Фикс идея при дете на 4 години

На тази възраст и моята имаше подобен период. Вярно, не е искала да излиза с неподходящи за сезона или приличието дрехи, но нон-стоп беше до скрина с дрехи и се преобличаше. И аз много се дразнех, но мина и замина и това.
Да не би детето да има нужда повече да отстоява себе си и само чрез дрехите да намира начин да се наложи?...
Как се разбирате иначе - сговорчива ли е?

Дъщеря ми е на 4 години и 3 месеца. От 2 годишна има собствено мнение относно дрехите, които ще носи. Не купувам дреха, ако не я е харесала преди това, защото после няма сила на света, която да я накара да я носи.
Сутрин преди градина е голямо кипрене. Вадим рокли, облича, оглежда се на огледалото. Има си няколко чанти /повече от моите/. Избира си с кои дрехи коя чанта ще носи. Има претенции и за бижута. Не взема пример от мен, защото аз не се нося така.

За зимата не виждам нищо лошо в роклите. Дори и да са по-тънки под тях може да се сложат блуза и клинче. За лятото - детето е достатъчно голямо, за да разбере, че сега не се носят зимни ботуши. Ако толкова държи да е с рокля и ботуши, купи й летни.

За долните гащи - също е достатъчно голяма да разбере, че на вън не се ходи така. В къщи - не виждам проблем да си ходят както си искат.

О, и моите деца сами си избират дрехите, които купуваме, както и кога с какво ще бъдат облечени. Но като цяло се водят. Случвало се е да ги оставя да тръгнат неподходящо облечени (по-голи, отколкото е добре), но носим яке и те в един момент усещат, че им е студено.
Ако ми правят сцени, бих ги оставила да тръгнат един път по сандали зимата, за да си научат урока. Иначе през лятото ние също носим ботуши понякога - гумени за дъжд. 

Не се радва на играчки така, както на дрехи. Аз си спомням като деца, че подарят ли ти дреха, не се водеше за подарък и си искахме играчките, а сегаааа, хаха. Не знам. Оставям я, избира си сама дрехите (да не говорим, че понякога така ги подбира, че прилича на айше    ). Но се е превърнало във фикс идея. Тя със ставането сутрин е на гардероба. И избора й не подлежи на обсъждане. И в деня това е поне по няколко пъти. С каране и кавги не става, с обяснение и говорене-пак, просто съм се хванала за главата!

Детето ти има характер и собствено мнение. Ако започнеш да й се караш, че си играе с играчките, ще започне да се държи така, както сега с дрехите 

Баща ми наскоро се върна от САЩ и там му направило впечатление, че зимата в най-големия студ и сняг половината хора били по сандали и джапанки. Включително деца. Дори болни деца ги смъквали от колите по тениска и сандали (пак казвам в снега) и от паркинга до болницата си джапали така.

По въпроса с преобличането, може би трябва да я оставите, дори поощрите известно време. Вероятно е период. Може да има жена в обкръжението, която да се кипри повече и да имитира в преекспониран вариант.
И моята дъщеря имаше някакви месеци, в които дърпаше от шкафа къси летни панталонки посред зима. И се инатеше. Но като цяло можех да я убедя.
Всичко несезонно го скрих и тя избираше от каквото има. Но мисля беше по-малка и манипулации от този вид минаваха.

И в Англия е така 
Иначе по въпроса, моята дъщеря на тази възраст не обличаше нищо друго освен РОКЛИ ))) Целогодишно - летни и зимни рокли ( при условие , че може да се каже , че аз рокли почти не нося и нямам ) Цяла зима я пращах на детска градина , а и навън сме ходили с рокля, съответно отдолу с клин и с блузка . Комшийките казваха , че не са я виждали с друго освен с рокля Сега ми е мило като се сетя за този период. Не че сега не носи рокли - предпочита ги пак! Но вече е ученичка и сама разбира, че е по-практично с клин. Всъщност сега това е - цяла зима пък е с клинове- не носи панталони или дънки. А иначе за чанти, парфюми, гримове и т.н. определено има повече от мен 
 Та явно ще си е коконка и твоята дъщеря , но няма нищо лошо според мен. Нека се кипри.

