Не ми пречи времето, обаче не мога да кажа същото за тъпи шофьори, които въпреки че имат възможно да избегнат локвата, за да не ме опръскат, не го правят. Та времето не ми пречи, ама ей такива ми го развалят. 
Не може да ви догони после 
Дъждовно и мрачно е, но аз така съм се хилила като абсолютен идиот пред компа на работа, в последните 10-тина минути, че забравих и дъжд и студ и всичко 
Допадат ми такива неща И на мен като малка ми откраднаха портфейла в един автобус, от тогава се научих да го прибирам на не толкова лесно достъпни места А на обществени и по-нагъчкани местенца, ръката ми е неотлъчно върху дамската чанта.
Хахах, смених навярно 100 нюанса на червеното, докато се мъча да не избухвам в прекалено неприличен смях, на работа съм все пак 
Пак като не ви пука да накарате някой да паркира вместо вас аз с моята пуста лъвска гордост и суета, абсурд да помоля някой да ми паркира, по-вероятно е да съсипя колата Но не съм активен шофьор. Книжка изкарах, защото две седмици преди да навърша 18, баща ми каза че започвам курсове 
Благодарна съм де, ако не беше тогава, не мога да си представя кога щях да се наканя. Но към момента поне нямам желание за шофиране 
Не са ме притиснали и обстоятелствата да се налага да карам. Иначе от курсовете драми с паркирането нямах никакви, но за сметка на това на изпита ме късаха два пъти, заради моето мега-гига притеснение И качвам се, със сърце разтуптяно, сякаш отивам на разстрел. И въпреки това карах перфектно, паркирах идеално и 100 метра преди края, на едно кръстовище със светофар спрях на зелено И защо- защото преди, въпросното е било регулирано със знаци "Stop", но след като е сложен светофара не са ги махнали, аз паникьосана не знам на кой свят съм, пуснала съм си сенника, защото е август и пече брутално и светофара изобщо не го отразих Гледам си аз "стоп-а", спрях си, то било зелено, гледам как на главния булевард колите и в двете посоки са спрели- логично, нали за тях е било червено И стоя и си викам "Тези какво по дяволите чакат сега, мен ли?!" А инструктора, барабанейки с пръсти по таблото ми се ухили и ми вика- И кво' чакаме сега? И аз като се усетих какво се случва, като ме хвана един срам едно чудо, и да бързам да тръгна то в същия момент светна червеното за мен и изпитващия ми наби спирачка и така- първия път, приключи благополучно с оценка- скъсан Втория път, не мисля че заслужавах да ме късат, но... Пак броени метри преди финала на един завой паркиран бус. И аз завивам край него и в този момент изпитващия ми бута волана, защото съм била на "една боя разстояние" Сигурна съм, че щях да мина без да закача колата 
Той ми се разбуча, как можело да допусна такава глупава грешка, след като съм карала добре и изпита е почти приключил, аз на свой ред се развиках, че няма шублер в себе си, за да я измери тази "една боя разстояние" и те така На третия път вече бях толкова претръпнала и непукистка и взех, че минах без грешка да ти похваля, вчера най-накрая отидох на фитнес, взех си и карта, та да няма шанс мързела ми да надделее по някое време Но ми хареса много и днес нямам търпение да свършва работния ден и да ходя пак 
Надявам се с такъв ентусиазъм да си продължа още дълго време 
!. Пете, коя книжка съм ти обещала? Подсещайте ме, че много често забравям, а не е умишлено!
!. Пете, коя книжка съм ти обещала? Подсещайте ме, че много често забравям, а не е умишлено!
Нещо не помня 
А коя от вас може да ми даде / изпрати за прочит "Гласовете на сърцето" на Ян Зендкер? Не виждам противоречие с царствената природа, когато вземеш, че дадеш ключовете на някой, за да паркира вместо теб. 
.
. 
НО имам оправдание уча за изпит ,утре по обяд да стиснете по един палец да открия успешно сесията 
! Ако съм я дала на някой, нека ми даде знак, че аз не помня нищо . 
Ако и друго се сещаш, казвай