дресират. детето трябва да се научи да се облича подходящо, според сезона, и според личното му усещане за топло/студено и за красиво, как очаквате то да формира някакви добри представи ако просто му наврете един кат дрехи и му скръцнете със зъби, че днес ще носи точно и само това?

# 19
  • Мнения: 818
детето трябва да се научи да се облича подходящо, според сезона, и според личното му усещане за топло/студено и за красиво, как очаквате то да формира някакви добри представи ако просто му наврете един кат дрехи и му скръцнете със зъби, че днес ще носи точно и само това?
Ще се научи, няма да му избяга. По-либералните майки в тази ситуация могат да оставят детето само да избере, но само едни дрехи и точка до края на деня, за да се отстрани проблема с постоянното преобличане и да се насочи енергията към нещо ползотворно. По-разумните майки ще изберат облеклото на 4-годишното си дете сами, и ще му дадат да си избира като стане на 7-8 години. Няма да му избяга научаването кога какво се облича, а и през годините ще види добър пример за подходящо облекло.

Децата се учат като първо им кажеш как трябва, за да изградят структура в главата си, а оттам нататък могат да си варират със структурата... но само ако първо я имат. А като нямат изградена структура кое как става, се лутат цял живот и после ходят по психолози, защото си нямат идея как да се справят с психозите, причинени им от взимането на решения, за които просто са малки и неопитни.

# 20
  • София
  • Мнения: 11 493
Ако обуването на ботуши посред лято или пък желанието да е по долни гащи посред зима е личното усещане на детето...... еми няма да го оставя да се води по личните си усещания.

# 21
  • Мнения: 282
Здравейте,
 децата още от малки показват своя характер и не е нужно те да могат да ходят или да говорят за да го направят. Казват че още от корема детето си показва рогата. Grinning
Според мен нямате причина за притеснение, радвайте се че детето има характер и мнение. Това са периоди, които отминават. : ))

# 22
  • Мнения: 818
радвайте се че детето има характер и мнение. Това са периоди, които отминават. : ))
Да, радвайте се на всяка ненормалност на детето и всяко откачено поведение, което може да мине за сладко първите 2-3 пъти... само дето нямате гаранция, че ще отмине, а може да зазлее сериозно и тогава ще се чудите какво да правите. И после, като стане на 17-18, съвсем ще ви види сметката с някаква изтрещяла глупост.

# 23
  • Мнения: 16
Съгласна съм с всички ви. Но въпреки това ми е трудно да намеря златната среда. Хем знам, че е период, в който се налага и най-вероятно ще отмине, защото ще й омръзне, хем си скубя косите и искам сериозно да й се наложа, но тя трудно поддава.

# 24
  • Мнения: 2 038
Съгласна съм с всички ви. Но въпреки това ми е трудно да намеря златната среда. Хем знам, че е период, в който се налага и най-вероятно ще отмине, защото ще й омръзне, хем си скубя косите и искам сериозно да й се наложа, но тя трудно поддава.
Ще й омръзне да се налага за дрехите и ще започне да се налага за друго, ако се е научила, че чрез истерия и тръшкане става нейното. Опитай се да поставяш някакви граници на позволените неща и не я оставяй да прави каквото си иска, само за да има мир. Знам, че е по-лесно да се каже, отколкото да се изпълни, но по-добър съвет не мога да дам. 

# 25
  • Мнения: 818
Хем знам, че е период, в който се налага и най-вероятно ще отмине, защото ще й омръзне, хем си скубя косите и искам сериозно да й се наложа, но тя трудно поддава.
Няма тя трудно поддава, тя е лапенце на 4 години, какво значи трудно поддава?? Има наказания, има всякакви начини. На 4, ако не можеш да контролираш и да се наложиш, какво ще правиш, като стане на 15 и започне да прави секс с всеки срещнат, да пуши цигари и трева, да се друса, да излиза без обяснение и позволение... Накъде сте тръгнали с това "нека си налага волята, не е нужно да показваме кой е шефът"? Напротив, нужно е!
Не "поддава"? 2 седмици без телевизия, таблет, всякакви електронни джаджи и без излизане навън. Да видим...