Кипра е голяма, да, парфюми, чанти, гердани, гривни, огледалца, обеци, РОКЛИ...ако й дам клин и блуза казва - "аз не съм момче да ходя с панталон"  Но това ОК, нека се кипри, но мен ме притеснява повече фиксирането в идеята и големи инат и това, че се налага жестоко и изпада понякога в истерии, ако не е нейното.

Според мен това е период, който ще отмине. Много от децата на приятелките ми имаха подобно "вманиачване" по преобличането, но го израснаха.
Ако лятото прибираш зимните дрехи и обувки, а зимата - летните, така че да няма достъп до тях, присеща ли се? Защото сега ако накарам моята 8-годишна да ми изреди колко и какви ботуши е имала през зимата, абсурд да се сети.
По мое мнение момичето е достатъчно голямо, за да разбере, че има някакви норми на обличане. Едно е да я оставяш да си избира дрехите сама, пък ако ще да си отиват, съвсем друго е да излиза навън по бельо.

Да, аз също съм на мнение, че е период и ще мине, както всичко останало до сега, но жестоко ме притесни, че майка ми, която е медицински работник ми каза да й обърна внимание, че според нея не било лигавене, а може би проблем. За това и поисках съвет от Вас. Не знам какво да правя. А мъжа ми е твърдо против психолози и тем подобни...

Ако детето ходи на градина и там има психолог, не виждам защо да не го попиташ. Той е за децата там. Няма да водиш детето, просто ще го попиташ. Против съм подобни неща да стават без съгласието на единия родител, но реално няма да водиш детето и евентуално да го стресираш, защото предполагам, че това е довода на бащата да е против.

Да, права си, ще говоря с психолога в градината, но ще е чак на есен...сега са ваканция чак до 15 септември, но е идея, благодаря! А за бащата - да, против е всякакви чужди намеси, включително разбере ли, че майка ми се е намесила, много ще се ядоса, но не съм си и мислила да мъкна детето някъде без неговото съгласие.

Не търсете под вола теле!  
Всичко си му е наред на детето- Не може всички да сме еднакви!

Моята дъщеря е принципно същата - вече е на 6г. и половина и сега още повече си избира сама дрехите. Ако някоя дреха не й харесва, нищо не може да я накара да я облече. Преоблича се и тя по 1000 пъти и се радва на дрехи вместо на играчки.   С две думи - голяма е кипра! А аз изобщо нямам афинитет нито към поли и рокли, нито към бижута, не знам на кого се е метнала.

Най-много имаме разправии, когато точно преди вечеря тя реши да си облече най-новата рокля и да седне така на масата. Разбира се, изпращам я за преобличане и поне последните 1-2 години ме слуша и разбира, че не е подходящо така да се храни, за да не се изцапа.

Детето на сестра ми е същото - живеят в къща и много ми е било смешно като видя малката да си играе на двора облечена с нещо като бална рокля. 

Голямата ми дъщеря не е така.
Според мен е въпрос на характер.

мисля, че детето си е напълно наред.
моята също е голяма кипра, преоблича се между 4-7 пъти на ден, застоява се пред огледалото. другият ѝ проблем е косата - такава прическа, онакава прическа, пък аз не съм много сръчна и все ми се кара, че не съм я направила красива 
за да огранича недоразуменията, оставям в гардероба ѝ само подходящи за сезона дрехи, и съответно вадя само подходящи обувки.
караме го на принципа "проба-грешка". ако настоява да си обуе гумените ботуши на 40 градуса, не се налагам, мушвам в чантата за разходка и едни сандали, а като походи известно време ѝ казвам "май е много горещо? как са ти крачетата, ако искаш да ти е по-хладно, съм взела едни сандали..." същото правя и като не иска да сложи връхна дреха. излиза по потник и като видя, че ѝ е некомфортно, я подканям да се облече. досега не се е запъвала, някак сама се убеждава, че е по-добре така, пък в същото време я оставям да мисли, че тя си е взела решението.
на странните комбинации не обръщам внимание, щом ѝ е удобно да играе и се харесва, я оставям.

