Великобритания - тема 60 Юбилейно Есенна

Бу, така е, но твоето доброволство е доста различно. Тук масовото е да работиш в чарити шоп и без да искам да съм песимистка, ама това доброволство освен евентуално да помогне да работиш като продавачка   не виждам за какво друго можеш да го използваш.

Моето пък беше в библиотека и съм вършила неща, които са си свързани с тази работа. С това не мога да впечатля никой и нищо. За жалост при мен така се получи, че нямаше свободни места в библиотеката и не съм могла да използвам. Търсеха лятото в книжарницата при нас само за събота помощник и там не ми помогна. Просто казвам, че този тип работа е хубава и приятна и трудно можеш да се вредиш с доброволство или не.

Така или иначе сега работя и не са ме взели заради доброволството. Където ходих на интервюта никой не се в впечатлявал. Да не кажа, че дори не са ме питали.

Мисълта ми е, че доброволството не е гаранция, че ще помогне. Понякога нещата опират до късмет. На мен тук късметът ми не проработи. Това е.

Зависи какво си правила и какви качества смяташ, че си развила и демонстрирала при доброволстването си. Работа в чарити шоп може да бъде поемане на различни задачи, working to deadlines, demonstrating excellent customer care, demonstrating ability to work under pressure and with people from diverse backgrounds, obliging with the charity's policies and rules, demonstrating good communication skills, team work. И така нататък.

Не мога да кажа, не съм работила в чарити шоп. За мен това си е продавачка и толкова. Просто си го напудрила. Нямаш никакви конкретни знания и умения. Всико, което си изредила е валидно за всяка работа, която повечето хора работят. Навсякъде работиш под стрес, с крайни срокове, в екип и т.н.

Твърде общо е.

Според мен доброволчеството има смисъл ако:
- имаш свободно време и интерес в конкретната област (трябва финансите ти да идват от другаде обаче)
- нужен ти е опит, за да започнеш работа в определената област
- удовлетворение от това, че помагаш за кауза в която вярваш

Давам пример със себе си, интересувам се от грижа за животни (приюти, фондации, организации), бях доброволец в благотворително събитие на RSPCA, оглеждах се за доброволстване в близките енимъл чарити шопове, бях одобрена като доброволец в местния wildlife conservation park. Нямам образование в областта, но много ми се иска и това да стане. В този смисъл, мисля че цялото това доброволстване ще ми е голям +, независимо как ще ми стои в СВ-то. На практика какво се учи е много по-ценно.

Съгласна съм с isolda, че доброволчеството в чарити шоп не е кой знае какво, но би помогнало за едно по свободно общуване и опознаване на местните 

Нещата при Veggie са съвсем различни и вярвам, че ще и помогнат да си намери работа в бъдеще  Много ме влече и мен същото, но аз дори нямам време да погледна семейството си   

Camembert, защо не ти платят без НИН. Какъв им е проблема на работодателите ти да ти платят?

Това точно имах и аз предвид .

И писах, че много хора се предлагат за доброволци в тези чарити шопове, за да си намерят работа. И за мен там никакви специфични знания и умения не придобиваш (може и да съм в грешка).

Аз съм доброволствала в библиотека, защото обичам да чета, занимавала съм с неща свързани с книги и в България и т.н. В крайна сметка не ме огря, да, доста се разочаровах и така. Но на мен ми трябваха пари, появи се възможнст да работя нещо съвсем друго, в което имам опит от България и почнах.

Точно това и аз се опитвах да кажа, само по себе си доброволствата на първо място трябва да е кауза, в която силно вярваш и не го правиш само и единствено заради работата. Защото може и да стане, може и да не стане. И наистина това, което ти искаш да доброволстваш, както и това на Бу са различни неща, които има какво наистина да напишеш в СВ то си, а не някакви общи напудрени неща.

Пожелавам късмет на всички търсещи, поне знам колко е гадно и депресиращо на моменти.

Срам, не срам, признавам че и за миг не ми е минало през главата, че някой ще е доброволец някъде без да е привърженик на каузата

Когато търсех място да съм доброволка, изрично търсех само определени места, и то само определени позиции там. Всъщност тези ми хобита стоят и в СВ-то, и винаги привличат вниманието на интервюта (за мой късмет - позитивно внимание ).

Какво значение има дали нещо извън работата ти е в СВ-то, ако не си стабилен поддържник на каузата? Губи смисъл и значение, от моя гледна точка. По-добе да се инвестира времето в нещо наистина важно за теб

Явно няма проблем, защото от едното място са ми превели пари.