И относно "периода"... Някои неща ще преминат само защото реално ще се влошат и след време няма да си ги спомняте. Това постоянно преобличане не е проблемът, а симптомът. Какво кара дете на 4 да се преоблича постоянно?? Ненормална работа и трябва да се спре. Ако наистина е симптом, ще си проличи и ще знаете да я заведете на специалист. Може да е обсесивно-компулсивно разстройство.

# 26
  • Мнения: 4 413
Jesus..., чак пък толкова сериозно да е едно преобличане.

Ако майката, бабата, лелята или някой друг се кипри по сто часа и сто пъти на ден, детето може би просто копира поведение. Чак и диагнози постави.

Че и наказания за преобличане да има. Това за мен не е нормално. 4 годишно е достатъчно голямо, за да може да решава някои неща само за себе си. Много добре дори могат да си изберат подходящи дрехи.


# 27
  • Мнения: 8 894
Кипра е голяма, да, парфюми, чанти, гердани, гривни, огледалца, обеци, РОКЛИ...ако й дам клин и блуза казва - "аз не съм момче да ходя с панталон"  Laughing Но това ОК, нека се кипри, но мен ме притеснява повече фиксирането в идеята и големи инат и това, че се налага жестоко и изпада понякога в истерии, ако не е нейното.
  Момичето се притеснява от ината и налагането на детето, поне аз така го разбирам. Аз също бих се притеснила и бих се вгледала в детето си, в себе си и в семейството за причина за подобно поведение.
Преди година дъщеря ми мина през силно изразен период на налагане и инат. Знаехме причината и все пак не беше никак леко. И ако в градината, която посещаваше тогава, имаше детски психолог, щях да се допитам до него.

# 28
  • Мнения: 6 563
Jesus..., доколкото схаващам, според теб до определена възраст детето не трябва да има никакво право на избор, а само да му се предлагат готови решения, така ли?  Thinking според мен трябва да му се дава право на избор от възможно най-рано (не говоря за неразрешими дилеми), а намесата на родителите трябва да е с насочване и побутване, ако родителят прецени за нужно. “твърдата ръка“ за мен трябва да е в кадифена ръкавица, “тоягата“ мисля, че трябва да е за изключително крайни случаи. а този с обличането за мен не е такъв.
Блу е права, че е добре да се потърси причината за инатенето и налагането и да се търси решение. но за мен не може да бъде правилно решение контра-налагането от страна на родителите и действия от типа на “не ми пука какво мислиш, не ми е важно какво искаш, ще обличаш това и туй то, защото така казвам".

# 29
  • Мнения: 818
Jesus..., чак пък толкова сериозно да е едно преобличане.
...
Че и наказания за преобличане да има.
То в това е въпросът, че не е "едно преобличане", а постоянно, непрекъснато преобличане. Това не е нормално. Наказанията са за когато детето си "налага волята" и "не поддава". Специално за преобличането - даваш му едни дрехи, да си ги сложи, ако не ги сложи - наказание. Ако ги сложи, вдигаш останалите горе и на другия ден даваш други и така, докато не се оправи това поведение.

Jesus..., доколкото схаващам, според теб до определена възраст детето не трябва да има никакво право на избор, а само да му се предлагат готови решения, така ли?  Thinking
Не точно. До определена възраст трябва да му се казва какво кога и как се прави, като му се дава възможност да опитва и други варианти, но в никакъв случай да се "налага", да се тръшка, да прави напук и т.н. Казваш му примерно, че трябва да обуе чорапи, защото навън е студено. Нека си избере цвета на чорапите, но само ако го направи бързичко, а не да седне и да гледа всичките си чорапи и да избира един час, което е натоварване за детето - то е убедено, че каквото и да избере, изпуска нещо страхотно, защото не е избрало другото/третото/десетото... Затова децата, като са малки, трябва да избират по-рядко, и по-често да им се казва какво да направят/облекат/ядат и т.н. И към 5-6 години, като видят, че не е страшно да направиш един избор, защото на другия ден ще имаш възможност за друг избор, после за трети и т.н., не се стресират от необходимостта да изберат между няколко неща, т.е. готови са да избират сами.

Общи условия

Активация на акаунт