Какво се убеждавате и обяснявате? Като имаш съмнения, че може да прерасне в нещо по-сериозно, ако не го спреш сега, спри го моментално. Дигаш дрехите някъде горе по шкафовете и я оставяш облечена с каквото си й облякла сутринта. Точка. До вечерта, когато ще облече пижама. Така няма как да се преоблича и ще престане след известно време, като свикне да седи с едни дрехи.

Много ви се чудя понякога. Допускате нещата да стигнат до съмнения за психични проблеми само и само да не се наложите над детето за каквото и да било.

да, де, ама ти къде видя проблем, че да го отстраняваш. не виждам смисъл да се създава излишно напрежение в семейството само ей-така, че да покажеш на детето кой е шефа.

Еми щом авторката иска съвет, вероятно го смята за проблем. Подкрепям мнението на Jesus. 

момичета (miamim и Jesus...), не смятате ли, че е малко крайна реакцията, която предлагате. (питам не за да се заяждам, а защото се опитвам да разбера гледната ви точка).
отглеждаме хора, не животни, които трябва да се дресират. детето трябва да се научи да се облича подходящо, според сезона, и според личното му усещане за топло/студено и за красиво, как очаквате то да формира някакви добри представи ако просто му наврете един кат дрехи и му скръцнете със зъби, че днес ще носи точно и само това?

Ще се научи, няма да му избяга. По-либералните майки в тази ситуация могат да оставят детето само да избере, но само едни дрехи и точка до края на деня, за да се отстрани проблема с постоянното преобличане и да се насочи енергията към нещо ползотворно. По-разумните майки ще изберат облеклото на 4-годишното си дете сами, и ще му дадат да си избира като стане на 7-8 години. Няма да му избяга научаването кога какво се облича, а и през годините ще види добър пример за подходящо облекло.

Децата се учат като първо им кажеш как трябва, за да изградят структура в главата си, а оттам нататък могат да си варират със структурата... но само ако първо я имат. А като нямат изградена структура кое как става, се лутат цял живот и после ходят по психолози, защото си нямат идея как да се справят с психозите, причинени им от взимането на решения, за които просто са малки и неопитни.

Ако обуването на ботуши посред лято или пък желанието да е по долни гащи посред зима е личното усещане на детето...... еми няма да го оставя да се води по личните си усещания.

Здравейте,
 децата още от малки показват своя характер и не е нужно те да могат да ходят или да говорят за да го направят. Казват че още от корема детето си показва рогата.
Според мен нямате причина за притеснение, радвайте се че детето има характер и мнение. Това са периоди, които отминават. : ))

Да, радвайте се на всяка ненормалност на детето и всяко откачено поведение, което може да мине за сладко първите 2-3 пъти... само дето нямате гаранция, че ще отмине, а може да зазлее сериозно и тогава ще се чудите какво да правите. И после, като стане на 17-18, съвсем ще ви види сметката с някаква изтрещяла глупост.

Съгласна съм с всички ви. Но въпреки това ми е трудно да намеря златната среда. Хем знам, че е период, в който се налага и най-вероятно ще отмине, защото ще й омръзне, хем си скубя косите и искам сериозно да й се наложа, но тя трудно поддава.

Ще й омръзне да се налага за дрехите и ще започне да се налага за друго, ако се е научила, че чрез истерия и тръшкане става нейното. Опитай се да поставяш някакви граници на позволените неща и не я оставяй да прави каквото си иска, само за да има мир. Знам, че е по-лесно да се каже, отколкото да се изпълни, но по-добър съвет не мога да дам. 

Няма тя трудно поддава, тя е лапенце на 4 години, какво значи трудно поддава?? Има наказания, има всякакви начини. На 4, ако не можеш да контролираш и да се наложиш, какво ще правиш, като стане на 15 и започне да прави секс с всеки срещнат, да пуши цигари и трева, да се друса, да излиза без обяснение и позволение... Накъде сте тръгнали с това "нека си налага волята, не е нужно да показваме кой е шефът"? Напротив, нужно е!
Не "поддава"? 2 седмици без телевизия, таблет, всякакви електронни джаджи и без излизане навън. Да видим...