Не разбирам какво значи да не си привърженик на каузата. Освен ако не си пълен кретен, не виждам как няма да си привърженик на чарити, което подпомага деца в неравностойно положение, или събира пари за раковоболни и тн. Всички чаритита имат достойни каузи и се занимават с важни неща.

А в чарити магазин само продавачи са доброволците, които не ги бива за нищо друго. Всички останали правят купища неща, и придобиват купища умения. Така или иначе изолда сама казва, че няма представа за какво говори, аз имам и ви уверявам, че изобщо не е полезно само ако си търсиш работа като продавачка.

МГМ, разкажи малко повече в какво се състои работата на доброволците при вас, моля те.

МГМ, написах че не знам какви конкретни знания и умения придобиваш в чарити шоп. Да не знам какво говоря е нещо съвсем различно, така че моля те да внимаваш като пишеш, защото звучи по доста обиден начин.

Вече ме изпревариха, но да, би било изключително полезно, ако напишеш конкретно какво се прави и какви знания придобиват хората. Много хора четат форума и всяка информация би има била полезна. Виждаш доста си търсят работа и наистина всичко е полезно. Аз не мога да помогна, защото мен ме викнаха на интервю с препоръка супер неочаквано, така че ..... моето не е полезно като информация. А работя нещо, което е съврзано със знание и умения от неща, които съм работила в България.

Купища знания и умение звучи несериозно и непрофесионално.

Какво значи да си привърженик на дадена кауза, ако не можеш сама да си отговориш, значи нямаш такава.

Аз симпатизирам на болните от рак и децата в неравностойно положение, затова превеждаме пари на една организация всеки месец за борба с рака. Всички дрехи, които стават за носене, съвестно пера и подреждам и дарявам. Но това не ме прави привърженик на тези каузи, а просто съвестен гражданин.

Доста грубо прозвуча това, че продавачи в магазина били само доброволците, които за нищо друго не ставали...не стига че хората си подаряват времето, ами и за нищо не ставали. То пък големите позиции в един магазин, мениджър, помощник мениджър и продавачи...или греша? Не говорим за организациите които представляват, където има доста по-разнообразни позиции (координатор доброволци, fundrisers, event coordinators, ecc.). Доста са си важни продавачите, не всеки се справя с финансите, аз примерно изпитвам ужас от работа с пари и всячески я избягвам...това трябва ли да ме откаже от избраната кауза и работа в близкия чарити шоп който я подкрепя?
Хайде по-полека...

Бу, това съвсем легитимни курсове ли са? Така пише, но това значи ли, че като премина един онлайн тук level 2, мога после да запиша level 3 към някой колеж? По принцип мислех парт тайм към колежите да запиша нещо, но изборът е много ограничен, предимно са full time. Замислям се за и фул тайм курсовете, че към колежите често има нърсърита за децата с възможност за поемане на таксите до 90% в случай, че отговаряш на съответните изисквания за нисък доход. Не съм си взела никакви дипломи тук, а виждам, че за някои специалности има изисквания за определени оценки, това значи ли, че трябва да ги приравнявам?

Моя магазин е сравнително малък, с много малка стая отзад, в която трябва да организирам всички дарения, а те са много. По някаква причина аз получавам по 20-40 и често повече чувала с дарения на ден, за сравнение, останалите магазини в моя район получават по толкова на седмица, а някои и по много по малко. Всички тези дарения трябва да бъдат прегледани и разделени на неща, които продаваме, неща, които са продаваеми, но за които просто нямаме място, и ги пращаме към другите ни магазини, неща в лошо състояние, които пращаме в дарителския ни център, където те се преглеждат пак и евентуално се продават в дискаунт магазини, дрехи, които няма как да бъдат продадени дори в дискаунт магазините ни, и се продават на килограм на изкупвачи на парцали, и боклук, счупени, надраскани и стари неща, които изхвърляме. Място в задната стая за складиране няма, и всички тези 20-40 чувала трябва да бъдат прегледани веднага. След твоа им се слагат етикети, цени, слагат се на закачалки и се изкарват в магазина. Междувременно магазина трябва да се подрежда, защото дрехите падат по земята, хората ги оставят където си решат, разбъркват подредбата и тн, а някой трябва да стои на касата или поне да наблюдава и да обслужва клиенти там. В чарити магазините освен това има много клиенти, които идват да си говорим, да погалим кучетата им и тн, и допълнително ни губят времето, въпреки че са готини и с удоволствие го правя, когато имам възможност.

Веднъж сложени в магазина, дрехите стоят по две седмици, а всичко останало - по три. На ден трябва да изкарваме по 120 дрехи и 100 други (обувки, чанти, книги, СДта и ДВДта и тн), и една част от тях не се продават. Това значи, че магазина трябва да бъде разгледан всеки ден и всички предмети и дрехи, които не са продадени ттрябва да бъдат прибрани, преброени и сложени в чували, които изпращаме към другите ни магазини, за да се продават там. Това се случва непрекъснато, моят магазин, който, както казах, е сравнително малък, има 20 релси с дрехи, с между 50 и 70 закачалки на тях.