И относно "периода"... Някои неща ще преминат само защото реално ще се влошат и след време няма да си ги спомняте. Това постоянно преобличане не е проблемът, а симптомът. Какво кара дете на 4 да се преоблича постоянно?? Ненормална работа и трябва да се спре. Ако наистина е симптом, ще си проличи и ще знаете да я заведете на специалист. Може да е обсесивно-компулсивно разстройство.

Jesus..., чак пък толкова сериозно да е едно преобличане.

Ако майката, бабата, лелята или някой друг се кипри по сто часа и сто пъти на ден, детето може би просто копира поведение. Чак и диагнози постави.

Че и наказания за преобличане да има. Това за мен не е нормално. 4 годишно е достатъчно голямо, за да може да решава някои неща само за себе си. Много добре дори могат да си изберат подходящи дрехи.

  Момичето се притеснява от ината и налагането на детето, поне аз така го разбирам. Аз също бих се притеснила и бих се вгледала в детето си, в себе си и в семейството за причина за подобно поведение.
Преди година дъщеря ми мина през силно изразен период на налагане и инат. Знаехме причината и все пак не беше никак леко. И ако в градината, която посещаваше тогава, имаше детски психолог, щях да се допитам до него.

Jesus..., доколкото схаващам, според теб до определена възраст детето не трябва да има никакво право на избор, а само да му се предлагат готови решения, така ли?  според мен трябва да му се дава право на избор от възможно най-рано (не говоря за неразрешими дилеми), а намесата на родителите трябва да е с насочване и побутване, ако родителят прецени за нужно. “твърдата ръка“ за мен трябва да е в кадифена ръкавица, “тоягата“ мисля, че трябва да е за изключително крайни случаи. а този с обличането за мен не е такъв.
Блу е права, че е добре да се потърси причината за инатенето и налагането и да се търси решение. но за мен не може да бъде правилно решение контра-налагането от страна на родителите и действия от типа на “не ми пука какво мислиш, не ми е важно какво искаш, ще обличаш това и туй то, защото така казвам".

То в това е въпросът, че не е "едно преобличане", а постоянно, непрекъснато преобличане. Това не е нормално. Наказанията са за когато детето си "налага волята" и "не поддава". Специално за преобличането - даваш му едни дрехи, да си ги сложи, ако не ги сложи - наказание. Ако ги сложи, вдигаш останалите горе и на другия ден даваш други и така, докато не се оправи това поведение.

Не точно. До определена възраст трябва да му се казва какво кога и как се прави, като му се дава възможност да опитва и други варианти, но в никакъв случай да се "налага", да се тръшка, да прави напук и т.н. Казваш му примерно, че трябва да обуе чорапи, защото навън е студено. Нека си избере цвета на чорапите, но само ако го направи бързичко, а не да седне и да гледа всичките си чорапи и да избира един час, което е натоварване за детето - то е убедено, че каквото и да избере, изпуска нещо страхотно, защото не е избрало другото/третото/десетото... Затова децата, като са малки, трябва да избират по-рядко, и по-често да им се казва какво да направят/облекат/ядат и т.н. И към 5-6 години, като видят, че не е страшно да направиш един избор, защото на другия ден ще имаш възможност за друг избор, после за трети и т.н., не се стресират от необходимостта да изберат между няколко неща, т.е. готови са да избират сами.

Jesus..., за някои неща те разбирам, но други твои съвети ме изумяват.

Какво лошо има 3-4 годишно дете да има предпочитание за дрехи и да си ги избира само. Чак пък наказание, че не искало роклята с панделите ми с пеперудите......... Или че днес изапало 3 чифта дрехи, вместо 2 или 1. Особено пък лятото, когато дрехите съхнат бързо  Или пък аз съм решила да си правя дъщерята принцеска, а на нея не й харесва така. И за това ли трябва да се налагам?

На мен това, което описва авторката в първия си пост, не ми се вижда да е проблем.
Децата имат фикс идеи, зацилкят на дадена тема. Това с преобличането се среща при почти всички деца, избирането на дрехи също.
Моето дете от доста време си избира само дрехите. Има и дрехи, които въобще не харесва. С обувките е същата работа, чорапи и гащи тоже. Забелязала съм, че като е на градина повече избира какво да облече и обуе, а като не е се съгласява с моя избор. Хубавото е, че има вкус.  При него мина периода с преобличането, сега го прави рядко, явно се присеща нещо и се преоблича. Имаше период на обуване и събуване на обувки, сега се научи, че обувките за навън не са за вкъщи.
Скоро една позната ми се беше оплакала, че дъщеря й се преоблича нон-стоп. Казах й да почака месец-два. Оказах се права, на детето му омръзна и спря с постоянното преобличане.
Вече за излизане по гащи навън или леко облечен зимата, майката трябва да се намеси.

Я, Хеси се е вихрила. Пак ли е предложила точилката като решение? Отивам да я зачета.

Ceca, и аз понякога се забавлявм с постовете на Хеси (да си призная  ), но всъщност постовете ѝ са доста аргументирани и логични, и макар че аз не споделям нейната логика, няма как да не ѝ го отчета.
но често си представям дома ѝ като казарма - а си гъкнал, а си направил 100 лицеви опори и си останал без вечеря.

Не трябва да я оставяш да ти се качва на главата! Важно е да има собствено мнение, но трябва да поставиш граници. Като стане по-голяма не ми се мисли!

Да четеш Хеси е все едно да четеш цитати от книгата на доктор Спок. Разликата е, че Хеси прибавя и шамари в картинката.
Признавам й обаче, че успява да ядоса поне 3-ма със своите постове.

Авторката да насочи силите си за обяснение кога какъв тип дрехи се слагат. Нека детето се преоблича у дома колкото си иска. За навън нека си избира дрехите, но те да са подходящи за сезона.

Всъщност аз съм съгласна с думите на Хеси, че оставяйки 3-4 годишно дете да избира самичко между много варианти, реално го натоварваш. Нека да си избира, но избора да е сведен до 2, макс 3 варианта. Достатъчни са детето да почувства, че неговото мнение има значение и реално да има избор.

Не. Трябва да се наложиш за това да не сменя по 20-30 рокли за един ден, всеки ден, защото това е ненормално поведение на болен с психиката човек.

Да, нека също отваря и затваря вратата по 15 пъти преди да излезе от стаята (обсесивно-компулсивно разстройство), мие ръцете си по 30 пъти на ден (същото), включва и изключва лампата по 15 пъти преди да влезе/излезе от някъде, изкачва стълбите винаги започвайки с точно определен крак, и губи часове в изпълнението на тези ритуали, защото никой не им обръща сериозно внимание, не ги спира, не води детето на психолог.
Според мен това дете още не е за психолог, защото засега е само преобличането, и ако се пресече строго сега, вероятно ще отмине и ще се забрави. Ако не се пресече, ще продължи и ще се влоши. Тези неща не се подобряват с възрастта, това са симптоми. Няма нормално 4-годишно, което ще прекара повече време преобличайки се отколкото играейки.

Ако детето още е само на етап мега-разглезено (което според мен е истината в случая, още не е развило обсесивно-компулсивното, но натам е тръгнало с тия ритуали), то трябва веднага, моментално да се пресече това поведение. Даваш му два варианта на дрехи и като се разтръшка, че иска трети, го наказваш и му оставяш един вариант на дрехи, които ти си избрала. Не иска да излиза с тези дрехи? Тогава няма да излиза. Не иска да отиде на градина с тези дрехи? По пижама в колата, закарваш го на градина, даваш дрехите на госпожата и си тръгваш. Колкото и да реве, в един момент госпожата ще изкара децата навън, а необлеченото лигавниче ще стои вътре с лелката и ще го е яд, че не е навън с децата, и ще се сети да спре да се инати и да се облече и да се държи като нормален човек.
Това, че е дете, не означава, че 100% от времето трябва да е неадекватно и всички наоколо да са ок с това.

Ку-ку.

М да, и госпожата ще е супер хепи всеки ден да се занимава с твоето дете да се опита да му махне пижамата и да му сложи дрехи. Или пък лелята ще стои с него в стаята, докато другите играят на вън. Чак не ми се вярва да се случи някъде.