Междувременно сме обслужили десет клиента, погалили сме три кучета и сме дали чаша вода на жена с пристъп на кашлица.

Освен това имаме серия от коледни картички, торбички, опаковъчна хартия и тн, изкуствени цветя, поздравителни картички и други, които трябва да бъдат наредени в магазина, понеже доставката е на едно цяло пале и то заема цялата пробна, а хората не купуват, ако не са пробвали. Неделя е, три следобяд, когато карбуут сейл-а е приключил и десетина човека носят по 4-5 кашона с неща, които не са успели да продадат, в рамките на 15 минути. Магазина е пълен с дарения, хората се оплакват, всичко това представлява риск от пожар и трябва да бъде прегледано и подредено по най бързия начин. Доброволката не е на касата, понеже си прави чай. Петгодишно дете си играе в ъгъла с играчките и оставя всичко на земята. Половината дрехи в магазина са също на земята или висят от закачалките си. В задната стая вече не може да се влезе. Идва клиент да върне нещо.

В тази обстановка, доброволците са ми изключително важни. Те не стоят само на касата, те, както и аз, се занимават с абсолютно всичко в магазина (освен онези, които не могат или не искат, разбира се). Нямам нужда от доброволци, на които трябва да казвам непрекъснато какво да правят, трябват ми такива, които да се сетят, че тази торба с дарения трябва да бъде прегледана, и тези дрехи трява да бъдат вдигнати от земята. Трябват ми доброволци, които имат желание да се научат да слагат цени и да прегледат магазина за decodes без да ме питат "ами до коя дата беше?", на което отговора винаги е "до днес. Днешната дата." Добрите доброволци се научават да работят в стресова обстановка, която предполага бързо мислене и взимане на решения, бързо действане, внимание към повече от едно нещо, и наред с всичко това трябва да си мил, любезен и клиентите да те харесат. Добрите доброволци са хора, на които мога да разчитам, и които могат да вземат решение, когато мен ме няма, и те са всичко друго, но не и просто продавачи, и за мен е грубо подобно отношение.

Не виждам нужда да обяснявам на какво точно се научават доброволците, мисля, че е ясно. Освен всичко това горе, има и още хиляди неща, с които се занимаваме всеки ден, и които са също толкова важни. И един добър доброволец е безценен, защото ако днес не прегледаме магазина за decodes и оставим за утре, утре ще трябва да изкараме 220, а не 120 дрехи навън, а ако не го направим, вдругиден ще трябва да са 320. Защото ако едно дарение не бъде прегледано веднага, след малко ще дойде второ, и те се натрупват и става по трудно и по сложно да се организират нещата. Затова е важно да имам добри доброволци и те не са "просто продавачи".

Изолда, не съм целяла да съм груба, но ти наистина не знаеш за какво говориш, и това е ОК, защото не е нужно да знаеш, а и няма как, след като не си се занимавала с това. Просто не си права.

Веджи, не си ме разбрала, има доброволци, които не могат да правят друго, или не искат, има и такива, които не искат да работят на каса. Те също са ценни, но тях не мога да ги оставя сами в магазина, не мога да ги помоля да правят друго, не мога да разчитам, че ще забележат, че има дреха на земята и ще я вдигнат - неща, които са ми важни. Така че те са само продавачи, но повечето доброволци не са само продавачи. Само тези, които не могат друго, има такива хора, все пак.

Благодаря за пояснението Според мен хората трябва да са взаимно заменяеми, т.е като дойде някой да кандидатства за доброволец, нека изкара 1-3 пробни дни и може да се прецени този човек става или не. Ако не покрива очакванията, то следващия, има доста кандидати. Никому не са нужни заплеснати индивиди, незабелязващи паднала дреха, разбъркани рафтове и отношение "това не ми е работа да го оправям". На мен не би ми било приятно да работя с пари, но бих го направила, щом трябва, това не означава че няма да се включа и в другите дейности по сортиране и подреждане. При вас конкретно, явно малкото складово помещение е проблем, имам наблюдение от един от магазините на Oxfam в Лондон и Marie Curie пак там, затрупани бяха, но не и заринати, че съвсем да няма място в склада..

Сетих се за още едно предимство на доброволчестовото, има колежи предлагащи work-based diploma, някои приемат дори доброволчество минимум 16ч на седмица. Така хем помагаш за каузата си, хем придобиваш и образование.