Те сегашните пижами са такива хубави, че госпожата съм сигурна, че може и да не разбере че детето не е с дрехи и ще си откара цял ден така, както мама го е завела. /дъщеря ми има ношница на мини маус, която ползваме за рокля, само защото доста късно разбрах какво й е истинското предназначение/

Ако детето е разглезено и никой не може да го "окроти" може и да прави нарочно, особено като вижда, че по този начин ядосва мама. Просто авторката може да даде още малко разяснения по темата.

Децата обичат да манипулират и да правят всичко наопаки. Важното е да не им позволяваме и да знаят кой е шефа вкъщи. Не може от малко да ви се качва на главата, а какво ще стане след 2,3,5 години?!
Важно е детето да има мнение, но когато му се каже, че нещо е неправилно - трябва да възприема.

Децата минават през период на циклене за различни неща. Обличането и събличането е такъв период. Ако родителя не се втелясва за това, то този период минава и заминава бързичко. Обяснявам си тези детешки цикления с усвояване на дадено умение.
Моето си обуваше и събуваше гащите докато не се научи как точно се прави това, същото беше и с обувките. Мина и през периода на събличане и обличане. Сега е на период любими дрехи, с тях спи, с тях яде, с тях излиза, за тях реве, че са за пране.
Въобще не съм се карала или съм обръщала специално внимание на това. Само помагах, ако се налага с обличането, че имаше и един период, в който детето ми се осукваше в дрехите и мрънкаше за помощ.
Въпросът с любимите дрехи съм го решила така - в гардероба на детето има достатъчно дрехи, 80% от тях са купувани така, че да му харесат, ако сутрин отхвърли 3 предложения за дрехи, аз избирам и толкова. Имаше период на рев, че не става на неговото, ама вече си знае. Пак има избор, но с мярка.

Авторката на темата не е зле да даде още малко информация.

Моята дъщеря също е суетна и от малка избира какво да облича.Обаче аз правех така - предлагах няколко дрешки подходящи за сезона и тя сама избира коя да си сложи.Т.е. има право на избор и сама решава, но в границите на разумното.При нас зимните дрехи стоят прибрани и пакетирани във високи шкафове, летните в момента са долу в нейния шкаф.Сега вече е по-голяма и добре преценява кое с какво си отива и кога може да се носи.
Лично аз чак такова преобличане по 100 пъти на ден не бих позволила.Да - нека си избере тоалет за вкъщи, за навън, няма проблем.Ама да ми премята цял ден дрехи не давам.
Моята също не е от най-кротките, доста е инатлива и упорита, но не си позволявам за всяко нещо да ми се налага тя.От малка ѝ показах, че не получава нищо с тръшкане и рев, като повечето деца и тя се е тръшкала.Просто я оставях, ако сме у дома да се натръшка и като се поуспокои говорех с нея, обяснявах до посиняване, че е добро дете и не ѝ отива да прави така и т.н.. и резултата постепенно беше на лице.
Не съм пречупвала характера ѝ, за почти всичко предоставям избор, ако не мога да предоставя такъв ѝ обяснявам защо.
Не знам дали съм на прав път, но при моето дете това дава най-добри резултати.

Съветът ми към авторката е да говориш с детето и да измислите двете заедно някакви правила за преобличане.Напр. сутрин нека избере тоалет, но да знае, че си остава с него.А утре сутрин пак ще си избере.Така няма да ѝ отнемаш избора, но и тя ще разбере, че не може по цял ден да се преоблича.Все пак за едно 4г. момиченце има още цял куп страхотни занимания, особено пък сега лятото, когато и игрите навън са по-дълги.

 mmilityy 
Според мен става въпрос за период, който най-вероятно ще мине, не е нужно да се фиксираш върху него. Дори и да не мине ще си имаш една кокетна госпожица у дома.
Моята дъщеря също е на 4, трудно я убеждавам да облече нещо различно от рокля. Когато се прибере от градина застава до гардероба и започва избирането и преобличането 
И понеже държа да налагам някакъв контрол върху външния й вид, все пак не мога да я изведа с рокля, пола, потник, блузка, елек и диадема вместо колан, което й е позволено вкъщи, правя така - избирам 2-3 рокли и й давам правото да реши, с коя да излезе.